понеделник, 14 януари 2019 г.

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Ако ми проследите мисълта ще видите, че самолетите, които ще закупим от САЩ ще ги подарим на Северна Македония така, както им подарихме танковете си. И е толкова близко до мисълта... Следите ли ми мисълта... Следете, щото... Ами, щото още няма завод за тяхното производство. Значи първо трябва да инвестираме в САЩ да се построи завод за производство на самолети "F-16"... Добре е да инвестираме в братски страни. Няма само те да инвестират у нас, време е и ние да го направим. Възпитавани сме в интернационализъм толкова десетилетия, време е да покажем нашето възпитание. И, така, докато се построи завода за тези самолети, виждайки какво става с други страни и скоростта на тяхното превъоръжаване става ясно, че, когато самолетите бъдат произведени в завода, построен от нас в САЩ, те ще бъдат вече морално остарели. А при това положение не е лошо да ги подарим на наша близка страна - и без това танковете ни са в Македония - защо да не пратим и самолетите си там. Нека, братска страна е. Пък може и да не ги използва по нас. Дотогава Северна Македония, за разлика от Македония, ще стане член на НАТО, ако междувременно НАТО не се разпадне. Но ще се появят нови военни технологии - ние и без това за малко бяхме и космическа нация - ще си поръчаме космически оръжия. Даже имам подозрение, че тях вече китайците ги произвеждат от обратната страна на луната по наша поръчка... И без това ние живеем в страна, в която хората живеят на една страна, а държавата е от невидимата част на планетата... Ами, толкоз...

четвъртък, 10 януари 2019 г.

ДА НАЗНАЧИМ БОДИГАРДОВЕ НА КОМАНДОСИТЕ

Зная, че звучи еретично. Даже малко цинично звучи това. Ама две хлапета, при това роми от мангалски произход да набият командос също е цинично. Въпреки джудесиите, на които го обучават, каратета, легни-стани, бягай до хоризонта и обратно... Мисиите в Афганистан, шестнадесет години служба... Имал е обучаващи офицери, треньори по бойни изкуства, скачане от самолет с парашут, летателни часове... За всичко това Държавата е заделяла средства приблизително толкова, колкото за ескадрила "F- 16" минимум. Може и максимум да е, но са пари, хвърлени на вятъра от една каруца, с която двама роми в качеството на цигани с няколко ритника задраскаха цялата бойна подготовка на командосите в Република България. Знаем, че проблема с циганите ще се оправи в България, ако успеем да ги включим. Явно те приемат включването буквално и се включват в електрическата мрежа без да засветят целите. Само очите им светят. Там, където не могат да се включат, измъкват бакъра и с каруцата - където и да е... Ама там вече няма мрежа и заради това програмата за ромското включване не работи. Като няма къде да ги включат... Но, мисля, че има начин да премахнем циганската престъпност в България. Просто започваме да ги назначаваме като бодигардове на командосите в България. Всеки командос с по два рома на бойното поле може да приеме вид на грог направо. При това циганинът е тренирал и от каруца да скача, и в мрежата да го включат няма да издаде военна тайна... Пък и как ще я издаде, като каже на врага, че е безграмотен. Мисля, че резултатите ще бъдат видими съвсем скоро. Престъпността, поради постоянната им заетост, ще намалее. Отделени от ромките те ще престанат да раждат през месец-два, защото, освен млади, циганките раждат по нагъсто от останалите женски същества. Пък и авторитетно някак за българската армия ще е. Представете си какъв страх ще внесем в редиците на враговете, щом видят, че и командосите ни се движат с по двама бодигарда, нали... И, най-важното, ще спрат да ни пердашат елитните части под път и над път... Ами, това е...

понеделник, 7 януари 2019 г.

НАЙ-ДОБРЕ Е ДА КУПИМ СЕЛСКОСТОПАНСКИ САМОЛЕТИ

Никъде обаче по сделката със изтребителите не се каза най-важното - срещу какви изтребители биха се вдигнали във въздуха? Какви са параметрите на "вражеските", да се надяваме потенциални само, самолети. Какви характеристики трябва да имат и кои биха свършили "работата си" при въздушен бой с тях. Когато човек купува нещо, той знае за какво ще му послужи - ако купува храна - за ядене, ако купува кола - за возене... Ако купува храна, той я купува според вкусовете си, ако купува кола - условията дали отговарят за нея. Ако ходи в планината, ще е "4Х4", ако му трябва представителна кола - ще бъде "S" класа, ако е за градско шофиране, ще е смарт... Какви самолети искаме и срещу кого биха воювали. Разбираемо е, че ще ги вдигаме срещу "Мигове". Дано не стане, разбира се. Какви са характеристиките на "Миг", и какви са характеристиките на американските, или шведските самолети? Кой от тях ще изпълни мисията си? Въпроси, на които никой не отговори. Защото и никой не попита какви цели има новото въоръжение. А това е най-важното, според мен. За съжаление, нито военният министър може да отговори, нито Главнокомандващият Президент на РБ. Отново имаме интереси (не държавни), а лобистки. Президентът напада правителството, но нито един път не пророни и дума за характеристиките на двата самолета и евентуалните характеристики на самолетите, срещу които ще излетят, а е специалист, експерт е, така да се каже.... От друга страна е обяснимо, Каракачанов да е чувал само за марката самолети, познати от историята ни - примерно какви самолети са бомбардирали София - но едва ли ще влезе в подробности за ново въоръжение и неговите характеристики. Все пак военният ни министър е историк. За него най-добрият летец може да е само Списаревски, защото се е блъснал в друг самолет. Ако търсим самолети, които да се блъскат в "мигове", то всеки става за това. Можем да вдигнем селскостопанската авиация и тя ще свърши повече работа в небето, отколкото военен самолет. Поне по-евтино ще ни излезе една война, нали?... Ами, това е...

сряда, 2 януари 2019 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИЛЕН РУСКОВ

"Какво ще стане с българската литература ли? Аз съм готов да се обзаложа, че нито аз, нито Георги Господинов, нито Захари Карабашлиев ще издадем през 2019 г. нови книги. Което означава, че полето е свободно за нови хора. Ако се гледа от гледна точка на конкурентната борба моментът е много добър да пробие нов човек. Защото тези, които сме утвърдени имена, едва ли тази година ще издадем нови книги... "
                          Милен Русков в "Култура.БГ" в БНТ

От Милен Русков току-що разбрах, че има трима писатели в българската литература - Той, Георги Господинов и Захари Карабашлиев. Също така разбирам, че, ако издам тази година книга, има вероятност тя, респективно аз, да бъда забелязан. Също така "има шансове" да бъдат забелязани и други автори, защото тримата милостиво ще ни освободят полето тази година, тъй като нямало да издават книги… И тримата нямало да издават нови книги през 2019 година… Какво великодушие от тяхна страна. Моля Ви, Ваше величие Русков, да ми посочите точно ъгълчето, което трябва да заема в литературата. Защото аз, маргиналът, все се натискам към центъра, привлечен от Вашата хелиоцентричност. Радвам се на самочувствието, което демонстрирате. То е крайно необходимо. Има една виетнамска поговорка, която страшно Ви отива - имам нещастието да поназнайвам и този език. "Đối với nhà thơ rat tik, xa lánh cô dâu và sở hữu các tác phẩm". (За поета най-хубави са чуждите жени и собствените произведения)...Прекрасна поговорка. Ако не се отчита фактът, че Вие не откривате топлата вода. Нямам нищо против самочувствието Ви - него дълго го помпаха през последните няколко години. Страшното при напомпаното самочувствие е пълната липса на съдържание. То винаги напомня на мъжки полов орган с кожичка без пълнеж. Не бих си позволил такава метафора, ако отсреща имах равностоен противник. Но човек, който чете само себе си не може да ми е критерий. Четенето не е дадено за всеки. Драги Русков, това, което правите в последно време говори за страх. Необоснован страх. Или е обоснован - да не би да направят така, че да вземете да паднете. Спомням си отказът да се намесите в Предложението ми за промяна на Закона за авторското право и сродните му права. То бе продиктувано от страх пред издателите, от които сте зависим. Зависим сте и от Георги Господинов и Захари Карабашлиев. И разбирам тази Ваша зависимост - не можете да издържите на темпото. А когато един писател не може да издържи на темпото, той инвестира в страха. Добра инвестиция. Но тя е убежището за несигурния в собствените си възможности. Разбирам - не можете да се задържите на нивото на "ВЪЗВИШЕНИЕ" Вие, и "18 % СИВО", Карабашлиев - за разлика от Вас аз чета и Вашите, и на другите вождове в литературата текстове. Усещането за провал е разбираем - талантливият писател е изтъкан от съмнения. Съмнявайте се. Но нека съмненията започнат от собствените текстове, а не от мнението на медиите за тях – казвам го от позицията на писател, който Ви е освободил малко пространство във времето, в което живее. Защото цялата ви Света Троица е медиен продукт, а знаем, че точно работещите в тях са най-посредствената и нечетяща част от обществото. Трябва да сте се убедили в това. Медиите са добрият глашатай на Божани и други бизнесдами от издателския бизнес... Но, с ръка на сърцето, четейки текстовете на Божана, тя ли е човекът, който може да създава литература? Но за Ваше удобство Вие и нея обявихте за писател… Ако е така, Вие съвсем сте се предали... Останалото е страх... Ами, това е... 

понеделник, 31 декември 2018 г.

НЕ РЕЛИГИОЗНА, ВЕРСКА НЕГРАМОТНОСТ

Не зная кой малоумник е решил да погребе нацията в Новогодишната нощ. И, честно казано, не искам да зная. Защото тази елха трябва да му я сложат не там, където е сега. Със сигурност този човек с комсомолско възпитание е искал да се хареса някому, да лустрира звездата от Коледната елха. Само че звездата на елхата е символ не на БКП и СССР, а е символ на Витлеемската звезда, която предвещава идването на Христос. И звездата, и кръстът са от един митологичен ареал - Християнството. Звездата, която предвещава Рождеството, и кръстът, предвещаващ безсмъртието. Но същевременно е символ на страданието. Дали пък, казвайки: "Аз съм Алфата и Омегата" Христос не казва: "Аз съм Звездата и Кръста"... Звездата, предизвестила раждането му, и кръстът, символ на земното му битие. Разбира се, за такова нещо този, който е сложил кръст на елхата в дните на Рождество Христово, наречено от нас Коледа, не е могъл да мисли. Защото такива неща в учебниците по Диамат (диалектически материализъм) и Истмат (исторически материализъм) няма. И е разбираемо да не е чел. Разбираемо е и опитът му да лустрира Звездата и да сложи на нейно място кръст. Не може да си прости липсата на образованост. Но, не... Сега трябва да се сложи кръст на елхата. Само че кръстът е символ на Христовите болки, на Голгота... И се слага на паметник, на гроб... Ех, ако му падне на това нещо знамето на САЩ представяте ли си колко звезди ще бъдат заменени с кръстове. После на Европейския съюз. И там има немалко звезди за заменяне с кръстове... Господи, какво да му пожелая на този идиот. Освен това, което вече пожелах. По-скоро си пожелах - собственоръчно да му я нахакам елхата с кръста там, където не е сега... Такива като него обзаведоха и дядо Коледа със Снежанка... По партийна линия... Или като обмен на партийни традиции... Ами, това е...





