събота, 24 юни 2017 г.

ФЕЙСБУК КАТО ЦЕНЗОР



ФЕЙСБУК:

Ограничаваме показването на голота. Някои описания на сексуални актове също могат да бъдат премахнати. Тези ограничения за показването на голота и сексуални действия също са приложими за цифрово създадено съдържание, освен ако съдържанието не е публикувано с образователна, хумористична или сатирична цел.
Премахваме съдържание, което заплашва или популяризира сексуално насилие или експлоатация. Това включва молби за сексуални материали, всякакво сексуално съдържание, замесващо непълнолетни, заплахи за споделяне на интимни изображения и предложения за сексуални услуги. Където е подходящо, ние предаваме това съдържание на органите на реда.
За да научите повече за видовете съобщения и публикации, които са позволени във Facebook, прегледайте Стандартите на общността на Facebook.


И ОТГОВОРЪТ МИ:


Какво не беше наред? Как бихме могли да го подобрим?


Извинете, а какво му е наред. Премахвате произведения на изкуството. Това са картини от известни български художници - някои от тях са илюстрирали учебници. Премахвате корици на литературни произведения... Премахвате снимки от Карнавала на хумора в Габрово... Някаква машинка е решила да играе ролята на цензор - поне и дайте да прочете на тази машинка "1984" от Джорд Оруел. Или искате да покажете как машината превзема човечеството, как възпитава децата ни, как... А защо не я научите да отглежда тази машина картофи и моркови, а после я научете и да ги яде. О, разбирам... Няма да успеете, защото картофите ще и заприличат на тази машина на тестиси, а морковете ще напомнят за фалически символи. Хардуерът и ще се изчерви... Май съвсем сте прегрели във фейсбук - излезте, вижте света. Хората правят любов, създават поколения, разхождат се, общуват... Създават произведения на изкуството. Да не би Главен програмист да е бивш Член на Инквизицията... Не. Не може - средновековието мина отдавна. А, сетих се... Трябва да е тогава мюсюлманин от Ислямска държава - само те са способни ,като вашата машинка, да взривяват произведения на изкуството. Ще кажете, че вие не взривявате. Да. Вие ПРЕМАХВАТЕ... И премахвате така, че и следа да не остане... Кои сте Вие... Покажете се или сте голи и машинката ще ви спре...
А ЕТО И "СЕКСУАЛНИТЕ СНИМКИ:












петък, 23 юни 2017 г.

БЕЗСМИСЛЕНАТА АЗБУКА

Тези дни се поде една кампания за тази азбука – всички разбирачи ревнаха гороломно в нейна защита. Не била от Византийските земи, най-ми била от македонските, само че македонските, когато са били български… Прекрасно българско родолюбие, което винаги оставя синини по… А, не, не е от бича… Синини по гърдите като доказателствен материал за близките ни родствени връзки с Кинг-Конг. И, ако, не дай си Боже, някой американски президент дойде по тукашните всякакви земи, ние ще изпъчим горда си осанка, ще разкъсаме риза и, разравяйки пръсти по козината ще покажем синьото доказателство за близките ни родствени връзки с… Холивуд. Не зная дали ще разберете този текст. По-скоро е той да не бъде разбран. Защото не е важно кога и по кои земи е създадена една азбука, а е важно какво е оставено, написано на нея. И, чини ми се, че освен синила по гърдите ние май с друго нямаме какво да се похвалим. Защото, съгласете се, че на тази азбука можехме да оставим поне исторически факти от белите полета на историята ни. Добре, че имаме май „съпътстваща“ латиница, та да научим нещо за нашата история от френски, английски, италиански хроникьори… От руски и отомански хронисти… Защото, ей така, щяхме да си отидем без история. Защото, съгласете се, но ние имаме сведения за собствената си история от чужди източници, нежели от български. Та ние сме зарязали, захвърлили историята си и азбуката, оставена неизползваема от нас не десетки, а стотици години. През това време на нея са писали Толстой и Достоевски… Но да оставим историята. Какво в литературата оставихме през тези векове. За няколко века нашата азбука прилича на родено дете със синдрома на Даун най-малкото. Дете, което продължава да бъде обгрижвано, а самото то нищо не може да направи. Защото не знае за какво му е даден този живот. Една азбука, на която можем само да сумтим, псуваме, злословим, хленчим, просим… Кому е нужна била тази азбука през това време. Докато другите народи, на които сме я дали, написаха история на нея, написаха световни образци на литературата. Създадоха държави, подписвайки се под документите с кирилски букви. Получаваха Нобелови награди, изписвайки с Кирилица своите текстове. Задължаваха враговете си да четат мирните договори изписани първо на тази азбука. А ние през това време получавахме свободата си понякога и само заради това, че сме били им дали на освободителите си азбука. Че сме дали „На вси славяни писмо да четат“… Народите през това време са писали прокламациите си за свобода на тази азбука. И то тогава, когато ние не сме знаели какво да правим с нея. И ако пиша този текст то не е, за да се правя на интересен. А да кажа, че, вместо да се бъхтим до посиняване в гърдите, е по-добре да започнем да си служим с тази азбука. Да започнем да пишем на нея и история, и литература. Иначе винаги ще ни бъркат географията, след като нищо не сме оставили на тази територия. Не сме се записали в нея, както се казва. И винаги ще чакаме един Карен Алексанян да дойде отнякъде, че да ни направи Двор на Кирилицата. Защото и това не направихме ние…
Ами, това е…

вторник, 20 юни 2017 г.

