МОТИВИ ОТ ЕДНО ЕСТЕТИЧЕСКО ИЗСТЪПЛЕНИЕ

Не мога да се възхитя от едни работи, които някой е накичил по стените на галерия живопис дори тогава, когато сме от една партия... Като видя такива естетически изстъпления се сещам за една легенда. В някакво далечно царство, дори в едно далечно господарско живеел най-жестокия монарх на света. Той хващал и убивал хора дори тогава, когато усещал, че те мислят лоши неща за него. В това отношение направо бил телепат. В същото царство живеел и най-честният критик. Той бил известен пък със своята честност и безкомпромисност. Чул за него царят и наредил да го повикат. Дори не го повикали, за да не излезе, че го взимат запас, а направо му го довели. Царят веднага извадил едно листче, в което бил написал нещо, наречено от него за кратко стихотворение. И попитал най-честния критик какво мисли за своето изстъпление. Критикът хвърлил първо един бърз поглед към листчето, после един бавен поглед, за да вникне в изписаното на листа. Царят попитал какво мисли за това критикът, който бил най-честния критик не само в царството, а и в целия свят. Критикът знаел, че ако каже истината ще загуби главата си. Но пък от друга страна, ако не каже, ще загуби честта си. Повъртял листчето в ръцете си, обърнал го обратно, после пак го обърнал и соломоновски отвърнал: "Ваше величество, Вие сте толкова велик, че сте решили да напишете едно бездарно стихотворение и сте успели"... Разбирам всички, посетили това пространство с шарените изстъпления на този, който във фамилията си е монарх, но в собственото си име съдържа изстъпленията си за красота... За разлика от критика аз все още мисля, че мога ненаказуемо да казвам истината. Дано и аз, и "художникът" да не се лъжем...