НЕВРЪСТНИ СТАРЦИ - ПИЕСА


Действието се развива в едно изоставено от Бога и забравено от Дявола селце. От двете страни на малкия площад се намират къщата на Заешката устна и Клубът на Кварталната организация.
Къщата, ако може една такава стаичка да се нарече къща, е обзаведена с кръгла маса, три шезлонга, кресло, неработещ телевизор и нар.
Клубът на Кварталната организация е салон с портрет над катедрата, подиум и няколко скърцащи, твърде съсипани стола.
Площадът е като всички селски площади – разкалян, с магазин...

Старецът се разхожда край дома на Заешката устна. В нещо като дворче крокодилите спокойно пасат, необезпокоявани от никого. Заешката устна и Старицата са седнали пред телевизора, но, чули кашлянето на Стареца, се сепват...


СТАРИЦАТА: Я-я-я! Че то това село проработило...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Дай на втора програма.
СТАРИЦАТА: Не телевизора. Селото е проработило. Чуй, кашля...
ЗАЕШКАТА УСТНА: (ослушва се) Сега я втасахме. В едно село появи ли се трети човек, лошо става...
СТАРИЦАТА: Че какво му е лошото? Тя тая кашлица е тютюнджийска...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Ти да не си пропушила?
СТАРИЦАТА: Не съм...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Как различаваш кашлицата тогава?...
СТАРИЦАТА:(души) По миризмата...
ЗАЕШКАТА УСТНА: (навежда се над прозореца) Престанете с глупавите си ухажвания, младежо...
СТАРЕЦА: (сепнато) Аз... Нищо такова...
ЗАЕШКАТА УСТНА: (явно не го е чула) Още по мое време шведските тройки бяха на изчезване. (След кратка пауза) Поради липса на информация.
СТАРЕЦА: Ама нищо такова няма... Аз само за крокодилите...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Какво им е на крокодилите. Пасат...
СТАРЕЦА: Чух, че ги давате под наем...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Да не си приритал вече? (Обръща се към Старицата) Нищо чудно... С тая кашлица...
СТАРЕЦА: Че какво й е на кашлицата?...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Бухаш като стадо гръдни жаби...
СТАРЕЦА: От тютюна е. Веднъж дори не пих три дни вода, ама и това не помогна. Спиртосах ги...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Кого си спиртосал?...
СТАРЕЦА: Жабите. От тогава нито дишат, нито шават. Само кашлят... Ето – тука...(Посочва гърдите си)
ЗАЕШКАТА УСТНА: Това не е притеснително. Аз преди толкова и толкова години се сецнах в кръста. Голям берекет беше тогава. Хората си умираха да умират. Не смогвах да нося на крокодилите оцветител за сълзи... На мама оплаквачите... (Гальовно поглежда към крокодилите)
СТАРЕЦА: И по колко ги давате?
ЗАЕШКАТА УСТНА: Те не са за продан. Под наем само и по споразумение.
СТАРИЦАТА:(Незабелязано от майка си е излязла навън) Другарю, що щете в тая доба от маман?!...
СТАРЕЦА: (Явно учуден от присъствието на трети човек) Ооо-о-о-о-о-ооооооо...................
СТАРИЦАТА: Без заобикалки. Та на въпроса?!...
СТАРЕЦА: Исках да наема крокодилче...
СТАРИЦАТА: Вие сте толкова млад. За някой близък ли...
СТАРЕЦА: За мене е. Сираче съм аз. А нали знаете колко е тежко никой да не те изпрати на последната разходка.
СТАРИЦАТА: Не знам...
СТАРЕЦА: (твърде учудено) И баща Ви ли е жив?!...
СТАРИЦАТА: (към майка си) Маман, прибери се, ако обичаш. (След като Заешката устна се прибира) Извънбрачна съм. На обществени начала са ме заченали. (Поверително)
СТАРЕЦА: Майка ти нямаше вид на лека жена. Поне доколкото забелязах, надвесена над прозореца...
СТАРИЦАТА: Тя от кръста надолу е слаба. А Вие къде живеете...
СТАРЕЦА: Под Венерин баир. Въпрос на преценка. Според Айн и брат му Щайн времето се простира според чергата. Ако приемем чергата за пространство, то същото се разнищва на нищелки. Обобщавайки всичко това, те стигнали до първия и единствен основен закон на живота. А именно - всичко зависи от зестрата. Колкото е по-голяма зестрата, толкова по-близо живея аз.
СТАРИЦАТА: Тия ли бяха измислили азбуката?
СТАРЕЦА: С малки изключения – да.
ЗАЕШКАТА УСТНА: (Показва се през прозореца) Хайде, влизайте. Тя, вашата , видя се... Но без пазарлък няма да мине.
СТАРЕЦА: Майка ти май се нави да ми даде крокодилче?...
СТАРИЦАТА: Ти мен за крокодил ли ме взе?...
СТАРЕЦА: Защо теб?... Аз въобще, дори изобщо не съм те искал...
СТАРИЦАТА: Тя май ни взе за влюбени...
СТАРЕЦА: Това влиза ли в сметката...
СТАРИЦАТА: Според Айн и брат му Щайн – да. Ако правилно съм те разбрала.
СТАРЕЦА: Схватливичка си ми ти...
СТАРИЦАТА: (Почти щастливо) В такъв случай да влезем да пием по един шербет с бяло сладко. В тяхна чест.
СТАРЕЦА: (Кашля)
СТАРИЦАТА: (Явно приела кашлянето като знак) Защо?...
СТАРЕЦА: Не беше ме поканила до сега. Надявам се, че няма да те обидя, ако изразя несъгласие...
СТАРИЦАТА: (Твърде заканително) Няма да влезеш?...
СТАРЕЦА: А, въобще не съм от страхливите. Но ако позволиш да си пия шербета без сладко... Със захарин... Диабет...

Хващат се за ръце и обикалят къщата. Старицата размахва свободната си ръка и подвиква на крокодилите, докато Стареца страхливо крета току до нея...

СТАРИЦАТА: Къш, къш... Месо да проядете дано. Сълза да не пророните повече... Оцветителя ви за сълзи да изпия... Един по един покъртително да ви оплача тъй, както стара крокодилка чедото си оплаква... Не надничай под полата ми, сладострастнико... (Подритва един от крокодилите, който е заврял муцуна под полата й...)

Това с подритването на крокодила става на ъгъла на къщата, откъдето се появяват двамата. Стареца се навежда, изхлузва подметките от краката си и остава по кончове и шпори. Чорапите му са скъсани и явно много миришат, защото един крокодил се опитва да ги помирише, но рязко се обръща и се скрива зад къщата. А пък Старицата запушва със свободната си ръка носа...

СТАРИЦАТА: Да поседнем в кухнята...
СТАРЕЦА: Оооооооооооооооооооооооооо...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Казва се „Добър ден”...
СТАРЕЦА: Мир на дома ви.
ЗАЕШКАТА УСТНА: С меч в ръка.
СТАРЕЦА: (Напевно) С гол в ръката меееч... Ама де гооооооооо?...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Той и меча ти, сигур, е символичен. Ти ще видиш какво има да става от тук нататъче ...
СТАРЕЦА: Няма ли, таковата, крокодилчето де?... А?!...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Като се разразят събитията – сам ще установиш...
СТАРЕЦА: Аз вече се установих. (След кратка пауза) На това столче...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Не ще да е за дълго... (Към Старицата) Къде си скрила пила номер четири? От колко лазарника я търся вече?!...
СТАРИЦАТА(Гледайки влюбено Стареца) Престани, маман...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Как сега да се явя пред госта така. Не съм си изпилила брадавиците...
СТАРИЦАТА: Пусни им дървояди...
СТАРЕЦА: Прати я на майната й...
СТАРИЦАТА: Не може. Тя живее с родителите си през девет села в десето. Няма кой да поеме командировките. Ще хапнеш ли нещо...
СТАРЕЦА: Амииии – шербетчето...
СТАРИЦАТА: Ордьовърче едно да ти предложа... Бели бъбреци от оплакан крокодил...
СТАРЕЦА: Моите бъбреци стигат...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Има нещо гнило в това момче. (Към Старец На трампа навиваш ли се – шлайфмашинка за брадавици срещу крокодил за три дни. При това – още необучен оплаквач. И без туй няма да видиш дали те оплаква или не... Нали е за теб крокодилчето... Това в случай, че решиш за три дни да се споминеш....
СТАРЕЦА: Шлайфмашинка, казваш... Крачна става ли?
ЗАЕШКАТА УСТНА: Кой ще върти педалите? Ти нали ще си си отишъл. Оплакан при това...
СТАРЕЦА: (театрално) Ооо, миг, поспри!...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Не спирай, миг. И един миг повече да остане това нещо в къщата ми няма да издържа. Ще му сложа край на живота. Колкото авторът престой му е отредил – толкова. По-малко може, повече – нивгаж...
СТАРИЦАТА (сипва в три чаши някаква течност) Да пием за негово здраве...
СТАРЕЦА: За чие?
СТАРИЦАТА: За автора. И без това не го бръсне никой за слива него...
СТАРЕЦА: Оня ден, като ме създаваше, брадата му така бодеше. Свястно момче, ама тия гръдни жаби що ми ги натресе?
ЗАЕШКАТА УСТНА: Един такъв енергичен пияница като автора ми требе на мене. Само за двадесет и четири часа да ми падне – и, сбогом, сецнат кръст.
СТАРИЦАТА: Значи аз съм най-младата тука?
СТАРЕЦА: Кой ти каза? (Обидено)
СТАРИЦАТА: Защото мен, като ме правеше на обществени начала, брадата му беше почти до кръста... Във всички случаи – под пъпа му имаше още нещо освен брада, ама от брадата не се виждаше. Аз зная един начин на правене на човечество, пък тоя даже и инвитро не ни прави. Само си ни измисля и как сме живи от такива – да му се чудиш на режисьора. То, добре че е режисьорчето, де... Че ако не е той мъж няма да видим... Хайде наздраве за автора, който ни запозна с режисьора... Че ако не бе той как щяха да го викнат в тоя театър тоя точно режисьор?
СТАРЕЦА: И за артистите на резервната скамейка – наздраве. Щото, като се запия след премиерата нали утре трябва вместо мен да се качи някой на сцената.
ЗАЕШКАТА УСТНА: Искам аз да вдигна тоста.
СТАРЕЦА: (Саркастично) То друго, и да искаш, не можеш да вдигнеш...
ЗАЕШКАТА УСТНА: То да ми се бе паднал друг автор щях да ти кажа аз на тебе, ама – нейсе. Нали сме живи...
СТАРЕЦА: Апропо, какво е това в чашите...
СТАРИЦАТА: Оцет от ракия...
СТАРЕЦА: Лютив ли е?
ЗАЕШКАТА УСТНА: С лек привкус на Н2О...
СТАРЕЦА: Водата ми е противопоказна сега...
СТАРИЦАТА: ????!??!!!?...
СТАРЕЦА: Трябва да съм пиян от любов...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Хайде на тоста... Скъпи мои – повече ти (към дъщеря си), отколкото той. (Към Стареца) Най–малко пък той... Абе защо авторът не си е написал наздравицата?... Аз съм само интерпретаторка бледа... С краката си гаче е писало това момче. И то с крокодилския си крак...

Настава гробна тишина за около две-три минути. Само по средата Стареца казва шепнешком:

СТАРЕЦА: Каквото и да е в чашата – сода каустик да стане дано...
ЗАЕШКАТА УСТНА: (Събужда се и отпива от чашата) Кау стик за голф ми влезе в гърлото.
СТАРЕЦА: (Към Старицата) Викай крокодилите. Ще я оплакваме...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Не ми е за сефте...
СТАРЕЦА: И друг път ли си ритала петалата...
СТАРИЦАТА: Колко пъти?!...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Един ли, сто ли пъти... И сама съм се подковавала след туй... Ама тия крокодилски зъби не държат.
СТАРЕЦА: Какви зъби...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Крокодилски зъби, какви... Като не успяха да развият металургията в селото. Един пирон като хората не можеш да намериш...
СТАРИЦАТА: То перон няма...
СТАРЕЦА: И без перон ни извозиха нас. За металургията – не говоря... Така ни приковаха, че и пирони не ни требват...
ЗАЕШКАТА УСТНА: (Към Старицата) Я провери температурата на това кюше. (Посочва Стареца)...
СТАРИЦАТА: (Завърта масата) Триста и шестдесет...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Олеле-еее, ще кипне....
СТАРИЦАТА: Няма. Трябва да му се донади един градус от средната телесна температура...
СТАРЕЦА: Оле! (Хваща се с две ръце за главата) Кипвам.
ЗАЕШКАТА УСТНА: (Към Старицата) Нали немаше...
СТАРИЦАТА: Нямаше, ама – на. Къде се бе заврял тоя градус?
СТАРЕЦА: (Щрака с пръсти и прави няколко тореадорски стъпки) Оле... Очичките ще ти издера, мила вещице такава...
ЗАЕШКАТА УСТНА: (С надежда в гласа) Конкретизирай се, ако обичаш...
СТАРЕЦА: (Застрашително приближава към нея) Ама аз на кого разправям?..
ЗАЕШКАТА УСТНА: Аууу, отидоха ми крокодилите... Без пазарлък ще ги харижа за едното нищо. И дъщеря си за зестра харизвам...(Изведнъж скача, сякаш осенена от нещо) Докарали са захар...(Бързо, но с достойнство напуска стаята)
СТАРИЦАТА: Маман отиде за захар...
СТАРЕЦА: (Успокоен сяда на стола) Така й се пада...

(Старицата сяда в коленете му, като обвива с ръце врата на Стареца. Стареца я гали по гърба...

СТАРЕЦА: Един прешлен липсва...
СТАРИЦАТА: (Гальовно) От него е сътворен мъжът...
СТАРЕЦА: Доказано ли е това?...
СТАРИЦАТА: Кое?
СТАРЕЦА: Че майка ти отиде за захар...
СТАРИЦАТА: Ела в спалнята да се увериш...

Стареца я вдига на ръце като чувал с картофи и я понася към нара...

СТАРЕЦА: (След като тежко рухват на нара) Безсолна си.
СТАРИЦАТА: (Гали го по гърба, сякаш брои нещо) На седемдесет.

Старицата маха с крака във въздуха...

СТАРИЦАТА: Ох!... Ти ме направи жена. (След кратка пауза) И това ли е всичко?!...
СТАРЕЦА: Ще запалиш ли?
СТАРИЦАТА: След полов акт – не. И крокодилите не пушат след полов акт...
СТАРЕЦА: (Опъва настървено от току-що запалената цигара) Че то това е най-сладкото на секса...
СТАРИЦАТА: Пък мама ми е казвала, че най-сладкото на секса е самият секс...
СТАРЕЦА: Тя непушач ли е?
СТАРИЦАТА: Въздържателка.
СТАРЕЦА: То си личи, че е пълен въздържател от секс... Простено да й е. О, санкта семплицитас...

Прожекторът, който е осветявал дома на Заешката устна, постепенно се прехвърля към Клуба на Кварталната организация, пресичайки площада на селото...

Портретът кашля и се секне, запушил с един пръст ноздрата си. Под него плешивият Председател си трие темето с ръка – нали Портретът е точно над главата му, насополивил го е, секнейки се. През площада преминава с клатушкаща се походка Разпопа, сваля расото и калимавката, закача ги на един пирон пред вратата на Кварталната организация и остава по дънки, бяла риза и вратовръзка на бели, зелени и червени райета. Чука на вратата...

ПОРТРЕТА: (Ослушва се) В туй село нещо се мъти...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: (И той се ослушва) Крокодилски яйца...
ПОРТРЕТА: Ти по-добре се ослушай...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Ослушвам се аз, ама... (Чува се повторно чукане)
ПОРТРЕТА: Чу ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Чух. И кво от това... (Обръща се към вратата) Влез...
РАЗПОПА: (Прекрачвайки прага с крак във въздуха) Дал Бог добро...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Какъв Бог, бе? Той пръв се спомина.
ПОРТРЕТА: Ти не си ли умряло, бе момче?
РАЗПОПА: Нямах време... Запих се...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: И морално разложен ми пристигаш тука...
РАЗПОПА: Ти пък къде си виждал разложен в спирт? Аз съм спиртосан, как ще се разложа... На всичкото отгоре, докато се спиртосвах се и изповядвах... За сигурност...
ПОРТРЕТА: На кого се изповяда?
РАЗПОПА: На кръчмаря, на кого...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Що не го доведе?
РАЗПОПА: Опях го вече. Може и да се е разложил. Щото не пиеше като хората, ами хем пиеше, хем се вардеше трезвен. Да не му офейкам, без да платя, заради туй пиеше през чашка... А такова пиене си е през куп за грош... Даже сега той ми дължи пари, щото не ми плати за опяването...
ПОРТРЕТА: Морално ли е това му разложение?...
РАЗПОПА: Материално... Два пъти...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Как два пъти?
РАЗПОПА: Ами първо забогатя. А сега се разлага в земята майчица...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Човек и добре да живее...
ПОРТРЕТА: А, не така... Докато съществува фотографията, не мисли за мене. Прочети ми трудовете...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Чел съм ги...
ПОРТРЕТА: А „Мултипликационен метод и екзистенциализамитет на мултиплицирания” чел ли си?...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: На пети том съм...
ПОРТРЕТА: Като стигнеш на последния, ми свирни...
РАЗПОПА: Да ти свири Заешката устна... Аз не съм от тия... Тя стоеше на магистралата към Светлото бъдеще и ви обслужваше...
ПОРТРЕТА: Не такова свирене... С два пръста ми свирни, че всинца да чуят дето си ме чел...
РАЗПОПА: Такава свирка може... (Пъха два пръста в устата си и изсвирва)
ПОРТРЕТА: (Несигурно) Ама ти докрая стигнал ли си?
РАЗПОПА: Че нали аз го писах...
ПОРТРЕТА: Аз не те питам дали си го писал, а дали си го чел?...
РАЗПОПА: Не съм... Що да го чета?!...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Да видиш какво си писал.
ПОРТРЕТА: Може да го е писал, но трудът е издаден под мое име. Заради това требе да се прочете...
РАЗПОПА: Ще го прегледам пак... На кръст.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: С кръстовете свърши... Не разбра ли?
РАЗПОПА: Верно. Нали и дърводелеца го пратихме...(Посочва с глава нагоре)
ПОРТРЕТА: (С нескрит страх) Да не сте го фотографирали?
РАЗПОПА: Само го опяхме... Горкият... Гол-голеничък го боботнахме. Посред зима... Дано поне в ада да е отпрашил, че какъвто е студ – да се постопли малко...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Ти, междупрочие, за какво си дошъл?
РАЗПОПА: Нали призовка получих...
ПОРТРЕТА: Ще те разпопваме.
РАЗПОПА: Че аз сам се разпопих. Расото и калимавката са ми отвън. На един пирон...(Тръгва към вратата) Да си ги взема ли?...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Сакън... Недей... И тъй и тъй си свършил работата – дай да минаваме на втора точка...
ПОРТРЕТА: На мен не сипвайте...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Какво да ти сипя?
ПОРТРЕТА: Нали втората точка е тържествената част...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Днес тя е трета точка...

Изведнъж вратата се отваря с гръм и трясък и в Клуба влетява Заешката устна...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Да я виснем ли до тебе? (Вади изпод катедрата въже с клуп накрая)
ПОРТРЕТА: И мен ли после да съди за бащинство?... Не я ща...
РАЗПОПА: (Души) Май са подпалили магазина...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Олеле-е-ее, с какво ще го тровя оня?...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Със захарин...
ПОРТРЕТА: Ти нали знаеш, че докарат ли захар – палят магазина...
РАЗПОПА: Свиркай на крокодилите...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Че има ли кой да мре повече...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Да гасят.
ЗАЕШКАТА УСТНА: Че аз отдавна ги обезсълзих.
РАЗПОПА: Че с какво оплакваха досега?
ЗАЕШКАТА УСТНА: Те умрелите чунким разбират дали плачат над тях или им се смеят...
РАЗПОПА: Значи е можело и без мен да минат. Що съм ги опявал?...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Че ти като запееш, те мъртвите хукват презглава за гробището...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Щото им мирише на вино.
ЗАЕШКАТА УСТНА: Ами що не запя, преди да почнете да ме оплождате? Сега да ми я мъчи оня непрокопсаник щерката...
ПОРТРЕТА: Няма човек – няма проблеми...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Не е точно така. Защото, ако няма човек, защо тогава да има крокодили, като няма да има кого да оплакват?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Тая пак я погна опозицията...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Граматически не ти е издържана репликата. Защото аз съм опозицията и съм погнала вас, а не тя мене...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Тая реплика ми я натресе авторът. Поне да беше завършил девети клас...
РАЗПОПА: Недейте така. То момчето девети клас има. Ама само девети. Не е виновно. Бърза да напише пиесата, че няма какво да ядат у тях...
ПОРТРЕТА: Че що не се хване да копа като няма какво да ядат. То писането не е работа. Писането е опозиция, която разваля порядъка в селото. Виж я Заешката устна. Ако беше истинска, а не описана, нямаше да зачева на обществени начала и сега да се рее из свободното пространство на селото... Защото свободното пространство на селото е описаното пространство. Другото пространство не е свободно и е заето от мен...
ПОРТРЕТА: Заешката устна – срам за автора.
ЗАЕШКАТА УСТНА: Ако искаш пък да знаеш, заешките устни се броят наесен.
РАЗПОПА: Ако режисьора го преместят в друг театър – въобще няма да се броят заешките устни... Ако ще и една само заешка устна да е останала и това да си ти, никой не само няма да те брои, ами и за слива няма да те бръсне...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Че аз и без туй не се бръсна... С коломаска само се обезбрадявам... Пък за сливи да не говорим, че още костилка има в нея, ама, да знайш, не е твоя костилката...
ПОРТРЕТА: Нещо ме запари гърбът. (Около него покрай рамката започва да се стели дим.)
ЗАЕШКАТА УСТНА: Да не съм те овесила аз?...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: (Виновно) Такива бяха времената.
РАЗПОПА: Аз отивам.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Къде...
РАЗПОПА: Да гася пожара...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Тоя пак го погна махмурлука.
РАЗПОПА: Пожара, рекоф...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Замириса на карамел...
ЗАЕШКАТА УСТНА: И на пърлено свинско...
ПОРТРЕТА: Пърленото е от мен...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Тъй де, от теб. Нали за туй рекох – свинско...

Председателя вади изпод катедрата четири кофи и ги раздава. Портрета вади едната си ръка изпод рамката, поема кофата и изсипва водата върху себе си така, че кофата захлупва главата му.

ЗАЕШКАТА УСТНА: (Сочи портрета захлупен под кофата) Няма портрет – няма проблеми...

Завеса, свита над портрета, пада и го закрива.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: А сега – напред, о, парии презрени...
РАЗПОПА: Да угасим туй, що не гасне...

Тримата се затътрят към площада, прекосяват го и вместо да гасят огъня, влизат в дома на Заешката устна. На нара Стареца и Старицата спят прегърнати. В пепелника до тях дими цигара, която Заешката устна загася със свободната си ръка. Преди да изсипят кофите с вода връз спящите обаче...

ЗАЕШКАТА УСТНА: Правили са секс...
РАЗПОПА: Как разбра...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Не видя ли, че са пушили. Нали хората заради това правят секс – да запалят по една цигара след това. То това е сладкото на секса – цигарата след него.

Като изсипват и последната кофа Стареца се сепва, сяда на леглото, озръща се неразбиращо и казва:
СТАРЕЦА: Ей сега ме спипа пневмонията...
СТАРИЦАТА: Не е моно, дуо е... На мен и двата дроба ми засвириха...
СТАРЕЦА: Плюс мойте два – квартет.
ЗАЕШКАТА УСТНА: Лъже... Не е квартирант. Искайте му легитимацията. Даже няма регистрация тук...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Дай си легитимацията.
СТАРЕЦА: (Показва среден пръст) На.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: С това ще се легитимираш пред нея...(Сочи Старицата)
СТАРИЦАТА: Той вече ми се легитимира.
РАЗПОПА: Ох, чадо, чадо...
СТАРИЦАТА: Ти няма да ме попържаш на майка...
РАЗПОПА: Че аз не те попържам...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Дъще, недей... Той има право...
СТАРИЦАТА: (Хвърля се на врата му) Тате, татенце... Нали вече няма да си ходиш...
РАЗПОПА: То няма и къде да ходя... Нали и кръчмарят се спомина...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Бог да го прости... Като ида горе ще си му върна верисиите...
ПРЕДСЕДАТЛЯ: Той не е горе...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Нищо... Желанието да му върна е наполовина върнато...
СТАРЕЦА: Що не пожелаеш да се върнеш там, откъдето си дошла... Аз половинката ще ти я донеса...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Не можем да се върнем. Няма я вече Кварталната организация... И Портрета изгоря...
СТАРИЦАТА: Вие там ли бяхте досега?...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Що? Лошо ли ти беше?...
СТАРЕЦА: Ти да не навлизаш в интимните ми кътчета, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: А бе ти няма ли да си дадеш легитимацията...
СТАРЕЦА: То пък да не ти каже нещо човек... Ти не ме ли познаваш?... Ти нещо май си ми изкукал...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Черно на бяло те искам... Откъде да знам, че си ти... Няма доказателствен материал върху хартиен носител...
СТАРЕЦА: На... Пипни ме. Жив – от кръв и плът...
РАЗПОПА: А, не. Това не е доказателство. Всички сме измислени...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Така си е. Само авторът може да ни докаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Че той, авторът де, няма на всяко представление да идва да ни доказва. Ако е взел хонорар кой ще му го пие...
СТАРИЦАТА: (С наслада и мечтателно) Я си представете, че сме бестселъри...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Целият хонорар трябва да профука за билети момчето...
СТАРЕЦА: (Оправдава се) Ама в реквизита нямаше паспорти... И при старшината нямаше...
РАЗПОПА: Какъв старшина?
СТАРЕЦА: Пожарникарчето на театъра.
СТАРИЦАТА: Ама той, пожарникарят де, не гледа представление...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Ти пък откъде знаеш?
СТАРЕЦА: Ти и с него ли, таковата...
СТАРИЦАТА: Че нали, ако гледаше, нямаше с три кофи вода да минем... Три пожарни нямаше да стигнат...
РАЗПОПА: Вярно...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Вярно...
СТАРИЦАТА: И такава глоба щеше да ни друсне...
СТАРЕЦА: Още отначало разбрах, че си ми схватливичка...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Такава си ми е от дете... Само с тебе дето сбърка...
СТАРЕЦА: Има грешка, има и прошка...
РАЗПОПА: Целувай ръка...
СТАРЕЦА: Ти нали си разпопен...
РАЗПОПА: В качеството ми на баща... И тъст... Целувай ръка ти казвам... Или си дай легитимацията...
СТАРИЦАТА: Ние няма да се венчаваме...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Знаех си аз, че всичко като извънбрачна връзка ще завърши...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Лека жена, ти казвам...
ЗАЕШКАТА УСТНА: За това ли съм те хранила толкова и толкова години?
СТАРИЦАТА: Маман, може и да наедрея...
РАЗПОПА: Само бебе ни липсва сега. Не съм специализирал кръщенета...
СТАРЕЦА: Бебето може и бутафорно да е...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Ами ако нямат такова в склада на театъра...
СТАРЕЦА: Ще го направим от парцали. Тя само да роди.
ЗАЕШКАТА УСТНА: Аз парцаливо внуче не ща. Как ще си го издокарам само. И кошче ще му купя...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Че откъде ще му вземеш кошче? Той магазинът нали е затворен няколко десетилетия...
СТАРИЦАТА: (страхливо) Мамо, ами ако падне кошчето?!...
ЗАЕШКАТА УСТНА: И кошчето го захлупи...
СТАРИЦАТА: И то си глътне езика и ние не можем да го чуем...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Ще хлъцне на баба унучето и толкоз ще му е...
СТАРИЦАТА: Ох, на мама момченцето... (Плаче)
ЗАЕШКАТА УСТНА: Ох, на баба унучката...(Плаче)
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: То не се е родило още...
СТАРЕЦА: Няма и да се роди...
РАЗПОПА: (Засегнат) Ти откъде знаеш?!...
СТАРЕЦА: Знам си силиците аз...
ЗАЕШКАТА УСТНА: (Хълцайки) може да не е от теб...
СТАРИЦАТА: Тъй де...
СТАРЕЦА: И аз се чудя що не идва пожарникарчето... Негово ли е детето, казвай, че...
СТАРИЦАТА: Че какво...
СТАРЕЦА: Ще въстана. (Решително)
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: (Страхливо) Ти няма ли да се гътнеш вече?...
СТАРЕЦА: Първо ти...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Че защо аз? Какво съм ти сторил?
СТАРИЦАТА: (Иронично) Може бебе да си му направил?!
ЗАЕШКАТА УСТНА: Те с поглед ако ставаха?!... (С гордост и мечтателно) Мен на младини както ме гледаха, все в родилна зала да бях си седяла... Кракът ми на сцена да не бе стъпил... То пък като стъпих на тая сцена ква файда, ама да не политизираме пиесата...
СТАРЕЦА: (Хили се) Ходилата ти все в тавана щяха да гледат...
РАЗПОПА: Недейте така... Има такива случаи.
СТАРЕЦА: Пепел ти на езика...

Настава тишина. Всички се чудят какво да правят. Държат се като ученички на черната дъска – мачкат си дрехите, почесват се по главите...

ЗАЕШКАТА УСТНА: (Нарушила мълчанието) Ами сега какво ще правим?...
СТАРЕЦА: Питай режисьора...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Няма ли суфльор в тоя театър?
СТАРИЦАТА: Тя отиде за хляб... В седем затварят...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Кой?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Кой?
РАЗПОПА: Суфльорката...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Дай да им извъртим един номер...
СТАРЕЦА: На кого?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: На всинца – от автора до публиката...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Съгласна съм. Какъв е номерът?...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Гътваме се и умираме...
СТАРЕЦА: Ами крокодилите...
СТАРИЦАТА: Съвсем забравихме за тях...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Щото ако ги оставим живи може на публиката да налетят... Ще изядат публиката като едното нищо, нъл са тревопасни пък публиката ни квато е зелена...
РАЗПОПА: Че нямат ли си работа вкъщи? Някой да ги е карал да идват на театър...
СТАРЕЦА: Те нали бяха тревопасни...
СТАРИЦАТА: Може от мъка да са прояли мръвешко..
СТАРЕЦА: На вниманието на публиката... Следва сърцераздирателна картина – на който му стиска, да остава... (Към Председателя) Лягай, ти си пръв...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Защо аз?... Ти не можеш ли?..
СТАРЕЦА: Мога, ама не знам как...
РАЗПОПА: Ще теглим жребий...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Върви за калимавката... Кой е грамотен тука?
СТАРЕЦА: Аз и никой друг...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Сядай и пиши... (Стареца вади от джобовете си лист, разбира се дълго тършува докато го намери, плюнчи химически молив и започва да пише...) Стареца, Старицата, Заешката устна, Разпопа...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Ами ти...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Добре де... Пиши и мен... Пиши МЕН...
СТАРЕЦА: И какво, като изтегля „МЕН” два пъти ли да умирам?
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Щом се налага...