ЗА КИРИЛИЦАТА

САМО ДА ПОПИТАМ... АМА, ЕЙ ТЪЙ, САМО ДА ПОПИТАМ. КОЛКО ПЪТИ ЕВРОПАРТНЬОРИТЕ НИ СА КАЗАЛИ НЕЩО ПО ОТНОШЕНИЕ НА КИРИЛИЦАТА? КОЛКО ПЪТИ СА Я ОТБЕЛЯЗАЛИ В КАЛЕНДАРА СИ, А, ДЕТО СЕ ВИКА, В ЕДНА ВИЗАНТИЯ И В ЕДНА МАКЕДОНИЯ ЖИВЕЕМ С ТЯХ... ПЕТЪР СТОЯНОВ ПРЕДЛОЖИ ДА Я ЗАМЕНИМ С ЛАТИНИЦА,НО ПОЖИЗНЕНО ПОЛУЧАВА ЗАПЛАТА И ДЪРЖАВАТА МУ Е ДАЛА И ПОДДЪРЖА ОФИСА МУ... ИВАН ВАЗОВ ГО ИЗДАВАМЕ НА ШЛЬОКАВИЦА, А ИЗДАТЕЛКАТА (ГНУС МЕ Е ДА ИЗПИША ИМЕТО) НЕ СЛИЗА ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ЕКРАНИ И НАПЪТСТВА НАЦИЯТА КЪМ ДУХОВНОСТ...
В МАКЕДОНИЯ И БЕЗ ТОВА СА УБЕДЕНИ, ЧЕ ПИШЕМ НА МАКЕДОНИЦА, НО ТОВА НЕ НИ ПРЕЧИ ДА ИМ ПОДАРИМ ЗА ЦЯЛА АРМИЯ ТАНКОВЕ ...

сряда, 14 юни 2017 г.

ЗА ГЕЙПАРАДИТЕ И ОЩЕ НЕЩО...



Какво мисля за обратните ли? Ами, ето какво: Не може всичко около теб да се разпада, а ти да искаш да показваш своята обратност (не различност, ОБРАТНОСТ е думата). И, ако осиновите дете, какво, ще го изкарате със забити в задните му части перца ли? За какво излизате - за да чуете през балконите толкова дълго нечуваното от вас "ДА ВИ ГО НАЧУКАМ, ПЕДЕРАСТИ"... От мен няма да го чуете. Светът се разпада, а вие искате... Преди време описах един случай на Иракли... Сега написах тази книга "РАЗПАД"... ВАШИЯТ ПРАЙД МИ НАМИРИСВА НА "ВСИЧКОТО МАРА ВТАСАЛА" ... Не е задължително да демонстрирате хомосексуализма си. Той е ясен и без демонстрация. Демонстрирайте човещината си ...






ПРИВИЛЕГИРОВАНЕТО НА ДРУГОСТТА КАТО КРАЙ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ИЛИ КАК ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ СТАВАТ ПЕДЕРАСТИ…