НОВОГОДИШНО ЗА ЕМИГРАНТИТЕ


                                                     На Любо Огнянов

И нека сега, преди настъпването на Новата година да им кажем - може вече да се връщате в България. Войната свърши, щетите от войната ги заличаваме. Пък и вече извинителните ви бележки за напускане на България няма до кого да ги пращате, защото във войната паднаха родителите ви. Вярно е, че три милиарда извинителни бележки пращахте на година на тези, които бяха изнасилвани и убивани от тези, които не можаха да напуснат България. Всъщност на вашите извинителни бележки с воден знак и защитни сребърни нишки разчитаха те. Не вашите родители. Които, между другото, кътаха тези извинителни бележки за децата ви. Защото с тях им купуваха лакомства през лятото, когато ги довеждахте при тях като в зоопарк. "Виж, моето дете, това спаруженото тука се нарича дядо, а смачканото до него е баба"... Нагледен урок за децата ви, че има и други възрасти освен младостта. Та, същите тези наръчници по биология кътаха тези пари (извинителните ви бележки) дори от себе си. Но те пък привличаха криминалния контингент на селото и понякога не заварвахте адресатите. Те паднаха жертви и трябва някога да се издигне паметник за незнайните старци, запазили с гърдите си това парченце райска площ на планетата. Какво искате, да ме трогнете, да ме разплачете. Да сложа наколенки и да моля за прошка. За какво - за това, че изоставихте родители в България, защото сте предпочели да бършете задници за пари, а не от синовна любов. Защото сте забравили децата си в България, възпитавани от стари хора. А не останахте да подредите живота на тези зад вас (вас го пиша с малка буква, защото не мога да ви уважавам). Не хвърляйте вината на политиците - станете такива. Създайте работни места в махалата, в града, в държавата. Не искайте тя да ви създава работни места. Променяйте държавата, в която сте родени. Променяйки вашата среда, ще промените и средата, в която ще живеят децата и родителите ви. Някои написаха, че държавата, видите ли, трябвало да се грижи за сигурността на родителите ви. Какъв ресурс трябва да хвърли, за да осигури охрана на всеки един от тях. Емигрирали два млн. С по двама родители - а има и старци, има и току-що пенсионирали се. Изоставените са минимум четири млн. На всеки полицай ли да се постави на пост?. По три смени... Ами то излиза, че трябва да внесем полиция Като толкова разбирате, вземете, че поостанете. Създайте условия, вътрешен продукт създайте... И тогава ще ме учите какво да пиша. Живели сте в други страни вече, видели сте достатъчно. Ами, хайде. Дайте да го направим. Ама няма да се върнете да го направите, защото така сте свикнали. Вие търсите уредена държавност, която да работи за вас. Не вие да работите за нея, тя да работи за вас. Толкова.Но вие сте глобалисти и знаете, че раят е там, където има уредени от други държави специално за вас. Казват, че човек не е живял, ако не е посадил дърво през живота си. Но човек не е живял, ако не е пуснал корени някъде. Ако не е създал малко родина. Човек не е живял, ако не е създал държавност. Може да бъдете спокойни, че с всяка година вашите месечни извинителни бележки намаляват, защото адресатите не са между живите. И няма да бъдат показани като в зоопарк на вашите деца. Защото ги изнасилиха и обезглавиха с онази брадва, с която са секли дърва пред очите ви, за да ви стоплят тогава, когато сте били на годините на децата си сега... Да. Със същата брадва вашите съученици, с които играехте на апаши и стражари, отсякоха главата на бащите ви, скъпи емигранти. Защото те поне изпълниха детската си мечта и станаха апаши. А вие какво направихте с мечтите си. Дали отличникът по химия знае формулата на препарата, с който мие чинии някъде по света. Или атомният физик изчислява колко молекули мазнина се съдържат в един квадратен сантиметър от чинията... А провалените мечти на вашите родители, защото вашите мечти бяха първо техни мечти... Защото те също имаха мечти за вас, които провалихте... Тези думи няма да ви върнат. Зная го. Както и зная, че предимството на сирийските бежанци е в това, че те ще се върнат да си построят родината, оставяйки в Европа негодното от Националното си тяло. Вие не сте строили никога родина и не знаете какво е това. За вас "родина" е думичка от учебниците по история и литература. И място, в което всяка година потъва малка част от вашите извинителни бележки с воден знак. Но войната свърши вече, няма живи, пред които да се перчите с това. Защото те през лятото купуваха лакомства за вашите деца и техните внуци с тях... Докато бяха живи. Достоевски бе казал, че "Щастието на целия свят не струва нищо, ако за него е пролята и една единствена детска сълза"... Бих допълнил, че щастието на два милиона български емигранти не си заслужава, ако заради това е починал в самота и един родител в България... Ако заради това е убит един родител в България, или изнасилена една майка в България... Но те не са единици, много са... А сега - честита да е новата година. И добре сте си отишли...

неделя, 30 декември 2018 г.

ЗАЧЕНАТИ ОТ ЩРАУС

Българинът е като щрауса - с глава, заровена, ама в хладилника. И не си дава сметка, че задните му части стърчат, готови за употреба. Това определя и неговата психика през вековете. И, ако не е имало хладилници, българинът е заравял глава в долапа. Заради това е най-лесно приспособим на чужда територия, разбирай – чужди долапи. След година живот в чужбина той вече говори на развален български. И е готов да направи с гостоприемника това, което е бил готов да направи и с Родината си, т.е., да предаде. Оттогава появи ли се някъде втори българин то става чета с предател... Ако долапът, респективно хладилникът, са празни. Той разглежда законодателството като добро само тогава, когато това законодателство го заобикаля. И винаги смята, че всичко и всички са му длъжни. Държавата трябва да му намери работа, вместо той да си намери, държавата трябва да изчисти пред дома му, където си изхвърля боклука през прозореца, държавата да му изчисти снега... Българинът обича държавата - независимо коя е тя. Където дават хляба, там е родината е неговата максима. Цял живот живее заради задника си и постоянно му намира работа... И не иска да промени статуквото си. И всички останали правят задължително по-малко от него. Българинът разбира от всичко - най разбира от футбол, от жени и от политика. От толкова разбирачи дори българката стана фригидна. Защото, като легне с жена си българинът по навик завира глава в нощното шкафче и обръща гръб на любимата. Най-практикуваната сексуална поза на българина стана "гръб с гръб". Българинът защитава родината си не с гърди, а със задник. Заради това сигурно всяка политическа далавера в България смърди. До такава степен е заровил глава в долапа и е подал задни части навън, че неминуемо възниква въпросът, дали не е минавал щраус, когато Господ е правил българина с глава, заровена в долапа... Хлебарката на човечеството е българин, заченат от щраус с глава, заровена в долапа… Ето заради това българинът е правен отделно от другото човечество... Ами, това е...

