"ХАРТИЯТА НЕ ГОРИ"

Някой го беше казал навремето. Бе по отношение на цензурата. И си мисля понякога, гледайки "електронни плъхове" (защото има едни, за които казват, че са "хартиени плъхове"), та си мисля защо тези "електронни плъхове" все пак си записват нещо на хартия. За по-сигурно. Запише нещо на флашката, на компютъра, пък им няма доверие и току наплюнчи молива. Не разчитат дори на паметта на телефона и си преписват чинно всеки номер на хартия. Пък и красотата на хартията... Шумът на хартията... Разплащането с хартия... Преценката на състоятелността на някого - монети ли му дрънкат в джоба, или като седне стърчи над всички от дебелината на портфейла в задния му джоб. Все още мерим богатството в хартиени купюри. Пък и друго е - заведеш булката до онова бюро в кметството с дърворезба на влюбени славейчета, кацнали на дървото на познанието, настъпиш, докато се подписваш в тетрадката - демек, да се знае кой ще командва в къщата и в чие деколте ще е семейният бюджет. Но, да оставим романтиката. Да поговорим за гласуването. Защо и хартия, не само на флашки. Ами защото никой не е казал още: "Флашките не горят"... Пък си и мисля защо всички тези сторонници на електронното гласуване не се откажат от заплатите си в левове и не минат директно към другата електронна валута. Но не бих се учудил, ако решат да заменят левът и еврото в биткойни. Тогава съвсем ще прикрият кражбите в мрежата...