ОТЗИВИ В МЕДИИТЕ ЗА "ВСЯКАКВИ РАЗКАЗИ"

ЛЮБО ОГНЯНОВ "ОФАНЗИВА" ПО НОВА - НЮЗ

Ден преди Независимостта: Писателят Христо Стоянов за оковите, изкуството и свободата

Какви са посланията в последната му книга

Ден преди Независимостта писателят Христо Стоянов говори за зависимостта, изкуството, свободата и посланията в последната му книга.

Аз съм зависим от семейството си, от книгите си, от страстта си да колекционирам – не са малко зависимости”, заяви писателят в предаването „Офанзива с Любо Огнянов”.

Само преди дни Стоянов издаде поредната си книга „Всякакви разкази”. Писателят обаче казва, че това може и да е последната му книга.

„Имам тремор на ръцете. Имам го от малък, той ми е наследствен. Но когато пишех „Докато плъховете правят любов” изведнъж треморът се засили до крайност. Всъщност вече не мога да пиша”, казва Стоянов.

„Господ е казал: „Потрепери, има какво да направиш още, няма да те взимам”. Явно трябва да се преориентирам. Опитвам се да правя с една програма в интернет публицистика”, обясни Стоянов.

Едва 14-годишен излиза от вкъщи и започва работа. Днес казва, че най-хубавите неща, които са му се случвали, са жена му и читателите му.

Повече гледайте във видеото.

НАТАЛИЯ ГОСПОДИНОВА, "ДАРИК РАДИО"

Писателят Христо Стоянов е от Габрово, но живее във Варна. Домът му е галерия. Хиляди платна – живопис и графика, както и стотици скулптури, създават неповторима атмосфера около него.

През 2019-та година Христо Стоянов завещава своята колекция на Община Габрово, заради което е удостоен със званието „Почетен гражданин на Габрово”. Казва, че тези 1600 живописни платна, 400 графики, над 300 скулптури и над 7000 тома книги не бива да се разделят. „Някой ден, ако моите внуци искат да разберат какъв съм бил, ще отидат и ще разгледат колекцията ми.”

Не е ясно къде в Габрово ще бъде подредена колекцията на Стоянов след смъртта му, но и той не бърза натам.

„Щом съм още тук, значи има какво още да дам”.

Сред картините му има изключително ценни платна, закупени нарочно или открити случайно в антикварни магазини или битаци. Притежава творби на Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Светлин Русев, Максим Бояджиев, Сули Сеферов, Кирил Божков, Александър Райков, Тома Трифоновски, Веселин Дамянов – Вес, Иван Узунов, Ивайло Мирчев, Вихра Григорова, Иван Димов, Петър Мирчев – Педро, Николай Добрев, Валентин Узунов, Вежди Рашидов и много други.

Самият Христо Стоянов оценява колекцията си на над 3 млн. евро.

Стоянов е публицист, поет и писател. Самият той е изкушен да рисува. Не крие, че има само основно образование, но той и до днес продължава да се самообразова. Знае няколко езика, както и много за история на изкуството.

Последната издадена книга на Христо Стоянов е „Всякакви разкази” – сборник с истории, писани през годините. Тази книга беше и поводът писателят да говори пред Дарик за себе си, за любовта към литературата и изкуството, за пътя си през годините – откровено и в компанията на хиляди творби.

МИЛА МАРИНОВА, "БНР"

Христо Стоянов не се побира в рамки. Писател, журналист, драматург, преводач, колекционер, дарител, общественик, човек сбогувал се с писането на стихове, но не и с поезията. През май 2019 година завеща на родното си Габрово колекцията си от над 400 графики, 1600 маслени платна и 350 скулптури, от стари и съвременни автори. Завеща и личната си библиотека с над 7000 заглавия. Част от книгите са с автографи на най-големите имена в литературата ни. Три години по-късно, на 1 ноември 2021 година, името му се нареди в листата на почетните граждани, а между тях са имената на генерал-лейтенант Фьодор Фьодорович Радецки, генерал Николай Григориевич Столетов, граф Николай Павлович Игнатиев, продължава с Пенчо Семов, д-р Тота Венкова, Цанко Лавренов, проф. Панчо Владигеров, акад. Дечко Узунов, генерал-полковник Владимир Стойчев, Радой Ралин,...Христо Явашев-Кристо. Познавайки мисленето на писателя съм убедена в пояснението, не признанието почетен гражданин те прави уважаван човек, а почтеността в отношенията към хората.

Христо Стоянов е чепат характер. Животът му е лавина от събития, с неочаквани обрати. Постовете в социалните мрежи са свидетелство за бунтовната му природа. Преди броени дни някои хора отново извадиха на показ факта, че няма средно образование. Той не им остана длъжен и красноречиво поясни: "на мен основното образование не ми личи така, както на тях не им личи висшето образование. И аз с моето основно образование съм постигнал толкова, колкото те с по няколко висше образование не биха и мечтали да постигнат...Някои не научиха българския език, защото имаха харвардско образование. Но въпросът не е само в това. Въпросът е в тези вагони книги, които ме делят от тези хора. Даже бих казал, че не са вагони, а сточни гари, наблъскани с вагони, които ме делят от тези хора. С моето основно образование научих езици, твърде редки за България - като виетнамския. С моето образование аз направих школа, от която излязоха едни от водещите български поети и писатели в момента. Някои от тях преведоха и издадоха в Турция "История славянобългарская". Винаги съм отстоявал позиции, защото не образованието е важно, а образоваността. И аз не съм висял на гърба на българския народ и не съм искал от него нищо. Единственото което съм правил е да давам...много отдавна знам, че на портите, когато стигнеш пред Бог, Той иска морал и достойнство, а не диплома." Тези думи написа авторът на 6 стихосбирки и над 20 книги, между които, "Глутница за единаци", "Предупреждения по България", "Протестните деца на България" и "Ами това е".

Не, не е само това, защото тази седмица от печатницата излезе последната му книга "Всякакви разкази". Сборникът с внушителните 548 страници съдържа 170 разказа. За последната си творческа рожба, пред читателите, Стоянов уточни: "Дебела колкото "Капиталът", но не толкова скучна и няма да навреди на човечеството." Редакторът Любен Дилов-син дописа: "Не знам дали пъпа му е завит във вестник, както свидетелства един от разказите. Знам че в този сборник, с цялото си великолепие се развива пред нас най-заядливия, един от най-оригиналните, злободневен до проклетия и същевременно великодушен до безкрайност, български разказвач на последните три десетилетия. Разказите в този сборник са толкова класически, че чак звучат модернистично спрямо днешната ни литературна яловост. И не слушайте майката на Ана Каренина, която твърдяла, че за всеки влак си има пътници. Не към пътниците във вагоните-разкази от композицията на Христо Стоянов има тежки изисквания: да са българи; да обичат красивите български думи; да са готови да се смеят с натежало от мъка сърце. И най-важното - да мислят."

Христо Стоянов не пести думите, не се измерва с другите, дарява, за да продължи пътя на традицията, а не да инвестира внимание към себе си. "Единственият ми спонсор е читателя. Разчитам на него. Ако падна той ще забележи и няма да ме чете, а това означава да разчитам на пенсията си от 490 лева", откровен е писателят, за когото най-хубавото признание идва от американски издател, пожелал да научи български, за да превежда книгите му, зад океана.