четвъртък, 27 декември 2018 г.

ДИЛЕМА

Такъв апокалипсис е настанал в Новогодишните и Коледни митологии у нас. Такова Вавилонско стълпотворение. Такова ужасяващо смесване на знаци… Дядо Коледа се разхожда из моловоте със Снежанка, еленът Рудолф и джуджетата заточиха дядо Мраз в Сибир като политически емигрант… Няма да се учудя, ако Дядо Коледа тръгне с кошничка, пълна с червени гъбки-мухоморки към баба си в гората, а вълкът да изчезне от приказката, за да си търси препитание като икономически емигрант в други митологии… И се чудим какво да изберем за разпалване на детското въображение по празниците… Ако изберем Дядо Мраз той върви със Снежанка. Ако се запие старецът може да му я откраднеш за час - два. А Коледа върви с Рудолф. Много джендърски някак. От друга страна пък, ако успееш да издебнеш добрия старец и сервираш елена с лимон в уста, ще наскачат Зелените... А, както знаем, Зелените винаги са човечета и са извънземни… Ами, това е…

сряда, 26 декември 2018 г.

ДИАГНОЗА

При такива Венети като Райкова как да се появи Ботев в литературата ни сега?... Затова си имаме Господинов... В този смисъл се чудя, за Венета ли иде реч, или за ВенДета в литературата… ВенДета Райкова…

понеделник, 24 декември 2018 г.

ПАРАЛЕЛНИЯТ ЖИВОТ

Все ми се иска да вярвам, че отвъд смъртта има друга реалност. Там, където няма да съществуват телата ни – телата, които се движат тук може да се окажат котвите, които ни придържат към живота. Около нас се люшкат вълните му, готови да ни погълнат. Ние се отпускаме понякога, заслепени от слънцето му. Понякога далдисваме, но въздух ни трябва, издигаме се отново. Оказва се, че, ако вдишаш с пълни гърди от живота, ще се удавиш. Понякога си мисля, животът не е за всеки. По-опитните ще преплуват до бреговете му. Ама как са се родили опитни, като появата ни на този свят е една и съща. По един и същи начин сме усетили болезненото навлизане за първи път на въздух в гърдите, плачът от раздиращата болка, свитите в юмручета ръчички, ослепителното нахлуване на светлината през очите… Това, не го помним. Това си го представяме понякога. Понякога си мислим, че е сън. Че е сън животът и ей сега ще се събудим от него. Събуждането от живота всъщност е смъртта. Иска ни се тя да не съществува. Да е измислица от някой, който ни сънува. И, който ни сънува, е с такава фантазия само. Защото сънува родителите ни, техните родители, тяхното нямане после сънува. Сънува децата ни, техните деца после сънува. Животът ни сънува с всичките звуци, радости, скандали, животи около този сън… Ами сънищата ни. Защото, ако някой ме сънува, той сънува и сънищата ми. Как е успял да влезе дотам чак. И кой е той, който си позволява да сънува всичко това? Кой му е позволил да ми вземе личните данни – дата на раждане, дата на умиране, час на заспиване, час на събуждане, кошмари за сънуване… Моето ходене и моето залежаване. Моето здраве и моите болести кой си позволява да сънува. Сънуването… Дали пък сънят не е нашият паралелен живот. Бог се е смилил над нас и ни е отпуснал още малко време живот. Защото, нали сънят е малката ни смърт. Но Господ се смилява и казва: „Не. Не е малката ви смърт това. Това е допълнителният ви живот. Това е мястото на сбъднатите ви мечти, на сбъднатите ви подозрения. Това е една трета живот повече, която ви давам. Това е сцената, на която ще репетирате вашата смърт“… Сигурно това ни казва Господ. Казва ни, че сънят е сцената, на която репетираме нашата истинска смърт. Значи, там някъде в нея ще си сбъднем желанията и мечтите. Ще победим кошмарите си. Господи, остави ми кошмарите. Защото животът е толкова красив, след като си се събудил от кошмарите. Толкова е красив животът. Понякога е толкова красив, колкото смъртта… Нали… Паралелният ни живот. Без тялото… Само нощното изпотяване те кара да си мислиш, че това е сън, който сънуваш ти самият. Колко е хубаво някой да те сънува без да се поти. Ти да се сънуваш без да се потиш. Да навлезеш в тази третинка допълнителен живот, от който няма да излезеш с опит. Сънят не дава житейски опит, сънят дава смъртен опит. Ти не можеш да използваш опита от съня. В живота, като се опариш после духаш кашата. В съня ядеш тази вряла каша, потапяш ръката с в огъня, усещаш болката, но продължаваш. Знаеш, усещаш някакси, че тази болка само те докосва. И няма как да се предпазиш от нея. Не можеш да превържеш ръката си с друго нещо, освен с облак. Но пък, когато превържеш изгорената си ръка с облак, такова облекчение.. Такова облекчение. Такова. Облекчение. Виждаш я и знаеш, че животът продължава. Че си се събудил и животът продължава. А така ти се иска да си още малко мъртъв, нали… Таки ти се иска да си още малко умрял… Ами, това е…

сряда, 19 декември 2018 г.

ОЩЕ НЕЩО ЗА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ПРОЦЕСИ

Съжалявам, че ще се намеся. Но да кажа и моето (не)скромно мнение. Всъщност, ние нямаме практически критика от няколко десетилетия. Критици като Светльо Игов, Минко Бенчев, Здравко Петров, Исак Паси, Здравко Недков, Георги Янев, Владимир Янев, Мишо Неделчев са само спомен от един литературен живот. В момента "критиката" е изместена от недорасли сноби и журналисти с изключително ниско ниво. Но, за съжаление, те са определящ фактор. Наистина, навремето имаше и критици като Максим Наимович, който пишеше по две рецензии - положителна и отрицателна. Веднъж объркал джоба и вместо положителната дал за печат отрицателната рецензия. Да. Имаше и такива. Но мнозина от критиците не правеха естетически компромиси. Идеологически - да, но естетически не правеха. Да си спомним Венко Христов дори... Опитвам се да следя литературата и процесите сега - май има повече процеси, нежели литература. Компромиси и приятелски кръгове. И слугинаж. Много слуги. Спомнете си Едуард Вик и неговото интервю, оттегляйки се от България... В интервюто каза:"Оттеглям се, защото в България има литературна мафия"... Това са страшни неща. Сега има едно полумомче - трътлесто едно, като от стихотворение на Константин Павлов излязло. С очилца. И дава тон в литературата, без да е написало нито ред. Но поне го прави с апломб. Брои публично книгите, които е прочело. Пет хиляди... Че на мен баба ми ми беше прочела на глас толкова преди да се науча да чета, а личната ми библиотека днес е над седем хиляди заглавия. И от всяка имам текст в главата си - правили са експеримент. Та, това момче, което задава тон в литературата с няколко думи - "страхотно", "жестоко", изключително" - без да е направило нито един ученически поне анализ, решава кои са съвременните гении... С една дума, съвременните гении имат своя наставник, ако използваме Тончо Жечев. Представете си само за миг Светлозар Желев до Тончо Жечев... Само си представете и ще разберете комичността на младата литература... Защото само поети и писатели, които са имали Тончо Жечев в живота си могат да се нарекат поети и писатели... А тези, които имат Светлозар Желев, който не е написал и един ред могат ли да се нарекат писатели? Баба би казала: "Каквато им е критиката, такива са им и писателите"...И като прибавите и няколко популярни журналисти (колкото по-жълт, толкова по журналист), разбираш накъде е тръгнала литературата. Това не е еволюция, това е деволюция в литературата.Та сега няколко полуграмотни журналисти се опитват да дават тон на литературата. И се появи едно арогантно "ноемврийско поколение". За разлика от "априлци" при които има някакъв бунт, усещането, че променят, че са част от тази промяна, при "ноемврийчетата" има яхване на вълната. Бих нарекъл тази литература "удобната" литература. Къде е "Моминството на войниците" на Иван Динков, например. "Екзитус" на Златомир Златанов къде е. "Балада за Гьорг Хених"... Значи, не социализмът им е виновен... Един приятел веднъж обвини сина си, че закъснява за работа в неговото предприятие, защото социализмът го бил възпитал така. И го попитах защо няма успели въстания в България - или предварително избухват, или закъсняват... Манталитет се нарича това, не политическа система... Бих говорил още много за това, ама, "замълчи, сърце"...