събота, 23 септември 2017 г.

САМО В ПИК! Скандалният Христо Стоянов: Българските писатели се издържат от лизане на политически задници! Станахме копи-пенис...


Христо Стоянов е писател, добре познат на българската аудитория. Бунтар, упорит и неуморим в преследването на истината, този път той се е заел с една привидно непосилна битка - да бъдат постигнати законодателни промени в защита на авторското право. Темата "интелигенция" и "творчески труд" е далечна от "паницата" на обикновения българин. Нещата, които го вълнуват, се свеждат до бит, насъщен и оцеляване, "гарнирани" с телевизионен сеир от риалити формати. Шепата интелектуалци са малцинство във време, в което образованието, възпитанието и талантът не са "вървежна стока". А без тях малцина осъзнават - обречени сме. И като общество, и като нация.
Намирам по телефона  Христо Стоянов във Варна. Преди разговора му обяснявам, че съседите над нас правят епичен ремонт пореден месец - затова е вероятно да не се чуваме добре. И се извинявам предварително за това.
- То и аз правя ремонт. На държавата. Натам вървят нещата. Разбрах се и с Вежди Рашидов - внасям сигнал в парламента, в Комисията по култура за основен ремонт на Закона за авторското право. Цялата история е, че този тип престъпления са свързани и с наказателния процес. И би трябвало да се смени и самият наказателен закон. Защото в самия наказателен закон примерно за отдаване на помещение за проституция или извършване на престъпление (мисля, че 155-ти беше), се предвижда наказание като съучастие.
Докато, ако ти имаш акаунт - дали във Фейсбук, или някъде другаде - и разпространяваш книга, без да има разрешение за авторски права, ти не носиш абсолютно никаква наказателна отговорност. А това всъщност е виртуално помещение, което ти предоставяш за извършване на престъпления. И то престъпления против интелектуалната собственост. И тук законът трябва да се пипне. Отделно трябва да се регламентира и стойността.
В Закона за авторското право, понеже той е правен преди десетина години и е имало дискове, а дискове вече нямаме, измерването на престъплението е спрямо цената на диска, но не спрямо съдържанието на диска. Т.е., ако един диск струва 20 стотинки, моята книга се оценява като престъпление за 20 стотинки. Т.е. тя е маловажна като престъпление. Плюс това в самия закон и НК има давност. Ако книгата е пусната преди  4 години, давностният период е половин година от научаването. При това положение нито прокуратурата, нито съдът могат да влязат и да изземват доказателствен материал - като компютри, сървъри и т.н.  Защото деянието е било преди половин година. И всъщност реално погледнато, в момента са с вързани ръце - и прокуратурата, и ГДБОП, защото аз сезирах ГДБОП. И нищо не може да се направи по този повод. И не е въпросът само за моя случай. Има десетки книги, друга е трагедията... 
И ще бъда гаден спрямо тъй наречените писатели, не мога да не кажа "тъй наречените", защото колкото и от тях да са видели книгите си в интернет, никой не крещи. Защото няма български писател, който да се издържа от книгите си.
Те се издържат от лизане на политически задници. Те са по централите, опъват едни големи езици и не могат да се хванат да защитават не собствените си права, а правата на писателите утре. Защото проблемът става изключително сериозен! Реално погледнато се обезсмисля писателският занаят. Ако утре - вдругиден започнат да крадат редовно и да ги пускат в интернет, писателите с какво ще живеят? И от какво? От каквото досега ли? Лизане на задници? Седене по партийни централи? И копанката, която държавата им отпуска като на прасенца.
- Явно те са доволни то тази си ситуация...
- Да, това е от преди. Българският пазар никога не е бил достатъчно широк, а прекалено свит, за да може да се издържа някой писател по този начин. И от там идва липсата, ако щеш, и на интелигенция. Защото какво може да направи един писател, когато не разчита на тиражите си?!
- Вие говорил ли сте с ваши колеги, те биха ли ви подкрепили в тази битка?
- По принцип всеки казва - да. Говорих и с Бойко Ламбовски. И той, заедно с Деян Енев, също имат книги, качени в интернет. Бойко, за съжаление, е и шеф на ПЕН клуба. И би трябвало самите творчески организации - Съюз на писателите, Съюз на художниците да направят нещо... Аз говорих с Любо Генов, шефа на СБХ. Той е по-склонен да направим нещо, отколкото писателският съюз в България. Въпреки че това в момента не засяга СБХ. Но утре - вдругиден ще плъзнат репродукции, илюстрации...