Медиите в цял свят гръмнаха, че едноръка жена по рождение ще става „мис Свят”… Ако утре със същата корона украсят главата на двуметров и неепелиран мъжага само заради това, че се представя за жена, не бих се учудил. За „Мистър Свят” ще изберат блондинка със съвършени полови белези на жена…
Същите тези хора утре ще възпитават децата, които ние сме правили и раждали. Тези деца ще свикнат до такава степен с еднополовите си родители, че никога няма да могат да проявят своя репродуктивен ресурс, защото човек се възпитава чрез подражание. А първо той подражава на родителите си.
Спомняте ли си онази велика „КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА” от Киплинг?... За онова дете Маугли, израсло в джунглата, осиновено от вълци… Да заменим джунглата с луксозен мезонет и родители педерасти – не мога да нарека хомосексуалисти хора, които изкривяват детското мислене и променят биологичната предопределеност на човешко същество. Момчето от романа на Киплинг говори някакъв животински език. Филма „Тарзан” за тези, които не четат” – изостаналост в умственото развитие, нечленоразделна реч и прочие предимства… Ами дете, отгледано от педерасти, свикнало двама брадати родители да се целуват любовно пред очите му. Хетеросексуални родители знаят как отговарят на въпроса на всяко дете как е дошло на този свят. Какво ще отговорят двамата татковци, които също така са и двете майки на това дете и щъркелът, който ще представят на детето, какъв точно ще бъде? Нямам нищо против браковете на тези хора, но извращението да отглеждат деца вече ми идва в повече…
Преди години на Иракли, на самата плажна ивица, пред очите на четиригодишно дете две такива майки, двама такива татковци, а бе, двама такива педерасти се чукаха кучешката и родителите на това дете нищо не можеха да направят, защото всеки един от тези долни педерасти можеше да осъди някой от родителите за дискриминация… На такива сцени вероятно ще попада и всяко осиновено дете така, както всеки от нас е заварвал в детството си и най-пуританско възпитаните си родители в спалнята да се целуват… И с течение на времето това ще бъде нормалното общуване между мъже или между жени за това дете и когато порасне дали ще може да приеме хетеросексуалната връзка на своите познати за нормална… И дали само след две-три поколения хетеросексуалните няма да излязат на улицата, за да искат равни права с педерастите. Не случайно наблягам и подчертавам ПЕДЕРАСТИ, защото този тип хора са такива, а не хомосексуалисти. Не бих имал – и не съм имал – нищо против подобни хомосексуални връзки до момента, в който тези извратеняци не излязоха по площадите да демонстрират това. Демонстрацията на сексуално влечение с явно показване на движенията при секс от тези разголени по площадите демонстранти би трябвало да бъде подвеждано и под наказателна отговорност по чл. 159 за производство и разпространение на порнография. Защо хетеросексуалните не излезем и не направим подобен митинг? Ами защото веднага ще бъдем арестувани за нарушаване на морала и обществения ред…
И тука идва реч вече за превилегированост на отделна не етническа, не религиозна, не кастова, а сексуална група. Не казвам, че сексът е нещо грозно и децата не би трябвало да бъдат образовани в това отношение, но когато извратеността стане норма на поведение - защото кой друг освен родителя създава нормите в обществото, от които се учи едно дете? Така стигаме до един абсурден модел за подражание – разбирай възпитание…
„Естественият отбор е процесът, който води до това наследствени белези, които благоприятстват оцеляването и размножаването, да станат по-често срещани, а вредни белези - да станат по-редки.” – пише в речниците. Имаме ли възможност за естествен подбор, за еволюционно развитие на индивида при възпитание, различно от традиционното, а именно възпитание на подражателния принцип… Свиквайки с поведението на модела подрастващият го приема за нещо нормално и не осъзнава различието.
След смъртта на баба ми дядо се ожени повторно за глухоняма старица. Баба Цана, лека й пръст, бе добър човек, но трябваше да се доближа до нея, да я пипна, за да може да й кажа нещо. Тя разбираше всичко по устните и не бе трудно общуването с нея. Може би защото съм свикнал с това – в детето този модел става правило – аз трудно възприемам радиото, защото не виждам устните какво казват. Постепенно овладях този проблем, но той дълго съществуваше като поведенческа черта при мене дори с моите приятели. Дъщерята на баба Цана, която от бебе е свикнала с това общуване – при разговор задължително отваря – и сега – устните си така, че да бъде не чуто, а прочетено това, което казват… Забелязал съм, че дъщеря й прави същото, въпреки че е израсла без баба си… Това е станало поведенческа черта на семейството…
Нима педерастията няма да стане поведенческа черта и при осиновено от хомосексуалисти дете – те от хомосексуалсти автоматично стават педерасти от момента, в който започнат да отглеждат съвместно дете…
И това дете ще стане Тарзан(ка) след време в света на големите…
Заради подобни последствия си мисля, че прекалено много привилегировахме някои общности, които много държат да покажат своята различност… Но каква е връзката с едноръката „Мис Свят” ще попита някой?
Проблемът, който ще създаде тази привилегированост след време. Свиквайки – не само единиците, а вече масата – с изключенията, давайки им възможност да се превърнат в правило вече е повод природата да се откаже от предначертаната еволюция и да поеме нов еволюционен курс. Защото възпитанието ще доведе и до други изменения на човешкия генотип. Приемайки изключенията като правило човешката ни природа ще се стреми към подражанието му. Защото ние се движим по правила…
Знаем, че при някои племена изваждането на преден зъб е и достойнство. Те вече не знаят защо си вадят този зъб и приемат това като разкрасяване. Ами ако след време, възхищавайки се на едноръките заради силата, която изпълва другата им ръка, заради ловкостта да направят с единствената си ръка това, което ние правим с две, не ни накара да си режем крайник само защото сме го наложили чрез привилегироването на определена група сега?...
Не казвам, че това ще стане правило, но имайки и личен опит с глухонямата ми баба, дъщеря й и внучката й, съм склонен да се страхувам… Защото тези малцинства в момента налагат един нов морал на търпимост към другостта им. После ще наложат този морал като задължителност… И нашите деца – тези, които още могат да се репродуцират – ще се превърнат в малцинства… Докато и последните хетеросексуални донори изчезнат - защото ние постепенно се превръщаме в донори на тези, които превръщат децата ни в педерасти...
Дали мнозинството ще ни пусне да демонстрираме тогава хетеросексуалността си?...
Ами това е…






