неделя, 10 декември 2017 г.

4 995 КНИГИ ЗАГУБЕНО ВРЕМЕ



Баба ми боравеше с не повече от 600 думи... Между другото - бе и неграмотна. Но каква душевност само. Току-що родила тръгва боса по снега с влачеща се плацента и кървава диря след себе си, застава между пушките на сръбските граничари, изкарали на разстрел дядо ми и дядо ми с думите: "Прво пуцайте мене, после Андону"... Казвам го по повод твърдението, че младите не четат… Без да си зададем въпроса, без да знаем тези деца на какво са способни. А това, на което са доведени сега, се дължи и на нас. Прибираме се с пълни чанти, тикаме продуктите във фризерите с думите: "Всичко заради тебе правя", тръшкаме се пред телевизорите, хленчейки, че, ето на - ние как четяхме навремето... Но тези деца не са ни видели да разтворим книга, защото или пари нямаме, или очите нещо, или... Те нямат личен пример. Понякога искат да им зашие някой един зад врата, но да усетят отношение към себе си. Ние сме като фризери. Да потърсим вината първо в нас за това НЕчетене на младото поколение... Но, ако влезете в книжарница ще видите, че всички книжарници са пълни с млади хора. Много, много млади хора. Не е необходимо всички да четат. Защото има и различен тип четене, нали. Някои четат, за да запълнят време, други четат, за да загубят това време, трети четат от естетическа необходимост, четвърти четат, за да научат нещо… Мотивацията за посягане към книгата е различна – може от снобизъм, за да кажеш, че четеш (мисля, че това е най-големият процент от четящи в България)… Някои просто трупат книги на метър, на цвят на тапета… Истински четящите – тези, които разбират какво четат и е тяхна необходимост четенето, са едва 7-8 % от четящите въобще… Нацията не се движи от сто процента, нацията се движи от една група от 7-8 %. Време е да се създава елит. Пък и не всички трябва да четат художествена литература - някои наблягат на информатика, на математика, физика, биология... Но също четат. Но четат специална литература. Защото времето е задъхано и нямат време за губене. Защото, в интерес на истината, ние наистина четяхме. Но с ръка на сърцето си признайте, че повечето от книгите са били... загубено време. Много, много загубено време. Скоро ми се наложи да припомня нещо с Далчев. Питат го колко книги трябва да прочете един интелектуалец, и великият Далчев отвръща: "Не повече от пет. Но, за да ги намери трябва да прехвърли поне пет хиляди"... Ще ми отговорите ли ние колко загубено време имаме, прехвърляйки 4 995 книги повече от необходимите ни пет?...  


събота, 9 декември 2017 г.

НИЕ, ПОСЛЕДНИТЕ РОМАНТИЦИ НА 19 ВЕК

                                                             На Бойко Ламбовски


Ние четяхме и се възпитавахме от книги, писани в деветнадесети век. Майн Рид, Карл Май, Жул Верн, Емилио Салгари, Марк Твен... И това остави не следа, това формира нашия мироглед, ценностна система, морал, естетика... Ние, родените в средата на двадесети век се оказахме последните романтици на деветнадесети век. Сега децата четат книги на свои съвременници. Дори на своите съученици... Не може да искаме романтика в тези деца, които не са били конници без глави, не са били синове на Великата мечка, не са били Поразяващи ръце, не са стреляли с лъкове и не са затъквали пера в косите си, не са потъвали с "Ноатилиус" до морското дъно, не са се изстрелвали, яхнали снаряд, не са пътували до луната... И, някак си не ни се вярва, че може да съществува човечество без романтика в кръвта си... Защото съвременните литературни герои са с машинно масло в ставите, бензин в кръвта и чип в главата. Както се досещате, морал и романтика в машината няма. Машината е създадена да ни подражава, не ние да подражаваме на машината. А нас ни възпитаваха литературни герои от кръв и плът и просто ни вкарваха в своя свят, от който излизахме ние, последните романтици на 19 век...

петък, 8 декември 2017 г.

СВЕТЪТ СИ ТЪРСИ СВЕТОВЕН ЛИДЕР, А ТОВА СТАВА С ВОЙНА

САЩ за пореден път доказа своята индентифирентност по отношение на арабския свят. По отношение на мюсюлманския свят. С решението на Тръмп да премести посолството на САЩ в Ерусалим се разбуни отново кошерът, който ще даде сили и рамо на ИДИЛ... Мнозина мюсюлмани, неориентирани до този момент поради мекия ислям, който изповядват, сега окончателно ще втвърдят своето отношение към християнския свят. Това решение на Тръмп всъщност бе тапата на бутилката, която изгърмя. Духът вече излезе. Щом и мюсюлманите в Турция навдигнаха глас. А те имат друго възпитание. Бях писал някъде, че там, където има турско малцинство, няма условия за тероризъм. Тяхното патриархално възпитание е само украсявано от вярата в Аллах. Тука обаче нещата вече взимат друга насока. Защото Тръмп не посегна на тях - както в Ирак, Афганистан, Сирия... В случая Тръмп посегна на вярата. Самото общество, изповядващо исляма, има друга, различна от западната цивилизация уредба. И, ако преди САЩ посегнаха на държавното им устройство, отнемайки им лидерите - Кадафи, Садам - то сега посегна на вярата. Тръмп се опитва да срути не държавността, той се опитва да срути ценностна система. И става страшно... Светът спешно се нуждае от нов световен лидер, което се постига само със световна война... Само със Световна война...

четвъртък, 7 декември 2017 г.

ЗА ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА И МОЗЪЧНИЯ ТРЪСТ НА НАТО

Първо, кой ни е втълпил, че НАТО е престижна организация... Съдейки по действията й, това е организация, която се опитва чрез ДЪРЖАВЕН ВЗЛОМ да обсеби, експроприира националните богатства на други страни. Да обереш нефта на една страна, или диамантите на друга чрез въвеждане на войските си не е ли кражба. В този смисъл да се каже, че е ПРЕСТИЖНА ОРГАНИЗАЦИЯ е абсурд... Та в мозъчния тръст на такава организация какъв трябва да влезе, освен човек с опит в експроприирането... А дали експроприира кремчета или зарин - разлика няма...

вторник, 5 декември 2017 г.

ЦЕНАТА НА НЕЗАВИСИМОСТТА

Заради Владимир Каролев и Васил Иванов (твърди се, че бил разследващ журналист) вероятно ще отпадне от утре, след като бъде гласувана, отмяна на разпоредбата в Закона за движение по пътищата, която регламентира свалянето на номерата на автомобила на шофьор с изтекла книжка.И това ако не е привилигированост... Интересен казус. Спешно се вкарва предложение за отмяна на разпоредба към Закон в една законова - на пръв поглед - страна. Как ще кръстим промяната. Промяна "Каролев"... Или промяна "Иванов". Всъщност липсата на промени в България се доказва от такива промени. Така, както промяната на закон заради апартаментите на Цветанов, така, както промяната на закон за царските имоти (въпреки че аз смятам Царят за един от най-добрите политици в момента)...Законът "Лучников", законът "Панев" десетилетия преди това...През това време, докато си подменят закони и разпоредби един на друг ( на принципа ти на мене, аз на тебе) Държавата губи инерция. Всъщност, тя върви по инерция, но стара… Ние сме страната на привилегированите. Преди години синовете и дъщерите на активните борци влизаха в университетите, получаваха жителство, не влизаха в затвора… Дори пред момичетата синовете на активните борци имаха предимство, защото даваха някаква сигурност. Не любов, но сигурност… Май иде реч за национал психология… Но да погледнем от друг ъгъл - след промяната на тази разпоредба дали този "разследващ" журналист ще бъда такъв. Ами ако попадне на казус, свързан с правителствени гешефти, като как ще тръгне да разследва. Той вече е купен. Ами, ако стане реч за няколко десетки милиарда злоупотреба от страна на управляващите, дали икономистът би защитил принципите си и би отворил очите на нацията... Или и дваминцата ще си мълчат. Иванов ще стане поръчковоразследващ журналист - т.е., ще разчиства пътя на поръчителите към опозицията... Прощавайте, ще разчиства опозицията, защото тази книжка има цена. Вместо да си плати и да си изкара нова шофьорска книжка - така поне ще провери какви знания по шофьорлък има. Изкарването на нова шофьорска книжка струва около 600-700 лв. Шестотин лева е сапунчето за измиване на твоята независимост... Господи, каква била цената на независимостта в България...

неделя, 3 декември 2017 г.

ОБЯД

Обядваме. И давам напътствия на жена ми какво да ме прави след смъртта. Не искам, казвам й, да ми се въртят глисти, змии, гущери, мишки и, особено, плъхове из краката. Гнус ме е. Няма да ми е никак приятно. Искам да ме изгорят, казвам. Вярно, че доскоро крематориумът ги изкарваше алангле, ама, докато стана годен за вкарване в него, ще са го оправили...И да разпръснете прахта ми над родния ми квартал Дядо Дянко в Габрово. Добре, че не била гнуслива. Каква тема съм захванал на обяд в неделя само...
- От какво да се гнусиш - отвръщам... - Реално погледнато ние всяка вечер си лягаме с по един бъдещ труп. 
Нито тя прави изключение, нито аз... Нито вие, разбира се. И това е успокоително...
Приятна неделя...

БЪДЕЩЕТО НА АРХЕОЛОГИЯТА


Днес ми е много лежерно. И като му е лежерно на човек, се замисля за смъртта. Смъртта, разбира се, е състояние на тленната ти същност - никога, когато чуем думичката "смърт" не се замисляме, че тя може да касае и други, освен нас самите. Въпрос на егоизъм. А мене ме интересува смъртта дори в спецификациите на професиите. Представете си само какво би правил след сто години един археолог. Нищо. Ама абсолютно нищо няма да прави, защото всичко ще е подредено, дори паметните ни плочи ще си стоят на място, защото така ще е напреднало човечеството, че циганите, и особено мангалите от ромски произход, ще са се отучили да крадат бюстове и паметни знаци от мед и всякакъв друг метал. Професията "археолог", моята детска мечта ще изчезне... Така си мислите вие, но аз не мисля така. Тя просто ще добие друг вид. Просто археолозите ще копаят... файлове.. Ами такова ще е положението. Ще си седят пред компютрите и ще изкопават от тях файлове...

СТЕПЕН НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ



Когато разговарям с някого аз искам да разбера как той мисли (дори не и какво мисли, а как го прави). И не ме интересува какво е чел, а как осмисля прочетеното - което и да е то. Защо някои определят нечия интелигентност по количеството нашумели имена в литературата, а не по осмислянето на наистина прочетените книги. Аз не мога да определя "интелигентността" на математика по друг белег, освен по начина му на мислене. Защото той приоритетно е чел трудове по математика. А аз не съм. Според критерия за интелигентност на някои ние трябва с него дори да не се срещаме в този живот. Всъщност това, което другите маркират като интелигентност е чист снобизъм... За мен интелигентен човек може да бъде и този, който не ме е чел. Но в никакъв случай не е интелигентен този, на когото са казали да не ме чете и той ме коментира...

събота, 2 декември 2017 г.

ИЗЧИСЛЕНИЯ

Някакъв хленчо изпищя в медиите, че получавал за свой разказ по 25 паунда, пък, видиш ли, Григор Димитров получавал милиони за по-кратък период от време. 
Графоманията край няма.
Да припомня на този "автор", че някои и пари не са получавали за текстовете си. Получавали куршуми в челото и сърцето, като нито един куршум не е струвал повече от паунд... Така излиза, че тези, които са получили куршума трябва да изреват, че, видите ли, те получават за цялото си творчество под един паунд, пък някакъв графоман, който не си мърда задника от кръчмата, получава само за един разказ 25 паунда... Защо на тях не завидя?...
Като не му стигат 25 паунда да даде живота си за нещо по-смислено. Или да спре да пише.
На Орландовци гробарите получават повече от него за един ден. Плюс пиенето за преливане и подавките – варено жито, вафли, локум… Да се хване да копа. И нека първо да закопае завистта си. А, и жаждата...

петък, 1 декември 2017 г.

ЦЕЛУВАМ ВИ РЪЦЕТЕ, УЧИТЕЛИ МОИ


Винаги съм целувал ръце на дами. На учителите си - също. На възрастен човек, независимо от пола са ме учили да целувам ръка. На кръстник и кръстница, на свещеник. И в това няма нищо унизително. Унизително бе тогава, когато заведох сина си на детска градина и когато той се наведе да целуне ръка на учителката, тя се дръпна с думите: - Как така ще ми целуваш ръката. Ами ако не съм си мила ръцете... Тогава й казах, че каква учителка е, щом не си мие ръцете. На това нещо са ме учили родителите ми. Бабите и дядовците ми. Те също ме учеха да целувам ръце и не съжалявам за това. Не смятам за унизително да целуна ръката на този, който ми дава хляба, на учителя, който ме е научил на нещо. На родителите си, на възрастни хора. Смятам, че това ме прави още човек. Както и това да си сваля шапката в училище, в хлебарница, в черква, в ресторант, в сграда въобще... Свалянето на шапка е знак на почит и уважение. А сега... Една учителка накарала децата да целунат ръката на друга учителка... Какво по-прекрасно нещо от това. Да целунеш ръка на човека, който те учи на четмо и писмо...Какво по-прекрасно от това...

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

ОТГОВОР ПРЕЗ ЗЪБИ ПО ПОВОД САМОУБИЙСТВОТО НА СВОБОДАН ПРАЛЯК В СЪДА В ХАГА

Респект пред този хърватин, израсъл в бивша Югославия. Да вземеш отровата и да я изпиеш в знак на протест пред всички съдии в Хага. Да. Той им показа, че истинските убийци са тези, които отричат смъртното наказание. Той им вмени до края на дните им, че са го осъдили на смърт. Така, както някой се опитват да ми вменят раболепие само защото се възхищавам от този човек. Обвинявайки ме, че, ако не сме имали Турско робство, то щяло да бъде Руско и Ботев щял да бъде разглеждан като терорист. Как не ги мързи тези хора да мъкнат тези пълни кофи с доводи през девет планини - в десета? Но, за да бъда докрай откровен от възторга си - Няма Турско робство. Има владичество. Само хора с робска психика приемат тези пет века от историята ни като робство. Робството е икономическо-политическа система. Ето къде са промитите мозъци. Не приемай всичко от образователната ни система за чиста монета. И е все едно кой го е направил. Знаеш какво е отношението ми към Левски - откъде пък да знаеш, ти не четеш хартиени книги. Но това, че убива дете при обир е убийство на дете и обир, независимо какви цели е имал. Детският живот не е по-малоценен, ако детето е убито по време на подтисничество или в свободна България. Щастливата кокошка не е по - щастлива, след като разбере, че я отглеждат, за да я заколят. Аз говорих за това, което направи този хърватски генерал - достолепно, с достойнство и огромна доза себеуважение. Не съм коментирал неговото минало, а неговото действие. Но, ако коментирам миналото му, няма да го коментирам простичко. Той е писател, драматург, режисьор, директор на театър. Войната не е негово занятие. Войната е дошла при него. Не той е отишъл при войната - тя е дошла при него. Което значи, че той дотогава не е убивал. Командир е впоследствие на паравоенно образование. На опълчение. На доброволци. Доброволци по време на война има само в един случай - когато някой защитава Отечеството си, къщата си, Родината. Когато някой друг е посегнал на тези святи неща. А, сега да видим защо е станал доброволец. А не наемник. Доброволец. Какво е загубил по време на войната - дали пък той не е загубил семейство, роднини, чест, достойнство. И защо е убивал? Защото е обичал да убива ли? Не. Защото е бил принуден да убива. Така, както ислямският тероризъм се появи вследствие на недалновидната политика на Клинтън - и в бивша Югославия включително. После Косово, Босна, Херциговина, Ирак, Сирия... Афганистан преди тях.

понеделник, 27 ноември 2017 г.

ОТГОВОР ПРЕЗ РАМО ДО ЕДИН ГРАФОМАН

Неприятен си. Бездарен си. Вината не е твоя - толкова дал Бог. Може да си талантлив в нещо друго - просто не си се открил. Но графоманията е болестно състояние. Има начин да се отървеш от нея - четене, четене, много четене на чужди автори. Не на себе си - на други. И, когато осъзнаеш своята некадърност - говоря за писането, може другаде, в други области дори да си гениален - та, когато осъзнаеш своята бездарност - спри да пишеш. И да натрапваш навсякъде своето книжле. И не казвай, че си писател наляво и надясно - така четящите си казват: "Ами, щом този е писател, какво да кажем за останалите..." Благородството, момче, е в осъзнаването на собствената си безполезност в определена област - пак повтарям, другаде, в други области може дори да си гениален. Но, понеже си повярвал в таланта си - ето, това направи СБП след Хайтов - накара графомани да се чувстват най-малкото гениални - та, понеже си повярвал в таланта си поради липса на критерий, а той е интелигентност - се опитваш да внушиш и на останалите това, което не си... Успешен ден и не ми досаждай повече, ако обичаш...

НЕПОВТОРИМИЯТ ПЪРФОРМЪНС НА ДИОГЕН


Аз мразя пърформънса. Ненавиждам всичко, което може да умре почти в момента на създаването. Нещо, което може да бъде затворено в някакво пространство и единственият начин да бъде изнесено навън, преместено в друго пространство е това да бъде направено с участниците на пърформънса. Не с елементите -–с участниците. Пърформънсът е по-скоро имитация на изкуство, което се опитва да внуши, че участниците в него са мислещи хора. Че никой не забелязва тяхната гениалност и неповторимост. Може и така да се каже – след като има гений на злото, защо да няма и гений на … бездарността… Нали „Бездарието е фашизъм“, както бе писал Левчев преди. Пърформънсът е опит на бездарника да задържи вниманието ни върху него само още миг. И не носи нищо, освен своите неестествени пози, цапаници – нищо общо с колорита на живописта, освен лоша имитация с крещящи цветове. Само с крещящи цветове. В пърформънса няма полутонове – цветни и музикални. Пърформънсът е имитация на изкуство. И имитацията си въобразява, че носи философия…
Има, обаче, един пърформънс, който е ненадминат. Така, както към японските тристишия може да бъде прибавено тристишието на Кавафис:

„Казах на бадема:
Говори ми за Бога.
Бадемът цъфна“

Казвам „японски тристишия, а не хайку. Защото това тристишие носи всички елементи на хайкуто с изключение на основното – строгата йероглифна сричкова система на хайкуто. Заради това си остава тристишие, а не хайку…
Та, има един пърформанс, и той е от ІV век преди Новата ера. Диоген. Но той не ползва грим и перуки – за разлика от съвременните „майстори“ на пърформънса. Как да си обясним по друг начин обръсването на половината глава, влизането в бъчвата, фенера след това, търсенето на човека. Но го попитали околните какво търси, а не участници в шоуто. И, ето разликата между единствения пърформънс на Диоген и сегашното шоу, представяно като пърформънс. Но шоуто няма нищо общо с Диоген. И, както казваше един талантлив поет навремето, като Крум Филипов, който премина към шоуто, неосъзнал собствения си стих за „Дио генната си същност“…
Ами, толкоз…

БЕЗСМИСЛЕНО ПИСМО ДО СБП (СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ)

КОКАЛЧЕ ОТ СРЕДЕН ПРЪСТ

(безсмислено писмо до СБП)

А, Боянчо,(Боян Ангелов, председател на СБП, твърди се, че пишел стихове) защо не подкрепихте предложението ми в Парламента за промяна на Наказателния кодекс в частта му за интелектуалната собственост и Закона за авторското право и сходните му права. Защото аз внесох предложението, нали... Какво правите с вашата "висока" литература, освен да се правите на писатели. Ох, гнус ме е от вас... Защото съм го внесъл аз в НС, нали. Както ми и отговорихте. По процедура първо трябвало да дам предложението до СБП и то ДА БЪДЕ ВНЕСЕНО В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ВАШЕ ИМЕ. Че вие утре ще искате "Под игото" да се изучава, като се цитира за автор СБП - такава ви е процедурата. И, аланкоолу, защо се активира сега да говориш за това авторско право, след като получихте моето предложение. Защо не се сещахте досега? Карате ме да се чувствам институция... Дано поне СБП да ползва по предназначение ибрика, който ви връчих преди двадесет години, напускайки тази обезсмислена от такива като теб организация... Защото какво дадохте вие на тази държава - котерийните си борби, мръсни вицове, зацапан език, подмазвачество, кариеризъм, поведението на просяци, алкохолизъм, проституция - мъжка и женска, графомански напъни... Какво дадохте - хленча си ли, опит да промените нещо... Какво дадохте, че сте клекнали с паничка пред бюджетното министерство (условно го наричам така), та белким заделят малко и за вас - ох, и дано да има и кокалче. Вие сте готови кокалче от среден пръст да получите, но да го залапате...

И, апропо, високата ви литература не се измерва – и не се е измервала никога - по скалата на нечетаемост. Щом никой не ви чете, значи пишете висока литература... "Бездарникът" (по вашия критерий за висока литература) Достоевски го преследват за авторските права. Да давам ли още примери? Библията, по вашия критерий, също е "ниско" произведение. "Под игото", "Тютюн", "Преспанските камбани"... А най-бездарен - по вашия критерий - е любимият ви Антон Дончев... Хайтов – също… Момче, чуваш ли се какво говориш? И ти си председател на СБП...