- Но вие знаете, че нещо, попаднало във виртуалното пространство, вече няма диря. Иди го гони.
- Понеже всеки ми казва - съди тез, които са ти пуснали книгата. И на какво да ги осъдя?! Първо трябва да доказвам щети. Колко тираж са направили. Защото книгата, след като е отключена, може да се пуска и по личната поща. А върви я търси тази книга! Никога не можеш да докажеш в интернет пространството тираж. Значи тука би трябвало по някакъв начин Законът за авторското право да регламентира какъв минимум тираж може да се изисква при нарушаване на авторското право. Т.е. , ако някой ми е нарушил авторското право, дори една бройка да е пуснал в интернет, нека да го осъдят примерно за 10-хиляден тираж. Защото това нещо ще се разпространява! То не може да се заключи вече. При това положение ще имат и нещо предвид, когато тръгнат да нарушават авторското право. След като хванат един... Нарича се превенция… Ето, "Стаите" разпространяват моята книга и са вързани с акаунт във Фейсбук. Между другото акаунта го закриха. Но той ще се появи отново този акаунт и пак ще бъде вързан с тази личност. Между другото, аз открих книгата и в "Амазон". Значи някой я е пуснал и там.
- Да, така е. Нещо, което е читаемо, интересно, без свян се взима и се качва.
- При това положение законът трябва да бъде много твърд по отношение на авторското право. Защото какво може да докажа аз? Нито ГДБОП може да влезе във всички пощи, които са си менкали книгите. Така че би трябвало да има един минимум, който да бъде достатъчно завишен, за да може да се стреснат тези, които предлагат подобни услуги. Защото тука е страшно и друго. Аз не мога да разбера какъв е мотивът на тези хора, освен принципът на Вуте: "Я не сакам да съм добре, сакам на... Стоянов да му е зле". Защото тази  книга се разпространява безплатно, знаейки, че аз живея от тези книги. Между другото, тази платформа, която разпространява моята книга, афишира, че има 30 000 свободни електронни заглавия от български писатели. И въпреки всичко прокуратурата и съдът не могат да влязат по ай пи адреса. Защото е минало половин година. А колко хиляди книги след тази половин година са качени!
- А вие опитвал ли сте да се свържете с модераторите на тези сайтове?
- Да. Имах  разговор и с тях.
- Много сериозна битка сте подхванал и на този етап ми звучи като "И сам воинът е воин".
- Добри Тонев, лека му пръст, навремето казваше, перифразирайки Чинтулов: "И сам юнак на оня". Но в случая наистина съм на "оня". Болезнено е за някои, но...
Подобен закон не е атрактивен и не е удобен. Защото той не дава популярност. Затова би трябвало да има медийна дискусия. И ако я започнете вие, ако я започнем всички ние... И не да казват - Христо Стоянов си прави реклама. Защото за съжаление някои и така мислят. Но това не е реклама. Това е реклама за българската интелигенция, която може да вирне глава. А реклама за мен самия. Аз каква реклама мога да си направя?! Да ям отново бой за книгата си? Аз не знам дали има по-злочеста книга в българската литература. Първо ми избиха зъбите. После издателите ме лъгаха. Осъдих едно издателство. Бях следствен за тази книга.
След това мама почина, защото помакините я срещаха и й казваха, че ще й заврат салам еди-къде си. Мама се поболя. Тя се притеснява и за сина си. След това започнах да живея по някакъв начин от книгата си. Отново плювни! Сега открадната в интернет... Кажи ми, какво да правя с тази книга?! Аз няма да се откажа от нея. Те не могат ли да разберат?!
- Това твоето орисия ли е всяка книга да е свързана с някаква мъка?
- Ами май че е така. Като тръгнеш - и "Помакинята", и "Копелето: Евангелие от Юда", "Другият Левски" също.. "СтрасТбург"-ът и "Глутница за единаци"...
- Вечни битки, не минава гладко. Но не ти е скучно, не си в сивото стадо.
- Да, нали превеждам и от виетнамски, защо пък да не ползвам и азиатската поговорка: "Дано не дава Господ да живееш в интересно време". Но на мен ми даде Господ. Не знам времето около мен ли е интересно, или аз съм интересен и какво правя. Жени ме зарязват, въобще... Женят се за писател, бягат от краката ми. Но Милена си ми е друго нещо. Тя е моят човек... Виж, не искам да ми се помага! Искам да си помогнем всичките. Защото утре - вдругиден ще излязат твои дописки, статии, това интервю ще пуснат ей така.
- Това вече е втори занаят - копи-пейстърството...
- Защото е безкрайно гадна цялата тази история!
- Да, защо трябва да се трудиш, след като можеш да блеснеш, крадейки чуждия труд?

- То затова сигурно репродуктивната способност на българина е паднала толкова. Защо трябва да се трудя да правя деца, като ще се потя. Има там на пазара, може да си взема едно цигане. Българинът стана копи-пейст. А бяхме копи-пенис...

петък, 22 септември 2017 г.

И АЗ ДА КАЖА...

И аз да кажа... На 2 април 2016 година пътувам за Габрово. Преди Омуртаг ме спират и ми правят фиш за незапалени фарове. Десет лева. Денят е събота, фишът е съставен в девет часа и тридесет и седем минути. В единадесет часа, единадесет минути и тридесет и осем секунди аз заплащам фиша на каса на Изипей в МОЛ - В. Търново. И съм спокоен. След половин година се оказва, че НАП ми е образувал изпълнително дело за този фиш и аз пак го плащам. Поскарах се на КАТ - Търговище, и обещаха да свалят глобата от задълженията ми. Но година и няколко месеца след това - в началото на септември установявам, че дължа на КАТ - Търговище въпросните десет лева. Проверих в новата услуга. Запалих колата и отидох до Търговище. Само че софтуерът им не отговаряше и загубих един ден. Обещаха да го оправят. След четири дена виждам, че моите, плащани вече три пъти десет лева си стоят необизпокоявани от нито едно лице от КАТ. Тъй като дадох тогава и интервю за "България днес" споменах случая. Звъннах им и те ми се скараха, че не е било необходимо да пиша в медиите и не било "Морално". Значи е морално да ти вземат няколко пъти парите за един фиш, но не е морално да се оплачеш. Също така щеше да е морално, ако ме бяха спрели и ми бяха откачили номерата на колата заради неплатен фиш. Имат право... И никой също така не прояви АНТИморално желание да ми върне поне една от надвнесените суми. Дори не си и направиха устата... Ами, толкова...

петък, 15 септември 2017 г.

ЧЕСТИТ ДЕЛНИК...

Днес една учителка поздрави своите ученици с: "Честит празник"...
Помислих си - какво им честити. Празник значи "празно". Ден, празен от работа. Ден, празен от дейност. 
Дали пък не им честити празнотата в главите, останала след срещата на учениците с нея...
Днес не е празник, а делник. За това на всички, прекрачили прага на училището днес - ЧЕСТИТ ДЕЛНИК. 
И нека пътят ви да е далечен, както казва Кавафис. Защото, когато е далечен пътят, той не е празен...

петък, 8 септември 2017 г.

ЕТО КАКВО ИМАМ ДА КАЗВАМ ЗА ПРИЗРАЧНИТЕ ЧЕНГЕТА ОТ ДС


Аз им отказвах тогава, когато другите не им отказваха... От тогава минаха 27 години. Според мен от "ченгетата" се страхуват сега само тези, които имат какво да крият от миналото си.. Защото човек се страхува от миналото си. И, колкото по е страшно миналото му, толкова по-притеснително е бъдещето...

сряда, 6 септември 2017 г.

ЗА ЕЗИКА НА ПИСАТЕЛЯ

Все се каня да го споделя с вас и все не намирам време... А ето за какво иде реч...
Имаме млади - и не толкова млади - писатели. Пишат, издават, някои дори ги купуват освен близките роднини, но и някой друг братовчед. И братовчед на братовчедите им също си е купил някоя книжка. Един-двама от тези писатели дори ги преведоха и издадоха в няколко екземпляра навън... Това не е толкова трудно дори, тъй като тях трябва да ги преведат първо на български - имам предвид писанията им с чуждици. Те жонглират с думички като ЕМПАТИЯ, ХЕРМЕНЕВТИКА, СЛУЧВАЩО СЕ, ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОСТИ и т.н. Но не знаят какво е СЛИН, ЛАКУМИЦА, КАРДЬО, ХАВРА, БУТЕЛО... Писането на език, изпълнен с чуждици е като писане на шльоковица. Това е не само езикова, това е емоционална неграмотност. Все едно да пишеш на цифровица - така наричам азбуката на тези, които пишат "Ч" с "4" и "Ш" с "6"... Един език има нужда от развитие, но това не изключва и неговото съхранение. Не бих си представил българската литература без езиковия и интелектуален вълшебник Николай Райнов - естет, изкуствовед, преводач, писател, разказвач на приказки... Понякога ми се иска, четейки съвременен български автор да се заровя в речника на Найден Геров, нежели в българо-английския такъв... В емоционалния речник на баба ми, в спомените на дядо ми...
Ами, това е...

вторник, 5 септември 2017 г.

ГРАФОМАНИ, БЕГОМ МАРШ ОТ МЕН ДО ХОРИЗОНТА



Днес получих покана за участие в някакъв алманах "Думите" от някой си Станислав Марашки. Пращам му текстове, а той ми праща e-mail, тъй като нямал право да посредничи. Добре, изпратих два разказа, след което получих следното писмо:

"Здравейте, т-н Стоянов! 
Благодарим ви за участието в "Думите". Изпращаме ви информация за условията за участие на нечленове на КБП. 
С уважение: 
Екипът на "Думите" "...


Не бях обиждан по този начин. Аз съм професионален писател и бих посъветвал всички пишещи да се държат с достойнство и да не се поддават на подобни идиоти. Една професия трябва да бъде уважавана, както и упражняващите я. Защото, драги пишещи, ако не се самоуважавате, ще ви тъпчат и прекарват както си искат...
Ето отговора ми към тези графомани:

"Вижте какво,
Някой ме кани, а после иска да си плащам. Аз съм професионален писател и това е, меко казано, гавра с професията ми. 
Ето моята тарифа:
За да публикувате мой разказ преведете 5 000 лв. (пет хиляди лв.) на банковата ми сметка. Ако искате да си общувате с мен, цената е далеч по-висока. За епистоларна връзка преведете авансово 1 000 лв. на страница. За среща с мен - 3 000 (три хиляди лв.) за тридесет минутен разговор. При положение, че до този момент не сте обиждали професията "писател" с подобни драсканици, каквато ми изпратихте. И доказателствен материал, че не сте тъпи графомани и келепирджии, каквито се оказвате...
Желая приятно прекарване на майната ви... "

неделя, 3 септември 2017 г.

ПАМЕТ БЪЛГАРСКА


Стефан Цанев в някаква телевизия обвинява българския народ в липса на памет. Нещо, с което напълно съм съгласен.
Защото този народ забрави и стиховете му за Георги Димитров, за чекиста, за Първа атомна, за комунизма... Казва, че цял живот е бил свободен и е работил тогава, когато е искал, защото е със свободна професия. Репресираните обаче работиха като стомановари, бояджии, зидари, кофражисти... Имаше в паспортите печат за месторабота. И, ако някой нямаше такъв печат повече от месец, го пращаха в Републиката на младостта - Странджа-Сакар, в Лудогорието, в Соф-строй, Кремиковци, Девня... Първо го „назначаваха“ принудително на работа, вторият път заселваха. Интернираха…
Народ без памет, който си има хлебна гумичка като Стефан Цанев, заличаваща гънката на паметта...
Ами,...

сряда, 23 август 2017 г.

ПО ПОВОД КРАЖБАТА НА РОМАНА МИ "СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ":

Госпожо Emiliya Eneva и Xristina Zlateva, виждам, че разпространявате в електронен вариант моята книга "Скритият живот на една помакиня". Не само според българското законодателство, но въобще това се нарича кражба. Аз живея от книгите си. Имам електронна книга, но тегля само срещу заплащане. Защото, ако така тръгне, утре ще се окажем без писатели. Защото ще се обезсмисли писането на книги. Друг е въпросът аз какво преживях около тази книга. Заради нея ми бяха избити всичките 32 зъба от помаците в Смолян, кръстосвам страната, като правя по 170 хил. километра на година, сам издавам книгите си, защото ме излъгаха издатели... Сега и по този начин. Вие, предполагам, работите нещо. И получавате заплата за това. Аз също работя нещо - но вие го разпространявате безплатно, на всичкото отгоре разпространявате моя книга. И казвате, че сте колекционер и библиотекар. И в двата случая - и колекционерът, и билиотекарят - ценят обектите на своята страст. Аз самият имам една не лоша колекция от картини - мислите ли, че съм крал тези картини. Да, някои са ми подарявани, но лично от художника. А с Вас нямам спомен да се познаваме лично. Да съм Ви дал авторските права на книгите си. Знаете ли, когато излезе моя книга, първият човек, който си я купува, е жена ми. Преди години, когато мама си отиде - не без помощта на помаците заради тази книга - ми подаде осем лева, когато и подарявах книга. Бях изумен и я попитах защо. И мама, съвсем простичко каза, че това ми е хляба. Мама бе неграмотна, но душата й, човещината й бяха грамотни. Вие твърдите, че сте колекционер и библиотекар. Дали... Благодаря за интереса към мен, каквото и да ми струва това. Апропо, тази история с мама съм я писал в една от книгите си - не смея да Ви кажа коя, за да не я откраднете. Въпреки че крадецът е всеможещ и всевиждащ...Благодаря...

P.S.
Ако тези дни ви се стори, че прекалявам с този случай по повод разпространяванато по електронен път на романа ми "СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ" - не следете публикациите по въпроса. Но искам да кажа на пишещите - поети, писатели, работници на словото - проблемът ще се увеличава. Защото утре вие ще сте на ред. Вашите книги ще ги обезценяват хора, твърдейки, че ги разпространяват безплатно само защото българинът нямал пари да си купува книги. Не е вярно. Бедният българин купува книги - богатият българин купува вместо книги таблети, айфони, електронни четци. А после ги пълни с безплатни електронни четива от интернет. Този, който не може да си купува електронни джаджи си купува книги, за да може да мечтае. Вярно е, че в моите романи, есета, публицистика и стихове няма да се намери храна за мечтите ви - освен мечтата, че това, което съм описал, няма да ви сполети. Но трябва и това да се казва. 
Нека сега всички потърпевши - сегашни и бъдещи - да се обединим и да видим какво трябва да се направи. Защото, БЕЗграмотните, които превръщат книгите ни в артикули от магазин за левче - дори в артикули на магазини за БЕЗлевче - ще ни лишат от смисъла да бъдем писатели. Това са хората, които лишават човечеството от неговите поети. За съжаление човечеството помни само Дантес и Салиери. Човечеството помни физическите убийци на отделни личности. А не иска да си спомни масовите убийци на поети и писатели, на художници и композитори. А масовите убийци са далеч повече - защото те убиват с глад, с мизерия... Ние всички знаем как умират Ван Гог и Смирненски, без да посочим този, който е спомогнал за тяхната мизерия. Защото подсъзнателно усещаме, че ние сме убийците на следващите гении. И сме склонни да оправдаем предшествениците ни...
Толкова от мен... 
Хора, както е казал Фучик, бдете...

неделя, 20 август 2017 г.

ЗАТВОРЕНО ПИСМО ДО КАТ

 

Дори не зная какво да ви пиша. И дали има смисъл да ви пиша нещо. Защото не знам това, което пиша, дали няма да бъде актувано и после няколко пъти да ми бъде прилежно заведено като задължение в НАП, в КАТ, в… Защото, господа милиционери – не мога да ви нарека полицаи – вие не искате да си гледате работата. А никак не ми се иска, когато ме спрете за проверка, да ви кажа да си гледате работата, защото вие ще поискате пари за това. Или ще упражните държавен рекет, защото в личното си качество на полицаи нямате право да искате пари. Вие обикновено не искате пари, а задавате въпросът: „Какво правим сега“… Иде ми се, освен да ви кажа да си гледате работата да ви кажа и да идете на майната си. Но не мога да го направя, защото с труд сдържам вече своята възпитаност. Та, за какво иде реч. На втори април 2016 година пътувам с кола марка пасат с варненска регистрация към Габрово. В колата, марка пасат пътува и жена ми, при това, забележете, законната ми жена. То, ако беше друга, аз нямаше да повдигна въпроса поради гузност, ама не бе друга. Пък и коя чужда жена ще се качи в пасат четворка сега… Както и да е, да не навлизам в подробности. Мара отварачката знаем коя е и нагледно, ама Мара подробната никой не я е виждал. Тези лирични отклонения ги правя не за друго, а да не отприщя вълните на своето недоволство воглаве с ураганите на моето доскорошно възпитание, другари милиционери от КАТ. По завоите над Бялото конче над Търговище, по посока София, ме спира КАТ за проверка. Като никога и скоростта ми е по-ниска от тази на табелата, не говоря по телефона, не държа ръката на жената до мен не защото е моята жена, а защото шофирам. Коланът съм сложил, жена ми е сложила своя колан. И ако се бях престрашил малко можеше и да запея, но не го правя, за да слушам мъркането на двигателя и евентуално, ако някой се реши да ми свирне изотзад, за да увелича скоростта… Или да ми напомни да отида там, където ми иде да пратя другарите милиционери от КАТ – Търговище сега. Които тогава ме спряха, а аз им дадох мигач, както се полага, пуснах аварийните светлини, отбих в дясно от платното така, че да не преча да минаващите късметлийски коли, неспрени заради мене за проверка… Отворих стъклото така, че да си общувам с проверяващия орган, маскиран на полицай от КАТ. Той видя колана, колана на жена ми видя, ръцете ми на волана видя, а също така видя, че друго оръжие, освен волан тези ръце не държат. Идеше ми да хвана поне с една от двете си ръце жена ми за смелост, ама това го правя сега. Заради това пиша с една ръка, ако забелязвате. Господин полицаят (тогава) от КАТ видя всичко това, разбра какъв примерен водач на МПС е спрял и, вместо да се зарадва, че има такива шофьори, рече да изляза от колата. Въх, рекох си, ще се гърмим. Направо като за разстрел ме извика да изляза,  и аз излязох от колата. Личеше ми по цялата съсредоточена физиономия, че ако тръгне да проверява за пожарогасител и аптечка ще удари на камък, демек, и това нося в багажника, заради това той ме поведе към служебната кола, извади един протокол и рече, че не съм си светнал светлините, които били задължителни през деня. Бях ги направил автоматично да се светват, но предния ден колата бе на сервиз и монтьорът да вземе да щракне копчето, защото така бил свикнал. Както и да е, разбрах грешката си, казах, че съм виновен – жена ми още мечтае да произнеса тези думи пред нея, но аз само пред униформен служител на КАТ го правя. Той каза, че за грешката ще ми състави фиш и че бил на кеф днеска. Аз не се опитах да му разваля кефа – пък и как да го направиш. Излязъл с другарче в съботния ден на излет извън града, застанал на пътя и от кеф ръкомаха на колите да спрат където им посочи. Отегчено написа фиша – можеше да запита „К`о прайм ся“, ама не го направи. Десет лева… Ако отворите календара ще видите, че втори април две хиляди и шестнадесета година е в събота. И аз побързах да пристигна до Търново по-бързо, за ди платя фиша в някоя каса на изипей. По пътя сигурно съм нарушил много пъти ограниченията за скорост, но, честна дума, правих го, за да стигна по-бързо до мястото, където да заплатя тези десет лева. Точно в единадесет часа и единадесет минути транзакцията мина през касата на изипей и аз щастлив, че съм осъществил транзакцията на живота си, подпомагайки родната полиция, която по думите на народния певец „ни пази“, което си личи отдалече по потта, която се лее от него, докато пее песента. Откъде толкова пот може да извади човек – до края на песента аз лично щях да се стопя. Спокоен от това, че съм подпомогнал българската полиция, подкарах колата по пътя за Габрово, без да нарушавам повече правилата за движение по пътищата, тъй като нямаше за къде да бързам, за да си внеса десетте лева към родната полиция. Така няколко месеца аз карам щастлив из страната, докато един ден установявам, че имам задължение към НАП от десет лева, при това е образувано изпълнително дело. И се започна… Обяснявам в НАП, те казват, че на обяснения не вярват, а на документи. Докато чакам обаче да ми се издаде от изипей дубликат на платежното, аз по невнимание съм заплатил заедно с другите си осигурителни вноски и въпросните десет лева. Въпреки това се обаждам на КАТ-Търговище и учтив служител ми казва, че трябва да отида до Търговище, да представя разписката, да представя и платежното към НАП, след което трябва да им се помоля писменно да ми възобновят сумата. Изчислих, че от Варна то Търговище и обратно аз ще похарча тридесет литра нафта по два лева, което прави шестдесет лева, за да ми бъдат върнати десет от тях… Пък на всичкото отгоре трябва и писмено да се помоля за това, че съм платил два пъти нещо на Държавната хазна. Хем данъците си да платя, хем пък да ги моля да не ми взимат още отгоре… Сега, като се замисля, ако полицаят тогава за момент бе станал милиционер и ме бе попитал „К`о прайм ся“, щях да приема офертата и щях да му платя само един път, а не два пъти. Ако мислите, че с два пъти става – лъжете се. Днес влизам в платформата на КАТ и проверявам дали нямам някакви фишове или актове. Превантивно. Имам. Десет лева от втори април две хиляди и шестнадесета година. И, ся, другари милиционери, к`о прайм… Освен за трети път да си платя, к`о прайм…
А, забравих… Искам да ви пожелая приятно прекарване на майната ви…

ПРЕДЧУВСТВИЕ

Да върнеш времето с 56 години. Преди толкова години в къщата в Боженци, в която ни настаниха, си вадих сам млечните зъби. Баща ми работеше тук по реставрацията. Ядях попара в столовата на училището - попара от чай с хляб и сирене и хляб с прясно мляко. От тогава имам белег на палеца на дясната ръка. Хванах разклонителя, към който бе вързан електрожена и ме удари тока. Мама беше на санаториум в Хисаря - заради бъбреците, които я погребаха накрая. Нямаше джиесеми, трябваше с дни да се чака поръчка за телефонен разговор. На другия ден, след като ме удари тока, сутринта, криейки се зад раменете на един колега на татко, мама пристигна. Била сънувала нещо лошо с мен. Тогава разбрах, че майчините сънища са по-бързи от телефонен разговор...

вторник, 15 август 2017 г.

РУМЕН ЛЕОНИДОВ И ЛИПСАТА НА ПОЕЗИЯ В ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ



Наложи ми се да прочета едно стихотворение. Не случайно казвам, че ми се е "наложило", защото след първия стих, ако бях само един обикновен читател, бих се отказал. Разбирам желанието на Румен Леонидов да блесне с метафоричното си мислене, но има нещо, което се нарича онтология, същност на нещата. В случая - същност на метафората. Метафората, както знаем, е прехвърляне на белези от един предмет на друг. Метафората е мост, по който преминават между два бряга обединяващите различия между тях... Но когато труфиш метафорите с абсурди говори само за поетично безсилие. Хубаво е да те смятат за поет, но падането от последното поетично небе е твърде осезателно. Явно това не се отнася за самия поет. Винаги съм смятал, че талантът се състои преди всичко в самопреценката. В степента на своята критичност. И когато усетиш, че не можеш повече продължавай с... Щях да кажа с русофобия, но фобията е характерна за бездарния... Всъщност, талантлив ли е Румен Леонидов - май вече се налага този въпрос... Ето и самото стихотворение:



ГРАДИНИТЕ НА ЗДРАЧА

ТИХО ридаят тревите.. .
Бягат
кошути
на пръсти.
И се търкулват
главите
от телата
откъснати
Повече няма спасени.
Има
едни
таласъми.
Всичко
е окосено.
За венеца
от тръни.
НЯКОЙ
ни отучи да летим.
И посели
ни на чуждо място.
И в гърлата
ни насипва пясък.
И в прахта
ни кара да пълзим.
Някой
ни е стиснал като в длан.
И в яйцето
на съня ни съска.
И крилата
ни в зародиш къса.
Смуче
от жълтъка ни без свян.
Някой
ни вкопава през нощта.
И мълчим
заровени до шия.
Господи,
остана без Родина.
И без семе
Твойто потекло.
Толкова
души, а няма дух.
Няма
изход, няма очищение.
Вечното
летене е спасение –
беше
грешка кацането тук.
Онзи,
който първи те презря,
нищият,
с когото си глаголиш,
него утре
за любов ще молиш,
щом до нас,
Спасителю, опря.


             Румен Леонидов

Но да оставим тревите да ридаят. Тука има поне метафора - май си остава и единствена в този опит да се напише стихотворение. Но като виждам как кошутите бягат на пръсти - между другото кошутите са от тъй нареченото семейство чифтокопитни. Наистина става въпрос за два закърнели в копита пръста, но асоциацията с пръсти е твърде далечна. Стигаща до абсурд, разбира се. При това идиомът „стъпвам на пръсти“ асоциира с тишина. Най-малко за чифтокопитно може да се каже такова нещо. Когато стане реч за копита, в главата отеква грохот… По-скоро асоциацията е за „където стъпи дупка прави…„ По-нататък обаче установявам, че те бягат и без глави. Явно в българската поезия се ражда ново течение, което се нарича - или поне трябва да бъде наречено - ФЕНТЪЗИ ПОЕЗИЯ. Защото следващият, силно казано стих, ми обяснява, че тръните се косят - голяма косачка, голяма коса ще трябва, за да "косиш" тръните. Това не е нито хипербола, нито метафора, нито сравнение. Но да го минем метър - авторът има право на всичко... После се оказва, че след като някой ни е отучил да летим, взел че ни посял някъде. Хем ни посял, хем пък после се появяват пак яйца. Трябва да разбера яйце ли съм, семе ли съм, както се пее в народните песни за зюмбюли и други подобни лалета... И идва най-страшното - взел, че ни стиснал в длан. Стискането е процес, извършван с ръка. Ръката се състои от няколко части - 27 на брой. Тези 27 части образуват това нещо, което стиска - длан, пръсти и китка. Можеш да бъдеш стиснат в дланта от пръстите, но да бъдеш "стиснат като в длан" е повече от абсурдно. И вече стигаме до Господ, когото сме оставили без семе. Освен без семе Господ, ами на всичкото отгоре и потеклото му е без семе. Известно е, че Господ Йисус Христос идва на този свят от непорочното зачатие. Което, драги ми Румене, значи, че е безсеменен. Т.е., характерните за репродуктивния процес сперматозоиди, наречени семенна течност и яйцеклетки при Божието зачатие липсват. Може би и заради това самият Христос няма поколение, т.е., потекло... Но, да речем, неведома е фантазията поетова - приемаме го за метафора и толкоз. Приемаме го като глаголене - все пак е дал поетът решение на стихотворението - глаголене някакво...

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ, ДЪРЖАВАТА НЕ Е УЛИЦАТА



Историята с Валери Симеонов в Слънчев бряг показва само едно - пълното безсилие на този човек и невъзможността му да стане държавник. Разбира се, че работата на един вицепремиер не е да кеси (кисне) в курортите ни и да лови престъпници, или въдворява ред. Работата на един вицепремиер, на един министър е да следи за спазването на законността, разбирай, на държавността. Да създава механизми за тяхното прилагане. Това, което прави ми напомня точно за Тодор Живков, който отпуснал апартамент на този, или онзи, но решаване на жилищния проблем тогава нямаше. Това показва само липсата не на талант, а на всякаква визия за създаване на една правова държава. Ще се потърчи ден, два и... всичко ще замлъкне. Ще дойде другото лято, после другото лято... Ще си отиде Валери Симеонов, но проблемът няма да си отиде с него. Напротив. Проблемът остава. И тука не действа сталиновият принцип: "Има човек, има проблеми. Няма човек - няма проблеми". Тука и да има, и да нЕма - проблемът съществува. И той е първо в националпсихологията - която не се променя на парче, а чрез механизми, лостове... Някой ще попита - ами добре, посочи ти начините. Ами начинът е в избиране на друг тип министри, на друг тип политици. Политици с държавническо мислене, с усет към законността. Защото Валери Симеонов упражни държавен - не държавнически, а държавен натиск - равен по сила, само че обратен по посока. Но той упражни мутренски натиск върху проблема в Слънчев бряг. Това е принципа на рекетьора, който влиза някъде, пребива някого с бухалката и на принципа "Удряй самара да се сеща магарето" всява страх в останалите. Няма разлика между действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг и на Митьо Очите на същото място. Само че във втория случай се влиза с група, облечени в черно и носещи слънчеви очила татуирани младежи, докато Симеонов влезе с маскирани и униформени, също толкова здрави момчета. Каква е разликата? Никаква разлика няма. Просто Валери Симеонов, идвайки от бизнеса в Бургас знае едни закони и те са законите на улицата. Но защо ми вкарва тези закони, маскирайки ги като държавност и в управлението на страната? Така обикновения гражданин е длъжен да бъде парчето желязо между чука и наковалнята... Когато Държавата започне да действа по законите на улицата значи само едно – тя е признала победата на улицата над Държавата. Тя, Държавата, е претърпяла своето фиаско. Когато улицата сложи обаче белите якички, тогава Държавата е наложила своите правови правила. Тогава Държавата е станала Държава. Което значи, че в нея няма място за Валерисимеоновци. Защото тях няма да ги има нито в Държавата, нито на улицата…