неделя, 1 октомври 2017 г.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДО НС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА, КАКТО И НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС В ЧАСТТА МУ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

                                                             До
                                                             Председателя
                                                             на
                       Народно събрание на
                                                             Република България –

                                    КОПИЕ:
                                                          До
                                                          Председателя
                    на
                    Комисията по култура
                    и   медиите

                                      
                                                                                                                                                          До
                                                           Председателя
                                                           на
                                        Комисия по
                                        правни въпроси





ПРЕДЛОЖЕНИЕ
От Христо Недков Стоянов – писател,
Тел.0898/536-436


            Относно: Особено наложителни промени в Закона за авторското и сродните му права и в Наказателния кодекс в частта за престъпленията срещу интелектуалната собственост
            Дами и господа,

            Преди няколко години ме потърси непозната дама от Англия и поиска да закупи мои книги в електронен вариант, тъй като вече била чела романа ми „Скритият живот на една помакиня“. Не обърнах внимание на твърдението й, че е намерила електронно копие на романа ми в интернет пространството, докато тази година пред очите ми романът не бе свален в PDF формат. Оказа се, че затворена група от около 130 000 (сто и тридесет хиляди участници) във Фейсбук си разменят копието помежду си. Разбира се, пуснах жалба в ГДБОП – в специализираното звено за борба с компютърните престъпления. Но се оказва, че има празнота в законодателството ни, което пречи на разкриването и превенция на компютърните престъпления. Освен това смятам, че Законът за авторското и сродните нему права е остарял и не може да отговори на бързо променящата се виртуална „действителност“.
Ето заради това предлагам да се промени Законът за авторското право и сродните му права, както и Наказателният кодекс в частта му, свързана с правата върху интелектуална собственост.
Тъй като в интернет не може да се установи по никакъв начин тиража /екземплярите от произведението, с което се злоупотребява, и които са разпространени,  би могло да се допълни  Закона за авторското право и сродните му права, като се приеме норма или се измени вече съществуваща в Глава дванадесета, Гражданско правна защита, Иск за обезщетение, в която да се посочи, че ако се касае за разпространение на екземпляр на литературата, науката, то на автора се дължи обезщетение, в размер равностойността на тираж или разпространение на екземпляри -напр.  3000 бр.
 Така разписана норма би  имала, според мен, по-голям възпиращ и предупредителен ефект, върху този, който си позволи да разпространява без разрешение от автора на произведения на литературата и науката в интернет.
В Наказателния закон има текст, криминализиращ предоставяне на помещение на различни лица за полови сношения. По аналогия, ако се добави към нормата уреждаща неправомерното използване и разпространение на чужд обект на авторското право – чл.172а от НК, нова алинея, която да криминализира предоставянето на виртуално пространство (платформи, блогове, сайтове, социални мрежи, облачно пространство и др.) за разпространение без авторски права на произведения на литературата, науката и изкуството. Според мен такава промяна би  действала превантивно срещу всеки, който съзнателно или несъзнателно се опитва да наруши нечии авторски права… Освен това наказанието за лице, извършващо разпространение на чужд обект на авторското право по основния текст на чл.172а от НК е до пет години лишаване от свобода, което възпрепятства възможността правоохранителните и правоприлагащи органи  адекватно да разследват и наказват подобен род престъпления. Какво имам предвид – заради  ниското наказание полицейските органи и/или прокуратурата не може да направи искане до съда, който следва да издаде разрешение да се разкрият съответните електронни данни за потребител в интернет. Оказва се, че това положение е уредено в Закона за електронните съобщения и разрешение може да бъде дадено от съда за разкриване на тежки умишлени престъпления, а такова престъпление, според Наказателния кодекс е това, което се наказва с лишаване от свобода над пет години. Пак в закона за електронните съобщения е уредено, че ако все пак се касае за тежко престъпление и е дадено разрешение за събиране на  т.нар.“трафични данни“, то това не може да бъде за по-дълъг срок от шест месеца назад. Задавам си въпроса  – какво се получава, когато един автор научи за неправомерното разпространение на произведението му във виртуалната среда след една година например. Този автор дори и да подаде сигнал до полицейските органи, извършителят не може да бъде наказан, тъй като не може да бъде установен поради липса на законова възможност. При тази ситуация според мен би могло да се помисли за завишаване на наказанието в посочения текст от НК или да се определи в някакви граници, като максималната граница е над пет години лишаване от свобода.
Тъй като живеем във време на смяна на носителите – книгата се измества с електронни четци, киното е лишено от обществените киносалони и влезе в домовете, музикалните произведения не се слушат в концертните зали - смятам, че е необходима спешна поправка на Закона за авторското право и сродните му права, както и Наказателния кодекс преди нарушаването им да стане система. Ако това не стане, ще се обезсмислят професии като писател, композитор, режисьор, преводач. Знаем, че престъпността се движи на крачка преди законите. Мисля, че е наложително тя да бъде изпреварена.
Аз лично съм се простил вече с романа ми „Скритият живот на една помакиня,“ тъй като по сегашното законодателство не мога да осъдя този, който е сканирал и пуснал в интернет пространството романа. Но този прецедент утре ще стане масова практика.
Ето, за това апелирам към бърза и адекватна намеса и промяна на посочените от мен закони.



3 октомври 2017 год.                       С уважение:

Гр.София                                                                /Хр.Стоянов/                           

събота, 30 септември 2017 г.

ЕБАНИТЕ ЗАДНИЦИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Във вторник внасям в Комисията по култура и в Правната комисия на Народното събрание ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС В ЧАСТТА МУ ЗА КОМПЮТЪРНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ...
Някой трябва да се захване с това. Но се питам защо съм твърде сам, след като касае всички ни това?... Или ни е все едно какво ще оставим след себе си. Явно българският писател (какво е това животно) се интересува единствено от собствената си копанка. Така беше и преди 1989 година. И когато на другата година читателите поискаха "книги от чекмедже", българският писател кротко седна на еб`ния си задник, дооблизвайки каквото има останало от задниците на партийните вождове, които просто станаха вождове на други политически сили... 
Кажете, какво ще оставим след себе си. Явно литература няма да оставим, ами поне да създадем условия за писане на такава от тези, които идват след нас...
Ами, толкова...

събота, 23 септември 2017 г.

САМО В ПИК! Скандалният Христо Стоянов: Българските писатели се издържат от лизане на политически задници! Станахме копи-пенис...


Христо Стоянов е писател, добре познат на българската аудитория. Бунтар, упорит и неуморим в преследването на истината, този път той се е заел с една привидно непосилна битка - да бъдат постигнати законодателни промени в защита на авторското право. Темата "интелигенция" и "творчески труд" е далечна от "паницата" на обикновения българин. Нещата, които го вълнуват, се свеждат до бит, насъщен и оцеляване, "гарнирани" с телевизионен сеир от риалити формати. Шепата интелектуалци са малцинство във време, в което образованието, възпитанието и талантът не са "вървежна стока". А без тях малцина осъзнават - обречени сме. И като общество, и като нация.
Намирам по телефона  Христо Стоянов във Варна. Преди разговора му обяснявам, че съседите над нас правят епичен ремонт пореден месец - затова е вероятно да не се чуваме добре. И се извинявам предварително за това.
- То и аз правя ремонт. На държавата. Натам вървят нещата. Разбрах се и с Вежди Рашидов - внасям сигнал в парламента, в Комисията по култура за основен ремонт на Закона за авторското право. Цялата история е, че този тип престъпления са свързани и с наказателния процес. И би трябвало да се смени и самият наказателен закон. Защото в самия наказателен закон примерно за отдаване на помещение за проституция или извършване на престъпление (мисля, че 155-ти беше), се предвижда наказание като съучастие.
Докато, ако ти имаш акаунт - дали във Фейсбук, или някъде другаде - и разпространяваш книга, без да има разрешение за авторски права, ти не носиш абсолютно никаква наказателна отговорност. А това всъщност е виртуално помещение, което ти предоставяш за извършване на престъпления. И то престъпления против интелектуалната собственост. И тук законът трябва да се пипне. Отделно трябва да се регламентира и стойността.
В Закона за авторското право, понеже той е правен преди десетина години и е имало дискове, а дискове вече нямаме, измерването на престъплението е спрямо цената на диска, но не спрямо съдържанието на диска. Т.е., ако един диск струва 20 стотинки, моята книга се оценява като престъпление за 20 стотинки. Т.е. тя е маловажна като престъпление. Плюс това в самия закон и НК има давност. Ако книгата е пусната преди  4 години, давностният период е половин година от научаването. При това положение нито прокуратурата, нито съдът могат да влязат и да изземват доказателствен материал - като компютри, сървъри и т.н.  Защото деянието е било преди половин година. И всъщност реално погледнато, в момента са с вързани ръце - и прокуратурата, и ГДБОП, защото аз сезирах ГДБОП. И нищо не може да се направи по този повод. И не е въпросът само за моя случай. Има десетки книги, друга е трагедията... 
И ще бъда гаден спрямо тъй наречените писатели, не мога да не кажа "тъй наречените", защото колкото и от тях да са видели книгите си в интернет, никой не крещи. Защото няма български писател, който да се издържа от книгите си.
Те се издържат от лизане на политически задници. Те са по централите, опъват едни големи езици и не могат да се хванат да защитават не собствените си права, а правата на писателите утре. Защото проблемът става изключително сериозен! Реално погледнато се обезсмисля писателският занаят. Ако утре - вдругиден започнат да крадат редовно и да ги пускат в интернет, писателите с какво ще живеят? И от какво? От каквото досега ли? Лизане на задници? Седене по партийни централи? И копанката, която държавата им отпуска като на прасенца.
- Явно те са доволни то тази си ситуация...
- Да, това е от преди. Българският пазар никога не е бил достатъчно широк, а прекалено свит, за да може да се издържа някой писател по този начин. И от там идва липсата, ако щеш, и на интелигенция. Защото какво може да направи един писател, когато не разчита на тиражите си?!
- Вие говорил ли сте с ваши колеги, те биха ли ви подкрепили в тази битка?
- По принцип всеки казва - да. Говорих и с Бойко Ламбовски. И той, заедно с Деян Енев, също имат книги, качени в интернет. Бойко, за съжаление, е и шеф на ПЕН клуба. И би трябвало самите творчески организации - Съюз на писателите, Съюз на художниците да направят нещо... Аз говорих с Любо Генов, шефа на СБХ. Той е по-склонен да направим нещо, отколкото писателският съюз в България. Въпреки че това в момента не засяга СБХ. Но утре - вдругиден ще плъзнат репродукции, илюстрации...
- Но вие знаете, че нещо, попаднало във виртуалното пространство, вече няма диря. Иди го гони.
- Понеже всеки ми казва - съди тез, които са ти пуснали книгата. И на какво да ги осъдя?! Първо трябва да доказвам щети. Колко тираж са направили. Защото книгата, след като е отключена, може да се пуска и по личната поща. А върви я търси тази книга! Никога не можеш да докажеш в интернет пространството тираж. Значи тука би трябвало по някакъв начин Законът за авторското право да регламентира какъв минимум тираж може да се изисква при нарушаване на авторското право. Т.е. , ако някой ми е нарушил авторското право, дори една бройка да е пуснал в интернет, нека да го осъдят примерно за 10-хиляден тираж. Защото това нещо ще се разпространява! То не може да се заключи вече. При това положение ще имат и нещо предвид, когато тръгнат да нарушават авторското право. След като хванат един... Нарича се превенция… Ето, "Стаите" разпространяват моята книга и са вързани с акаунт във Фейсбук. Между другото акаунта го закриха. Но той ще се появи отново този акаунт и пак ще бъде вързан с тази личност. Между другото, аз открих книгата и в "Амазон". Значи някой я е пуснал и там.
- Да, така е. Нещо, което е читаемо, интересно, без свян се взима и се качва.
- При това положение законът трябва да бъде много твърд по отношение на авторското право. Защото какво може да докажа аз? Нито ГДБОП може да влезе във всички пощи, които са си менкали книгите. Така че би трябвало да има един минимум, който да бъде достатъчно завишен, за да може да се стреснат тези, които предлагат подобни услуги. Защото тука е страшно и друго. Аз не мога да разбера какъв е мотивът на тези хора, освен принципът на Вуте: "Я не сакам да съм добре, сакам на... Стоянов да му е зле". Защото тази  книга се разпространява безплатно, знаейки, че аз живея от тези книги. Между другото, тази платформа, която разпространява моята книга, афишира, че има 30 000 свободни електронни заглавия от български писатели. И въпреки всичко прокуратурата и съдът не могат да влязат по ай пи адреса. Защото е минало половин година. А колко хиляди книги след тази половин година са качени!
- А вие опитвал ли сте да се свържете с модераторите на тези сайтове?
- Да. Имах  разговор и с тях.
- Много сериозна битка сте подхванал и на този етап ми звучи като "И сам воинът е воин".
- Добри Тонев, лека му пръст, навремето казваше, перифразирайки Чинтулов: "И сам юнак на оня". Но в случая наистина съм на "оня". Болезнено е за някои, но...
Подобен закон не е атрактивен и не е удобен. Защото той не дава популярност. Затова би трябвало да има медийна дискусия. И ако я започнете вие, ако я започнем всички ние... И не да казват - Христо Стоянов си прави реклама. Защото за съжаление някои и така мислят. Но това не е реклама. Това е реклама за българската интелигенция, която може да вирне глава. А реклама за мен самия. Аз каква реклама мога да си направя?! Да ям отново бой за книгата си? Аз не знам дали има по-злочеста книга в българската литература. Първо ми избиха зъбите. После издателите ме лъгаха. Осъдих едно издателство. Бях следствен за тази книга.
След това мама почина, защото помакините я срещаха и й казваха, че ще й заврат салам еди-къде си. Мама се поболя. Тя се притеснява и за сина си. След това започнах да живея по някакъв начин от книгата си. Отново плювни! Сега открадната в интернет... Кажи ми, какво да правя с тази книга?! Аз няма да се откажа от нея. Те не могат ли да разберат?!
- Това твоето орисия ли е всяка книга да е свързана с някаква мъка?
- Ами май че е така. Като тръгнеш - и "Помакинята", и "Копелето: Евангелие от Юда", "Другият Левски" също.. "СтрасТбург"-ът и "Глутница за единаци"...
- Вечни битки, не минава гладко. Но не ти е скучно, не си в сивото стадо.
- Да, нали превеждам и от виетнамски, защо пък да не ползвам и азиатската поговорка: "Дано не дава Господ да живееш в интересно време". Но на мен ми даде Господ. Не знам времето около мен ли е интересно, или аз съм интересен и какво правя. Жени ме зарязват, въобще... Женят се за писател, бягат от краката ми. Но Милена си ми е друго нещо. Тя е моят човек... Виж, не искам да ми се помага! Искам да си помогнем всичките. Защото утре - вдругиден ще излязат твои дописки, статии, това интервю ще пуснат ей така.
- Това вече е втори занаят - копи-пейстърството...
- Защото е безкрайно гадна цялата тази история!
- Да, защо трябва да се трудиш, след като можеш да блеснеш, крадейки чуждия труд?

- То затова сигурно репродуктивната способност на българина е паднала толкова. Защо трябва да се трудя да правя деца, като ще се потя. Има там на пазара, може да си взема едно цигане. Българинът стана копи-пейст. А бяхме копи-пенис...

петък, 22 септември 2017 г.

И АЗ ДА КАЖА...

И аз да кажа... На 2 април 2016 година пътувам за Габрово. Преди Омуртаг ме спират и ми правят фиш за незапалени фарове. Десет лева. Денят е събота, фишът е съставен в девет часа и тридесет и седем минути. В единадесет часа, единадесет минути и тридесет и осем секунди аз заплащам фиша на каса на Изипей в МОЛ - В. Търново. И съм спокоен. След половин година се оказва, че НАП ми е образувал изпълнително дело за този фиш и аз пак го плащам. Поскарах се на КАТ - Търговище, и обещаха да свалят глобата от задълженията ми. Но година и няколко месеца след това - в началото на септември установявам, че дължа на КАТ - Търговище въпросните десет лева. Проверих в новата услуга. Запалих колата и отидох до Търговище. Само че софтуерът им не отговаряше и загубих един ден. Обещаха да го оправят. След четири дена виждам, че моите, плащани вече три пъти десет лева си стоят необизпокоявани от нито едно лице от КАТ. Тъй като дадох тогава и интервю за "България днес" споменах случая. Звъннах им и те ми се скараха, че не е било необходимо да пиша в медиите и не било "Морално". Значи е морално да ти вземат няколко пъти парите за един фиш, но не е морално да се оплачеш. Също така щеше да е морално, ако ме бяха спрели и ми бяха откачили номерата на колата заради неплатен фиш. Имат право... И никой също така не прояви АНТИморално желание да ми върне поне една от надвнесените суми. Дори не си и направиха устата... Ами, толкова...

петък, 15 септември 2017 г.

ЧЕСТИТ ДЕЛНИК...

Днес една учителка поздрави своите ученици с: "Честит празник"...
Помислих си - какво им честити. Празник значи "празно". Ден, празен от работа. Ден, празен от дейност. 
Дали пък не им честити празнотата в главите, останала след срещата на учениците с нея...
Днес не е празник, а делник. За това на всички, прекрачили прага на училището днес - ЧЕСТИТ ДЕЛНИК. 
И нека пътят ви да е далечен, както казва Кавафис. Защото, когато е далечен пътят, той не е празен...

петък, 8 септември 2017 г.

ЕТО КАКВО ИМАМ ДА КАЗВАМ ЗА ПРИЗРАЧНИТЕ ЧЕНГЕТА ОТ ДС


Аз им отказвах тогава, когато другите не им отказваха... От тогава минаха 27 години. Според мен от "ченгетата" се страхуват сега само тези, които имат какво да крият от миналото си.. Защото човек се страхува от миналото си. И, колкото по е страшно миналото му, толкова по-притеснително е бъдещето...

сряда, 6 септември 2017 г.

ЗА ЕЗИКА НА ПИСАТЕЛЯ

Все се каня да го споделя с вас и все не намирам време... А ето за какво иде реч...
Имаме млади - и не толкова млади - писатели. Пишат, издават, някои дори ги купуват освен близките роднини, но и някой друг братовчед. И братовчед на братовчедите им също си е купил някоя книжка. Един-двама от тези писатели дори ги преведоха и издадоха в няколко екземпляра навън... Това не е толкова трудно дори, тъй като тях трябва да ги преведат първо на български - имам предвид писанията им с чуждици. Те жонглират с думички като ЕМПАТИЯ, ХЕРМЕНЕВТИКА, СЛУЧВАЩО СЕ, ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОСТИ и т.н. Но не знаят какво е СЛИН, ЛАКУМИЦА, КАРДЬО, ХАВРА, БУТЕЛО... Писането на език, изпълнен с чуждици е като писане на шльоковица. Това е не само езикова, това е емоционална неграмотност. Все едно да пишеш на цифровица - така наричам азбуката на тези, които пишат "Ч" с "4" и "Ш" с "6"... Един език има нужда от развитие, но това не изключва и неговото съхранение. Не бих си представил българската литература без езиковия и интелектуален вълшебник Николай Райнов - естет, изкуствовед, преводач, писател, разказвач на приказки... Понякога ми се иска, четейки съвременен български автор да се заровя в речника на Найден Геров, нежели в българо-английския такъв... В емоционалния речник на баба ми, в спомените на дядо ми...
Ами, това е...

вторник, 5 септември 2017 г.

ГРАФОМАНИ, БЕГОМ МАРШ ОТ МЕН ДО ХОРИЗОНТА



Днес получих покана за участие в някакъв алманах "Думите" от някой си Станислав Марашки. Пращам му текстове, а той ми праща e-mail, тъй като нямал право да посредничи. Добре, изпратих два разказа, след което получих следното писмо:

"Здравейте, т-н Стоянов! 
Благодарим ви за участието в "Думите". Изпращаме ви информация за условията за участие на нечленове на КБП. 
С уважение: 
Екипът на "Думите" "...


Не бях обиждан по този начин. Аз съм професионален писател и бих посъветвал всички пишещи да се държат с достойнство и да не се поддават на подобни идиоти. Една професия трябва да бъде уважавана, както и упражняващите я. Защото, драги пишещи, ако не се самоуважавате, ще ви тъпчат и прекарват както си искат...
Ето отговора ми към тези графомани:

"Вижте какво,
Някой ме кани, а после иска да си плащам. Аз съм професионален писател и това е, меко казано, гавра с професията ми. 
Ето моята тарифа:
За да публикувате мой разказ преведете 5 000 лв. (пет хиляди лв.) на банковата ми сметка. Ако искате да си общувате с мен, цената е далеч по-висока. За епистоларна връзка преведете авансово 1 000 лв. на страница. За среща с мен - 3 000 (три хиляди лв.) за тридесет минутен разговор. При положение, че до този момент не сте обиждали професията "писател" с подобни драсканици, каквато ми изпратихте. И доказателствен материал, че не сте тъпи графомани и келепирджии, каквито се оказвате...
Желая приятно прекарване на майната ви... "

неделя, 3 септември 2017 г.

ПАМЕТ БЪЛГАРСКА


Стефан Цанев в някаква телевизия обвинява българския народ в липса на памет. Нещо, с което напълно съм съгласен.
Защото този народ забрави и стиховете му за Георги Димитров, за чекиста, за Първа атомна, за комунизма... Казва, че цял живот е бил свободен и е работил тогава, когато е искал, защото е със свободна професия. Репресираните обаче работиха като стомановари, бояджии, зидари, кофражисти... Имаше в паспортите печат за месторабота. И, ако някой нямаше такъв печат повече от месец, го пращаха в Републиката на младостта - Странджа-Сакар, в Лудогорието, в Соф-строй, Кремиковци, Девня... Първо го „назначаваха“ принудително на работа, вторият път заселваха. Интернираха…
Народ без памет, който си има хлебна гумичка като Стефан Цанев, заличаваща гънката на паметта...
Ами,...

сряда, 23 август 2017 г.

ПО ПОВОД КРАЖБАТА НА РОМАНА МИ "СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ":

Госпожо Emiliya Eneva и Xristina Zlateva, виждам, че разпространявате в електронен вариант моята книга "Скритият живот на една помакиня". Не само според българското законодателство, но въобще това се нарича кражба. Аз живея от книгите си. Имам електронна книга, но тегля само срещу заплащане. Защото, ако така тръгне, утре ще се окажем без писатели. Защото ще се обезсмисли писането на книги. Друг е въпросът аз какво преживях около тази книга. Заради нея ми бяха избити всичките 32 зъба от помаците в Смолян, кръстосвам страната, като правя по 170 хил. километра на година, сам издавам книгите си, защото ме излъгаха издатели... Сега и по този начин. Вие, предполагам, работите нещо. И получавате заплата за това. Аз също работя нещо - но вие го разпространявате безплатно, на всичкото отгоре разпространявате моя книга. И казвате, че сте колекционер и библиотекар. И в двата случая - и колекционерът, и билиотекарят - ценят обектите на своята страст. Аз самият имам една не лоша колекция от картини - мислите ли, че съм крал тези картини. Да, някои са ми подарявани, но лично от художника. А с Вас нямам спомен да се познаваме лично. Да съм Ви дал авторските права на книгите си. Знаете ли, когато излезе моя книга, първият човек, който си я купува, е жена ми. Преди години, когато мама си отиде - не без помощта на помаците заради тази книга - ми подаде осем лева, когато и подарявах книга. Бях изумен и я попитах защо. И мама, съвсем простичко каза, че това ми е хляба. Мама бе неграмотна, но душата й, човещината й бяха грамотни. Вие твърдите, че сте колекционер и библиотекар. Дали... Благодаря за интереса към мен, каквото и да ми струва това. Апропо, тази история с мама съм я писал в една от книгите си - не смея да Ви кажа коя, за да не я откраднете. Въпреки че крадецът е всеможещ и всевиждащ...Благодаря...

P.S.
Ако тези дни ви се стори, че прекалявам с този случай по повод разпространяванато по електронен път на романа ми "СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ" - не следете публикациите по въпроса. Но искам да кажа на пишещите - поети, писатели, работници на словото - проблемът ще се увеличава. Защото утре вие ще сте на ред. Вашите книги ще ги обезценяват хора, твърдейки, че ги разпространяват безплатно само защото българинът нямал пари да си купува книги. Не е вярно. Бедният българин купува книги - богатият българин купува вместо книги таблети, айфони, електронни четци. А после ги пълни с безплатни електронни четива от интернет. Този, който не може да си купува електронни джаджи си купува книги, за да може да мечтае. Вярно е, че в моите романи, есета, публицистика и стихове няма да се намери храна за мечтите ви - освен мечтата, че това, което съм описал, няма да ви сполети. Но трябва и това да се казва. 
Нека сега всички потърпевши - сегашни и бъдещи - да се обединим и да видим какво трябва да се направи. Защото, БЕЗграмотните, които превръщат книгите ни в артикули от магазин за левче - дори в артикули на магазини за БЕЗлевче - ще ни лишат от смисъла да бъдем писатели. Това са хората, които лишават човечеството от неговите поети. За съжаление човечеството помни само Дантес и Салиери. Човечеството помни физическите убийци на отделни личности. А не иска да си спомни масовите убийци на поети и писатели, на художници и композитори. А масовите убийци са далеч повече - защото те убиват с глад, с мизерия... Ние всички знаем как умират Ван Гог и Смирненски, без да посочим този, който е спомогнал за тяхната мизерия. Защото подсъзнателно усещаме, че ние сме убийците на следващите гении. И сме склонни да оправдаем предшествениците ни...
Толкова от мен... 
Хора, както е казал Фучик, бдете...