ПОГНУСА

С баба ходехме на черква, тя ме слагаше на царския стол и там, отвисоко, гледах и се кръстех. Със сигурност не съм се кръстил от набожност, защото човек като види отвисоко тълпата под себе си не може да не удари един кръст. Не бях чувал още нищо за Юда, но ако тогава го бях срещнал някъде щях дълго да си трия очите след него така, както си триех бузите след целувка. Разликата между мен и Исус тогава не беше голяма. И аз се казвах, че и продължавам да нося това име Христо, бях безгрешен тогава почти колкото него. Разликата беше в това, че към него само Юда се втурнал да го целува, докато мене, кой когато и където ме видеше се нахвърляше да ме целува. Сигурно и насън да ме зърнеше някой ще се нахвърли да ме целува. И целувките бяха толкова хлъзгави – като следа от плюшков по страните ми. Ако имах шкурка сигурно щях с нея да трия целувките от страните си. Най-тежката част от детството е тогава, когато с теб се държат като с дете. Хем се възторгват: „Аууу, колко е пораснал“, „Как е възмъжал“, „Олелеле, колко се е източил“, хем се хвърлят да те целуват като дете. При Христос наистина е била по-лека задачата – той е знаел кой ще го целуне и е могъл да се скрие. И Юда, при засилката, да не уцели него, а някой от апостолите. Те и без това така са били нагъчкани на софрата, че със сигурност е щял да уцели все някого по бузата… В черквата, където ходехме с баба, имаше и икона на Христос. И там, където най-много са го целували миряните бе протрита, а на места и олющена боята от иконата. Кълна се, че това не е от устните, а нощно време Христос си е търкал страната, да изтрие целувката. Ама и човечеството много странно излезе. Хем всички знаят, че Юда го е целунал, за да го предаде, хем непрекъснато се впускаме да го целуваме. Така човечеството си признава, че е повече Юда, отколкото Христос. Не зная кой е измислил целувката, но със сигурност е имал нужда в този момент от салфетка, за да си избърше устните. Някои открития е трябвало да се случат по-рано, защото последствията са ужасни. Ако този е имал салфетка със сигурност нямало да се хвърля да си бърше устата по страните на най-близко намиращия се до него. И червилото е измислено, за да може да се види и всички да разберат, че жена те е целувала. Аз, като направих това откритие, и винаги наблюдавам ризите на мъжете. Няма ли червило по яката дори ръка не му подавам – значи мъж го е целувал. Защото няма следи от червило. Веднъж се опитах да изчисля колко червило за изтрили по мен жените от детството ми – та досега. Щом една жена изяжда по девет килограма червило през живота си е редно да се запитаме колко е оставила по страните и яките на мъжете. Със сигурност една жена използва през живота си червило равно на килограмите си, като само девет килограма от него изяжда. А като се замисля, това са изчисления преди откриването на силикон и ботокс, които разширяват легитимните граници на устните, без за това да се водят кръвопролитни войни. Представяте ли си колко червило отива на уголемени двойно, че и тройно устни след съответните корекции със силикон, или с инжектиране на ботокс? Добре, че в детството ми нямаше още такива устни. Нямаше да ми останат ръкави от бърсане, а татко щеше да се връща не с устни по яката, а направо с боядисана в червено яка. Имах един приятел в детството. Той беше единствения човек, на когото искрено съм завиждал. И мечтаех да карам и аз неговия пубертет. Надявах се да ми поникнат спасителните гнойни пъпки, та дано да спрат лели, стринки, вуйни, кръстници, баби и въобще всичко женско да ме целува. Него никой не го целуваше и той живееше необезпокояван в мечтата си да му мине пубертета, и тези пъпки да увехнат накрая. А най-хубавото при него беше, че никой, и да искаше, няма да го предаде. Защото никой не искаше да го целуне.