петък, 1 юни 2018 г.

ЗА МОМИЧЕТО, КОЕТО ПОНЕ ПРОЧЕТЕ ВАПЦАРОВ

Някаква чалгаджийка пуснала песен по стихове на Вапцаров. Това бе обявено като терористичен акт срещу поета - като че ли не е терористичен акт изправянето му в Гарнизонното стрелбище и неговият разстрел. Апропо, Вапцаров не е разстрелян за това, че е поет, а заради това, че... е участвал в терористични групи. (По тогавашното законодателство. И Франсоа Вийон не го обесват заради стиховете, а заради това, че е обирал и убивал пътници по пътищата на Франция)... Имаше една "поетеса", автор на текстове за чалга. Надежда Захариева. Беше и зам. министър на културата. Ето откъде започват атентатите не само срещу Вапцаров, а срещу българската култура... Има и други атентатори, разбира се. Тези от "Америка за България". Но Америка има пари, за да си вкара култура. Както и пари, да изнесе кич... Толкоз...За тероризма - толкоз. Но аз се питам дали не е терористичен акт над Вапцаров и неизразителното четене на стиховете му в училище, сричането на тези стихове. Да попитам и всеки, четящ тези редове, да сложи ръка на сърцето си и да си признае колко пъти след завършване на средното си образование е разтворил стихосбирката на Вапцаров... Не е ли терористичен акт факта, че не се сещаме за него. А помните ли онова: "Ти помниш ли морето и чехкините/ и баровете, пълни със шантаж./ И оня див копнеж по полякините/ и курвите на евин плаж..." И това ако не е тероризъм. Но си ги рецитирахме по купони и се смеехме с оня циничен смях, прикриващ сластните ни желания... Аз лично смятам, че и това е тероризъм. А една чалгаджийка е отворила книгата, впечатлила се е и... е изпяла стиховете. Относно музиката - толкова може, толкова прави. Да се наеме някой и да направи друга музика - силна, въздействаща. Музика, която ще заглуши чалгата и ще ни накара да запеем "Предсмъртно"... Забравата на Вапцаров е тероризъм, не неговия прочит - наричат го някои "Нов прочит на произведението"... А не е ли тероризъм забравените му бюстове, затрупани с курешки, изчегъртаните букви по паметните плочи, хербаризираните венци и цветя, несменяни от няколко години... И всички тези скачат срещу едно момиче, което е прочело Вапцарово стихотворение... Смененото име с някой нов демократ на улици, площади и училища... Смяната на стиховете за изучаване в училище, защото как сега да преподадеш стихотворение, в което има стихове: "Терорът долу...Съюз със СССР"... Какво става с нас... Та ние какво направихме за Вапцаров, че тръгнахме да съдим единственото момиче, което е направило песен по негови стихове... Всъщност нямаме право да се възмущаваме, защото това момиче е продукт на нашата култура, нашето отношение към Вапцаров. Та тя няма представа за друга музика, освен за музиката, която са слушали родителите й, съседите й, на улицата, в детската градина нейните учителки, нейните учители в основното училище, в средното, в... може и висше да учи, откъде да знаеш... Това момиче, което е запяло стиховете на Вапцаров е същото това момиченце, което сме завели на чалготека и е наша дъщеря... Какво искаме от това момиче. Не е ли по-добре да се погледнем в огледалото. И, още по-страшното, да сложим ръка на сърцето и да си признаем, че така Вапцаров ни харесва повече, нали...

Няма коментари: