А сега - малко Кавафис. Преди 14 ноември да почетем Кавафис... А второто стихотворение е моята реплика към него... Апропо, една от стихосбирките ми и така се казва... "Носталгия по варварите"... Решихме, че Бойко Борисов е варварин, а сега не смеем да си признаем носталгията... Защото, както казва Кавафис:"
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение."
В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ
Константинос Кавафис
Превод: Стефан Гечев
Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.
Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?
Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.
Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си замислен, със корона на главата?
Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде държавен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.
Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?
Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото варварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват както друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?
Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.
Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?
Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.
И моето стихотворение:
НОСТАЛГИЯ ПО ВАРВАРИТЕ
По Константинос Кавафис
Какво ли чакат още стълпени по стъгдите –
та нали варварите отшумяха вчера и ги няма.
Оставиха ни даже със злато знаменца обшити
и някакво послание – обсипано със знаци.
Какво старейшината шъпне в ухото на жена си –
нали на госта той я прати ложето да стъкне.
Тя сега показва даровете – една прекрасна кана
и навикът да се съблича, щом със мъж замръкне.
Какво ли става в дъното на двора – при Монарха –
нека Бог плоди годините му, варвари – децата.
Но защо обяздва вече шута, а царицата разлайва...
И каква е тази щедрост – на просяка да хвърля
злато.
Какво ли варварите сториха и варвари ли бяха...
Мечтаем за ръцете им – със пръстени обрасли.
-Дано се върнем някога - синовете ни запяха
и тръгнаха след тях да стават варвари...
ГОСПОДИ, ТА ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ СЪМ ПИСАЛ ПРЕЗ 1984 ГОДИНА ПРИ ЕДИН ИМПРОВИЗИРАН "КОНКУРС" МЕЖДУ МЕН И КРАСИМИР ОБРЕТЕНОВ... НЕЩО ДА НЕ СЪМ КАЗАЛ ЗА СЛУЧВАЩОТО СЕ ДНЕС... ПРЕДИ ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар