(Тридесет и осмо писмо)
Няма човешко откритие, което да не е влязло веднага в употреба. Откриваш топлата вода и започваш да киснеш в нея, защото ти е хубаво. Откриваш след нея врялата вода и накисваш друг в нея. И ти става пак хубаво. Ако човек беше открил колелото само – то никаква работа не върши. Заради това човек открива колелото, за да изнамери за него двигателя с вътрешно горене. А за двигателя с вътрешно горене, по моему, той се досеща след като открива силните алкохолни питиета чрез дестилат. Или, казано по нашенски, когато разбрал колко е хубаво да те стопли ракията вътрешно. И всичко е свързано. Но това е заложено още от Бог при сътворението. „И видя Бог, че светлината е хубаво и раздели мрака от светлината“… Полусенките ги оставя после на художниците те да ги открият. Така мама преди много години откри цветята в градината на дядо – за мен „дядо“, за нея „свекър“ – и отдели цветята от почвата. Но ако дядо не бе изписал огромна табела „Не късай цветята“ те сигурно още щяха да си стоят на един крак в почвата и отдавна да са увехнали. Сигурно и Бог е видял някъде табела „Това е светлина, не я късай“… Или нещо подобно. Иначе за какво щеше да измисля словото, ако не се ползва за забранителни текстове. Така човек открива първо забраната. Аз така открих книгите. Ако не ми се караха да чета по време на хранене никога нямаше не само да прочета, ами и да напиша книга. Представяте ли си колко хора, изкушени с писането, вместо да пишат сега щяха само да черпят, че аз не пиша. Но за какво исках да говоря?... А, да… За колелото. За онова колело на три колелета, което взех от един комшия и успях да стигна с него до вкъщи. В Габрово, на Дядо Дянко нямаше кражби. И това не беше кражба. Просто комшията го нямаше и колелото в този момент не му трябваше. А на мен точно в този момент ми трябваше колело, с което да се прибера до вкъщи. И мама като ме видя… Така открих боя. Боя с пръчка така открих. Добре, че нямах очи на гърба, за да видя какви белези оставят тези пръчки отзаде ми. Но пък открих едновременно две неща, даже – три. Първо открих колелото в двора на съседите, после открих боя с пръчки… И накрая открих колко му е хубаво на битото дупе да му се сложи студено. После, след много, много години – когато вече имахме хладилник – открих и леда. Но това откритие дойде след няколко тежки запоя. Много е хубаво да си сложиш лед в торбичка сутрин на челото… Заради това откритие с колело-то аз дълго време не можех да се престраша да се кача на велосипед с две колелета. Все си мислех, че отсреща е мама. А тя обикновено ме посрещаше въоръжена до зъби. Веднъж само не се въоръжи до зъби, въпреки че пък зъбите и цяла нощ се белееха зад стъклото на прозореца. Първо обаче аз открих силата на парите. Трябваше да заведа две момичета – бях в четвърти клас – на кино. Мама сутрин ми даваше десет стотинки, защото баничките струваха по девет стотинки. Кифлата с мак беше десет стотинки. Господи, ако само знаехме колко плантации с маково семе унищожаваме и какви пари сме могли да изкараме на наркопазара тогава... Но още нямаше телевизори тогава и тънехме в информационно затъмнение. Чак когато Гошо Славов Славов си купиха телевизор разбрахме, че светлината е и синя. Това и Бог не го знаеше и сигурно заради това продължава да си кара слънцето на „дълги“ и да ме заслепява като шофьор сега. Та, спестих аз от закуска. Даже от две закуски спестих, защото установих, че имам заделени цели двадесет стотинки. Така открих диетата и разбрах, че диетата не е хубава и я отделих от хранителния си режим. След като открих, че съм икономисал, благодарение на диетата си двадесет стотинки, се опитах да разбера откъде произлизат парите. Преди Маркс да напише „Капиталът“ със сигурност е установил, че парите не произлизат от експлоатацията на работническата класа, а произлизат от джобовете на родителите му. В най-добрия случай произлизат от портмонетата в джобовете на родителите. Така аз открих откъде мога да попълня запасите си от спестявания, защото един билет за кино на първи и втори ред струваше петнадесет стотинки, до седми ред беше двадесет стотинки, а последните два реда бяха на цена от тридесет стотинки. Когато филмът беше цветен и в него играеше Гойко Митич билетите на последния ред набъбваха на цена от тридесет и пет стотинки. Като отличнички обаче бях решил да взема билети на компромисния шести ред. Запълних ресурсите си от портмонето на мама и заведох момичетата на кино. Седях между двете и се чудех защо трябваше да ги вземам, като можех да си взема още два пъти билети за същия филм. Толкова много ми хареса филмът. Но грешката вече беше направена, а като се прибрах вкъщи разбрах, че не било грешка, а грях. Мама не ме посрещна този път подобаващо със сноп от пръчки, които трябваше да строши една по една в задните ми части. Напротив. Погледна ме удавнически с честните си сини очи, аз започнах да бълбукам пред тях. Мама не ме попита дали съм и бъркал в портмонето, защото татко го нямаше и се знаеше кой е. Просто каза обвинително защо съм и бъркал в портмонето, а аз дори забравих, че съм водил момичета на кино, защото никаква, ама никаква революция – още повече сексуална – нямаше да я омилостиви. Влязох вкъщи и мама ми каза да се съблека. Инстинктивно усещах, че лошото не е свързано с бой. И в този момент се молих на Господ да е измислил и него. Но той беше измислил първата част на вечерта – любовта. При това ми я беше умножил по две. Защото момичетата бяха две. Същата вечер разбрах, че две момичета, умножени по едно момче правят две момичета. Момчето винаги се губи в решението на задачата. Опитах се да обясня тази Евклидова математика без втори ъгъл на мама, но и Димо Мянков Димов да се бе появил, а той бе направо Питагор в очите на родителите ни, нямаше да може да и обясни. И аз се оставих в ръцете на съдбата, в чиито очи се давех, давех, давех… Мама най-учтиво ме помоли да се съблека, най-учтиво ми помогна да се съблека, най-учтиво ми отвори вратата и най-учтиво я затвори зад мене. Аз се свих под прозореца на спалнята и също много учтиво започнах да плача. Свих се на топка така, че никой да не може да ме види. Не, не на топка. На портмоне се свих така, че никой да не ме намери. Мама цяла нощ отвътре откриваше, че пердетата могат да се ползват и като огромни носни кърпички, бършеше с единия край на пердето носа си, с другия – очите си. А аз даже ръкави си нямах. Сутринта всичките ми съученици – Ичо Джоната, Гошо Славов Славов, Роза, Пенка минаха покрай къщи. Направиха се, че не ме виждат. Мама ми почука на прозореца, прибрах се, облякох се и тръгнах за училище. Така открих силата на портмонето. А тя е, че портмонето винаги може да те изхвърли да спиш чисто гол на улицата… И не се пристрастих нито към него, нито към съдържанието му… Ами, това е за великите човешки открития…
Няма коментари:
Публикуване на коментар