сряда, 10 април 2024 г.

По повод пуделите, рибките и сексуалната принадлежност



ХРИСТО СТОЯНОВ

По повод пуделите се сетих за оня прекрасен виц за логиката.

Срещат се двама, а единият с дебела книга. Другият го пита:;- Къде отиваш? – Уча. -Какво учиш? – Логика. – Какво е това логика? – Ами един прост пример – ти у вас имаш ли аквариум? -Имам. – След като имаш аквариум в аквариума има рибки? – Има. -След като има рибки има и вода? – Има. – След като има рибки и вода ти се грижиш за тях? – Грижа се. – След като се грижиш за рибките ти ги обичаш. – След като обичаш рибките Ти обичаш и животните? – Обичам ги. – След като обичаш животните ти обичаш и хората? – Обичам ги. – След като обичаш хората ти обичаш и жените? – Обичам ги . – След като обичаш жените не може да не правиш любов с тях? – Правя. – Е, след като правиш любов с жените значи не си п******* На другия ден. този, който научил какво е логика среща трети: – Къде отиваш? – Уча логика. – Какво е това логика? – Един прост пример – ти у вас имаш ли аквариум?.- Нямам. – Значи си п*******. ч

Та в този смисъл, вие у вас имате ли пудели?. Защото, ако нямате пудели значи нямате и пари А след като нямате пари вие сте п********.

вторник, 9 април 2024 г.

„ВЪЗРАЖДАНЕ“ – ВАРВАРИ ПО ИНТЕРЕСИ



ХРИСТО СТОЯНОВ

Не мога да разбера каква е логиката на тези, които сядат на Европейския химн да влязат в Европейския парламент. А те със сигурност искат да влязат. Всъщност, те първи дори обявиха и водача си Петьо Волгин. И, все пак, каква е логиката. Интересно ми е как влизаш в дома на някого, когато не уважаваш. В такъв дом обикновено се влиза с оръжие или със змия в пазвата.
Аз знам, че в такъв дом обикновено се влиза с огън и меч. Или поне историята така е показала. Първата работа на завоевателя е да унищожи символите на една държава. Като започва със знамето и неговото превземане, мине се през техния Парламент, през техните институции, през техните Химни. Защото символите на една държава са самата държава.
Всъщност, с огън и меч през символите на държавността. Странно е. Ако хората на „Възраждане“ влязат в Европарламента… Ти не уважаваш химна, ти не уважаваш знамето – и на това сме били свидетели…
Как по митингите и предизборните събрания на „Възраждане“ се гори знамето на Европейския съюз. Биха ли могли да уважават законите на Евросъюза и по какъв начин ще променят тези закони. Защото завоевателят променя законите по един и същи начин - налага своите, както казахме, с огън и меч. Ето как започва стихотворението на Кавафис „В очакване на варварите“.

Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.


Познавам Петър Волгин. Приятели сме отдавна с него. Но не очаквах един човек, който вероятно знае това стихотворение наизуст, а със сигурност знае стихотворението на Кавафис да участва в подобен фарс. В подобен фарс се влиза само като Троянски кон. А троянските коне са дървени, нали.

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.

Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.

Страхувам се, че когато влезете в Европарламента ще престанете да бъдете варвари. А нали вие точно това искате - искате България да бъде варварска и без закони. С една дума, ще влезете в Европарламента като в стихотворение на Кавафис, писано през 1900 година.
Защото можеше редом с руския флаг да уважавате и Европейския.

понеделник, 8 април 2024 г.

СВЪРШЕКА НА ОСЕМНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ И ДЕМОКРАЦИЯТА



Всичко се обърква, казвам ви. Всичко се обърка. Предизборната кампания ще започне на 9 май – Денят на Европа. И ще завърши на 9 юни – денят на преврата. Всичко се обърка, казвам ви. Всичко се обърка. Особено се обърка народът ни. След всичко това, което става се обърка народът ми. Но той е народ. Това му е работата да бъде объркан.Дори и underground-ът се обърка. Underground-ът вече не носи такива красиви имена като Митьо Пищова, Митьо Очите. Underground-ът носи имената Паскал, Декарт, Флобер, Волтер, Русо… Всичко се обърква, казвам ви, всичко се обърка.
Това ни донесе демокрацията. Демокрацията смени 18-годишните момичета с 18-годишно уиски. Момичетата изчезнаха, уискито е на изпиване. Пиянството на един народ. Франкофонска държава сме.
Франкофонска държава сме, ви казвам. Франкофонска държава. Преди, когато пиехме 18-годишно, уиски ни наричаха геронтофили, сега, като погледнем 18 годишно момиче, ако се появи такова – защото няма кой да ни ги направи – ни наричат педофили. Демокрацията смени всичко, всичко смени.
Преди внасяхме българи – за войните, за пушечно месо. Сега изнасяме българки. Преди внасяхме западнала западна култура. Сега я изнасяме, но не можем да изринем. Такива авгиеви обори в културата.
Такива авгиеви обори в политиката. Такива авгиеви обори.
Преди от авгиевите обори вадихме тор и наторявахме плодове и зеленчуци. Сега от авгиевите обори ринем хора.
И демокрация ринем от авгиевите обори, но никой не иска да ни я вземе. Защото и демокрацията ни била втора употреба – като гащите, които носим. А никой не иска гащи втора употреба. Никой не иска ризи втора употреба. Ако имаш една риза, дай я – когато остарее и се скъса, на ближния си. Ако имаш две ризи демокрацията, българската демокрация казва: „Едната я скрий за нова защото един ден ще ти дойде реда да те погребват.“
Защото ризата не е като демокрацията. Българинът, ако има една Демокрация, ще я раздели с приятелите си, ще седне отстрани и ще им гледа сеира.
И как при това положение underground-ът да не е с имена на философи. Френска революция по български.
И само като си помислиш, че за всичко това на българина му е виновна демокрацията. Той винаги е търсил виновен за всичко – когато има две ризи, когато има една риза. И когато няма риза други са виновни за това.
Сега за всичко му е виновна демокрацията. Това, че 18-годишните момичета проституират в други страни и по други народи. Това, че не остави уискито да стане на 18 години, това, че е това, което е.

събота, 6 април 2024 г.

Усин Керим, Гойко Митич и учебниците по литература

 ХРИСТО СТОЯНОВ




Усин Керим го няма в учебниците по литература. Георги Господинов го има в учебниците по литература. Усин Керим е изумителен български поет от цигански произход. Георги Господинов не е поет, но го има в учебниците по литература. Представете си само за миг какъв социален ефект би имало, ако Усин Керим се изучаваше в часовете по литература. Какъв огромен социален ефект. От часовете по литература циганчетата ще излизат с разперени около телата си ръце така, както ние излизахме на времето от киносалоните след филм с Гойко Митич. Защото Усин Керим ще бъде повод за подражание. Самите циганчета в България ще знаят, че от тях също може да излезе такъв човек. А българчетата ще знаят, че от циганите са излизали такива големи поети. Защото Керим наистина е голям поет. Достатъчно е само да се прочете „Бабахък“ или „Песни за Ата“ и ще разберем какво явление имаме в българската литература.
Вместо това ние изучаваме Георги Господинов. Нашите деца изучават Георги Господинов. Ще си позволя в този текст да пусна две стихотворения: „Бабахак“ и едно клозетно от Георги Господинов. Вие преценете кой трябва да бъде изучаван в училищата.


БАБАХАК



Усин Керим

Бабахак – неписан закон,
страшен закон,
бащин закон,
бабахак.

На мегдана са се сбрали циганите черни
с коне
и каруци.
В тоя ден посред лято,
в тоя ден на бабахак,
бащите тук продават дъщерите си.

Демир и Алиджо си стискат ръцете –
стискат ръцете си,
пазарят се,
наддават.

Край тях е Арифа – мома тънкоснага.
Не смее Арифа сега да заплаче.

Отсреща е Мето, обичният Мето –
с очи потъмнели
от гняв
и от мъка.

Той стиска във джеба камата си крива,
трепери и чака,
трепери и чака…
А иска бащата пари за момата,
а иска и вика:
– Погледайте само – царица продавам,
пет хиляди що са за хубост такава?
Комуто се падне, халал ще му бъде!

И пак си улавят с Алиджо ръцете,
и пак пазарят се
и викат високо:
– Е, хайде, Алиджо, ти мелница вземаш
и тя ще ти носи,
и тя ще ти проси,
и тя ще те храни,
дордето живееш.

А Мето все стиска камата си остра,
трепери и чака,
трепери
и чака!…

Пари той си няма.
Но обич си има,
ах, обич голяма –
и днес я продават.

Но, виж, пазарлъкът е вече направен
и може би скоро камата ще блесне:
и нека, бабахак, във теб да удари –
тъй както светкавица удря връз дънер,
прогнил от порои,
на никой ненужен.

Във тебе, бабахак,
неписан закон,
страшен закон,
бащин закон –
бабахак!

МАЛКО СУТРЕШНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Георги Господинов

Навън е валяло дъжд

прохождаш сънен на сутринта и

(по пътеката към тоалетната)

шруп

охлювът под краката ти

убийство по невнимание

но това не смекчава вината

оглеждаш се

поради ранния час няма свидетели

избутваш трупа под тревите

натежали от капки

и това не отмива греха

убийството е толкова малко

че не можеш да го забравиш

през целия ден

четвъртък, 28 март 2024 г.

19-ТИ ВЕК, ОТ КОЙТО БЪЛГАРИЯ НЕ МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ

ХРИСТО СТОЯНОВ


Идвайки си веднъж в Родопите, носителят на „Пулицър“ и гражданин на България каза: „19-ти век е по-хубав от 20-ти.“ Каза го случайно, гледайки към село Полковник Серафимово. Но сега, гледайки портретите по стените на нашите видни политици си казвам: „Господи, колко е прав Уилям Мередит… Защото ние виждаме портретите на Раковски, на Ботев, на Левски. И някак си 20-ти век като че ли липсва. Изчезва 20-ти век. Дори политици като Стамболов са продължение, придатък на 19-ти век. Те са част от 19-ти век. В този смисъл си мисля България дали е дошла в 21-ви век и защо всъщност 20-ти век не даде личности като Раковски, Каравелов, Ботев.
Някой би казал, че те са еманация на духа на своя век. Но защо 20-ти век няма тази еманация. Те са еманация на Възраждането, на борбите за национално освобождение. А 20-ти век защо не присъства. Къде са личностите на 20-ти век защо ги няма по стените.
Или 19-ти век за България наистина е по-хубав от 20-ти век, защото в 19-ти век останаха нашите личности. 20-ти век не ги роди. Или може би лесно ги забравихме.
20-ти век ли остана бялото поле в българската история. 20-ти век ли няма събития, възможности и ситуации, които да родят личности. Всъщност, ние сме вече в 21-ви век. И все още няма личности. България все още е в 19-ти век – в един разкрачен стоеж. Или, както казва Константин Павлов във „Воеводката Беца“: „С единия крак на Пирина, с другия на Витоша и пак нема вид на разкрачена“. България е разкрачена но поне няма вид на такава.
България е разкрачена между 19-ти и някой друг век – ние не знаем кой. В кой век единия крак ще стъпи в него. Защото затова са нужни личности, а ние още ги търсим не там където трябва. Между краката на Воеводката Беца, която още нема вид на разкрачена… И така в еволюционно развитие българинът остава в 19-ти век.

понеделник, 25 март 2024 г.

КОЛЕКТИВНАТА ВИНА ЗА МАСОВОТО УБИЙСТВО В МОСКВА


Нещо, което се набива но очи, но като че ли не искаме да го видим при атентата в Москва е фактът, че тези момчета с автомати го правят за по пет хиляди долара. Те не са родени убийци. Те са принудени да убиват. Те не са и религиозни фанатици, защото кой религиозен фанатик иска пари. Те просто. са били купени за тази работа.
Пък и убийствата, масовите убийства по убеждение в исляма носят други белези – на първо място показност. Те са самоубийствения атентати. Те са самоубийствени за разлика от този атентат, от това масово клане.
Те искат да се харесат на Аллах.Тука имаме подготовка – включително за бягство. Тях ги чака кола. Те бягат от местопрестъплението. Убеденият мюсюлманин не бяга, той се взривява.
Този, който отива да умре в името на Аллах, иска това да се набие в очите на хората. Той иска да покаже кой е. Самият той има известна доза инстинкт за себеизява. В случая няма нищо подобно. В случая става въпрос за купуване на убийци. В случая става въпрос за хора, които отиват само да убият, а не да умрат. Защото на тях им трябват тези 5 000 долара – тези 5000 не са входна виза за рая, където ги чакат 72 девици..
Възрастта на единия от убийците е 22 години. Той има четири деца. Друг е въпросът с 5 000 долара какво бъдеще можеш да подсигуриш на тези деца. Но в крайна сметката отива само да убие – той не отива да умре. Той разчита на тези пари. Един от убийците казва, че картата му е била захвърлена. Картата с парите. Къде е захвърлена, защо е захвърлена. И къде са тези пари в случая. Ислямска държава е безспорният поръчител на това жестоко убийство. И не е разчитала не на вярата в Аллах. Тези момчета не са минали специалните подготовки. Според мен. Те просто са били купени, а се купува това, което може да се продаде. А се продава това, което иска да бъде купено. Тоест, става въпрос за хора. които са изнемогвали и са искали за известно време да подсигурят собствения си живот и живота на близките си.
Джихадистът, който умира в името на Аллах и се взривява в името най Аллах знае, че неговите близки са подсигурени до живот. Тези хора са купени само за по 5000 долара. Само за по 5 000 долара. Значи, в случая не става въпрос за ислямски фундаментализъм. Тука става въпрос за бедност. И вината за тази бедност е и моя. Това масово убийство говори и за криза в Ислямска държава. То показва, че Ислямска държава вече няма достатъчно джихадисти. И разчита на наемници.




Ислямът болен от средновековие


Трагичното в България е неразбирането на религиите. За съжаление българинът винаги е преследвал келепира, включително и когато нещата опрат до религия. Той се моли на Господ, независимо дали е Аллах, Христос или Буда, само когато иска бог да му изпълни някакво желание – да му напълни хладилника примерно. Нещо подобно се получава с молбите и протестите срещу нашите политици. Уважаваме ги до първото кебапче, след това – никакво отношение.

Процесите в исляма са проблем, който ме занимава отдавна. Смятам, че ислямът се намира в неговото Средновековие. Роден в 622 г. от н.е., когато на 21 април Мохамед бяга от Мека. От момента, в който събира своята армия, започва ислямското летоброене. Самият Мохамед създава цялото си учение, за да обедини 40-те воюващи политеистични племена в арабската пустиня, които са се кланяли на различни богове. За да ги обедини, наложил обща религия, единобожие, използвал е и огън и меч.

Правя паралел с християнското Средновековие, известно със Светата инквизиция и кръстоносните походи по Пътя на коприната, който е трябвало да бъде обезопасен от набезите на варвари и бандити. Единственият начин това да стане е подчинение на една обща религия. Днешният момент, който аз наричам ислямско Средновековие, а други – Свещеният джихад, странно съвпада с времето и принципите на Светата инквизиция: всичко, което е ерес, бива преследвано, изгаряно, клано.

Впрочем Збигнев Бжежински през 70-те години беше предупредил, че 21. век ще бъде време на война между християнството и исляма. Като че ли не се вслушахме в думите му. Вероятно той също е имал предвид ислямското Средновековие. Идеята не е моя, споделям идеите на Освалд Шпенглер в „Залезът на Запада”, просто германският учен не говори за християнството и исляма, а за историята като биологична единица, която се развива по подобие на биологичния организъм.

Проблемът в Пазарджик е резултат от фалшиво възприемане на исляма, който е създаден като добра религия, която може да обедини вярващите в целия свят. Най-интересно в пазарджишкия случай е това, че там участниците, а и религиозните водачи са необразовани хора. А в Корана ясно е записано едно от посланията на Мохамед: да бъдат избивани неуките и неграмотните. Въпреки че самият Мохамед е бил неграмотен. Той казва и нещо друго: да бъдат избивани безбожниците или тези, които се кланят на много богове. А християните са наши братя, защото се кланят на един бог, т.е. Мохамед признава християнството като първомайка, или първообраз на тяхната религия.

Има и друг проблем – според нашите представи водачът Муса е необразован, но той е завършил 8. клас, а представите на неговата общност за образованост са по-други. Това е нещото, което ни разделя от исляма – не можем да го разберем.

Както не можем да разберем как човек със завършен осми клас може да увлече толкова много хора. И забравяме, че и други шизофреници, освен Муса, са водили човечеството към гибел. Муса все пак може да поведе само една малка общност в един регион, ромската общност. Но шизофреникът Хитлер преди десетилетия поведе след себе си хиляди и доведе до унищожаването на 50 милиона. Всъщност може би психиатрите трябва да обяснят как един шизофреник може да е толкова убедителен.

И преди да приеме исляма, Ахмед Муса не е бил ортодоксален християнин, бил е в секта, търсел е упование в нещо. Търсел е и изгодата от религията. Всъщност за някои хора религията е келепир, сериозен бизнес. Не е само кебапче и 20 лева на изборите, а доста повече. Той, Муса, разпределя кебапчетата. Една бурка в магазина му струва 70 лева, а колкото повече хора вкара в „правата” вяра, толкова повече бурки ще продаде. Това е!

В България тези, които избират исляма, не го правят само от бедност. Нещата опират и до специалните отношения с държавата. Въпреки опитите да бъдат по някакъв начин въвлечени ромите в нашата общност, каквато е официалната политика, това не се получава. А и да не забравяме, че ромите създадоха негативна представа за България – когато заловят ром за престъпление в чужбина, той се води българин. Така стигаме до привилегироваността, характерна за българското общество. Преди 10 ноември 1989 г. години в университетите имаше неписана бройка – петима роми, петима турци, петима помаци влизаха в университетите без приемни изпити. В момента тази привилегированост продължава. За първи път през последната година вече няколко кметове се опитаха да премахнат незаконни постройки на роми – в Пловдив, в Стара Загора. Това се отразява в ромската общност, което значи, че те не могат да приемат равенството, те са продукт на привилегированото общество. Те са привилегирована общност в България, винаги са били такива. И нещата няма да се решат, докато държавата не стъпи здраво и не каже: вие сте равни с нас и ако искате да бъдете такива, ще живеете по нашите закони, които са и ваши! Защо отбягваме да разберем това? Отново нарочваме ромите като друга общност, която има своите права. И те още повече се капсулират.

Единствената жена сред задържаните при акцията на ДАНС – Александрина Ангелова, е живяла в Старцево край Златоград. Познавам този район. Проблемът в Родопите е по-страшен, отколкото предполагаме. Алармирам за тези неща от няколко десетки години. Само в Смолянско има 68 църкви и десетина свещеници максимум, т.е. на свещеник се падат по десетина църкви. През това време джамиите се множат – в Родопите са над 101 и всички са реновирани или новопостроени като в Рудозем, в Чепинци. Когато се прави джамия, първо се назначават имам и ходжа. Т.е. духът предшества строежа на храма. Докато ние действаме на юруш, правим нови църкви, като изоставяме старите. Например църквата в Левочево, която носи духа на българщината в оня край, се руши. През това време се направиха огромни църкви в центъра на Смолян, на Пампорово, вместо с тези пари да се спасят рушащи се храмове с историческа и културна стойност.

Ние обаче не правим това. Градим църквите не защото вярваме в Христос, а защото не искаме да вярваме в Аллах. Градим църкви против Аллах, а не защото славим Бога. Това е голямата трагедия в България. Начинът, по който изповядваме нашата религия, е християнство на противопоставянето. По същия начин, по същия модел гласуваме и на избори – против, а не за.

Същата е историята и с религията – сещаме се за Бог единствено когато трябва да ни напълни хладилника, да ни излекува от болест или за да го противопоставим срещу заплаха отвън.

Съвсем нормално е да има спящи ислямистки клетки в Родопите. Преди около 15 години Джон Хамилтън, приятел, който писа за мен в книгата си „Чашата на гадателката”, дойде в Смолян и ме попита защо има толкова много джамии в Родопите – в някои села живеят по неколцина души, а има по три джамии. Отговорих му, че джамиите са знаци по пътя. Когато някой мюсюлманин замръкне и погледне джамията, ще знае, че тук някъде има негови хора. Т.е. те не строят джамията за друго, освен за знак. И тези знаци, това, че има джамия, че има такова население, говори вече за спяща клетка.

В момента виждаме върха на айсберга. Самият факт, че има мюсюлмани, при това неориентирани съвсем (защото у нас нямаме ориентиран мюсюлманин, както нямаме и ориентиран християнин), вече говори за подготовка за спяща клетка. То не може да не се случи, след като го има като постановка – имаме барута, оттук нататък му трябва само кибритът.

Бедата на нас, българите, е, че нямаме единна национална политика. Може би политическите сили трябва да се съберат и да посочат пет или шест непоклатими постамента. Както при гърците, където независимо кой управлява, не пипа националните стълбове, един от които е отношението към християнството. А ние в България разрушихме това. Говорим за християнство, а председателят на парламента покрива по протокол главата си с шал при папата, но на интронизацията на българския патриарх тя не си слага забрадка. Ето огромната разлика.

Относно етническия модел, винаги съм давал за пример ромите в Смолян – там няма изстъпления, нито секти – християнски или ислямски. Защото това е т.нар. Расимова чета – всички се изреждаха на отчет при дядо Расим навремето. Той беше наложил Крумови закони – ако някой е пипнал, бой с пръчката до счупване на пръстите. Ако някой не работи, за ушите и на диванчето пред кабинета на кмета. Докато не се намери работа на тоя ром, няма мърдане оттам. Ромското общество е изключително структурирано, трябва да се търси връзка с лидерите му. Не успеем ли да разберем философията на тези хора, всичко останало е безсмислено.

петък, 22 март 2024 г.

ПРО100 КИРО, ПО ПАРАПЕТА, НА КОЙТО СЕ ПЪРЗАЛЯШ, ИМА ЩРЪКНАЛИ ПИРОНИ

Вчера, казват, Кирил Петков търсил Бойко Борисов. Дори излязоха снимки от неговото чакане пред кабинета му. Явно не го е търсил достатъчно настойчиво. Защото преди две години Кирил Петков намери Бойко Борисов и го арестува. Кога Кирил Петков е работил в интересите на държавата – тогава или сега. Сега, или тогава, Всъщност, Кирил Петков някога работил ли е в интересите на държавата.
За да си отговорим на този въпрос обаче, трябва да проследим пътя на мисълта на Кирил Петков. Особено неговото отношение към държавата. Всъщност „Що е държава и има ли тя почва у нас“. Според Кирил Петков, може би, държава е разграден двор, където можеш да си прескачаш когато решиш, без да се съобразяваш със законите на съседите.
Или за него държава е територията, в която можеш да експериментираш представите си за държава, за ново законодателство. Това, което про100 Кирил Петков направи преди две години, нарушавайки Конституцията на България, която иска да промени в момента. По свой образ и подобие.
Не напомня ли по нещо Кирил Петков на момченце, което стреля свободно във въздуха, а после отива и очертава мишена около стрелата, която е изстрелял.
В детството много обичахме в училище да се пързаляме по парапетите… Видехме ли парапет, излъсквахме не само него, но и дънцето на гащите си. Тая пристрастеност към парапета не знам откъде идва, но да не забравяме също така, че много от нас падаха и си трошаха главите върху мозайката на училището.
А понякога се случваше някой щръкнал от парапета пирон да съдере гащите ни. Или, не дай си Боже, да проникне още по-дълбоко. Детски игри, които, за съжаление продължават сега. Не знам кой ще бъде пиронът за Кирил Петков, но мисля, че е време по парапета му да изникнат пирони.
Време е някой пирон да щръкне от парапета. Или Кирил Петков тогава ще прати Асен Василев по обясними причини да се пързаля гол по него. За да му достави удоволствие…

сряда, 20 март 2024 г.

БОЙКО БОРИСОВ, КОЙТО ПРОИЗВЕДЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ТРУПОВЕ




Да покажеш, че си стратег, не ти трябва война. Дори и противник не ти трябва. Особено ако си в България. Защото, за да имаш противник, той трябва да има някакво ниво. В момента се оказва, че Бойко Борисов няма противници. Достойни противници няма. И ги няма не за друго, а защото тези, които се опитват да му бъдат противници са емоционални дебили. Емоционалната интелигентност на Бойко Борисов показа, че може светът да се развива и по друг начин. Политическият свят в България, имам предвид. Да се изкачиш по стълбицата, да направиш светкавична политическа кариера не ти е необходим Харвард, Той дори е излишен. Политическа кариера се прави с години, а не за две години. Защото тези, които правиха за две години политическа кариера видяхме докъде стигнаха. Според Кирил Петков, за да направиш политическа кариера в България е необходимо да не знаеш български език – това е основно изискване.
При него непознаването дори на български език е стигнало такива размери, че е по-лесно да се разбереш с ням. По-лесно е да разбереш немия, без познания по Жестомимичен език. И също така да се оградиш с група клакьори, които могат да развяват знамена като чаршафи след първа брачна нощ с Асен Василев, в която булката е по избор… Или хвърляне на монета…
(Апропо, Асен Василев като финансов министър не може да мине дори за Тартюф, защото е отвикнал от звъна на монетите – шумоленето на банкнотите е по-важно за него.) Тези, които могат да палят слама и да замерят с яйца национални символи са естествените им сподвижници.
Същите, по подобие на кучето на Павлов, единственото, което могат да направят е да излаят, когато им покажат кокал. Но само кокал.
По повод Павлов си спомних един стар анекдот за Мичурин. Мичурин кръстосвал дини с тикви, ягоди с тополи. А когато тръгнал да прави дете кръстосал и на жена си краката. Нещо такова се получава в политиката на Кирил и Асен. Те просто кръстосаха краката на Българската политика в желанието си да не създадат деца. Но, като се замислиш, пък какви политически уроди биха излезли при едно кръстосване на Българската политика с Кирил и Асен. Генетиката е генетика, в крайна сметка.
Та, мисълта ми беше за Бойко Борисов. Какъв кръжок само се е завъртял около него. Какъв кръжок. И кръжочниците Кирил и Асен не могат да разберат какво става. Всеки ден. На тях им се дава по един урок по политика. Те това не могат да разберат – това е школа. Не е Харвард. Това е школа.
Лошото е, че когато се научат на политика, ще бъдат изнесени от техните клакьори. Вероятно увити в знамена. Като политически трупове.

събота, 16 март 2024 г.

ПОГРЕБАХА ПАТРИАРХА КАТО МАСОВ УБИЕЦ


Патриарх Неофит го погребаха с почести. Каквито е заслужил. Ако изключим разбира се возенето на лафет с бронетранспортьор. Както казват от протокола Борис III също е погребан по този начин. Но Борис III е погребан по време на война. Борис Трети е главнокомандващ. Християнството изповядва любов, Защо погребаха Неофит по този начин – за да се харесаме на света. Отново някаква помпозност. Не беше ли по-добре множеството да го понесе към последния му дом. Не беше ли по-добре да впрегнат коне. Не беше и по-добре… Всъщност, не знам кое е по-добре при едно погребение. Защото погребението е погребение – и дали на лафети те карат, или ще те носят е все едно. И, въпреки всичко, аз не мога да разбера какъв е смисълът на цялата тази помпозност. Какъв е смисълът. Защото ако той беше воювал в името на Христа е разбираемо. но той проповядваше в името на Христа. Той изповядваше любов в името на Христа, не воюваше в името на Христа. Дали пък не си сложихме един грях в повече заради тая помпозност българите.
Като включим в цялата тази помпозност и опита да бъде тълкувано делото на патриарх Неофит от един професор, който през цялото време. го обвиняваше в това, че бил ченге. Няколко български писателки, които обичат да тълкуват смъртта, а не да тълкуват живота. Ако се върнем назад във времето само преди десетина години абсолютно същият антураж коментираше смъртта и на Патриарх Максим. Дали пък, грях ми на душата. тези същите не са коментирали и смъртта на Екзарх Йосиф.
И все пак, какво показахме на света с погребението. на патриарх Неофит. Какво искахме да покажем на света с неговото погребение. И не беше ли отново поредното яхане на трупове от политици. И от всякаква сволач както казват. Защото един човек си отиде от тоя свят. Един човек, който с нищо не заслужаваше да бъде дърпан с бронетранспортьор.
По-добре беше жените „политички“, поднасяйки цветя в Александър Невски да си бяха сложили поне шал или забрадка на главата по канон. Това щеше да бъде жест на уважение. Християнски жест от тяхна страна. Но това са дребни неща няма да бъдат забелязани – бронетранспортьора се вижда.
Както се видя опечалената българска писателка да дава интервю в храм-паметника Александър Невски по време на бдението на Патриарх Неофит, без да забради главата си. И все пак кому беше необходимо. да погребваме патриарх Неофит като убиец на хиляди в качеството му на Военоначалник, вместо да го погребем като един скромен човек, който проповядва любов. Защото на лафет се погребват само масови убийци... Защото бронетранспортьорът е символ на смърт и масови убийства, а не на мир, любов и християнски добродетели.

петък, 15 март 2024 г.

Те няма да отидат на гроб, ако няма камера



Христо СТОЯНОВ

В древна Гърция, или Елада,. имало професия оплаквач. За да не се мъчат опечалените плащали на оплаквача и той качествено и професионално оплаквал умрелия. Аз мисля, че в България също се появи тази професия – но по-скоро с рекламна цел. Непрекъснато се канят в студията хора, които умело оплакват – те са едни и същи. Забележете, те умело оплакват починалия. Ние обичаме, българите, да яхаме трупове. Видим ли труп той задължително трябва да бъде оплакван, да бъде съжален и да бъде обяснено какво точно е оставил на поколенията. За съжаление, в. тази гилдия на оплаквачите, в България са предимно писатели. Вместо да седнат да напишат нещо те излизат в медиите и обясняват с някакъв странен патос смъртта. Смъртта не се обяснява и това, което е оставил умрелият също не се обяснява Какво е оставил, то се чувства, то се усеща. Но българинът по принцип обича да хленчи – най-много обичат да хленчат писателите му и те вършат това с огромно удоволствие Всъщност, цялата ни литература или почти цялата, е един непрестанен хленч хленч от робство, хленч от присъствие, хленч от тоталитаризъм. Ние непрекъснато правим това. Българският писател е най-хленчещия писател в света.
От скоро време се е появила и една писателка Здравка Евтимова, която непрекъснато е канена да хленчи. Дежурна оплаквачка в медиите. Тя хленчи за Патриарх Неофит, тя хленчи за украинските деца. Вероятно със същия апломб като пионерче е хленчила за децата във Виетнам, за Анжела Дейвис и за други. Няма нищо по-страшно от професията. на оплаквача. На медийния по-скоро оплаквач. Защото те няма да отидат на гроба, ако там няма камери. Те ще го направят само пред медиите. Те трябва да бъдат видени.. Така им се заплаща. хленчът и оплакването – като пиар.
Дори когато се хвалят със своите постижения в чужбина, те го правят с елемент на хленч. Защото Здравка Евтимова се оплаква, че: „Аз написах книгата си на английски. Аз преведох книгата си на английски.“ И подтекстът на всичко това е: „Мене няма кой да ме забележи и да ме преведе на английски.“ Така, както никой не забелязва, че в разказа „Кръв от Къртица“ всъщност има заемки ама, отгоре до долу заемки от „Сърцето на Данко“ от Максим Горки. Дори не са заемки, това не се забелязва защото никой не чете Горки, но всеки горко плаче, види ли камера и гроб…
И още – Смъртта е дълбоко интимно нещо. Не е необходимо да ходим на всяко погребение. В крайна сметка някога ще ни занесат на нашето погребение. Или, както казва един приятел: „Пръст има достатъчно за всички.“ Не е необходимо да бързаме – ще остане и за нас.

неделя, 10 март 2024 г.

БЪЛГАРИНЪТ, КОЙТО ОБИЧА ДА МРАЗИ



Българинът обича да мрази. Той обича да мрази жена си, когато е под него. Когато му сервира. Защото жена му е малцинство в семейството. Българинът мрази малцинствата в семейството Децата също са малцинство. Той обича да ги мрази и да се кълне, че обича децата си. Българинът не обича съседа си, защото един синор ги дели и къщата на съседа е по-голяма от неговата. Жената на съседа е по-красива от неговата. Децата на съседа са по-умни от неговите. Българинът обича да мрази квартала си, защото има дупки по улиците. Българинът. обича да мрази управляващите. Защото винаги е мислил, че на тяхно място той ще краде и затова. смята, че те крадат. Българинът обича да мрази. Той мрази чужденците, независимо от техните пол, раса и език. Той просто обича да мрази. Най мрази афганистанците. Азиатците най-много ги мрази и ги бие по улицата вече, защото те са избягали от Родините си, а той не може. Вече виждаме какво прави с тях, а отстрани. българинът е насъскван от медиите. Медиите са полицаите за България. Тези полицаи са с доберманите, които насъскват българина да мрази. А българинът не мрази медиите. Той вярва на медиите така, както вярва. на шпиц командите на SS дивизиите .



понеделник, 4 март 2024 г.

К0Й ОСВИРКА РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ НА ШИПКА



Да освиркаш някого на връх Националния празник не е въпрос на възпитание и ниска култура. Да освиркаш някого е въпрос и на неуважение към останалата част от избирателите в тази страна. Защото човекът, който говори от трибуната пред паметника е избран и от тях. Може би и от твоите първи братовчеди, от брат ти, от сестра ти. Но въпросът не е само в това. Въпросът е в това – колко от тези, които свириха вчера пред паметника на връх Шипка преди в останалото време без Национални празници са минали и са оправили някой от гробовете на загинали във войните българи. А ние имаме десетки и стотици такива паметници, които някак си учудващо пустеят. А пустеят не само защото държавата няма средства за тяхното поддържане. Паметник идва от памет. Тези паметници пустеят защото ние минаваме без памет покрай тях, но иначе можем да освиркаме всеки.
А минаваме покрий пустеещите паметници, наметнали националните трибагреници така, както се намята чаршаф след първа брачна нощ. Готови да легнем пред паметника, което и правим, върху тези национални трибагреници. И така, полегнали върху чаршафа. ние стреляме във въздуха и дюдюкаме, защото България била девствена.

сряда, 28 февруари 2024 г.

КИРО И АСЕН, ИЛИ Т. ЖИВКОВ ДВЕ В ЕДНО



„По време на посещението на министър Стойчева в Република Хърватия голяма международна компания е заявила интерес за сключване на споразумение и по-нататъшни преговори за изграждане на фабрика за батерии от ново поколение. Високотехнологичното производство е изцяло екологично, не предвижда депониране на опасни отпадъци и ще привлече сериозни инвестиции в града, стана ясно по време на срещата. Предимствата на Варна са пристанищата и човешкият потенциал, подчерта кметът Благомир Коцев. “

Спомняте ли си дядо Еконтий как дойде на власт? Обеща самолетни линии Русе – София и самолетна линия София – Скопие. От едната не излетя нито един самолет. Другата превози дядо Еконтй до Скопие и го върна. Вероятно оттогава на Денков му е харесало да обикаля в чужбина. Дето се вика пъпа си в самолета намери като пратеник на България. Но въпросът не е в това. Въпросът е, че същата партия сега обещава. да построи завод за батерии във Варна. Всъщност, на тези крила дойде и Асен Василев в началото – той това и заяви преди да влезе във властта: „Ние ще построим заводи за батерии в България“ .Ами заводът за електроавтомобили на Кирил Петков. Все така ръждясват частите край сградата, която дори не е построена още. Не знам колко неща обещаха двамата, но. каквото са обещали не са го направили, което в крайна сметка също е някакъв резултат. Сега разхвърлят заводите за батерии към Варна, автомобилните заводи някъде другаде, летищата извозиха дядо Еконтий в топлите страни. И никой не знае дали като прелетна птица понякога се връща тъдява. Въобще Варна стана център на електроиндустрията в последните дни – то не бяха перки, то не бяха заводи за батерии. Всъщност, всичко това което може да изгони туристите от Варна, вече ще се строи. Преди 40 години по този начин се опитаха да изгонят туристите от Южното черноморие край Бургас. Направи се Лукойл. Започна да се строи металургичен завод, защото Кремиковци нямаше руда и трябваше да се стоварва скрапът направо от морето в новопостроения завод. Слава Богу, заводът не стана. Дано и батериите във Варна не тръгнат. Явно двамата са решили да бъдат две в едно. Решили са да бъдат един Тодор Живков. Единият тантурест като Живков, а другият – интелектуален като Живков. Коцев ще изпълнява функцията само на член на политбюро, на когото се спускат задачите. Имам усещането, че всяко ново нещо е лесно забравено старо, а не добре забравено старо. Във всички случаи народът и един и лесно се води за носа. Апропо, Хърватия има море, защо не си направят там завода?Или си вардят морето ако не за ново, то поне за стари години?!… Единственото успокоение за Варна е, че с каквото са се захванали ППДБ не е станало.

събота, 24 февруари 2024 г.

ПРО100 КИРО И АСЕН ГАЗЯТ ЛУК В ЧУЖДА ПОЛИТИЧЕСКА ГРАДИНА

Киро и Асен отново сгазиха лука. Този път в чужда градина. Защото политическата нива в никакъв случай не може да се каже, че е тяхна. Да, те влязоха в нея по някакъв начин, но по някакъв начин – без да знаят как се копа, сади, тори и полива лукова политическа градина. Не съм чувал досега градина да се сее с мораториуми и декрети – Ленин опита, но знаем какъв е резултатът… Във всички случаи, нарушавайки принципа на влизане в градината, те прескочиха през чужди синори и огради от плет и тараби, забравили да завържат опинцитен и си настъпват вече връзките, никой не би се учудил, ако виснат на живия плет, с очи в стръковете лук… Да не забравяме по какъв начин дойде в България Кирил Петков, че се наложи и промяна на Конституцията. В една по-стара конституция член първи гласеше, че ръководната роля е на Партията. Сегашната конституция член първи ще третира Кирил Петков като невинен за всичко – преди, сега и после. По какъв начин Асен Василев влезе в политиката с традиционно влажните си очи знаем всички. Във всички случаи, този лук, който газят, ще залюти на собствените им очи и влажността им ще е в дълго продължително време. Защото лукът, както знаем, когато се реже и се тъпче той задължително люти в очите и предизвиква сълзи Аз не знам как ще плачат Кирил и Асен после, но съм сигурен, че това ще бъдат не лютиви сълзи, а ще бъдат горчиви сълзи, защото срещу себе си срещнаха един много добър градинар – имам предвид Бойко Борисов, който си знае градинката. А Кандид от племето бугри бе казал: „Нека всеки да си копае градинката“…Която не се копае с меморандуми, мораториуми и декрети, а в случая се копае от един добър градинар, израсъл в градинката си в Банкя…



събота, 17 февруари 2024 г.

ВСИЧКИ ИМАТ НУЖДА ОТ СМЪРТТА МУ – ДА ВЛЕЗЕ НАВАЛНИ



Несъмнено всички имат интерес от смъртта на Навални. На първо място Путин, който по този начин елиминира един от основните си противници. Навални обаче в този смисъл може да стане знаме за опозицията в Русия. На второ място Западът също има интерес от смъртта на Навални. По този начин ще хвърли всички подозрения за смъртта към Путин. На трето място дори самият Навални, колкото и цинично да звучи, би имал интерес от собствената си смърт, защото това е единственият начин може би да излезе от колонията, превръщайки се в знаме за опозицията – Русия има такива традиции. Смъртта на Навални, разбира се, може да е и най-обикновена смърт, но няма кой да повярва на това. Още повече, че трупът все още се крие и все още не знаем къде е той. Което значи, че добри лекари патоанатоми могат да заличат истината за неговата смърт. Във всички случаи тази смърт ще отекне като камбана във времето, в което живеем. Но за съжаление няма да е дълго, защото човечеството има навика да забравя… И тази смърт ще се превърне в „Керванът върви, кучетата се лаят“ Във всички случаи един достоен човек си е отишъл от този свят, един човек, който е вярвал. в идеите си и Системата не забрави да убие. Остана и ние да повярваме в неговите - ако ни стиска...



сряда, 14 февруари 2024 г.

ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С АДМИРАЛ ПЛАМЕН МАНУШЕВ В "ДИАГНОЗА"

ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ПРОСЛЕДЕТЕ ЛИНКА ПОД ОТКЪСА:

Може ли адмирал и редник от запаса да си говорят на „ти“?

Може, разбира се, приятелите винаги си говорят на „ти“.

Разкажи ми нещо за себе си, за семейството ти, доста деца сте?…

Така е, голямо семейство сме – пет братя и една сестра. Израснахме в Генерал Тошево, работеше само баща ми и беше трудно, но се оправяхме.

Как стана така, че дойде тук във Варна?

От дете съм мечтал да стана моряк. Имаше един филм „Влюбеният матрос“, гледах го на 6-7 годишна възраст и реших, че ще стана моряк. Завърших математическата гимназия в Добрич и кандидатствах само във Военноморското училище. Майка ми не искаше, защото най-големият ми брат беше офицер и майка казваше: „Стига ми един военен“. И тогава аз я излъгах, че ще подавам документи в МЕИ-то във Варна. Разбира се изобщо не отидох до МЕИ-то, а само в морското училище, подадох документите си и ме приеха. Такива бяха времената, сами се оправяхме и с ученето, и с всичко друго.

Ти всъщност си служил в две армии на НРБ и на РБ. Каква е разликата?

Да, вярно е. От 1972 година до 1990 година служих в Българската народна армия, а след това в Българската армия. Службата си е служба, голяма разлика няма. И ЗКПЧ имаше, и ВКР имаше. Преди 90-те концепцията в Българската народна армия беше постоянната бойна готовност, службата беше все едно всеки ден можеше да започне война.

Те и сега ни плашат, че може да има война

Сега сме по други стандарти. Сега има сили с висока готовност, сили в резерв, а тогава цялата армия беше в готовност. Например, за два часа всички кораби на служба в армията трябваше да излязат в морето.

събота, 10 февруари 2024 г.

Част от интервюто в "Диагноза": Кой сте Вие, господин Стоянов?





Кой сте Вие, господин Стоянов?


– Роден съм на 20 декември 1956 година в 8:10 сутринта в град Габрово. Никой не е подозирал тогава, че един ден ще го докарам дотам да стана и Почетен гражданин на града. Според мама не е имало лекар в залата и понеже съм се родил пет и двеста съм изхвърчал от налягането точно в момента, в който докторът влизал и ме е хванал във въздуха. Според мен не е успял да ме хване и аз все още летя.


Определят ви като скандален писател?!


-Никога не съм смятал, че съм скандален. Просто съм мислещ и откровен човек. Надявам се и другите един ден да станат такива. Почти всичките ми книги, които са предизвикали скандали, са по действителни случаи. Кое е по-скандално – да родиш в тоалетната на ученически пансион и да удушиш бебето, или да се опише това? Или пък да се опише истинското лице на интелигенцията. Поименно. Ние заставаме пред огледалото, за да променим нещо – да се срешим, гримираме. Никой не застава да се възхищава от себе си, а за да промени това, което не харесва. Нещо такова се получи – вместо да се променят, те решиха да строшат огледалото, което никога няма да им каже колко са красиви. Защото животът не е приказка, въпреки че приказките описват живота.

вторник, 6 февруари 2024 г.

КМЕТЪТ НА ВАРНА С ЕПОХАЛНО ОТКРИТИЕ

 

"Също и премахването на пустеещи с години обекти."
Бл. Коцев

Новият кмет на Варна е на път да направи епохално откритие. Даже мисля, че Варна ще се сдобие и с Нобелов лауреат. До този момент имаше едно обяснение за създаването на пустините Сахара, Калахари и т.н., но се оказва, че те са изградени от преместваеми обекти. Това е идеята на Коцев да премести "пустеещите обекти" без, разбира се, да каже къде ще бъде изградена новата световна пустиня. Но във всички случаи той доказа, че чрез "предприемчивостта си" може да произвежда пустини. Засега...

петък, 2 февруари 2024 г.

ГОСПОДИН КОЦЕВ, НЕ ЯХАЙТЕ ТРУПОВЕ





Най-лесният и сигурен начин да се отклони човекопоток към "Хоризонт" това е да се закрият част от заведенията на Морска гара. И в момента г-н Коцев използва смъртта на едно младо момче като повод за това. Това на обикновен език се нарича "яхане на трупове". А ако момчето се е самоубило трябва ли да се спре преминаването по "Аспарухов мост"... Защо не затвори общината, защото там се самозапали друго момче? Или да се затворят заведенията по цялата плажна ивица, защото морето ежегодно взима жертви? Много ми е интересно какво извинение би намерил, ако някоя от клетките в зоопарка се отвори и от там излезе лъвът. И ако този лъв изяде някого дали Коцев би затворил заведението си. Или ще затвори зоопарка... Ситуацията в момента с Морска гара и примера, който давам не е абсурден, а е в кръга на вероятностите. Така че нека да почетем починалото момче и да обезопасим кея, вместо да отклоняваме човекопотока към собственото си заведение.