ПЕДЕРАСТИ НА ПЛАЖА


Краят на лятото е. Даже не е краят на лятото, а началото на есента. Само че есента е топла и слънцето й сочи къде четиринадесет часа. Плажът на Иракли е полупразен, което значи, че е полупълен. Зависи от гледната точка. Колчем спомена за гледна точка се сещам за оня анекдот.
Паша отива в чужбина и праща писмо до жените в харема си: „Скъпи мои жени, пише в писмото Единственият им, аз никога няма да се върна при вас, защото тука се влюбих в друг харем.”
Това е то гледна точка. Като свикнеш на харем върви, че се влюбвай в отделна жена.
Така е и за плажа.
Ако човек търси самота, уединение и спокойствие, този плаж ще е полупълен. Ако пък искаш да избягаш от градската шумотевица – защо пък само градска, след като селата ни са пълни с английски граждани, предпочели да станат български селяни... - плажът пак ще е полупълен.
Но пък ако току-що си се върнал от командировка в Сахара, плажът ще е полупразен, защото не може да не ти се иска да виждаш гъмжило от хора.
Но и това не е толкова важно в случая. Важното е, че ако правиш секс на този плаж по това време на денонощието и на годината въобще няма да останеш незабелязан.
Понякога сексът е наистина като пиенето. Като първото напиване. На принципа защо трябва да се пие ако не станеш за резил. Ако не научи цял свят за чутовния ти подвиг да се натряскаш.
Минали сме по този път. По-точно сме криволичили по тоя път, освен че сме залитали сме и падали отстрани на пътя – в канавките. Гордост някаква е била за нас тая канавка – почти като окоп е била тя за нас. Що героизъм, що биене в гърдите е било, пък и други такива биенета е имало. 
Дето се вика – не ни е минал напразно живота. В смисъл на празно не сме оставали – още преди да изпразним чашите сме заръчвали следващото на сервитьорки и сервитьори...
Не си спомням дали тези мисли ми течеха преди, по време или след това, което зърнаха очите ми в този есенен ден, който така приличаше на летен, че чак ти се струва, че лятото този път е подранило и е дошло преди да дойде зимата...
Плажът на Иракли е полупълен за някои, за други – полупразен.
За мен и очите ми в този момент обаче е гъчкан с народонаселение. По-скоро е гъчкан с индивиди, защото, ако индивидуалности имаше те щяха да се намесят. И аз бях индивид, защото нищо не сторих.
И не понечих да сторя.
И как нещичко да сториш, щом великият ямболия и писател Любо Котев казва, че не е държава това място на планетата, в което колчем забранят цигарите разрешават педерастите...
За цигарите знаех, че някаква забрана вече има. Само че аз от две години не пуша, което значи, че като легна на плажа не заравям от две години фасове в пясъка.
Виждали ли сте как става този номер.
Излежаваш се по красивото ни черноморие и хубави цигари пушиш. Нали цяла година си пестил за тази седмица на море – пушил си най-долнопробни цигари, за да можеш поне през тази десетдневка или седмица да се поперчиш малко. Пък и пред гадже с хубава цигара да блеснеш. Може за бизнесмен да те вземе, за борец може също така да те вземе, което е равнозначно на бизнесмен.
Поне в България е така.
Та пушиш хубава цигара, а пред очите ти черно – защото утре си тръгваш оттук и пак трябва да минеш на „Арда”. В главата ти на кръгчета от „Давидов” ти се върти оная песен, дори не цялата, а рефренът й само: „Вече свърши хубавото време – и навън вали, и навън вали-и-и-и...”
А навън не вали. Слънцето припича, ще срине хоризонта. Това е последния ти ден на плажа – дори не ти се иска в морето да влезеш и пълниш очи с дълги крака, цици без облицовката – нали се връщаш при увисналите цици на жена ти, пък и на приятелката й са същите май.
А бе, нали хубавото време свърши...
Минава красавица край теб и ти ей тъй, почти неусетно, като че ли заравяш пръсти в русите й коси, забиваш фас в пясъка – това е последната цигара от последния „Давидов” и хубавото време свършва с тая цигара и лошото утро започва с „Арда”, нали. 
Оглеждаш се и виждаш, че и други са забили фасовете си в пясъка. Но само ти си ги видял – те не са те видели. Всеки така мисли. 


И като дойдеш на другата година ще забележиш, че фасовете по плажа са повече от песъчинките вече. Толкова са много фасовете, че направо върху лигнин се припичаме вече. Икономически е изгодно това – при това тотално женско неразположение е хубаво да има лигнинени плажове вече... 
И вече няма Слънчев бряг, а Лигнинин бряг, вече няма Черноморец – има Лигниноморец...
Нещо, като пей сърце, само дето на мен ми се плаче.
И ми се плаче от безсилие. От безсилие ми се плаче, че не мога нищо, ама нищичко не мога да сторя.
Опитвам се, но сигурно силите са ми толкоз...
Дето се вика и един фас от безсилие не можеш да забиеш в пясъка...
И така, в този ред на мисли, си се разхождам по плажа на Иракли с надеждата, че е последното девствено място из черноморието. Толкова девствено ми се вижда това място, че дори не забелязвам как си подритвам из плажа фасове, пластмасови и стъклени бутилки и бутилчета, спринцовки, много спринцовки и дамски превръзки.
Кога пък на тия им е дошъл мензисът? Те от друсане кога са намерили време да осъзнаят биологичната си принадлежност. Дали тия не са забравили, че имат путки, мамка им, от друсане кога са намерили време да си огледат пресъхналите шунди, че да видят как са се окървавили... 
И не усещаш дори, че мислиш. Така целият този пейзаж се е набил в пясъка – защото това е набит в пясъка пейзаж – останалото е море. Сушата е от лигнин, спринцовки и педерасти...
Да. 
И педерасти.
Двама педерасти, които въртят свободна любов.
Нали забраниха цигарите – педерастите са разрешени.
И са под закрила.
На еколозите под закрилата.
Защото семейство еколози, подритвайки си празни бирени кутишки и спринцовки, лигнини от фасове и дамски превръзки, минава покрай педерастите. Мъж, жена и четиригодишният им син.
По всичко личи, че са еколози родителите – пушат цигари и хвърлят угарките по плажа. Не ги зариват по описания вече начин. Не. Те директно хвърлят фасовете по плажа, за да може да се видят къде са и ако се наложи почистване на ивицата, фасовете да са под ръка и на видно място, а не като другите – да бъдат търсени в земята майка и кърмилница. За някои...
Подхвърлят еколозите фасовете си, като дават нагледен пример на четиригодишния си син като как да уплътнява в бъдеще време престоя си на плажа. Трябва да е доста възприемчиво детето, защото се засилва и се спира току зад двамината борещи се на плажа.
Нормално е – борят се хората. Ние българите с борбата сме се прочули. Млади хора са – да се борят...
Тъй и аз си мислех – че борба се разиграва пред очите ни – приятелска.
Ама не било приятелска борба, а най-ми било педерастка любов.
Детето стои зад тях и гледа.
И ако не му беше намандахерцал мандахерницата си горният, на тоя отдолу през отвора на задника четиригодишният еколог можеше да надникне чак до душата му...
И това четиригодишно дете гледа през цялото това време как единият чичко прави с другия това, което татко му прави на майка му, без да го предупреди, в смисъл, без да му каже сърдито, че, ето на, сегинка ще му ебе майката... А като е без предупреждение децата любопитно се правят на дълбоко заспали, та да могат да видят какво правят родителите им, дето толкова настояват отроците им да заспят не само преди, ами и вместо тях да заспят искат родителите...
Само че тия, дето се яхат на плажа няма да станат родители. Въпреки че не бих се учудил, ако това дете каже утре – даже още днес може да каже – на приятелчето си от неговия неосъзнат още пол, че иска да му роди детенце.
Нали детските игри са копия на родителския начин на живот. А щом мъже се шибат на плажа пред всички, защо...
Детето гледа, гледа двата чифта ташаци, един отворен задник и един запушен – но за това пък еднакво окосмени.
После задният свършва, изхвърлил си е сигурно семето – дали пък имат семе тия и ако имат за какъв хуй им е, като си предпочитат дирниците – предният, в случая момата – при тях би трябвало да има мъжки граматически вид за мома и сигурно трябва да се казва МОМ - та МОМЪТ се изправя, като същинска балеринка почва да наобикаля манафина си, който пък от своя страна се опитва да му налапа онуй нещо, дето само за едно пикаене сигурно го ползва...
Да се пита човек какво прави на плажа на Иракли, какво прави въобще на плажа да се пита човек, какво прави на плажа в подножието на Стара планина, която разделя България надве, въобще да се пита човек какво прави в България... И ако не си зададе човек този въпрос то със сигурност е педераст...

неделя, 4 юни 2017 г.

АРАБИТЕ, КОИТО ОТВРЪЩАТ...



Всички ние крещим неистово, че атентатите няма да променят начина ни на живот. Ще се събираме и ще показваме, че атентатите няма да променят нашите навици, няма да ни уплашат. И нито един път не си зададохме въпроса, дали пък тези атентати не са предизвикани от съответно такова поведение от наша страна. Дали не са отговор на агресия от наша страна, агресивното ни желание да променим една култура и да наложим нашата.
Защо не приемем, че ислямският свят не демонстрира чрез тях желанието си да не се променя насилствено техния начин на живот. Не приема нахлуването на войски на тяхна територия и "въдворяване" на нашия цивилизационен избор, на нашата демокрация. Без да ги питаме дали я приемат.
Ами, не я приемат. Така, както ние не можем да приемем атентатите. 
Нашата демокрация не е тяхната демокрация. И те не са готови да я приемат така, както ние не сме готови да приемем реакцията им след опита ни да я наложим. Друг е въпросът, че дори според нашата представа демокрацията значи свободен избор, а не НАЛОЖЕН ИЗБОР, каквото се опитваме да направим в арабския свят...
Ами, това е...

сряда, 24 май 2017 г.

ТЯ

                                                            На Петър Мичев (Педро)

Има разкази, които не можеш да започнеш. Защото не знаеш как да ги завършиш. Има разкази, които не могат да се започнат, защото не знаят как да свършат. Като хората. Защото има и хора, които не трябва да се раждат, защото не се знае нищо, след като свършат. След като си отидат. Все едно, че не са се раждали. Има такива хора. Както и такива, които са постоянно до теб, пък не знаеш в кой век са се родили. Има и такива, които се раждат сега, пък са в някакъв друг век. Век, в който не знаем какви мръсотии са си правили, но знаем, че там живеят хора на честта, защото дори тези – като Дантес, разбира се – са защитавали честта си на дуели, въпреки че на дуела победеният е Пушкин. Победеният е Пушкин, пък на него издигат паметници, не на Дантес. Странно, навсякъде по света паметници издигат на поетите, които са лоши стрелци. Ако бяха добри стрелци дали щяха да бъдат и добри поети? Не знам. Странни неща стават понякога. Като тази, която не зная как да започна, защото зная как завършва.
Та седим си с Педро в едно кафене в Плевен. Не мога да мина през Плевен и да не му се обадя. Кафенето той го избира, защото зная къде е. Не ми е най-любимият град Плевен, но индиректно съм свързан с него – мама е живяла там, дори са и правили операция от апандесит. И защото нямали дядо и баба пари за операцията, мама, след операцията, слугувала две години на доктора, който я е оперирал. Трябва да му го разкажа някога на Педро. Но сега седим с него, той кафе пие, аз мляко, студено като женско сърце. Такова мляко поръчах на момичето, което се води сервитьорка. Но е объркала гърдата – аз и казах млякото да е от лявата, тя носи от дясната мляко. Какво време доживяхме – да не знаем коя цица от коя страна ти стои… Мама, която е била слугинче две години в Плевен ми е казвала, че няма мръсни думи. А аз после се убедих, че има мръсно мислене с думите. Най мръсните неща са ми причинили хора, които се изчервяват стеснително от мръсни думи… 
Педро е много, ама много добър художник, пък се върти на стола, като че ли има шило под себе си. И не защото минават хубави момичета пред взгляда ни, – тука руският просто е на своя територия, Плевен все пак – а защото чака възрастна дама, която не познава. Била облечена в жълто обаче и Педро търси с поглед всичко жълто, което не е такси. Тъй, де. Ние си имаме коли и дори понякога си говорим както за коли, така и за казарма. Чудно ми е нашите деца от мъжки пол за какво ще си говорят. Не са били войници, дано някога поне шофьори да станат. Защото иначе трябва да си разказват само спомени за нас. Не, че няма да им оставим достатъчно спомени. Ако се научат да продават историите за нас, няма да им трябва да им завещаваме и авторските права за нещата, които правим с Педро – картини, книги… Имаше такива партизани навремето – разхождаха ги из училищата и разказваха  как са обирали мандрите, за да няма богатите какво да ядат. Ами те, се питах тогава, като богатите няма какво да ядат, значи, че са станали бедни. А, след като са толкова бедни, защо партизаните не им дадат… Ама не са им давали и това си е.
Та с Педро седим и чакаме жената в жълто. Романтично. Жена в жълто с найлонов плик в ръка. В плика трябвало да има картина от Педро.
Рисувана отпреди тридесет и пет-четиридесет години. Връщала я жената. Хората се бият за картини от Педро, аз сервитьорката, колкото и хубава да е, бих дал за картина от Педро. Заедно със сметката, разбира се. А тази дама в жълто ще му я връща… Цъкам с език, не мога да повярвам.
Но идва жената. Вярно – в жълто. Вярно с плик. Вярно, че в плика има картина. Дори пликът, тъй като е малък, е разкъсан и свързан с кламер, защото иначе картината не се побира. И жената казва, че преди години – тридесет и пет-четиридесет години било – получила картината в знак на благодарност, защото гледала двадесетина дена едно дете. Майката свалила картината от стената и я дала на тази жена. Която, от своя страна много обикнала картината. Толкова я обикнала, че не искала да се разделя никога с нея. И дори в галерия не е влизала, защото си имала картината на Петър Мичев. Но скоро влязла в една галерия, в която видяла, че имало картини от Педро. Погледнала картините и попитала колко струват. И, когато и казал галериста, че едната струва две хиляди и петстотин евро (2 500 евро) жената поискала телефона на художника. Нямала вид на човек, който може да извади такива пари за картина и галеристката дала телефона. Обикновено не го дават, защото си мислят, че ще се договорят за друга цена клиентите и ще загубят процента, но жената нямала – и дори не давала вид на човек, който може да извади дори в левове такива пари.
Държи картината пред очите ми и я връща. Защото с нищо не била заслужила да държи в къщата си такъв скъп подарък, като тази картина на Педро. С нищо не била заслужила такова скъпо нещо и връща картината, защото искала, като си отиде от този свят, да е с чиста съвест.
А толкова много си харесвала картината и живеела с нея. Даже си говорила с нея, тъй като друг нямало с кого да си говори вкъщи…

Ами, това е…

неделя, 14 май 2017 г.

