ВМЕСТО ПО ТЕЛЕВИЗОРА ДА СЕ ПОКАЖЕМ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА

Слушах, че даже и гледах как Камен Воденичаров коментира смъртта на Милен Цветков. Как слага каруцата пред коня и обяснява, че съдебната система е корумпирана. Че бил чул как едни обяснявали, че някога един прокурор и един съдия по време на разговор били казали, "че мъртвецът не давал пари"... Т.е, няма случай да се защитават интересите на мъртвия и по-добре е да обърнем джоб към убиеца... Поредната илюстрация на "Ефекта Дънинг - Крюгер" (склонността да се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си. Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае.) Разбирам емоционалната му връзка със загиналия Милен Цветков, да му е леко небето, и търсенето на разплата. Но да хвърляш камъни в съдебната система, неразбиращ нищо, ама нищо от нея, прилича на самодеен театър от юристи, които разясняват методите на Станиславски пред публиката. Представете си как биха тълкували юристи Чеховото: „Ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне"... Дали юристите професионално биха разглеждали тази теоретична литературна дефиниция, или ще извадят дебелите томове на Наказателния кодекс... В случая става въпрос за две компетентности - на професионалния юрист и професионалния актьор. Само че в случая иде реч за човек, облечен с авторитет (показват го по телевизията), което вече значи инстанция. Защото проблемът в случая не е в съдебната система. Много интересно, ако някой попита Камен Воденичаров като как да се смени съдебната система, дали би казал, че Европейската, каквато е нашата, трябва да се смени с англосаксонската. Защото те не са много. Ремонт на законодателство не значи смяна на система, ама толкова знае момчето, толкова може... И колко пъти се е намесил на улицата, казвайки на съседа, чакайки на червен светофар да излезе, и да си прибере изхвърления фас през отворения прозорец. Защото не съдебната система трябва да се промени, а ние трябва да се променим. Променяйки другите. Или и той ще си хвърли фаса на следващото кръстовище, защото всички го правели. Ако някой бе подал сигнал за движещия се с бясна скорост автомобил на убиеца на Милен Цветков по улиците на София преди няколко дена... Ако някой го беше направил. Ако е минал покрай него и звънне на "112" и от там реагират и полицаите го спрат... Ако същите тези полицаи му бяха взели преди няколко дена книжката, дали щеше да излезе да кара без нея. Ако, като му вземат книжката майка му му бе взела ключовете... Хайде сега, скъпи Воденичаров, от БНТ на колко такива не обърна внимание, не отвори прозореца на собствената си кола, за да се покажеш през него, не през телевизора. Ако си го направил от телевизията до крайната точка колко човешки живота си могъл да спасиш. Колко човешки живота си могъл да спасиш. Излиза, че отварянето на прозореца на собствения автомобил е по-трудно, отколкото появата на телевизионния екран. И, ако не го можеш това просто изчезни от екрана... Защото и за това не ставаш...