ПОЕЗИЯ ОТ ХРИСТО СТОЯНОВ (POETRY BY HRISTO STOYANOV)




Тъй като авторските права на моите стихове са преотстъпени на издателството за българска литература "LEXICON", стиховете ми вече може да ги намерите във виртуалната книжарница на издателството. Както и в големите книжарници на страната. Също така могат да бъдат поръчвани с наложен платеж от издателство "LEXICON"...

А ето и линк към платформата на издателството:







"Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов, когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила."


                                                                                       Бойко Ламбовски





ВЛАКЪТ

            На сина ми Любомир и в памет на баща ми


Сигурно ще е последна тази гара, заспала в ъгълчето на живота,
 щом не е посочил Господ в географията на ръката други гари.
Как само се катери свирката на влака на релсите по камертона –
как въздишат дробовете и съска въгленът на слънцето от парата.



Аз от колко време вече този миг очаквам – влакът да пристигне.
Във огнището сърцето си да хвърля – малко дъх да си поеме.
Като куфар петдесет години със спомени го тъпках и със дрипи,
а сега, с канап овързано сърцето, със мен на тази гара дреме.



Своя морз часовникът почуква, а от другата страна на телеграфа
баща ми чака вест от мен – с букет от ангелски пера в ръцете.
Синът ми прати телеграма, че имал работа и трябва да почакам,
 да не хващам този влак, защото коловозите му водят към небето.



Но ето го локомотивът със черно расо и кадилница от мрак приижда.
Във вагоните му конски спят душите на умрелите и си почиват...
И не можем ли с баща ми да отложим нашето небесно свиждане,
щом влакът всеки ден товари и със някого от тази гара си отива...