ОТНОСНО ДЕФИЛИРАЩИТЕ В ПАРЛАМЕНТА

Има хора - видят ли паметник, обръщат му гръб и си правят "селфи"... Видят ли червен килим, и в Парламента да е ще се снимат... Защото са по-значими от него... По-значими от смъртта, по-значими от живота... И започват да стават известни. Като мухи на л..но... И са толкова зелени... Те не са известни с работата си... С визиите си за света... Те са известни със "Селфитата" си в мрежата... Никой не им обръща внимание, ама те ти тикат снимката в мрежата и сякаш казват: "Огледалце, огледалце... " И те задължават да се чувстваш като част от стената. Да си отражение... Тези същите следят и "лайковете" - а не си между тях, а... Най-обичат да се снимат в Парламента. В кулоарите, в залата... Понякога са сами в залата и мъдро споделят високите си мисли. Направо си мисля при тая самота кой ги е снимал. Защото са целокупни. С всичките си крайници. Но замислени. Явно имат трета ръка, не може да се обясни по друг начин. И показно медитират. Как става това - "непреводимо, игра на думи"... Сигурен съм, че този тип хора отиват при касиерката в НС и вместо ведомост за присъствие предоставят снимков материал. Така може да се обясни и високата депутатска заплата. Тя не се определя от умножена по няколко работна заплата. Тя се определя от хонорарна таблица за модел на "Прет-а-порте"... Имаш усещането, че са Наоми Кембъл... И ти причернява пред очите...