ПЪРВИЯТ ЧОВЕК

На пръв поглед не изглеждаше пък и чак толкова възрастен. Но той не можеше да се отърве от чувството, че е първият човек. Знаеше всичко за сътворението. Дори понякога си мислеше, че в по-стари времена е обядвал понякога с Бог. Даже белегът, който носеше под перчема си все се надяваше, че е от устните на Бог, който веднъж на изпроводяк го целуна по челото. Никой друг в махалата не можеше да се похвали, че Бог лично го е целунал. След като дори са обядвали заедно. Беше сигурен, че не е било вечеря, защото, ако беше нямаше да може да се ориентира и в тая тъмница да се прибере вкъщи. Вярно, че в началото е била само светлината, ама ако го нямаше тъмното, казваше понякога, как може да разбереш кое е светло… Въпреки това не можеше да си спомни жената, с която беше, когато Бог го целуна на изпроводяк. Сигурно защото беше толкова светло, че се наложи да си затвори очите по път. Заради това видеше ли жена на улицата изскачаше внезапно пред нея и започваше да й крещи в лицето: „Ти беше, ти беше“… Жените от махалата бяха свикнали с това, но ако се появеше някоя съвсем непозната той изяждаше по една чанта, която всички жени въртят по един и същи начин – сякаш вдигат мухобойка и я стоварват връз нещастното животно. Понякога се чудеше в такива моменти защо Бог е оставил хората, които толкова отвратително се държат с мухите. Въобще с всичко около себе си се държат отвратително хората. И се заканваше следващия път, ако го покани пак на обяд, да го пита: „Дядо Боже, защо?…“ А благият старец като го попита: „Кое „защо“ той да му каже: „Че какъв Господ си, като не знаеш?“ Всички го мислеха за луд, но той не им вярваше. Не се и налагаше да им вярва, защото те му подхвърляха по някоя сухоежбинка – коричка хляб, изрезка от салам с алуминиева тел за закачане на нея. Той буквално оглозгваше алуминиевата тел със затворени очи, за да си представя как огризва агнешко бутче на официалния обяд, който Бог му бе дал в негова чест. Или щеше да му даде. Той се подсмиваше на тези, които му се подиграват, защото знаеше какви очи ще ококорят като разберат, че лично обядва с Бог. Самият той би ококорил хей такива очи като се случи. Очи като на жабешки принц. И тогава всички онези, които ползваха и изпробваха чантите си като мухобойки по него, щяха да се нахвърлят да го целуват. И той ще стане принц. Дали пък няма да е много стар за тях вече. Защото знаеше, че е първия човек. Защото не знаеше ни коя е майка му, ни кой е баща му. А само първият човек не знае майка си, защото е произлязъл от кал. Дори нито един път не се и сети, че може пък, като са го родили, да са го изхвърлили в кофите за боклук, където живееше като Първия човек, изгонен от рая…