Във въздуха не се носеше революционния плам на масите. Народните маси масово мислеха къде ще карат Нова година. Никой и не предполагаше, че Десети ноември щяха да го превърнат в Девети септември. Аз още пишех стихове, а от един хонорар си бях купил за двадесет лева първия телевизор "Опера". Бях на Христова възраст. Всъщност, само четиридесет дена ми оставаха да навърша Тридесет и три... Значи на моя рожден ден е трябвало да отбележа четиридесет дена от смъртта на Социализма. Няколко дена преди това ме бяха пуснали от милицията, където милиционерите още не подозираха, че след няколко дена ще станат полицаи. Още не знаех, че в Окръжния комитет на БКП е имало съвещание и са посъветвали тогавашния шеф на ДС Никола Простов да ми устроят две години и половина затвор. Но той им казал, че така ще произведат герой и след като изляза народните маси в Смолян щели да тръгнат след мен. На срещата е била и Дора Янкова, и Руска Главчева, и другаря Кучмов... Никога не съм живял със самочувствието на дисидент, въпреки че петнадесет години след това Джон Хамилтън в книгата си "Чашата на гадателката" написа и една глава "Един български дисидент по време на демокрация"... в тази глава от книгата се разказва за мен. Но тогава, на тази дата, на новия "девети септември" - година по-късно посветих едно стихотворение на Коцето Павлов, в което се казва: "През нощта на Девети септември срещу Десети ноември развърза Константин Павлов петлите и си пусна кит по водоемите - нищо не показваше, че има революционен плам сред масите. Единствената дисидентска постъпка на някои бе мечтата на Девети септември да кръшнат от манифестацията и да се съберат на печено агне в "чест на празника"... Тогава агнета имаше цяла година, а мандарините по Коледа. Пардон, по Нова година, защото Коледа не се свързваше с църквата, а с имения ден на Христовците. Та точно тогава аз си пуснах току-що закупения телевизор "Опера" (черно-бял) и научих, че дългоочаквания от революционното население Десети ноември е дошъл. И ако не бяха свалили Тодор Живков тогава десети ноември щяхме още да го пишем с малка буква, защото щеше да стои в съзнанието ни като ден, в който кроим планове къде да караме Нова година. Било е към 17.00 часа. Още не знаех, че в Окръжния комитет на БКП също са кроили планове да карам в различни условия и далеч от любимия си вече телевизор "Опера" Новата година. Живеех безбрежен живот, позволявах си да псувам - както и сега си позволявам да псувам властта. Пишех стихове, които не винаги печатаха, но като отпечатаха някое с хонорара можех да си взема чернобял телевизор втора употреба. Врътнах копчето на телевизора - нямаше дистанционно - той започна да просветва, после средната светла линия на екрана се разшири и превзе овалния размер на "Операта". И после говорителят съобщи, че са благодарили за всеотдайната и преданна служба на другаря Живков. Който пък от своя страна си бе откачил челюстта специално за случая и тя всеки момент заплашваше да му падне в скръстените под масата ръце... Чак не можех да извикам "Долу Тодор Живков", а толкова често го казвах. Стихове против този човек пишех, които Едвин Сугарев дори се страхуваше да публикува в уж нелегалното си списание "Мост"... Толкова безсмислен гледаше от екрана, колкото и безсмислени се оказаха годините от тогава до сега. Защото нищо не се промени. Освен социалния статус на предано мълчалите. И мечталите на тази дата за добро посрещане на Новата година... Излязох навън и извиках, не, не извиках, споделих на двама милиционера "Долу Тодор Живков"... Сигурно са знаели. Или вече са следили кой няма да извика "Долу Тодор Живков", готови да го приберат в моята килийка... И май натам тръгнаха нещата. Влязох в едно заведение "Евридика" в Смолян, което от тогава не работи и извиках паролата. На една маса имаше купон на съдии, една от съдийките каза, че ще извика милиция и аз я насърчих. Месец преди това, питайки ме какво чета й показах "Тъй рече Заратустра" на Ницше и тя изкрещя: "Ти четеш този фашист"... Дойдоха две милиционерчета и ми се радваха отстрани, без да прекъснат революционния ми патос. Апропо, после тези милиционери, превърнати в полицаи, пак ме арестуваха. И пак за текстове... И се чудеха защо са станали полицаи, като трудовият им стаж минаваше в арестуването ми за едно и също нещо... Та, да кажа, де: "Честит Девети септември, маскиран като десети ноември днес... "
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар