четвъртък, 27 юли 2017 г.

СТЕФАН ЦАНЕВ ЗАЩО НЕ ОТКАЗА НАГРАДАТА ЕЛИН ПЕЛИН

И така... Започвате ли да ми следите мисълта... А тя е обсебена от Стефан Цанев - лауреат на наградата "Елин Пелин"... Браво и ашколсуун, дето се вика. Но да попитам, докато ми следите мисълта, кой му връчи наградата. Тя е от името на кметството на гр. Елин Пелин. Следите ли ми мисълта. Кметството, което изхвърли едно бедстващо сирийско семейство. Следите ли ми мисълта. Кметът оглави акцията срещу беззащитните сирийци, избягали от войната. А, как ви се струва. Следите ли ми мисълта. Следете я, защото той отказа награда, защото я бил получил Димитър Иванов... Но не отказва награда, връчена от откровено фашизоидни елементи... Дали пък самият Елин Пелин не се обръща в гроба си... Не може да не се обръща. Няколко пъти вече...
Защото, когато някой имитира принципи, нека да го прави докрай...

сряда, 26 юли 2017 г.

ЗА БИТИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Не искам да съм циничен... Но тези дни биха Иво Никодимов, оператора от БТВ... Гилдията застана зад тях - похвално... Но да попитам само, само да попитам същата тази гилдия къде беше, когато в Смолян ми избиха зъбите. Заради една книга. Всичките. Бях следствен - за същата тази книга... Спираха майка ми по улиците на Смолян и заплашваха и нея, и сина и чрез нея... Мама не е между живите - леко да й е небето.
Та тогава същата тази гилдия реши, че това е реклама. Избиването на зъбите е рекламен бой, следственото дело срещу книга е рекламно следствие, смъртта на мама е рекламен ход... Благодаря за което...
Това, че съдя държавата вече 18 години също е рекламен ход. Още тогава го казах - правя го заради правото да казваме истината, да не се страхуваме...
А сега понатупали някакви си журналистчета - дори не се знае за какво... Просто ги понабили. Дори не е заради журналистическата им работа - поне Иво Никодимов...
Иска ми се да съм циничен, но не мога. Защото някои бият. Независимо за какво... Страшното е, че в България има значение кого бият. Защото, ако бият журналист е едно, ако бият обикновен човек - е друго. А ако умре клошар - съвсем друго. За Иво Никодимов има хайки, има Главен секретар на МВР, зает лично със случая (това е цинизъм, при това Държавен цинизъм)... А за поета Владимир Тереладзе, който умря от студ като клошар преди години - ни вопъл, ни стон. А бе великолепен поет... 
Толкоз.
Благодаря...

вторник, 25 юли 2017 г.

ХЛЕНЧ ПО БЪЛГАРСКИ ІІ

А защо един път не си зададем въпроса, че управляващите не обичат родната култура, защото няма какво да се обича... Защо непрекъснато мислим, че ние сме загрижени за културата? Не, не сме загрижени за културата, а за парите, които искаме да ни дадат за нея... И се втурваме в едни проекти и проектчета, белким нещо падне. А, като не падне, обвиняваме другите, че не разбират. Един "поет" навремето в Смолян,, на премиера на свое сурогатче, започна да хленчи, че никой нищо не давал, спонсори не намерил и се наложило да си заложи кравата, за да издаде книга. Тогава станах и казах, че всеки залага каквото има - той залага кравата си, аз залагам таланта си. И се възмутиха всинца. Бе преди 26 години. Той се казва Димитър Златев - чували ли сте за него? Аз се казвам Христо Стоянов. И продължавам да залагам на това, което имам...

понеделник, 24 юли 2017 г.

ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ЦИНИЗЪМ

Ани Цолова по Нова телевизия:


"Ще бъдем на живо днес от Триград, за да коментираме смъртта на шестнадесетгодишния Християн, когото погребаха вчера"...


Добра, стегната, почти лаконична фраза. Но цинична до безкрайност. Несъвместимото "предаване на живо" за погребение, за смърт... Понякога езиковата логика не е равнозначна на житейската. Животът като жертва на езика. Или езикът, който не зачита смъртта...
А можеше просто да се каже, че ще предават, ще имат включване от Триград. Не е задължително да се казва, че то ще е на живо. Цинично ми е някак...
Твърде ми е цинично...

неделя, 23 юли 2017 г.

ХЛЕНЧ ПО БЪЛГАРСКИ

Мамка им, а искат да дойдат чужденци по Черноморието... Как да дойдат, като и тази година не са пръскали морето против медузи...

вторник, 18 юли 2017 г.

ИЗМИСЛЕНИЯТ МИТ Е ПАГУБЕН ЗА НАЦИЯТА...

Дали пък този пример с Левски не ни пречи в развитието... Защото от 150 години го доизмисляме. Което го прави все по-недостижим. Невъзможността да се доближим до него ни прави невъзможна еволюцията. Той е бил в един откъс от времето, станало ни непонятно поради липса и непознаване на онази ценностна система. Народът е като биологичен организъм. И както човекът и животното в кърмаческия си период търсят модел за поведение, така и нацията търси такъв. Страшното е, че ние нямаме жив модел за поведение, а измислен... А го доизмислят наши съвременници, допълвайки му от морала на настоящето. Все по-невъзможен и все по-невъзможен. А ние продължаваме да разчитаме на него. Дали пък това не е българската трагедия?...

понеделник, 17 юли 2017 г.

РОМСКАТА ПРЕСТЪПНОСТ

Битовите убийства не са само от цигани в България. Умишлените, повтарям, умишлените убийства са предимно от нашия етнос. Неумишлените са от роми. Не ги защитавам, опитвам се да гледам реално на нещата. Битовата престъпност при тях процентно е по-голяма - на "глава от населението"... Свързаните убийства при ромите са резултат от дребна престъпност. Дори в случая с момчето от Бяла. Една цигара... Само една изпросена цигара, която води до убийство. То не е целенасочено... Но вината е и от страна на Държавата. Разковничето е измъкване от гетата. Гетото създава общности, съпричастност един към друг от членовете на тази общност. Гетото превръща общностите в тълпи, а относно тълпите трябва да поискаме интелектуална помощ от Гюстав Льобон "ПСИХОЛОГИЯ НА ТЪЛПАТА", от Московичи... В Смолян е същата история - едно момиче, задиряно от някого. Отпорът после... В Асеновград е същият модел. Страшно е, че това може да доведе вече до нещо по-страшно. Битова престъпност, прераснала в етнически конфликт... Ето как битовата престъпност обслужва политическата класа и настройва общности... Някои виждат решение в промяна на съдебната система, но това, за което говорят, не е реформа в съдебната система. Това, за което говорят, се нарича промяна на Наказателния кодекс. Реформата е нещо друго, но така сме разбрали, защото неграмотни полужурналисти се опитват да обяснят нещо, което също са полуразбрали. Така, повтаряйки това, което са ни набили в главите тези същите полуграмотни политици и журналисти, ни превръща също в тълпа, готова да бъде поведена. И, да допълня... Тези цигани, които "са се замогнали" всъщност са елита на тази общност. Тяхното общество е изключително кастово разделено. Неразбирането ни докарва ексцесии. Точно от този елит бе и дядо Расим... Разбиране трябва, познаване... Но нашият вроден расизъм и нетолерантност не ни дава възможност да влезем в гетото. Поставете се на мястото на някой ром - нямате работа, никой в семейството не работи, не ти дават работа, защото си циганин, около тебе, в ламаринените и картонени къщички имаш същото. Общуваш със себеподобни. Училището, в което ходят децата ти, са отражение на гетото, защото българите, "БОГОИЗБРАНИТЕ" не сядат с теб на един чин, бягат не само в друг клас, а и в друго училище, защото миришеш, тъй като няма вода, пари за сапун да изпереш дрешките на детето. Какво ще направим ние в такава среда? Да Ви кажа ли. НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА, КОЕТО ЕДИН ЦИГАНИН ПРАВИ...Единственият начин е да бъдат измъкнати от гетата. Гетата наистина са страшни. Живея във Варна - гетото на циганите е страшно. И престъпността - дребна на пръв поглед. Но онзи, който блъсна момичето в подлеза в Германия е ром от Варна. От гетото. Това е отношение към другия, инстинктивна неприязън към този, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОГОТО ТИ СИ В ГЕТО, НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ РЕАЛИЗИРАШ... Измъкни тази агресия, канализирай тази агресия, превърни я в амбиция за социално, интелектуално, материално израстване. Тогава нещата могат да се променят. Защото, ако някой стои в тълпата, единственото, което може да му се случи, е да се слее с тълпата. Пак Льобон... Ами, това е...

