вторник, 15 август 2017 г.

РУМЕН ЛЕОНИДОВ И ЛИПСАТА НА ПОЕЗИЯ В ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ



Наложи ми се да прочета едно стихотворение. Не случайно казвам, че ми се е "наложило", защото след първия стих, ако бях само един обикновен читател, бих се отказал. Разбирам желанието на Румен Леонидов да блесне с метафоричното си мислене, но има нещо, което се нарича онтология, същност на нещата. В случая - същност на метафората. Метафората, както знаем, е прехвърляне на белези от един предмет на друг. Метафората е мост, по който преминават между два бряга обединяващите различия между тях... Но когато труфиш метафорите с абсурди говори само за поетично безсилие. Хубаво е да те смятат за поет, но падането от последното поетично небе е твърде осезателно. Явно това не се отнася за самия поет. Винаги съм смятал, че талантът се състои преди всичко в самопреценката. В степента на своята критичност. И когато усетиш, че не можеш повече продължавай с... Щях да кажа с русофобия, но фобията е характерна за бездарния... Всъщност, талантлив ли е Румен Леонидов - май вече се налага този въпрос... Ето и самото стихотворение:



ГРАДИНИТЕ НА ЗДРАЧА

ТИХО ридаят тревите.. .
Бягат
кошути
на пръсти.
И се търкулват
главите
от телата
откъснати
Повече няма спасени.
Има
едни
таласъми.
Всичко
е окосено.
За венеца
от тръни.
НЯКОЙ
ни отучи да летим.
И посели
ни на чуждо място.
И в гърлата
ни насипва пясък.
И в прахта
ни кара да пълзим.
Някой
ни е стиснал като в длан.
И в яйцето
на съня ни съска.
И крилата
ни в зародиш къса.
Смуче
от жълтъка ни без свян.
Някой
ни вкопава през нощта.
И мълчим
заровени до шия.
Господи,
остана без Родина.
И без семе
Твойто потекло.
Толкова
души, а няма дух.
Няма
изход, няма очищение.
Вечното
летене е спасение –
беше
грешка кацането тук.
Онзи,
който първи те презря,
нищият,
с когото си глаголиш,
него утре
за любов ще молиш,
щом до нас,
Спасителю, опря.


             Румен Леонидов

Но да оставим тревите да ридаят. Тука има поне метафора - май си остава и единствена в този опит да се напише стихотворение. Но като виждам как кошутите бягат на пръсти - между другото кошутите са от тъй нареченото семейство чифтокопитни. Наистина става въпрос за два закърнели в копита пръста, но асоциацията с пръсти е твърде далечна. Стигаща до абсурд, разбира се. При това идиомът „стъпвам на пръсти“ асоциира с тишина. Най-малко за чифтокопитно може да се каже такова нещо. Когато стане реч за копита, в главата отеква грохот… По-скоро асоциацията е за „където стъпи дупка прави…„ По-нататък обаче установявам, че те бягат и без глави. Явно в българската поезия се ражда ново течение, което се нарича - или поне трябва да бъде наречено - ФЕНТЪЗИ ПОЕЗИЯ. Защото следващият, силно казано стих, ми обяснява, че тръните се косят - голяма косачка, голяма коса ще трябва, за да "косиш" тръните. Това не е нито хипербола, нито метафора, нито сравнение. Но да го минем метър - авторът има право на всичко... После се оказва, че след като някой ни е отучил да летим, взел че ни посял някъде. Хем ни посял, хем пък после се появяват пак яйца. Трябва да разбера яйце ли съм, семе ли съм, както се пее в народните песни за зюмбюли и други подобни лалета... И идва най-страшното - взел, че ни стиснал в длан. Стискането е процес, извършван с ръка. Ръката се състои от няколко части - 27 на брой. Тези 27 части образуват това нещо, което стиска - длан, пръсти и китка. Можеш да бъдеш стиснат в дланта от пръстите, но да бъдеш "стиснат като в длан" е повече от абсурдно. И вече стигаме до Господ, когото сме оставили без семе. Освен без семе Господ, ами на всичкото отгоре и потеклото му е без семе. Известно е, че Господ Йисус Христос идва на този свят от непорочното зачатие. Което, драги ми Румене, значи, че е безсеменен. Т.е., характерните за репродуктивния процес сперматозоиди, наречени семенна течност и яйцеклетки при Божието зачатие липсват. Може би и заради това самият Христос няма поколение, т.е., потекло... Но, да речем, неведома е фантазията поетова - приемаме го за метафора и толкоз. Приемаме го като глаголене - все пак е дал поетът решение на стихотворението - глаголене някакво...

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ, ДЪРЖАВАТА НЕ Е УЛИЦАТА



Историята с Валери Симеонов в Слънчев бряг показва само едно - пълното безсилие на този човек и невъзможността му да стане държавник. Разбира се, че работата на един вицепремиер не е да кеси (кисне) в курортите ни и да лови престъпници, или въдворява ред. Работата на един вицепремиер, на един министър е да следи за спазването на законността, разбирай, на държавността. Да създава механизми за тяхното прилагане. Това, което прави ми напомня точно за Тодор Живков, който отпуснал апартамент на този, или онзи, но решаване на жилищния проблем тогава нямаше. Това показва само липсата не на талант, а на всякаква визия за създаване на една правова държава. Ще се потърчи ден, два и... всичко ще замлъкне. Ще дойде другото лято, после другото лято... Ще си отиде Валери Симеонов, но проблемът няма да си отиде с него. Напротив. Проблемът остава. И тука не действа сталиновият принцип: "Има човек, има проблеми. Няма човек - няма проблеми". Тука и да има, и да нЕма - проблемът съществува. И той е първо в националпсихологията - която не се променя на парче, а чрез механизми, лостове... Някой ще попита - ами добре, посочи ти начините. Ами начинът е в избиране на друг тип министри, на друг тип политици. Политици с държавническо мислене, с усет към законността. Защото Валери Симеонов упражни държавен - не държавнически, а държавен натиск - равен по сила, само че обратен по посока. Но той упражни мутренски натиск върху проблема в Слънчев бряг. Това е принципа на рекетьора, който влиза някъде, пребива някого с бухалката и на принципа "Удряй самара да се сеща магарето" всява страх в останалите. Няма разлика между действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг и на Митьо Очите на същото място. Само че във втория случай се влиза с група, облечени в черно и носещи слънчеви очила татуирани младежи, докато Симеонов влезе с маскирани и униформени, също толкова здрави момчета. Каква е разликата? Никаква разлика няма. Просто Валери Симеонов, идвайки от бизнеса в Бургас знае едни закони и те са законите на улицата. Но защо ми вкарва тези закони, маскирайки ги като държавност и в управлението на страната? Така обикновения гражданин е длъжен да бъде парчето желязо между чука и наковалнята... Когато Държавата започне да действа по законите на улицата значи само едно – тя е признала победата на улицата над Държавата. Тя, Държавата, е претърпяла своето фиаско. Когато улицата сложи обаче белите якички, тогава Държавата е наложила своите правови правила. Тогава Държавата е станала Държава. Което значи, че в нея няма място за Валерисимеоновци. Защото тях няма да ги има нито в Държавата, нито на улицата… 

неделя, 13 август 2017 г.

ОТКРЕХНАТО ПИСМО С БОЛКА НА ШИЯТА



С терминологията на съвременната младеж аз имам два несполучливи проекта – дъщеря ми Иванка и синът ми Любомир. Единственото нещо, на което исках да ги науча, е Човещината (винаги съм я писал с главна буква, защото тя е единствена.) За съжаление Човещината е присъща само за хора с фантазия. А фантазията е резултат – тя не е продукт, фантазията е резултат – на придобити емоционална и интелектуална култура. За първото трябва живот, за второто трябват книги. Химическата реакция между двете – живот и книги – се нарича фантазия. Животното не мечтае, защото няма фантазия. А няма фантазия, защото е неграмотно и емоционалната му, житейската култура, се ограничава само в параметрите на инстинкта за самосъхранение. Емоционалната му култура е в сферата на болката, на автозабраните. Защото болката е забранителен знак, червена лампичка, звуков сигнал, спомен от щракнат капан… Еволюцията е резултат на фантазията – може да наречем еволюцията Фантазията на Бог. Но във всички случаи фантазията на природата е биологичната еволюция – видоизменянето на животинския и растителния свят е резултат от фантазията или на Бог, или на природата. И тази еволюция не е насочена – само човешката еволюция е насочена, защото човек еволюира в рамките на своята фантазия.  Природата е най-добрият читател – а може би Бог. Тя чете постигнатото до тук, написаното от Дезоксирибонуклеиновата киселина… Ето, това са неща, които се учат в Гугъл. Но това не е четене. Не е поставянето на книгата между корицата на учебниците, за да не те видят баща ти и майка ти, че не учиш, а се интересуваш от Още. Ето, на това Още исках да науча децата си. Не да се задоволяват с Гугъл, който все повече напомня за себе си като за предчувствие за онанизъм, но не съвсем. Гугъл е нещо като образ в преддверията на Онан. Образ на онанист, който е загубил крайниците си – без ръце и крака… Образът обаче все още не е фантазия. Фантазия е тогава, когато си измислиш и ръцете, и краката… Въпреки тяхната липса. И когато започнеш да си служиш с измислените ръце и крака, когато започнеш да ги усещаш. И тогава се разбира, че усетът за задоволяване е далеч по-осезаем от мастурбацията. Да усетиш несъществуващите си ръце и крака, да ги измислиш така, че да се раздвижат… И когато усетиш това ще забравиш за какво си ги измислил, заради какво си ги изфантазирал, и ще избягаш от преддверията на Онан, за да опишеш усещането за ръце, усещането за крака… Защото изфантазираните ръце носят далеч по-силно усещане за задоволство, отколкото самозадоволяването с истинските. Не обвинявам децата си в нищо – не мога да ги обвинявам в това, че лошо са измислени. Защото тези два проекта не са само мои. Те не са резултат на внезапно озарена фантазия на онанист. Те са резултат от характерното за българина разчекване на децата между мен и теб. Между по-добрия и по-добрия родител. Няма родител, който да каже, че е по-лошия родител от другия. В най-добрия случай се признава, че другият е добър родител, но аз съм по-добрия. Другият твърди същото. В желанието си да прочетат родителите си децата не стигат до книгите. Те са заети с четенето на два стари вестника и единственият оазис между тях е Гугъл. Постепенно вестниците се намачкват, Гугъл ти дава нови думи, речникът на вестниците ти се струва архаичен – и той е архаичен, сравнен с компютърния речник на Гугъл. 6льокавицата ве4е е твоето 4етмо, твоята грамотност. Единственото, което ти се позволява да измислиш е да се самоизмисляш. Децата са все по-измислени и по-самоизмислени. Но те не се измислят, защото имат представа – представата е генетика. Те се измислят, защото е по-лесно да се само-измислиш, отколкото да се създадеш. Само-измислянето създава усещане за осъществена фантазия, обаче само фантазията дава възможност да се само-произведеш. Да си поникнеш ръце и крака… Ние отнехме на нашите „проекти“ любовта. Защото любовта създава. И вместо деца реализирахме проекти. И нашите проекти живеят в Гугъл не със своите фантазии, а със своите проекти. Своите бизнес проекти, своите сексуални проекти… Защото нашите деца са проекти, а не деца… 

събота, 12 август 2017 г.

СИМЕОНОВ, ОСВЕН ВЪВ ВЛАСТ СЕ ОБЛЕЧИ И В КОСТЮМ

ТОВА Е ТЕКСТ, ПУБЛИКУВАН ВЪВ ФЕЙСБУК ОТ „ВИЦЕПРЕМИЕРА“ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ:

"В 1 часа през нощта събрахме хората от всички контролни институции в РУП Слънчев бряг, където ги разделихме на две групи съвместно с г-н Рачев - заместник-началник на ОД Бургас. Започнахме мащабни изненадващи проверки, като първият удар беше върху прословутия "Оксижен" на известната пазарджишка мутра Божо „Кравата“. Заведението е имало над 20 акта за нарушения до снощи, но продължаваше да работи и да нарушава разпоредбите за шум. Тази нощ обаче им бяха иззети музикалните уредби и пред слисаните погледи на собствените им охранители "Оксижен" прекрати работа. Установени са още нарушения на финансовата дисциплина от НАП, нарушения на закона за храните и наличие на нерегламентирани храни от Агенцията по безопасност на храните, нарушени изисквания за пожарна безопасност, липса на здравни книжки и трудови договори от Инспекция по труда, и други. Заради отказ за съдействие и съпротива DJ-ят беше закопчан с белезници и прибран в районното за 24 часа. След като приключихме проверката на Оксижен и заведението затвори, мутрите внесоха нови апаратури. Изчакахме „възкръсналото“ заведение пак да се напълни с хора и отново им иззехме аудио уредбите. По същото време, вторият екип проверяваше съседните заведения – известното със силното си озвучаване Съни Дриймс, като след това се прехвърли към друго скандализиращо обществения ред заведение на централната алея - Корнера. Само за минути, двете огромни тераси потънаха в тишина. Странно е, че друго знаково заведение – 4U – тази нощ не работеше, като съмненията за теч на информация предстои да бъдат проверени. Държавата доказа, че когато имат политическата подкрепа, институциите не само могат да свършат работата си безупречно, но и го правят с желание и хъс за налагане на закона. Държавата на закона ще покаже, че е по-силна от държавата на мафията. От тази нощ, битката за тишината ще бъде война.“


Срам ме е някак си да кажа, че това е вицепремиер на Република България. Заявявайки, че някой е „мутра“, без този човек да е осъден за това. И, всъщност, какво значи „мутра“. Откъде, (за малко да кажа „господин Вицепремиер“, но се озаптих, защото това нещо не може да ми е Вицепремиер) та, откъде извадихте този речник, Симеонов. DJ еят бил „закопчан“ с белезници… А, бе, аланкоолу, изпълняващ функциите на Вицепремиер, откъде тази терминология? Да не би в полицията да са въвели нови правни формулировки – закопчан, мутра… С какво сте по различен от тези хора, освен че сте облечен във власт. Е, вярно, власт по дънки и сако на официални български празници… Апропо, не е ли време освен във власт да се облечете и в един официален костюм поне на някой от Националните ни празници…

петък, 4 август 2017 г.

ДА ЗАВЪРНЕМ МЪРТВИТЕ





Вярно е, че не можем да върнем мъртвите. Толкова пъти съм се опитвал да завърна мама от оня свят. Баща ми… Бабите ми, дядовците ми… Странно как е създадена природата. Баща и майка са в единствено число всеки, а бабите и дядовците се множат. С годините мъртвите ни познати стават повече, отколкото живите. Докато постепенно започваме да усещаме колко ние ставаме излишни – със своите болести, страхове, мърморения, хленчове… Може би това е и трагедията на България, че старците си отглеждат внуците. Моделът за подражание на това поколение е кретащият до магазина за кисело мляко старец, охкането преди да седне на масата, охкането като става от масата, пъшкането, преди да заспи, хъркането като заспи, ченето в чашата… Нечистият дом, защото бабата вече недовижда боклука, все и едно какви хлебарки пълзят из къщата – те може дори да не са хлебарки, а черни петна от високото кръвно пред очите и. Занемарената градина и цветята в нея, отглеждани не за красота, а за да не се харчи пенсия в цветарския магазин на път за поредното погребение. Да, децата ни се възпитават в хленч и броени на стотинките до следващата пенсия. Пъшканията за доктор, пъшканията при доктор, пъшканията след доктор. Безсмислието на стария човек заразява цяло едно поколение около нас и ние не искаме да го забележим. Ние дори не искаме да си представим как едно цяло поколение вече расте без да погледне нощем през ключалката, за да види какво правят майка му и баща му. И, ако случайно погледне, то вижда хъркащият като умиращ дядо, заспал кротко до чашата си със зъбите. И бабата на съседното легло, която не може да заспи, защото не е забравила, че е майка и тихо плаче в шепи за дъщеря си или сина си в чужбина, оставили и да гледа собствените си деца. Единственото нещо, което това поколение знае за любовта е сексът по порноканалите. Защото не е виждало майка му и баща му как се целуват първо, как после искат да го приспят по-бързо това дете, за да отидат в стаята си, а то тихо да стане и да долепи око в ключалката, откъдето ще разбере продължението на целувката... То няма да знае нищо за любовта, защото дядо му и баба му отдавна са спрели да се целуват - може би от страх да не си разменят по време на тази целувка кастанетите, отдавна не се затварят в спалнята с надеждата, че децата им няма да ги видят така, както техните родители са се надявали те да не гледат през ключалката...Едно цяло поколение е заразено от прогерия – има такава болест. Болест, при която млад човек се състарява много, много бързо и четиригодишно дете изглежда като седемдесетгодишен старец. Да, заразяваме цяло едно поколение от прогерия. То не се интересува от нищо, защото от какво може да се интересува един старец, освен от това колко ще му струва погребението. Или киселото мляко, което може да го отдалечи с няколко дена от погребението. То, това поколение, няма амбиции, защото какви амбиции може да има човек, възпитаван в краен нихилизъм, че, ето на, нищо не зависи от него. Гласуването не зависи от него, пенсията не зависи от него, работата не зависи от него. Ден да мине, друг да дойде. Единственото зависимо нещо е той самият, защото зависи от баба си и дядо си, от учителите си, от работодателите си, от Държавата, която е анонимна и всесилна, от живота… Дори от родителите си не зависиш, защото не си им виждал очите, освен в цифрово изражение на скайпа… Нищо не зависи от теб самия. До момента, в който всички, от които си зависил постепенно си отиват от този свят – баба, дядо, даскали, работодатели… Само държавата си стои същата, защото си зависим от нея, а не тя от теб… През това време си възпитал по същия начин и децата на своите деца – ако не си заминал и ти в чужбина, където пък винаги ще бъдеш чужденец. Един добре платен наемен работник, който се блъска в гърдите, че има най-добрата диплома… Но какво значение има диплома в ръцете на човек, който е роден така, че от него нищо да не зависи…
Ами…

сряда, 2 август 2017 г.

КАТОЛИЦИЗМЪТ КАТО САМОУБИЙСТВОТО НА БОГ

Странно... Католическият свещеник няма право да се жени. Да има деца. Това е един вид самоубийствен акт, самоубийство на рода, на гена. Същевременно той е олицетворение на Бога и моралните устои. Значи това е и самоубийството на Бога...

четвъртък, 27 юли 2017 г.

СТЕФАН ЦАНЕВ ЗАЩО НЕ ОТКАЗА НАГРАДАТА ЕЛИН ПЕЛИН

И така... Започвате ли да ми следите мисълта... А тя е обсебена от Стефан Цанев - лауреат на наградата "Елин Пелин"... Браво и ашколсуун, дето се вика. Но да попитам, докато ми следите мисълта, кой му връчи наградата. Тя е от името на кметството на гр. Елин Пелин. Следите ли ми мисълта. Кметството, което изхвърли едно бедстващо сирийско семейство. Следите ли ми мисълта. Кметът оглави акцията срещу беззащитните сирийци, избягали от войната. А, как ви се струва. Следите ли ми мисълта. Следете я, защото той отказа награда, защото я бил получил Димитър Иванов... Но не отказва награда, връчена от откровено фашизоидни елементи... Дали пък самият Елин Пелин не се обръща в гроба си... Не може да не се обръща. Няколко пъти вече...
Защото, когато някой имитира принципи, нека да го прави докрай...

сряда, 26 юли 2017 г.

ЗА БИТИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Не искам да съм циничен... Но тези дни биха Иво Никодимов, оператора от БТВ... Гилдията застана зад тях - похвално... Но да попитам само, само да попитам същата тази гилдия къде беше, когато в Смолян ми избиха зъбите. Заради една книга. Всичките. Бях следствен - за същата тази книга... Спираха майка ми по улиците на Смолян и заплашваха и нея, и сина и чрез нея... Мама не е между живите - леко да й е небето.
Та тогава същата тази гилдия реши, че това е реклама. Избиването на зъбите е рекламен бой, следственото дело срещу книга е рекламно следствие, смъртта на мама е рекламен ход... Благодаря за което...
Това, че съдя държавата вече 18 години също е рекламен ход. Още тогава го казах - правя го заради правото да казваме истината, да не се страхуваме...
А сега понатупали някакви си журналистчета - дори не се знае за какво... Просто ги понабили. Дори не е заради журналистическата им работа - поне Иво Никодимов...
Иска ми се да съм циничен, но не мога. Защото някои бият. Независимо за какво... Страшното е, че в България има значение кого бият. Защото, ако бият журналист е едно, ако бият обикновен човек - е друго. А ако умре клошар - съвсем друго. За Иво Никодимов има хайки, има Главен секретар на МВР, зает лично със случая (това е цинизъм, при това Държавен цинизъм)... А за поета Владимир Тереладзе, който умря от студ като клошар преди години - ни вопъл, ни стон. А бе великолепен поет... 
Толкоз.
Благодаря...

вторник, 25 юли 2017 г.

ХЛЕНЧ ПО БЪЛГАРСКИ ІІ

А защо един път не си зададем въпроса, че управляващите не обичат родната култура, защото няма какво да се обича... Защо непрекъснато мислим, че ние сме загрижени за културата? Не, не сме загрижени за културата, а за парите, които искаме да ни дадат за нея... И се втурваме в едни проекти и проектчета, белким нещо падне. А, като не падне, обвиняваме другите, че не разбират. Един "поет" навремето в Смолян,, на премиера на свое сурогатче, започна да хленчи, че никой нищо не давал, спонсори не намерил и се наложило да си заложи кравата, за да издаде книга. Тогава станах и казах, че всеки залага каквото има - той залага кравата си, аз залагам таланта си. И се възмутиха всинца. Бе преди 26 години. Той се казва Димитър Златев - чували ли сте за него? Аз се казвам Христо Стоянов. И продължавам да залагам на това, което имам...

понеделник, 24 юли 2017 г.

ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ЦИНИЗЪМ

Ани Цолова по Нова телевизия:


"Ще бъдем на живо днес от Триград, за да коментираме смъртта на шестнадесетгодишния Християн, когото погребаха вчера"...


Добра, стегната, почти лаконична фраза. Но цинична до безкрайност. Несъвместимото "предаване на живо" за погребение, за смърт... Понякога езиковата логика не е равнозначна на житейската. Животът като жертва на езика. Или езикът, който не зачита смъртта...
А можеше просто да се каже, че ще предават, ще имат включване от Триград. Не е задължително да се казва, че то ще е на живо. Цинично ми е някак...
Твърде ми е цинично...

неделя, 23 юли 2017 г.

ХЛЕНЧ ПО БЪЛГАРСКИ

Мамка им, а искат да дойдат чужденци по Черноморието... Как да дойдат, като и тази година не са пръскали морето против медузи...