ЗА ЕДНО ТЕЛЕВИЗИОННО ИНТЕРВЮ

Вероятно това интервю е било уговорено от няколко дена. Не е задължително да се готви дълго за него някой, който функционира като политик. Не е задължително за смелост да гаврътнеш няколко чаши, пък било то и вино. Дори обратното е задължително. Особено ако знаеш какво правиш след: а) една чаша; б) две чаши; в) три чаши; г) и повече... И не е въпросът в чашите, а в задръжките ти. Защото ти си политик. Говориш за политика. Обсъждаш политици, което значи и тяхната ценностна система в контекста на твоята ценностна система. Но ти не се спираш. Въпреки уговорката за това интервю ти пиеш, става ти хубаво, после продължаваш, докато ти стане весело... Докато накрая на зрителите им стане весело... Въпреки, че си е за рев. Защото какъв политик е този, щом не може дори не да откаже, не може дори да отложи тези чаши за след интервюто... И какъв политик може да е този, който не може да откаже (отложи) няколко чаши... Ами ако му предложат бутилка, буре, с бурето могат да му предложат компания от другия пол, после сграда, асансьор към сградата, градинка към имота, парк към него, имение... Човек, който не може да устои на чаша вино дали може да устои на други изкушения? Особено като министър. Би ли защитил ценностната система, на която се надява избирателят да устоиш... Е, вече се разбира, че иде реч за интервю пред Лора Крумова. Която пък се радваше като мезе срещу нея...