неделя, 16 юли 2017 г.

РАСИМОВАТА ЧЕТА


И Смолян е град като другите. И в Смолян има цигани. Даже и агупти има, които не се броят за цигани. Някои от циганите пък се броят за роми и това компенсира всичко.
И в Смолян важи поговорката: "Хубава работа, ама циганска", пък ромите викат, че била българска.
Защото на нас, българите, и етническият модел ни е български, и от това страда дори демокрацията. И за да не страда демокрацията, ние я правим българска.
Българската демокрация за разлика от другите такива е характерна с привилегиите.
Българската демокрация дава привилегии на богатите, на турците, на циганите, на евреите, на арменците, на лекарите, на медицинските сестри в Либия, на медицинските сестри извън Либия, на учителите, които стачкуват, на учителите, които не стачкуват... 
За да разбереш какво е демокрация в България, трябва да се пишеш някакъв. Трябва да си различен от всичко "българско и родно" и започваш да получаваш права.
Ако си ром или циганин, няма да плащаш ток - ще си го вземаш с откраднатите жици направо от стълбовете. А ако те хванат от енергото, ще се разкрещиш на най-правилния български в света:
- Бащице, това на нас дискриминират, разгонват мамата циганска на нас и ний ей сегинка с това топорче, дето си сечем съвсем незаконно от гората, ще го ударим на бунт...
Това е нормално в една демокрация, в която има социалистически привилегии.
Навремето си имаше бройка за етносите при прием в университетите, сега трябва да се знае колко кила ток може да открадне законно от електроразпределението един ром черен като мангалски циганин.
Е те тука вече не издържам, защото искам демокрация и за българите - да не си плащам тока, да си изливам лехеня с мръсотиите на улицата, да си се въргалям из калта, да си троша дограмата от държавното жилище, да си крада жици и улични шахти... 
Някой да е чувал ром да си строши крака в дупката, където до вчера е имало чугунена шахта?! Няма и да чуете, защото те са си я взели и знаят къде да стъпват...
Но връзката с Расимовата чета и останалата етническа група в България...
На пръв поглед - никаква.
Защото от същата тая Расимова чета няма дори регистриран в полицията.
Имаше навремето един циганин - тогава циганите още не бяха станали роми. Бай Расим се казваше и почина преди десетина години. Беше царят на смолянските роми.
Ако му се кажеше на дядо Расим, който официално живееше с четири ромки, черни като циганки, че някой откраднел това или онова, дядо Расим го караше да си сложи ръка на масата... 
После крадецът ходеше с гипсирани пръсти, защото си имаше дървен помощник дядо Расим.
Ако някой от неговата общност не работеше, дядо Расим го хващаше за ухото и право при кмета на Смолян. Излизаха от кметството със заповед за назначаване на работа.
Заради това им викат Расимовата чета - заради дядо Расим.
Смолянчани се грижат за тия роми и сега - не като им дават привилегии.
Сутрин някои от циганетата обикалят магазините преди училище и питат има ли боклук за изхвърляне. Зимата им се дават гребла и почистват пред кафенето или магазина, дава им се левче, левчета понякога.
И тези роми знаят, че това са техните пари, изкарани с честен труд. Единственото нещо, което просят циганите от Расимовата чета, е работа.
Само за работа просят.
Няма откраднати жици, не че не носят старо желязо в пунктовете за вторични суровини. Просто разчистват дворовете - за което получават по някой лев и от собствениците, което значи, че наистина разчистват дворовете, не ги обират...
Наложи ми се да пренеса книгите си от тавана в апартамента и викнах две момчета от Расимовата чета.
Седем хиляди тома са това - непосилно ми е малко. Спазарихме се за заплащане и ги вкарах момчетата на тавана при книгите. Погледнаха книгите, погледнаха парите в ръцете си и рекоха:
-А бе, комшу, ние знаем, че си беден. Дай книгите, ние ще ги дадем на вторични суровини...
Щяха да изкарат доста повече.
Задоволиха се с парите, които им бях дал. И колкото да отсъствам от града, никой не ми тараши апартамента и ако това стане, няма да са от Расимовата чета.
Защото те никога не са живели с привилегии.
Ако търсим бунтове в световната история, то те са се вдигали от привилегированите.
Сигурно и Спартак е бил привилегирован роб...
Не може да не е бил...

понеделник, 10 юли 2017 г.

РАЗРЕШИХА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

В България е забранено смъртното наказание... Следите ли ми мисълта. Смъртното наказание в Република България е забранено. Също така е наказуемо всяко престъпление, посягащо на човешкия (и животинския) живот... Следите ли ми мисълта...
Унищожаването на един паметник, на едно произведение на изкуството е изпълнение на смъртна присъда над него. Следите ли ми мисълта.
УНИЩОЖАВАНЕТО НА ЕДИН ПАМЕТНИК Е ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ...
Не осъдихме ли на смърт едно произведение на изкуството, демонтирайки паметника "1300 години България" пред НДК. А светостта на човешкия живот - авторът Старчев е жив. Но не нарушихме ли целостта на неговия живот, причинявайки му страдание. Защото е страдание за автора едно негово произведение да бъде унищожено...
И, последно, не унищожаваме ли така част от собствената си история. Тя не е само розова - тя минава през перипетии. Историята е перипетии. Оправданието е, че народът не го харесвал. Масовият вкус не бил задоволен. Ами, ако питаме народа, ние трябва да правим паметници само на Азиз и Софи Маринова. Колко пъти този народ е влязъл на "Шипка" 6 или в Националната художествена галерия? В колко къщи има автентични произведения на изкуството. Не го харесват тези, които имат ковьорчета с елени, сърнички, лодкари с китари... Това ли е критерият за изкуство... Националният критерий за изкуство, имам предвид...
О, неразумний, поради что се срамим от историята си...
Ами, поради това, че я рушим непрекъснато...

вторник, 4 юли 2017 г.

ОТЕЦ СТОЯН

С него сме приятели. От скоро. Няколко години вече. Виртуални приятели. Защото интернет ни свърза. Казват, че по миризмата хората могат да определят с кого да са приятели, с кого не. Това е от времето, когато сме били животни. Сега не сме животни, но постъпваме като животни. За съжаление – не докрай. Животните притежават свой висш морал, а аз завиждам на този морал. И на тяхната неподправена искреност. Това човекът го е забравил. Когато Бог е правил човека е трябвало да му вдъхне и малко морал. Защото – душа, добре. Хубаво е да имаш душа. Ама, ако тази душа има и морал… Ако душата имаше морал нямаше да ходим на черква като при джипи. Споделям това с отец Стоян. Не всичко, разбира се. Казвам му, че българинът ходи на черква като на джипи – да измоли я здраве, я болест за ближния. Защото – то се вижда – устата сричат молитва за добро, ама на ум кълне и дяволът призовава. Човешка направа е това. Бог не ни е правил такива. Сигурно защото тогава, когато е правил човек, го е правил на открито. Не в черква. После човек открива и създава черквата, че да може да си крие мислите от Бога. Ей, така. Седи под златния купол, а златото осветява Господ и той не може да види какво става вътре. Така си мислим ние, ама Господ вижда. Защото ние на грешно място го търсим. Не го търсим там, където трябва. Защото, когато той ни е създал, ни е създал за олтар. Искал е да ни постави в олтара, за да се оглежда понякога. Защото по свой образ и подобие ни е правил. Ние слагаме в олтарите Бог такъв, какъвто го виждаме. А той в неговия олтар е поставил нас, ама по свой образ и подобие. Да се оглеждаме един в друг ни е създал Бог, ама ние гледаме другаде. Да кажеш, че душата гледаме – не е така. Обърнахме душата като хастар. И отвън тя е мръсна, защото с нечистотии я изцапахме. Когато мислите са мръсни, и душата се зацапва. И, вместо да влезем в черквата, да се пречистим, ние влизаме Бог да ни помогне да я доизкаляме. Защото мислим, че щом сме от кал, можем и душата да си каляме. Ама, не е тъй. На нея и личи. Влизаме в черквата, в храма влизаме. Кръстим се и се надяваме, че златото е заслепило Господ и той не ни вижда. Ама вижда. Защото отвътре ни гледа. Защото, нали сме олтарът му и той от нас ни гледа. Влязъл е Господ в олтара си и се чуди дори от кого се крием, защото знае той, че няма от кого да се крием. И когато човек си отива от този свят, всъщност, той не си отива. Господ е напуснал олтара си, защото не кънти гласът Божи в този олтар. А олтарът трябва да кънти. Като камбана да кънтят в човешкото тяло мислите господни. Защото за това сме направени. Не зная отец Стоян дали така мисли, но сме приятели. И той знае, че моята ерес е моя път към Господа. Не гласът на този, който отишъл при Стоян. С металотърсач отишъл при свещеника. Ама не да търси Бог с тоя металотърсач. Не. Бил човекът иманяр. Ама не намирал още имане. И заради това си взел металотърсач. Отишъл при отец Стоян и му рекъл, че, тъй и тъй, купил бил вече металотърсача, и, ако може, да го освети. Че колчем го включи да може да му засвири направо токатата на Бах в ушите. Да чуе и той божествения глас на златото. Въпреки че, както казах, златните куполи са да се скрием от Бога, гласа си да скрием. И срама. И го натирил отецът, защото той ортак с дявола нямал намерение да става. Ама не чул това един въдичар, и занесъл чисто новата си въдица да му я освети отец Стоян. Откъде да знае, че… Попитал го по колко рибета на риболов хващал с въдицата, а оня отвърнал, че повече от кило не можел. А пък съседът – охооо… А колко риби са това, позаинтересувал се Стоян, и оня отвърнал, че са много. „Много повече от две ли са“, попитал пак отец Стоян. Оооо, много повече. Но по-малко от тези, които комшията хващал. И попитал отецът тогава с колко риби Христос нахранил множеството. Защото, щом множеството с две риби може да се нахрани, за какво са му на един рибар повече от две. Освен ако не е решил да храни човечеството… И други желания трябвало да изпълнява отецът. Местни красавици искали да ги спомене в молитвите си така, че да станат моделки… Без да знаят, че те досега са били модел… Ама вече не са. Човек влиза в черквата, в храма човек влиза, но не, за да остане насаме с Бога. А да го помоли за нещо. Я за здраве, я за късмет, я за нещо друго. И ако Господ не го чуе, защото ни делят от него тия златни черковни кубета, те търсят попа. Сигурно си мислят, че е нещо като медицинската сестра на Господ. Ама не е.