Стареца се изправя заканително...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: ...в името на революцията.
ЗАЕШКАТА УСТНА: Тя свърши. Да живей контрареволюцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: Е, щом е тъй пиши ме и мен. Пиши МЕН... Може пък и Председателя да ме пишеш... Ама с едри букви – както се полага на поста и длъжността...
СТАРЕЦА: С едри, с едри... Че, току-виж, си се направил на кьорав...

Разпопа се връща, късат хартийките и ги пускат в калимавката. Разпопа разбърква хартийките...

РАЗПОПА: В името на Отца и Сина – теглете...
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: (След като изтегля листче) Олеле, баш аз ли трябваше първи да се падна... Хайде, ще се видим горе...(Пада и драматично умира)
РАЗПОПА: Той пък откъде знае къде ще се видим... Нали не вярваше...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Хайде да не теглим повече... Нали се куртулисахме от тоя...
СТАРЕЦА: А, не така... Ти си наред... Като се гътнеш може и да спрем да теглим...
СТАРИЦАТА: Че какво ти е сторила майка ми?!...
СТАРЕЦА: Тебе.
РАЗПОПА: Ти не се обиждай. Тя само я роди. За направата аз съм виновен, че насъсках и другите да я довършат...
СТАРЕЦА: Тогава си тегли късмета.
РАЗПОПА: (С надежда) А кой ще държи калимавката?
ЗАЕШКАТА УСТНА: Дай я на мене...
РАЗПОПА: (След като изтегля листче) Олеле, на мен се падна...
СТАРЕЦА: Лягай...
РАЗПОПА: Нека после. Първо да ви опея...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Аз тия крокодили за какво съм ги хранила? Лягай да не ти помагам. И без това цял живот и половина този миг съм чакала...
РАЗПОПА: Добре де, ще умирам. (Сваля вратовръзката, завързва я на стола си като знаме – тя и без това е трибагреник от бели, зелени и червени ивици – и пада мъртъв драматично)
СТАРЕЦА: (Взима калимавката от Заешката устна.) Ти си...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Ти да не си сакат, че не можеш да умреш?...
СТАРЕЦА: Ти си най-старата и си с предимство... Пък си и дама...
СТАРИЦАТА: Мамо, недей така. Нека всеки си иде по реда...
ЗАЕШКАТА УСТНА: Сбогом, дъще... Сбогом, зетко...

Стареца и Старицата се навеждат да й целунат ръка. Заешката устна пада и умира...

СТАРЕЦА: Тегли...
СТАРИЦАТА: Ти не можеш ли?...
СТАРЕЦА: Ти си дама...
СТАРИЦАТА: Тая етика ми изяде главата... (Тегли) Ах, мама... Мама умряла вместо мен...
СТАРЕЦА: Дай да видя...
СТАРИЦАТА: Олеле и ох даже, мама умряла вместо мен...
СТАРЕЦА: Добра жена излезе... Майка...
СТАРИЦАТА: Мамо, майко, майчице... (Пада до Заешката устна...)
СТАРЕЦА: И ти ли, Брутке...
СТАРИЦАТА: И аз...
СТАРЕЦА: Да тегля или да не тегля... (Озърта се) То само аз останах. Какво теглене ме чака само... (Чува се крокодилско ръмжане, Стареца се озърта) По-добре мъртъв, нежели жив в крокодилска паст. Публика, ръкопляскай. Стига ми тая награда. Сбогом, колеги от резервните скамейки. Ако смеете – играйте я нататък тая пиеса. Режисьоре, и ти, авторе чудесний и невидим... Аз падам... Кой ще ме смени и толкоз, а...

Пада до Старицата.
Телевизорът проработва...


Христо СТОЯНОВ

Няма коментари: