Будители, обединители или хора със западно образование и школовка – какви лидери ни трябват днес на нас, българите?
- - Без да неглижирам предците си, но май не се нуждаем от тях. Защото се оказа, че нищо не са направили… Или може би се нуждаем от друг народ, който може да бъде събуждан. Имам усещането, че имаме мъртвороден народ и с някаква патологична страст сме го положили в мавзолеите на сърцата си и му пеем псалми… Та нали нашите будители бяха със западно възпитание – да ги споменавам ли поименно?… Ами Захари Стоянов да не го ли броим с неговото четвърто отделение? Обикновено споменавам в такива случаи и един световен „будител“ като Христос – той Кеймбридж ли беше завършил или Харвард… Сорбоната, Московския университет… Въпреки това нашият народ още не е събуден, нали…
Здравословно ли е интелектуалци да са част от управлението? Ако хора на словото и духа сочат път на затъналото ни в кризи общество, ще бъдат ли чути?
- - Задължително трябва да са част от управлението. Иначе само свинари (бардокви) ще ни управляват. А те най-много да ни покажат входа на кочината. Дори не изхода, само входа… Трагично е, че ние нямаме духовни водачи. Първият геноцид над зараждащата се аристокрация, на зараждащата се интелигенция прави Борис Първи… Петдесет и два болярски рода до девето коляно. В „Светът като воля и представа“ Шопенхауер казва, че светът не е това, което е, а това, което си представяме, че е. И ни трябва воля да постигнем представата. Представа се създава от аристокрацията, волята е множеството, народът. За съжаление няма кой да създава представи в България. Осемдесет и девета година голямата тълпа посоча една малка тълпа от хора и ги натовари с несвойствената задача да създаде представи. Ама те, ако можеха, щяха да го направят преди тази дата. И така една минитълпа узурпира вакантното място на интелигенция и те, така … досега…
Книгата Ви „Записки по българските пандемии“ излезе през 2020 г. Защо ковид пандемията се оказа толкова трудно препятствие, капан за българите?
- - Поради гореспоменатите натрапени за аристократи. И тяхното желание неподготвени да решат проблема. Така Националният щаб бе игнориран от бардоквите на улиците и те решиха да наложат политически решения за справяне с пандемията. Така антиваксъри оглавиха ваксинационен процес. Това е криза за здравето, а не за психичното здраве на една минитълпа от политици. Още повече, че човечеството за първи път се сблъсква с КОВИД 19… Нали си спомняте времето, когато културата се управляваше от политици. След 45 години имахме само социалистически реализъм. И в литературата, и в другите изкуства. И българинът все още изпитва носталгия по маршовата музика по площадите… Имам усещането, че само маршова музика може да ни вкара във ваксинационните центрове…
Два поредни парламента не успяха да родят кабинет. И демокрацията ли се оказа пандемия за нас?
- - Какво може да искаме от партии, създадени от Дядото, освен баби, които да ги съсипят. Българската демокрация роди чалгата. Маршовете бяха заменени с „Едно ферари с цвят червен“… Каква визия може да имат разни Славчовци, Тошковци и други бардокви. От свинар най-много да излезе знатен свинар. Или, както се казва, от дърво, родено за сап на мотика цигулка и виола не става…
Защо българинът не понася богатите, успелите? Това ли ни дърпа назад и пречи на възхода ни като нация?
- - Поради гореспоменатите причини. Защото те не са успели. Успехът не е външния вид – коли, къщи, пари, жени… Това е външният блясък на парвенюто. Успехът е професионална реализация. Успял е Ботев, Яворов, Вапцаров, Христо Фотев, Майстора, Златю Бояджиев… Представете си Ботев да излезе от тесните си ботуши как ще седне в „Ровъра“ на Слави на път за Околчица… Но в представите ни Слави е успелият, не Ботев… Успял е този, който оставя следа след себе си. Който оставя път… Но българинът показа, че не понася този, който оставя път, а този, който ще свети край пътя не със собствена светлина, а със светлината на дрънкулките по себе си…
Кога ще се почувстваме свободни и ще спрем да търсим поредния спасител, който се превръща в поредно разочарование?
- - Тука почти ме цитираш. Ние садим цветя на Балканите, за да посрещаме поредния освободител, който ни освобождава от предишния освободител. Сигурно заради това сме такива добри градинари.
- Каква кауза може да ни смири и обедини при толкова ожесточеност и разделение?
- - Тези дни си мислих за това. Ние сме единствената балканска страна без национална доктрина. Дори македонците имат нещо наподобяващо на доктрина – еманципиране от нас, българите. Гърците имат три стълба, на които се крепи държавността. И независимо дали хунтата или ПАСОК са на власт – тези три стълба не се пипат. Но те имат еднонационална държава и за тях единият стълб е Християнството. Защо не приемем вярата за наш Национален стълб. Всички основни религии у нас изповядват единна ценностна система – десетте Божи заповеди. Защо това не ни обедини. Създаването на Нация – също. Нацията е съвкупност от религиозни и етнически общности. Да създадем нация, стига сме се делили на българи, цигани, роми, мангали, турци, арменци… Ние стигаме дотам, че Пловдивчани и Софиянци не се понасят, камо ли етносите…
Наричат Ви скандален писател заради острия език и смелостта да бръкнете в неудобни теми. Заради книга са Ви избивали 32 зъба, заради друга са Ви отлъчвали от църквата. Не ви ли се е искало на моменти да смирите бунтарския заряд, да скриете рогата, за да си спестите проблеми? Никога ли не правите компромиси?
- - А, за рога да не говорим… И на 65 се мисля за мъж… Но, извън шегата. Няма удобна тема. Удобният човек е невидимият човек. Аз не мога да бъда невидим – нали ще оставяме следа зад себе си – няма да светим със стъкълца край пътя. Не искам да остана като километричен камък край пътя, защото вече никой не им обръща внимание. Вече джипиеса знае точно къде се намираме, а километричните камъни можем да видим откраднати в някоя стена. Мазилката ще ги заличи веднъж завинаги после. Не искам да съм Коледна елхичка, искам да съм празнуващия край нея… А компромиси наистина не мога да правя.
Разбихте на пух и прах мита за скъперника габровец като дарихте изключително богата колекция картини на родния град. Трудно ли се взема такова решение? Не разсърдихте ли наследниците?
- - Щяха да се разсърдят, ако не ме познаваха. Моите деца ме познават и приеха това дарение дори като свое. Самите те се почувстваха дарители. Но всичко дължа на жена ми Милена. Даже тя ми даде идеята за колекцията да я дадем на Габрово. А тя е варненка. И сега събирам вече не картини и скулптори за моята колекция, а за колекцията на Габрово. В момента просто тази колекция временно е вкъщи, като си отида от този свят тя ще бъде в Габрово. А такова решение не се взима трудно, ако имаш такива хора като жена ми и децата ми до себе си.
Априловска награда за литература от родното Габрово – тя ли Ви е най-скъпото признание? Коя е най-голямата Ви творческа радост?
- - А, и „Почетен гражданин на Габрово. Габровци доказаха, че дори Библията е поправима. В нея се казва, че никой не е пророк в родното си място. Ето, че не е така. Знаете ли, в България мисля, че е по-лесно да се вземе Нобелова награда, отколкото да те признаят в родния град. Излиза, че аз имам най-голямото литературно и човешко признание – видях как ме обичат в Дядо Дянко, родният ми квартал. В Габрово...
Няма коментари:
Публикуване на коментар