БЕЗ ДУМИ



Защо крещите сега за съборената двойна къща в София? Защо не събирахте пари, докато тя се рушеше? Защо нещо, което е завършило след безхаберието ни трябва да се възобновява със задна дата? Вместо да се сложи паметна плоча на построения гараж, която да оказва мястото за безхаберието българско.Сега със задна дата ще я вкарваме в регистър за паметници на културата... Какво направихме преди разрушаването, освен да мълчим и да чумосваме наследниците, които са я превърнали в развъдник на плъхове, змии, улични кучета и котки?...

НЕ Е НАРОД ТОВА, НЕ Е НАРОД... ЗА НАЦИЯ ВЪОБЩЕ И НЕ ИДЕ РЕЧ...

понеделник, 8 май 2017 г.

ЧЕСТИТ ДЕВЕТИ МАЙ - ДЕН НА ПОБЕДАТА НАД ХИТЛЕРОФАШИЗМА



ИСКА МИ СЕ ДА КАЖА НЕЩО... МОЖЕ ДА ИМА НАПРАЗНО ЖИВЯН ЖИВОТ... НО НАПРАЗНА СМЪРТ В ИМЕТО НА ЖИВОТА НЯМА... ЗАРАДИ ТОВА НЕКА ТЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ НАПРАЗНО НЕ ПРЕЧАТ ПОНЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ДНЕС ПОЧИТАТ ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА... ВСЕ ПАК ТЕ СА ГО НАПРАВИЛИ БЕЗ ДА ПОДОЗИРАТ, ЧЕ ЩЕ СЕ РОДЯТ И ТАКИВА, КОИТО НАПРАЗНО ЩЕ ЖИВЕЯТ... ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ С ДЕНЯ НА ПОБЕДАТА, КОЙТО БИ БИЛ НЕМИСЛИМ БЕЗ ТЕЗИ, КОИТО СА ЗАГИНАЛИ В ИМЕТО НА ЖИВОТА...








Резултат с изображение за 9-ти май 1944 година

неделя, 7 май 2017 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО НЕДА АНТОНОВА



Неда Антонова с рекламна статия за Левски в "Списание 8"... Поредно доказателство, че писател не трябва да се прави на историк. ИСТОРИЯТА, ДРГА МИ НЕДА, Е НАУКА. Инструментите на литературата са метафора, хипербола, сравнение... Инструментите на историята са други - дати, документи, артефакти... С една дума, литературата си служи с НАТАМАНЯВАНЕ НА ФАКТИТЕ, и ти прекрасно го доказваш в "статията". Че и за удобство на русофобите твърдиш, че Русия е имала интерес от обесването на Левски. Че и фалшифициране на писмото му до Каравелов вкарваш, за "убедителност" някаква... От девет кладенца вода, че да напълниш собственото си море от недостатъчност във фактите...На няколко пъти бъркаш "съд" с "комисия." Много, много натамяняване. А и Левски е обесен по предложение на комисията не само заради убийството на слугата на Халача, а и за поръчителство на убийство, за което Димитър Общи признава по време на разпитите. При очна ставка, при това. Левски отива да обере Халача не защото сбира пари за оръжие, а да вземе лепта за заточениците в Диарбекир. Пък и никъде не се споменава в условно наречената "статия", че той иска пари от Халача след обира на Арабаконак. И Халача отказва, защото парите от обира са били изпити и изядени по механите и с тях не е купена ни една пушка... Както сам казва: "Няма да Ви слугувам на шкембетата"... Такова нещо се казва само на хрантутник. А Халача същата година е издържал 20 (двадесет) българчета студенти в Рим, Париж и Виена. Достоен българин, който, от измислячи на историята, е окепазен... Намесвам се като българин с ясното съзнание, че като писател съм отговорен да не се домитологизират вече историческите ни личности. Всеки писател, докосвал историята ни, е оставял само недоумения в историорафията ни. Като се започне от Вазов, та се стигне до Хайтов. Защото в часовете по история не изучаваме Априлското въстание, а "Под игото" на Вазов. А аз искам история да се учи. За литературата има часове по литература... И кафенета, в които да си разказваме месали, драга Неда... Ако си написала роман, и той е хубав, не е задължително да го обясняваш чрез манипулиране на историята. 


Нека да спрем това своеволие. С това няма да станем нито по-големи писатели, нито ще променим историята. Но за сметка на това ще я изцапаме и изопачим. А това е вредно за поколенията, които искат истината...





Стр. 198 и 199 от "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд". Книгата съдържа стенограми от разпитите на Левски, Димитър Общи и останалите свидетели и сподвижници. В представените страници Левски и Димитър Общи признават за убийството на ловешки Дякон. Дяконът, както става ясно, е убит по нареждане на Левски от Димитър Общи. Левски е предложен за смъртно наказание от Комисията на базата на това убийство и убийството на чирака на Халача от Ловеч. Явно Неда Антонова не е попадала на тези документи, което е недопустимо от гледна точка на историчната достоверност. Което доказва, че писател не трябва да се меси в историята... 

петък, 5 май 2017 г.

ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С... ЛИПСА НА КУЛТУРА

Сигурно много, ама много съм остарял. Сигурно ставам все по-консервативен и по-консервативен. Въпреки че това може да бъде казано и по друг начин. Оставам верен на изкуството - писане, актьорско майсторство, живопис, пластика, музика... Но "консуматорите" на култура да бъдат обявени за културно събитие говори само за ниското ниво на създателите на изкуство. Или на неговите популяризатори. Защото все по-често в информационните предзавания за култура се появяват ВЛОГЪРИ (дори не зная как се изписват), ПЪРФОРМАТОРИ (вероятно така се наричат тези, които правят пърформънси)... Колкото по-малко знаеш за класичността в изкуството, толкова повече си поет, художник, артист въобще. Ако не знаеш що е мъжка, женска и асоннасна рима, ако не знаеш какво е ямб, хорей, дактил, амфибрахий - толкова по-добре, по освободен "автор" си ти. Ако не знаеш какво е анатомия, перспектива, баланс в скулптурата - толкова по-добре. Ти си човекът, който прави изкуство. Майната му на Дали и неговото: "Научи се да рисуваш като старите майстори, а после прави каквото щеш"... Важното е да произхождаш от някакъв кръг, за да си артистът, готов да се появи с шапка в някоя медия така, както с шапка влиза в галерия, книжарница, библиотека... Защото шапката е дрескод, а навремето бе признак на неуважение...
Както и художници, които още не са се научили да рисуват, но са синове и дъщери на други художници и трябва да бъдат назначени за такива. На това трябва да се казва приемственост, но иначе се нарича по друг начин. Преди много години се опитах да изброя наследствените поети в България - по пряка линия. Стигнах до 68, като първи бе Пенчо Славейков, а последен тогава в списъка бе Владимир Левчев. Между другото, ако имахме литературна критика то тя би се заела с този феномен, в който май Славейков-син е надминал баща си... Но въпросът не е в това. Въпросът е в неистовия ищах медиите, представящи култура, да представят консуматорите на култура като културни събития - влогърите, примерно. Бум в това отношение прави "Денят започва с култура" по БНТ. И докато влогърки и влогъри, нарекли себе си съвсем НЕцинично ДРЪЖ МИ ПУКАНКИТЕ се вихрят на екрана, без да знаят дори какво да кажат, талантливи и ИМАЩИ КАКВО ДА КАЖАТ писатели, художници, музиканти, артисти са наритани в кюшето, като дори хрониките им са недостижими. Достъпът до хрониките е нодистижимост някаква. Т.е., ЕРЗАЦ КУЛТУРАТА е в настъпление. Всичко, което не знае що е култура е обявено за културно събитие. Може би това е комплекса на група журналисти, мълчали преди 1989 г. и сега правят опити да избият комплексите си като първооткриватели. Културни събития биват подминавани, а през същото това време се обявяват за събития в литературата дори текстове (трудно ми е да кажа ПРОИЗВЕДЕНИЯ) които преди години бяха подминавани от издатели не поради цензура, а поради ЕСТЕТИЧЕСКА ПРЕЦИЗНОСТ. Хора, обявени сега за явления от нискообразовани журналисти (образоваността не е продукт на образователната система, а непрекъснато самоусъвършенстване), та хора, обявени за явления сега преди години щяха да въртят куйруци край някое от издателствата с надеждата да бъдат забелязани. Но сега те са еталон в културната ни продукция. През това време сериозни автори биват подминавани, в медиите никой нищо не казва за тях, защото... правят изкуство. Защото правят литература, музика, живопис, пластика - все непонятни за "пиарите на изкуството" в някоя от телевизиите ни. Може би само BIT прави някакво изключение. 
"ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА" и производното и "БИЛИОТЕКАТА" дават път на графомания - откровена, при това. Някаква Силвия Чолева, Г. Г., й.е., П.Д и ред графомани не слизат от екрана и размахват, начело със своята вождка и учителка Божана Апостолова, та размахват пръстчета от екрана и сочат що е това култура. Поради липса на база за сравнение хората приемат това на доверие, на принципа "Видях по телевизията" и тотално смъкват критерия си за изкуство. Какво повече да кажа, освен че ме е гнус...
Ами това е...