ОЩЕ
НЕЩО ЗА ЧАЛГАТА
Всъщност въпросът е кой произвежда чалга в България… Защото
производството на това нещо има своя пред -производствен процес. Тя е само резултат
от колективните усилия на една прослойка от хора, която нарича себе си с
гръмкото име ИНТЕЛИГЕНЦИЯ… Защото чалгата е продукт на техния колективен мозък.
Съвсем наскоро почина един поет – като че ли съвсем наскоро
не почина и друг поет, и друг, и друг… Смъртта е естествен край на живота и е
единственото нещо, от което със сигурност няма да излезем живи… В един орган на
СБП – странно, всички там са членове, пък органът им общ – та в този общ орган
излезе нещо като некролог за блажено почившия български поет… Изданието излиза
и във Фейсбук и аз прочетох за Хинко Георгиев тъжната новина. Съвсем скоро
отидох да го видя в с. Ясен, Плевенско, родило между другото и един от
най-големите ни преводачи Александър Муратов…
Никой от СБП не бе ходил да го види – Хинко Георгиев имам
предвид. Може би, защото се срамуваха видните писатели от това, че Хинко лежи
дълго в психиатрия…
Странно, българинът се срамува от психичното разстройство
по начина, по който се срамува и от венерически болести. А може би почесването
на психично болните е опит да се освободят от срамните буби, полепнали по
душата им…
Както и да е…
Хинко живееше в центъра на селото, обгрижван единствено от
жена си и близките си и необезпокояван от ония членове, за които говореше с
възторг, защото понякога ги вижда по телевизионните екрани…
Но не в това е въпросът…
Въпросът е в тяхната духовна и езическа неграмотност…
Защото във Фейсбук изданието същите тези писатели бяха кликнали
по едно „харесвам” под съобщението за смъртта на Хинко…
Същите тези писатели, които възторгват до умиление нацията,
ХАРЕСВАХА СМЪРТТА НА СВОЙ КОЛЕГА…
Вероятно това е най-лесният начин вече да изразиш своята
скръб по някого…
Същите тези хора, които харесваха смъртта на своя събрат по
перо ден след това ореваха орталъка за това, че някой бил спечелил някакви
европейски пари и чалгата щяла да превземе високите върхове на тяхното изкуство…
И си спомних същите тези членове как изпълваха като с татуировки органа си със
текстове от рода на: „Баба ми беше
неграмотна от дете”, „Нашият вол Средан не беше скопен”, „Мъже, жени и добитък
нагазиха до кръста във водата”, „Конят преживяше на поляната”
и т.н. гениални текстове, които дори най-силиконената чалгаджийка не би
ползвала не за друго, а защото помни своя селски произход и знае, че волът е
скопен бик, че конят не е преживно животно, че баба й, след като е била
неграмотна от дете няма начин да се е родила грамотна, че на кравите кръстът е
така сложен, щото няма начин да тръгне животното на два крака из барите…
Нека да не влизам в подробности и да съобщавам как в някои „велики”
белетристични произведения хановете ни на 14 страница са плешиви, а на 347
разрошват буйните си коси, как Аспарух яде царевични питки хиляда години преди
откриването на Америка и царевицата барабар с тютюна, заради което сега дори в
чалготеките не се използва естествен тютюнен дим… Не, защото го открили тютюна,
а защото Вождът и Учителят на нацията Бойко Борисов откри ЗАБРАНАТА.
Та така…
Същите тези, които „харесват” смъртта на своя колега, които
не знаят смисъла на това, което пишат, които пишат, без да мислят възроптават
срещу това някой да получи едни пари… И всичкото това възмущение е по-скоро не
в това, че някой получава едни пари, а в това, че тези пари няма да бъдат
споделени с тях…
Все пак да не забравяме, че автори на изящната словесност
като Надежда Захариева, след като превърнаха същата тази словесност в чалга
текстове стана и зам. Министър на културата…
За какво иде реч?
За възмущение от чалгата или за възмущение заради несподелените
пари…
Защото същите тези хора не можаха да вкарат хора в книжарниците,
същите тези хора не можаха да вкарат слушатели в концертните зали – въпреки че
текстовете на Лили Иванова и Васил Найденов са писани от същите тези
автори, които пишат текстовете на Алисия, Азиз или някой от многото чалга изпълнители…
Чалгата възникна преди години като реакция срещу забраната
да се слуша „упадъчната западна рок музика”… Появи се Хисарският поп…
След това Тодор Колев в стремежа си да го иронизира
продължи тенденцията… Може да се каже в този смисъл, че чалгата беше първият
опит да се дистанцираме от забраните…
За съжаления този феномен не се разви… Попадна в ръцете и устата
на посредствени автори на текстове и музика. И понеже няма над какво да се
замислиш за този продукт започнаха да плащат тези, които нямаха кой знае колко
повече акъл върху раменете си от авторите на това „изкуство”…
От тези, които с едно „лайкване” харесват смъртта…
Ами това е…
Христо СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар