MADE BY ДИКО (пиеса)

Христо СТОЯНОВ

MADE BY ДИКО

(пиеса)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

БОЖАНА ЦИГАНКАТА – майка на петнадесет деца, бременна с шестнайсто дете;

ДИКО – мъж на Божана и баща на всичките й деца, не му пречи да е влюбен в жена си;

ПЕНЧО КЕРИН – габровец от кв. Дядо Дянко, чешит;

РЕЦЕПЦИОНИСТ – може и собственик на хотел да е, който някога е бил родилен дом…

Рецепция на хотел. С малък бар плот. Столове тип „щъркел“ и гинекологичен стол между тях... Гинекологичният стол може да се приеме за странна прищявка на собственика, някакъв опит за оригиналничене... Зад бара, който служи и за рецепция, е Рецепционистът. Зад него има бутилки и някаква дъска с ключове. Номерирани. 1,2,3,4,5… Той брои ключовете. Пресмята ги на едната си ръка. Един не излиза. Брои пак, пак не излиза един. Почти наум си казва: „Ама аз нали пуснах едни в тази стая… Значи още не са излезли“… Има и „прозорец“ някъде между шишетата на бара. Прозорецът всъщност е мултимедия – сниман е фургон и няколко циганчета, които се въртят около него – влизат и излизат от фургона. Прехвърча сняг. (Вместо мултимедия може да се увеличи снимка на Божана циганката с единадесет от децата й… Но да преминават някакви сенки, детски викове, боричкане… Снимката да оживява…) 

Рецепционистът брои вратите на стаите… „1,2,4,3… „ Започва отначало… На пръв поглед - лъскава рецепция… Бравите са месингови, номерата на стаите. Но прожекторът започва да се спира на изтъркан червен кръст, непълни надписи „.ала“, „пулацион…“ Личи си, че хотелът е имал друга функция… Даже между шишетата с уиски и водки зад гърба на Рецепционистът се забелязва шише, на което пише: „Медицински спирт“, „Бебешка пудра“… И все пак това са само акценти към основния аксесоар на хотелско обзавеждане…

В рецепцията влиза Божана Циганката. Бременна е… 

Божана циганката: - Къде ви е родилната зала тука, бе, бате…

Рецепционист: - На теб пък що ти е родилна зала?

Божана циганката: - Щото съм свикнала тука да раждам…

Рецепционист: - То и ние сме свикнали тука да се раждаме, ама свърши тая… Ние вече не се раждаме… И затвори вратата да не излезе топлото…

Божана циганката: - Че ти откъде разбра, че съм циганка?

Рецепционист: - Не съм казал такова нещо?

Божана циганката: - Каза, брат`чед, каза. Каза „топло“, а като кажеш „топло“ все едно си казал „циганин“. Ти спал ли си с циганка?

Пенчо Кериния (влязъл е тихо и незабележимо в рецепцията) -Веднъж опитах, ама не можах…

Божана циганката: - Ти май не си мъж? От новите ли си?

Пенчо Кериния: - Не, ма… Не ме остави да спя… Оттогава паля печка от първия път. Сигурно заради това съм казал на буля Стефана да ме изгори като се гътна…

Рецепционист: - А, бе, къде ще те горят и тебе. Ти не чу ли, че крематориумът в София ги изкарвал а`лангле…

Божана циганката: - Щото газ няма. Всички се покръстихте. И като запяхте: „Тиха нощ, свята нощ“ . (имитира пеене, ама с цигански акцент) Така и не разбрахте, че като хапнете на Бъдни вечер боб и кисело зеле, нито тиха ще е, нито ще ви е свята нощта…

Пенчо Кериния: Ти нали щеше да раждаш?

Божана циганката: И без да ме подсещаш ще родя… Аз цял живот това правя. Инерция… Понякога си мисля, че преди да забременея раждам. 

Рецепционист: Ох, де да можеше и наум да родиш…

Божана циганката: На ум не мога.

Пенчо Кериния: Щото нямаш, заради това…

Божана циганката: Какво нямам, бе, Керин…

Пенчо Кериния: Място за раждане.

Божана циганката: Как да няма. Ей в тая стая…

Рецепционист: Тази стая е за спане. За нощувка… Това е хотел, не е родилно отделение.

Божана циганката: Аз щом съм стигнала до раждане значи съм нощувала. Ама с Дико…

Рецепционист: Само че стаята е заета. 

Божана циганката: Той и Дико беше зает, ама между две заетости…

Пенчо Кериния: Той да не ми е откраднал помпата, ма…

Божана циганката: Дико не краде… Да ми умреш, ако Дико пипне чуждо…

Пенчо Кериния: Ами с какво те е надул така, ако не ми е откраднал помпата…

Божана циганката: Че аз така си ходя вече… Надута. И се надувам, защото мъж като Дико няма на тоя свят…

Пенчо Кериния: Ти като родиш ще те видя колко си надута.

Рецепционист: Божано, нали знаеш, че до края на спектакъла трябва да родиш…

Божана циганката: Ами ако ми изтекат водите по-късно. 

Рецепционист: Не може. Нали знаеш, че появи ли се пушка и до края трябва да гръмне…

Божана циганката: Ама аз не съм пушка… Аз съм човешко същество. Което увеличава генофонда на България… Щото, ако не сме ние, циганите, отдавна нямаше да има българи в България… Ти виждал ли си българин да мие краката на жена си? Не си… А моят манго го прави. В градинката с мечката. На езерцето. Това дете същата вечер го направихме (гали се по корема)… Дико си беше цопнал краката в езерцето, а червените рибки идваха до краката му и го гъделичкаха. Сигурно обичат гъби червените рибки, щото…

Пенчо Кериния (прекъсва я): Какво „щото“…

Божана циганката: Щото сигурно му бяха надушили гъбите по краката и го гъделичкаха. А той се смее тъй, както циганин може да се смее. Сякаш ще му изпадат златните зъби. Тоя смях ме спечели мене. По едно време гребна вода от езерцето и я плисна по краката ми. После пак, и пак… Сетне почна да ги мие и да ги целува тия мои крака…

Пенчо Кериния: И на мен ми се е искало, ама не смея…

Рецепционист: Какво не смееш, бе, Керин. Ти не си правил само това, което не ти е идвало на акъл…

Пенчо Кериния: Тъй, де. Ама да измия на баба Стефана краката не смея.

Божана циганката: Що?

Рецепционист: Що?

Божана и Рецепционист в един глас: Що тъй?

Пенчо Кериния: Да не я изтрия… Знаете ли колко време не съм си лягал с баба Стефана?

Божана и Рецепционист (пак в един глас) Що тъй, бе, Керин. 

Пенчо Кериния: Да не я изтрия, заради това. Аз баба Стефана си я вардя за дърти години…

Божана циганката: (иронично) Вардиш я за нова, а… Вие, българите, така и кат с нови дрехи вардите за погребение… И баба Стефана ли тъй, бе, Керин, я вардиш нова за погребението?

Пенчо Кериния: Тя не ще.

Рецепционист: Какво не ще?

Пенчо Кериния: Предложих й аз да ни съберат в една гробница, а тя като зина… Ей такива усти отвори. „Аз с теб, вика, в един гроб не влизам. Взимам си дърмите и през пет гроба ще бягам“…

Божана циганката: И аз да съм, и аз ще избягам… Че ти и на оня свят ще я вардиш за нова? Коя жена ще легне с мъж, дето само да варди знае…

Пенчо Кериния: Божано, ма, нищо не разбираш… Много съм хъркал. И щяла да избяга. 

Божана циганката: И аз да съм, и аз ще избягам. Не стига, че ще ме вардиш, ами и ще ми хъркаш. Аз мисия имам на тоя свят…

Рецепционист: Ти пък каква мисия имаш?

Божана циганката: Че, ако не съм аз, вие българите ще загинете като нация… Шестнадесет българчета съм ви родила. От хубави по-хубави… На мама черните лебедчета… (наднича през прозореца) Виждате ли как са се наредили долу и чакат… 

Пенчо Кериния: Като на опашка за червен пипер…

Рецепционист: Като пред скъпия магазин по Нова година…

Божана нещо брои на пръсти. Пак брои, пресмята…

Божана циганката: Въх, мар божке, едно не излиза…

Пенчо Кериния: Как не излиза, ма, Божано… Къде се е скрило…

Божана циганката: На пръстите едно не излиза. Сутринта ги броих – три ръце и пръст бяха. Сега са само три ръце, пръстът липсва.

Пенчо Кериния: Средният ли липсва, Божано…

Божана се опитва да вникне в думите на Кериния.

Божана циганката: Средният си го наври… Нали знаеш къде да си го навреш. Ама не си като мен. Магесница съм аз, магесница. На мен пръст да вкарат, човек ще излезе. От тебе, Керин, само по-мръсен ще излезе пръстът. Аз ти викам, че пръст липсва. От четвъртата ръка…

Влиза Дико, мъж на Божана.

Дико: Ето ме и мен. Ти още ли не си родила, ма, Божано. Хайде раждай, че децата чакат гладни вънка.

Божана циганката: Ох, Господ да те убие (плюе си в пазвата). Изкара ми акъла. Броя, броя – един Дико не излиза…

Дико: Вънка студено, Божанке.(ласкаво) Не мога да стоя на студа с децата. Нали, ако умра, няма кой да ги прави… (навежда се и той през прозореца) На тати лебедите… Ама, виж, ма, Божано. Виж как им тракат зъбките на студеното. Чуваш ли… (към Рецепционистът) Да ги пуснем, бащице, вътре. Да се стоплят…

Рецепционистът: (уплашен) Да не си посмял. 

Дико: (замечтано) Ама чуй как им тракат зъбките само на студеното. Да свикват, на тати… Хайде, ма, Божано, раждай по-бързо. Да им стоплиш душиците отвънка.

Рецепционист: Сакън, да не си посмяла. Това не е родилен дом…

Дико: Как да не е. (озърта се) Ама, Божано, да не сме се объркали. Много лукс тука. Че, то, ако се роди ще поиска да се върне обратно. Толкова хубаво не на циганско, тъй да знайш…

Рецепционист: Прочие, ти откъде се появи?

Дико: (оглежда се, като посочва стаята, която е била родилна зала някога) От тука (посочва вратата Дико). И като повлачих крак – шестнайсет след мене излязоха. 

Пенчо Кериния: Че тя, Божана, и на теб ли ти е майка…

Дико: Не, ама нали тука редовно ражда… 

Рецепционист: Сега откъде се появи…

Дико: Тоз път отвън. Ама много студено. Дай да пуснем лебедите да се стоплят…

Пенчо Кериния: (приближава Дико, души го) А, бе, ти да не си трезвен (в тона му се е появил укорителен уклон)

Дико: Керин, ти мен не ме бъркай… Аз трезвен чак на читиридесетте дена ще бъда… Минах през Дядо Дянко. И чувам някой вика „Помооооощ, помощ“… Влизам аз през портата, катеря се. И, право в градината на Даньо Корта. А той и беседка си бил направил. Седи в беседката и вика помощ… Какво става, викам, кой те нападна. А той ми сочи дамаджана в краката си. Видиш ли я, вика. Няма кой да ми помогне да я изпия… И седнах да помагам. Ха за това дете да пийнем, ха – за другото. Накрая поляхме и това (сочи корема на Божана)… Ама направете й място да роди малко жената, де...

Пенчо Кериния: Ама да знаете само Корта как умря веднъж…

Рецепционист: Кога…

Божана циганката: Кога…

Дико: Кога… (мисли малко и сепнато) Леле, убил съм човека…

Пенчо Кериния: Отдавна беше умрял… Наужким…

(Всички чакат Пенчо Кериния да продължи, само че той се бави.)

Всички, включително и Пенчо Кериния: Айде де…

Пенчо Кериния: Купил си ковчег Корта. Хубав, голям ковчег. Имал клаустрофобия и заради това си бил купил ковчег няколко размера по-голям. Да не му стиска. И цветя купил. И оня кат с дрехи извадил. 

Рецепционист: И те ли широки като ковчега?

Пенчо Кериния: Не, ама без панталон. Иначе връзка, риза, сако… Само без гащи…

Божана циганката: (замечтано) Ама съвсем ли… Като Дико нощем.

Дико: Аз с гащи лягам, ама ти ми ги махаш нощем…

Божана циганката: Ти недей излага подробности, а мисли къде ще раждам… (Обръща се към Пенчо Кериния) Давай…

Пенчо Кериния: (извадил е една бутилка и се опитва да сипе от нея на Божана Циганката, ама се сепва)- Де ти е чашата?

Божана Циганката: Каква чаша. Давай за Корта. И викаш без гащи…

Пенчо Кериния: Не съвсем. Без панталони. Иначе с долни гащи бил Корта. 

Рецепционист: Тц-тцъ-тцъ…

Дико: Тцъ-тцъ-тцъ…

Божана циганката: Ти да видиш…

Пенчо Кериния: Викнал Корта жена си и започнал разпит.

Божана циганката: И какво има да я пита. То всичко ясно. Ковчег, китки, Корта, облечен от кръста нагоре. Без гащи… Ясно, ще мре…

Пенчо Кериния: Божано, ти не си в час. Защо не слушаш. Имал гащи, само че долни…

Божана циганката: Това променя нещата…

Рецепционист: Кое?...

Дико: (замечтано) Кое?

Пенчо Кериния: Кое?

Божана циганката: Гащите, бе, маскари. Гащите винаги променят нещата. И гледната точка. Туриш ли гащи – значи си жив. Нямаш ли гащи има два варианта. Или срама нямаш, или си умрял. Но ако си умрял също можеш без гащи. Защото мъртвия не го е срам от нищо. 

Пенчо Кериния: (все едно не е чул Божана) Явила му се неговата…

Божана циганката: Коя…

Пенчо Кериния: Неговата. Жена му. Тъй в Дядо Дянко казваме на женените за някого. На жените викаме „нейният“… 

Божана циганката: Значи аз на Дико мога да викам „моят“…

Дико: (вече ядосан) Ти ще млъкнеш ли да чуем човека… Поглежда я, погледът му я обхваща цялата) Ти още ли не си родила. Аз за какво съм те довел тука? Хайде, докато Кериния довърши Корта да си родила. (обръща се към Пенчо Кериния, отваря уста) И…

Пенчо Кериния: Явила му се неговата, а той я пита и я разпитва. Ти, рекъл, ще плачеш ли, като умра. Как да не плаче, ще плаче му рекла, а той: „Колко време, рекъл, ще плачеш за мен“… И като не могла да отговори Корта легнал в ковчега, завил се с цветята, сложил си часовника вместо свещ между пръстите и рекъл: „Почвай да ревеш, аз ще засичам“… И тя почнала…

Божана циганката: Засякъл ли я?

Пенчо Кериния: Четиринадесет минути. 

Дико: Видиш ли, ма, Божано, какви жени има. За петнайсет минути те искам родила. Една минута от мен ти давам… (Обръща се към Рецепциониста) Къде е часовникът тука?

(Над главата му излиза кукувичка от стенен часовник и почва да кука)

Дико: Божано, нали знаеш, че кукувиците снасят в чужди гнезда?

Божана циганката: Зная, Дико, зная…

Дико: Само че сега ти ще снасяш в кукувиче гнездо… 

Божана циганката: Не е лесно да си циганин. Все другаде децата си раждаме. 

Дико: Божано, раждай. Не обсъждай международното положение сега. Раждай, че лебедите мръзнат вън…

Пенчо Кериния: (надничал е през прозореца, обръща се) И едно лебедче се е одървило вече…

Божана циганката: Олеле, детето ми… Съсипахте ми хубавото дете…

Дико: Кое дете точно, ма Божано…

Божана циганката: Де да знам кое. Ама Кериния каза, че се било одървило…

Пенчо Кериния: (хили се) Божанке, нали друго ще родиш. Ще го кръстиш на него…

Божана циганката: Червеите да те ядат дано… (кръсти се)

Дико: Тъй, тъй… Права е Божана… (кръсти се и той)

Рецепционистът: (вади някакви колби от бара на рецепцията) Три, четири… (брои колбите) Дали ще стигнат – пет, шест…

Пенчо Кериния: За какво са ти тия колби, бе…

Рецепционист: Нали червеи ще те ядат. Че, те, влязат ли в теб, ще се спиртосат… И тъй, и тъй не си плащате престоя, поне някой лев да изкарам. Ще ги продам на някое училище да ги показват в часовете по биология…

Божана: (наднича и тя през прозореца, после се обръща и удря закачливо Пенчо Кериния по гърба) Одървила се е баба ти… На мама лебедчето… Минала някаква зоза край него и цялото ми лебедче стърчи вече… На мама мъжкарчето… Тъй, мама, тъй… Крушата не пада по-далеч от дървото… (обляга се на рамото на Дико. Дико нежно я прегръща, гали я, но се сеща нещо)

Дико: Хайде, ма Божанке. Хайде раждай, че да се махаме оттука. Не е за нас тука. Не видиш ли, че са направили тоя хотел да ни сегрегират нас, циганите. Щото кой циганин ще се задържи на такова място. Тука всичко лъщи, ама е пластмаса, Божано. Пластмаса. Ламарина да видиш някъде. Хайде калайдисай пластмаса да видим как ще я калайдисаш. Видиш го отдалече – лъскаво. Ще ти избоде блясъкът очите. Викаш си, брей, какви калайджии са се навъдили. Ще кажеш, по-добри от нас. Приближиш го и видиш – то пластмаса. За нищо не става. И с хората така. Видиш го отдалече – гиздав, лъскав. Като калайдисан казан лъщи, пък отвътре – смърди. Казан има повече калай в себе си, отколкото тоя душа крие в сърцето… 

Пенчо Кериния: Тъй, тъй… Лъщи, ама отдалече. А тука влизаш и чак тогава виждаш, че е лъскаво. Ама първо трябва да влезеш. Не е тъй с миризмата. Отдалече предупреждава къде да влезеш, и къде да не влезеш. Като си гладен и ти замирише на нужник няма да влезеш да се нахраниш там. Защото миризмата отдалеч излиза…

Дико: То и обратното важи… Замирише ли ти на манджа няма да влезеш…

Божана: Е, ееей, Дико… Още съм бременна, не видиш ли? Ще ми стане лошо… (Слага ръка пред устата си, готова да повърне. Дико я прихваща през кръста, готов да й помогне, ама си дърпа рязко ръката)

Дико: Ох, че ме ритна. Аз с тая ръка калайдисвам, бе, магаре такова. Ще ми счупи ръката преди да е излязло…

Божана: Дико, чуй се какво говориш. Не плаши детето. После: „Що, ма Божано, не си родила“(имитира Дико)… Че, как бе, Дико, да родя, като го е страх да излезе детето вънка. Как да излезе навън, като знае, че трябва с другите петнайсе ли са, шестнайсе ли са да трака със зъби в снега. И аз да съм, и аз ще си натискам плацентата вътре… Ама, Дико, ами ако излезе и останалите му изпили млякото… Ах, маскарите му ньиедни… Ще съсипят от глад детето още неродено… Дико, нали няма да им даваш да му пият млякото…

Пенчо Кериния: Ти ако знаеш как върви с мастика…

Дико: Кое върви с мастика?

Пенчо Кериния: Прясното мляко…

Рецепционист: А, бе, вие няма ли да си тръгвате вече?

Пенчо Кериния: Чакай първо да му кажа…

Рецепционист: Какво да му кажеш?

Дико: За млякото да ми каже… Че ми стана интересно. (Скланя глава над гърдите на Божана)

Божана: (Бута му главата) Дико, за децата няма, ти…

Дико: Божано, тя снахата и тя ще даде…

Божана: Дико, чумата да те изяде… Ти и нея ли заглеждаш, бе, Дико…

Пенчо Кериния: Че теб ли да заглежда, ма…

Дико: Керин, спри се. Тя си ми е най-хубава…

Кериния: Като е толкова хубава що не я вардиш за нова… Виж на какво е заприличала горката… Стига си я ползвал жената… 

Божана: Керин, жената ползване иска. Иначе се захабява. Седи – слънце я пече, вятър я блъска, сняг я вали, парата от тенджерите… Заносва се така жената. Като казан, дето не се ползва. Калаят потъмнява в него. Мсечинка не може да погледне. А казан, дето се ползва е друго нещо. Момък с менци да срещне не гледа момата – менците гледа. Лъщи ли менецът на кобилицата, значи момата е добра. Тъмен ли е менецът – и душата на момата е тъмна. Туй от опит го зная. Като менец на месечина ме е излъскал Дико мене. И заради това съм с него…

Кериния: Че той и къде да те лъска. На месечина ще е, няма пред децата… На един нар с тях…

Рецепционист: Вярно ли, Божано, че сте опитали веднъж пред децата?...

Божана: Пепел ви на езика, сеирджии такива… Как ще пред децата да мърсуваме…

Рецепционист: Божано, не мога те разбра аз тебе. Един път му викаш лъскане на това, друг път – мърсуване…

Дико: Ей, като не разбирате от занаят…

Божана: Тъй, тъй… Вие знаете ли как менци се калайдисват…

Пенчо Кериния: Я, кажи, ма, Божано. Как, ма Божано, се лъскат менци. Че да се върна вкъщи да обясня на Стефана…

Божана: Керин, Керин… От мен да знаеш – пробит менец не се калайдисва… Само на лозето може да стои и гаргите да плаши. Даже, да знаеш от мен – пробитият менец не кънти като калайдисания… Защото през дупките му излизат нотите…

Пенчо Кериния: А ти кажи опитахте ли пред децата?

Дико: Един път… Ама…

Божана: Чакай аз да кажа… Че съм свидетел…

Рецепционистът: Ами Дико къде беше. (Долавя се насмешка и уличаване в изневяра)

Дико: И аз съм бил там…

Пенчо Кериния: И как разбра, че си бил, бе, Дико…

Рецепционист: След девет месеца. По детето е разбрал.

Дико: Божано, кажи им, че всички деца са мои… Аз мога да не помня, кога съм ги правил, ама…

Божана: Не бери грижа, Дико… Твои са… (Брои си пръстите на ръцете)… До едно са твои…

Кериния: Ами едното от кого е?

Божана: И то си е негово… 

Дико: (Поглежда през прозореца навън) И до едно са си на мястото. Лебеди мои…

Рецепционист: Тази реплика не е твоя…

Дико: Как да не е. Това, че някой я преписал от мен нищо не значи, тъй да знаеш…

Пенчо Кериния: Та какво стана тогава?

Божана: Когава…

Пенчо Кериния: Пред децата…

Дико: Божано (заканително, ама и с гордост. В това „Божано“ се съдържа повече типично мъжкарското: „Хайде похвали ме да не се хваля аз“)

Божана циганката: … и тъкмо си легнахме…

Рецепционист: Това всички го правим. Като си легнахме какво стана?

Божана: Тъкмо си легнахме, и…

Пенчо Кериния: И какво…

Божана циганката: И какво… Като ми замириса на мастика…

Рецепционист: И това ли беше всичко?

Божана циганката: Не, бе. На мен Дико замириши ли ми на мастика, значи няма да се спи. Аз и заради това лягам накрая на нара…

Пенчо Кериния: Че защо накрая?

Рецепционист: Тъй, де. Каква е връзката?

Божана циганката: Ами, нали гася пожари. Кой ще носи вода, аз… Тя, мастиката, ако знаете колко вода пие после… Ама тогава реши да ме бори… Качи си единия крак връз мене, прегърна ме. Ама тъй ме прегърна, както само Дико може да прегръща…

Дико: Че теб и други ли са те прегръщали… Откъде знаеш как прегръщат другите…

Божана циганката: Всеки по различен начин прегръща, ама ти най-хубаво… Чувала съм… Виждала съм, Дико… Прегръдката може да скрие някого, ама се усеща… Ти, като ме прегърнеш, Дико, сякаш целия свят прегръщаш…

Пенчо Кериния: Ще ти се… И на мен ми се иска да гушна целия свят и да го изтърся после в двора на Дядо Дянко… Ама не става. Дето минех прибирах де какво хората не използват от света и го изхвърлят… Най-обичам да прибирам забравени неща. Да вляза в двора на някоя фабрика и да видя забравена на двора машина… Как да не я прибереш. Чужда булка да видя някъде забравена ще я взема. Стига баба Стефана да не разбере…

Божана циганката: (Явно не чува Кериния и продължава да разказва) Преметна крак връз мене Дико, ама от дъното на нара малкия вика: „Остави, бе, тате. Остави да спи, бе, тате“… А на мен ми се иска целият свят да заспи, само Дико да не заспи преди света. Щото той понякога така прави. Преди света да заспи до мене. Мисля си, ще ръждясам направо. Ама на друг калайджия не отивам. Няма такъв като Дико…

Дико: (Изчервява се, свежда глава. ) Е, ма, Божано… 

Божана циганката: Що, бе, Дико… Нека знаят, че друг като тебе няма…

Рецепционист: Божано, ще те взема да ми въртиш пиара на хотела…

Божана циганката: (Сопнато) Ти недей пред Дико така да говориш. Ние сме честни хора… Хеле я… 

Пенчо Кериния: Тъй, тъй… Шестнадесет деца родила, ама още честна… 

Дико: (Настръхва. Наперва се, готов за бой) Керин, внимавай какво говориш. Че ще ти рипна…

Пенчо Кериния: (проличава му, че е бивш пехливанин) Рипни, Калинке… (напевно)

Божана: Дико, недей. Ще ми изтекат водите…

Пенчо Кериния: А на Дико мастиките ще му изтекат…

Божана циганката: (Продължава разказа си, сякаш нищо няма) Ама по едно време Дико заспа. А аз – като менец на месечина. Ръждясвам до него. По едно време най-големият, дето спи до Дико, го ръга с лакът и вика спасяващо: „Тате, почвай. Малкият заспа“… И когато Диковата страст строши нара най-малкият се развика: „Олелеее, тате, бе… Едно ще направиш, десет ще убиеш“…

Рецепционист: И на другия ден повика пожарната…

Божана циганката: Може и да не е било баш на другия, ама викнах пожарната. Аз исках „Бърза помощ“ да дойде, ама съм сбъркала номера. И им викам на ония в слушалката, че Дико гори… И като дойдоха с ония пожарни, като тръгнаха едни маркучи да разпъват и питат къде гори Дико… Щото всички знаят къде живеем, веднага дойдоха…

Рецепционист: И…

Пенчо Кериния: И…

Дико: И…

Божана циганката: А като гледам цистерната на пожарната… Ох, такова калайдисване можеше да падне… 

Пенчо Кериния: Ти знаеш ли на вторични суровини колко пара ще вземеш от тая цистерна…

Дико: Керин, ние не сме от тези. На нас калайдисване ни дай… Работа искаме, не вторични суровини. Дай ни старо желязо ние с Божана като ново го правим…

Божана: Керин, ти да не си циганин?

Пенчо Кериния: Ти няма ли да идеш да раждаш вече… Че ми писна от тебе…

Божана: Ти ми кажи да не си циганин. Че все на прибиране го обръщаш. Я фургон, я цистерна… Ние сме честни цигани…

Пенчо Кериния: Разбрах аз. Шестнадесет родила, ама честна още… Ей, Божано, много лъжеш…

Божана: Керин, ти само гледаш да забършеш нещо. Битер циганин си, тъй да знаеш. Ти умрял да видиш ще си го вземеш…

Пенчо Кериния: Божано, ама циганетата ти да бяха… Чуваш ли да им тракат зъбите? И знаеш ли що не чуваш? Щото фургонът е вън и са в него… И, ако не те е срам от децата, що не идеш да родиш във фургона… (Обръща се към Рецепционист) Ти що не сипеш по едно, че от тая ме заболя левият зъб…

Рецепционист: Че ти десен зъб имаш ли? Щото не виждам…

Пенчо Кериния: По ред. И за десния ще сипеш… За Бог да го прости…

Дико: Какъв Бог, бе, Керин? Че той твоя Бог още не се е родил…

Божана циганката: Керин, ти до Китай ходил ли си?

Пенчо Кериния: Че ти откъде знаеш, че има такова нещо? Не съм ходил…

Дико: Тя заради туй Китайската стена е оцеляла… Защото, ако беше минал оттам, камък нямаше да остане от нея…

Пенчо Кериния: Чак пък толкова…

Рецепционистът се върти край бара и брои нещо – чаши, бутилки, солници…

Пенчо Кериния: (Леко обиден) Излизат ли?

Рецепционистът: Излизат… Ама за всеки случай… Щото хората тъй говорят, Керин… Казват, че откъдето минеш…

Пенчо Кериния: Аз взимах по онова време…

Дико: (Поглежда през прозореца) Ох, на тати лебедчетата… Керин, тоз фургон да не е твоя отвън?

Кериния се навежда зад Дико.

Пенчо Кериния: Ха, че аз съм забравил да го върна…

Рецепционист: На кого да го върнеш…

Пенчо Кериния: Оня ден ходих до Варна и на връщане си го харесах. Бяха го забравили на магистралата… Те и валяка няколко бяха загубили там, ама мога да кажа на Дико…

Дико: Какво да ми кажеш?

Пенчо Кериния: Къде са валяците да ти кажа. Да ги вземеш за старо желязо…

Божана циганката: (Гордо) Дико е калайджия… Дико от желязо не разбира…

Дико: (Възхитително към Божана) Желязна си, Божанке…

Пенчо Кериния: (Продължава разказа си) Имаше още няколко фургона, ама аз този си харесах. Направо ми лепна. Ти, остави, че ми лепна, ами като се закачи за теглича на камиона…

Рецепционист: Сам ли се закачи, бе, Керин…

Пенчо Кериния: Е, да са му помогнал малко… Ама колко да съм му помогнал. И го закарах направо на моето място на Чукилите… На сутринта четирима работници излезли и попитали комшийката къде са, а тя направо ги попитала, дали аз съм ги откраднал. 

Дико: Ама ти тях не си ги крал, нали… 

Пенчо Кериния: Те спали във фургона. Аз откъде да знам. Виждам, забравили фургон някакъв насред пътя, пък тези, дето го загубили, били в него… Като забравят нещо на пътя да вземат да слизат от него… Та от Варна се връщам, отидох да върна фургона, ама съм забравил да го откача… И си го връщам. Дано само работниците да са слезли, че ще им пишат самоотлъчки…

(Наднича пак през прозореца)

Пенчо Кериния: Лебедите, има ли някой във фургона? (Обръща се към Дико) Много им къси шиите на лебедчетата, бе, Дико…

Дико: Икономични съобръжение, бате…

Пенчо Кериния: К`во, пестиш материал при правенето ли? (Показва неприлично движение с чупки в кръста)

Дико: Пътят на манджата е по-кратък, Керин… Икономисваме разстояние…

(Отвън се чува детски глас с цигански акцент: Нищо няма вътре, бате… )

Пенчо Кериния: А, бе, вие да не сте задигнали креватите?

Дико: Сакън… Някой да не открадне повече от него… Добре, че сте българите да ни вземете циганията… 

Божана циганката: (кикоти се в шепи) Керин, ти нямаш ли кревати вкъщи?

Пенчо Кериния: Исках да зарадвам баба Стефана… И тя на пружина да легне… Ама тия, вашите, да не са отмъкнали креватите от фургона… Божано, бягай да раждаш, че само с него ще останеш… Ще им изпия кръвчицата…

Божана циганката: Керин, че то раждането не е като да си вземеш чуждо… За раждането се иска нагласа. Да откраднеш е лесно – видиш нещо, мислиш – забравил го е някой. Или въженце намериш на пътя, вземеш го и чак като се прибереш разбираш, че за въженцето била вързана крава. 

Пенчо Кериния: Същата работа. Въженцето хвърляш да не познаят кравата по него. Ти къде им хвърляш въженцата на чаветата…

Дико: Какви въженца, бе, Керин? Аз тия чавета на пътя ли съм намерил. Те са наше, родно производство. Маде ин Дико…

Божана: Дико, ами мен къде слагаш?

Дико: Ти си цехът, мила ми Божке… Производителят съм аз… 

Божана циганката: Ама каквото от цеха излезе накрая, нали… 

Телефонът на рецепцията звъни:

Рецепционистът: (говори по телефона) Родилен дом, слушам… Пардон, това е хотелът. Да., слушам. Извинявайте, ама ме объркаха едни клиенти. Не. Разбира се, че не сме родилен дом. Хотел е, разбира се. Въпреки, че каква разлика. Нали, за да дойдеш в хотела трябва да си роден първо. После да ти е хвърлена пъпната връв в хотела. Или на пътя. А, да. Няма, няма кой да ти намери пъпната връв на пътя и накрая да си вързан за нея. А, напускате… Защо?... А, трябва да си тръгвате. А, жена Ви ражда? Ами нека да остане да роди тука. Даже няма да е сама, че още една чака. А, имате си родилен дом. Добре. А, предплатили сте. Да, всичко е наред. Пак заповядайте…

(Обръща се към останалите)

Рецепционист: Сама ще раждаш. Стаята се освобождава. Ама трябва да изчакаш да я почистя. Не щат да раждат навсякъде. Имали били родилен дом… 

Дико: Че те от колко време са вътре? Да бяха излезли да се почерпим?

Пенчо Кериния: Че те да не са дошли теб да гледат. 

Божана циганката: Ама виж какви са ни хубави децата, Дико… Седят тия вътре в стаята и гледат към фургона. А пред фургона нашите чавета играят. Седят в стаята и само тях гледат. Красота. Седиш си в стаята и гледаш как отпред петнайсет чавета си играят… Разбирам ги хората…

Дико: Гледат ни децата и тертип сбират за направа. Тъй, тъй… Да видят деца как се правят… Мерак се иска за тая работа.

Божана циганката: И мукаят, Дико… И мукаят… (Гали Дико по главата)

Пенчо Кериния: Страх ги е било да излязат. Петнайсет циганета отпред само тях чакат. А са излезли, а са ги съблекли чисто голи, докато просят. От една страна просят, от друга събличат… Заради това от задния вход се измъкнаха хорицата.

Божана циганката: Керин, те заради тебе не минаха оттука, Керин. Като видели как два пъти един и същи фургон крадеш. Първия път с работниците, втория път с нашите чавета… 

Рецепционист: Ей, да ми оставите хотела. Никакво раждане тука, Божано. Да се махате. Че вие с Кериния се състезавате… Керемида връз керемида няма да оставите…

Дико: Недей тъй, бе, чоджум. Лошо от нас да си видял?

Пенчо Кериния: Че къде ще го видят? Циганин к`вото види прибира. И добро, и лошо прибира…

Божана циганката: Олеле, Дико… Изтекоха ми водите…

Дико: (възпретва крачолите на панталона) Да беше казала да взема ботушите да обуя… Сега ще настина, Божано…

Рецепционистът: (Говори по телефона) …да, да… Ама бързо, че й изтекоха водите. Нямам. Как ще имам. Магаре в хотел ще търсите… (Обръща се към Пенчо Кериния): Керин, някакво магаре да имаш под ръка.

Пенчо Кериния: Паркирал съм го на Дядо Дянко. Пред къщи. Пасе. (Между другото е саднал на родилния стол пред бара така, че го е закрил почти и никой не го вижда)

Дико: Че ти имаш ли магаре, Керин? Туй пък за пръв път чувам… 

Пенчо Кериния: От снощи и магаре имам. Ти твойта магарица няма ли къде да я паркираш да се омагари…

Дико: (налита, ама страхливо) Ти на Божана…

Пенчо Кериния: Добре, де. Паркирай я някъде да се обожани тогава. Не й ли е време вече…

Рецепционист: Не такова магаре, бе, дърти магарета такива.

Дико: Ами какво?

Пенчо Кериния: Ами какво? (Става от акушерския стол и всички се вторачват в него…

Рецепционист: Ами таквоз. (Показва с пръст стола, освободен от Пенчо Кериния)

(Двама сценични работници влизат и понасят акушерския стол, минават пред очите на всички без да бъдат забелязани и го вкарват в стаята, която трябва да е родилна зала)

Пенчо Кериния: Божано, ти какво чакаш? Парахода ли чакаш да мине да те вземе?

Рецепционист: Какъв параход, бе, Керин. Той в гората. Три километра има до там.

Пенчо Кериния: Нали и изтекоха водите. Да не вземе да се удави. 

Дико: (гледа подозрително Кериния) Ти да не си го гепил…

Пенчо Кериния: И си го сложих на Чукилите… 

Божана: (към двамата) За какво става въпрос…

Рецепционист: За теб става въпрос… Няма ли да влизаш да раждаш най-после, че стаята ми трябва. (телефонът звъни, вдига слушалката) В момента нямаме свободна стая… Ами ползваме я за родилна зала… (затваря телефона) Хората няма къде да родят, те свободна стая за спане търсят… Вече ще го направя смесен хотел тука – в едната стая правят, в другата – раждат. На конвейер…

Дико: Еха, а аз ще трябва да се преквалифицирам, значи…

Кериния: Че ти нещо можеш ли да правиш, че ще се преквалифицираш?

Дико: Видиш ли го това в Божана? 

Пенчо Кериния: Видя…

Дико: Аз съм го правил…

Пенчо Кериния: (показва си ръцете) Ей с тия две ръце ли го прави, бе, Дико…

Божана: Ей, ама сте устати. Да нямах за раждане щях да си стоя при вас да си ви слушам, ама… Олеле, то тръгва. Чакай, бе, мама. Къде хукна? 

Дико: (сякаш Божана не съществува, продължава) … трябва да се преквалифицирам, значи. И без това никой не търси калайджии, ама там, където деца се правят и се ражда значи трябва и гробари да има…

Рецепционистът: Дико, аз тука агенция за погребения няма да правя. 

Дико: (замечтано) Знаеш ли какви пари се вадят от това? Ковчег да сковеш, гроб да изкопаш, поп да викнеш, ракия за Бог да прости да свариш… Манифактура. И мъртвият не става да те подяжда… А децата… Роди се и го пратиш да проси. А то, ако излезе мързеливо… Трябва да го храниш… Келепир от децата няма. Петнайсет парцала чакат отвън, време няма…

Божана: Време от тях не остава едно дете да родя като хората… 

Дико: (замечтано продължава) … и си на котлова храна в гробището. Ти да си видял на кръщене някой да остави нещо? Омитат софрата - трохичка не оставят…

Пенчо Кериния: Ами то грехота е трохи по масата да се оставят. Мен баба Кера тъй ме е учила – в шепа трохите да сбера и да си ги изям после… Щото, ако не си изядеш последния залък циганите щели да ме бият, тъй казваше баба ми Кера…

Дико: (застанал е пред едно огледало и не чува кой какво говори)… щото това правят хората. После джобове пълнят, ако не са дошли с чанти за банкета. И тъпчат, тъпчат, тъпчат… Устата, джобовете, пазвите, гащите – тъпчат, тъпчат, тъпчат. А като изпратят някого за оня свят някакси ги е страх да си напълнят дисагите. Оставят де за умрелия да има какво да си хапне по пътя, хем на гробарите… И цветята после можеш да посъбереш, да ги върнеш на цветарките пред гробищата… Цветя втора употреба… Две неща няма втора употреба – храна втора употреба няма, и чиляк няма втора употреба. Коландриш ги колкото ги коландриш – и толкоз. Виж, гроб втора употреба има. Ако не можеш да си купиш нов ти разкопаят някой стар на роднина някой, сберат му кокалите, турят ти ги в краката после и ти тряснат капака отгоре… 

Божана: Дико, стига си мечтал, ами дай да ходим да раждам…

Дико: Ама ти си раждай, аз моята работа съм я свършил. 

Пенчо Кериния: Тъй, тъй… Разорал нивата, засял нивата – време е нивата да покаже какво е сял Дико. Щото…

Божана: Керин, сеячи много. Мераклии няма вече…

Рецепционист: Че ти си цялата в баири (показва с ръце какво представлява коремът й) А на баир лозе никой не иска, камо ли да тръгне да ти засява нивата. То плевене иска, то оране – първо дълбока оран трябва, после брана да мине, редосеялката накрая – ако Господ семе даде, де…

Божана циганката: (Държи се между краката) Ама то съвсем тръгна…

Дико: (към Божана) Бързо влизай в стаята да не слуша детето какви ги говорят тия…

Пенчо Кериния: (приближава вратата, отваря я и с жест дава път на Божана. Затваря след нея вратата) Шампанско има ли?

Рецепционист: Тя рибата в морето, той тиганя на огъня сложил…

Пенчо Кериния: Една жена тръгне ли да ражда спиране няма. От мен да го знаете това. Закон Божи е това…

Рецепционист: Откога пък Божана закони прави…

Пенчо Кериния: Казах „закон Божи“, не Божанин… На нас с Божана и Дико закони ни дай да заобикаляме… Шампион по гигантски слалом съм по заобикаляне на закони… Нали тъй, Дико…

Дико: (Притеснен е, чупи ръце, притеснен е) Тъй, тъй… (замисля се) Какво ме караш да казвам, бе, Керин? А, не… Аз чужда булка заобикалям, закон – никога… Аз за кон жена не сменям… 

Кериния: (ослушва се) Не ви ли се струва, че Божана нещо вика…

Рецепционист: И теб да те турят на магарето, и ти ще викаш…

Пенчо Кериния: А, аз тази работа съм я отстъпил на баба Стефана. Ние сме си поделили вкъщи задълженията. Аз правя децата, тя ги ражда…

Рецепционист: Керин, ти времената в българския език за нищо ги нямаш…

Пенчо Кериния: Аз ги правих, тя ги раждаше… Така правилно ли е?

Рецепционистът приближава прозореца. Наднича през прозореца…

Рецепционист: Дико, ела да им се порадваш…

Дико: (Приближава прозореца. Търка очи.) Ей, къде бе, лебеди мои, сте затътрили тоя фургон…

Пенчо Кериния: (сепнато) Олеле, фургонът ми…

Дико: Майтап, бе, Керин. Мойте чавета на крадено не посягат. Те само от първа ръка вземат… 

Чува се детски плач. Втори път изплаква дете.

Дико: Изплаче ли трети път значи се е родило… Влизам да питам каква марка е…

Чува се трето проплакване, Дико отваря вратата и пита Божана:

Дико: (наднича през вратата към стаята, където Божана току-що е родила) Каква марка е, Божано, детето?

Божана циганката: Мургаво, Дико. Мургаво. Даже малко черно.

Дико: Не, ма, Божано. Момче ли е? 

Божана циганката: Дико, Дико, много си изостанал. То още не може да говори, ти го питаш момче ли е, или момиче. Каквото си избере, такова ще е… Важното е да е мургаво… 

Рецепционистът се навежда, изправя се и подава на Дико бутилка шампанско. 

ЗАВЕСА