Знаех я като шеф на културата във Варна. Бях чувал, че рисува — ако това, което показа, може да се свърже с подобна дейност. Но след такива изложби вече разбирам защо кръчмите са пълни, а галериите — празни. Не е защото след такава изложба на човек му иде да извика:
"Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте —
позор ли е или слава!"...
Няма да говоря и за това, че това нещо, произвело такъв сурогат между ламарини и боички, е шеф на културата. Апропо, изложбата е в Градската художествена галерия, което напомня на член от НК, където се говори за „конфликт на интереси“… Но това е най-малкият проблем — ако възникнал морален проблем може да бъде наречен „малък“…
Разбира се, че шефката на галерията дълго обяснява гениалността на „творкинята“, като в словото си дори се опря до някакъв спор през социализма за белия стих — така ми се искаше на тази изложба да видя само бели платна, ама НЕ…
В българската литература по време на социализма не е имало спор за „белия“ стих. Спорът е за „свободния“ стих. А това са различни неща. Защото никой не спори и не е спорил за структурата на стиха в народната песен, което е бял стих. И е в силаботоническо стихосложение. Т.е. иде реч за ритмичен стих, но без рима…
Белият стих е съобразен с някакъв ритъм — има го при Ботев дори, но е лишен от рима. Докато свободният стих пази един вътрешен ритъм — много често най-младите ни „поети“ показват пълен профанизъм по отношение на стихотворната стъпка.
Апропо, същото е състоянието в „картините“ на Светослава Георгиева. Спомням си първата заповед на Салвадор Дали към младите художници: „Научи се да рисуваш като старите майстори, а после прави каквото щеш…“
В живописта на Светослава Георгиева се забелязва точно крайният резултат от някой, който иска да рисува. Никакво понятие за рисунката, анатомията… Когато едно дете започне да рисува, то се опитва да подражава формата. За съжаление, съвременните желатели да превземат върховете в изкуството извиняват незнанието си с абстрактния период на Пикасо. Но на 14 години Пикасо прави класически, буквално ренесансови портрети. После минава през дадаизма, сюрреализма, абстракционизма… Докато се върне към детската рисунка, но с една овладяна ръка и точна линия…
Да не говорим за Малевич, Макс Ернст, Кандински… Всички те, до един — изумителни рисувачи…
Но е хубаво да си шеф на културата и да направиш изложба в галерията, която е зависима от теб… В този смисъл ми се иска да кажа — моралът е свързан по някакъв начин с ръката… Когато моралът не ти пречи да използваш Градската художествена галерия, за да се „изложиш“ като художник, той няма да ти попречи и да си нарисуваш подписа в документи, свързани с галерията.
И без това директорката цял час на неразбираем език се опита да ни убеди, че ние сме в галерия, а не в помещение за изтрезняване, в което предишните посетители са се състезавали в повръщане…
Христо СТОЯНОВ
P. S. Всъщност, може да се нарече откриването на тази изложба и "Предизборен митинг на ППДБ"... Защото няколко пъти шефката на галерията титулува водачът на листата на ППДБ "Зам. кмет", въпреки че той в случая е само кандидат за народен представител. А в качеството си на Зам. кмет преди бе използван само като грейка на кметския стол, докато Коцев се размотаваше из разни следствия... :)
