ИЗВЪН ПРОМЯНАТА

Е, промяната дойде. Не тази, която си бяха подготвили, но промяна, все пак... Дойде татко и изведе за ръчичка сина си от Народното събрание като от детска градина. Със сълзи на очи. После пак го хвана за ръчичка и отиде да му покаже паметника на Александър || пред Народното събрание. Александър ||, който пази любимата на вече бившия премиер госпожа Митрофанова. Вярно, ако бяха избрали за място на митинга Александър Невски, то пак същата работа. Можеха да изберат поне градиинката пред Университета. Там поне Паисий "обикаля още и проверява българската кръв", както бе казал поетът. И как да не плаче татко. Не може да не плаче, като синът му все на чужбини попада. И България му стана мащеха... Дано поне намери тате сили да хване детето си и да го отведе вкъщи. Да го сложи на коленете си и двамата да започнат да оплакват нерадата си съдба... Защото морето от народ сега ще се плисне, ще се разбият вълните му и само ще намокрят копитата на Александър ||... Заради това татко ще си прибере детето при семейството, защото и хубавото Ленче вече се сгоди... Ей така синовете падат през перилата на парапетите, ако бащите не ги държат за ръчичка...