Про100то излезе от зоната си на комфортност и тръгна с рогите напред… Пардон - с лакът напред... От политическа гледна точка този лакът върши работа за противниците му, ама пък какво да кажем за тази раболепна журналистика… Ни тако, ни овако, казват сърбите.. От една страна раболепни журналисти, от друга страна интервюират агресивен дебил.
До вчера същите тези журналисти стояха пред него с широко отворени уста, готови да сменят Ленчето. А сега са готови да обзаведат собствения си онанариум със спомените му за Лена. И се опитват да ги извадят на бял свят, да се порадват с него на младата плът, която, отключвайки вратата на любовната квартира е отключила своето подполие за неговата ръка. И днес са безкрайно изненадани, че им е посочил лакът. Дори го е използвал, докато е показвал че "ей до там" ми влезе ръката. Гадно е да се говори така, въпреки че по гадничко е мълчанието преди. По-гадно от мълчанието е закъснялото вадене на нож. Всички знаят, че аз не обичам Про100 Киро. Че за седем месеца съм събрал текстове поне за два тома. Но сега той е никой. А ако посегнеш на никой ти вече си нищо... Нищо с ребра и широко отворени уста, наподобяващи устните на Ленчето. Но добре обръснати... А така ми се иска да си припомним Константин Павлов: "Сякаш ме целуват бебета с бради и със мустаци..."Защото така ми прилича всичко не на ритане на паднал човек, а на ритане на мъртвец напомня всичко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар