Христо СТОЯНОВ
Сияна си отиде. Загина. По пътищата на България. Но не Сияна загина. Загинаха и нейните неродени деца. Неродените й внуци загинаха. Загинаха бъдещи учени, писатели, художници, лекари… Загинаха Нобелови лауреати. Но може би загинаха и бъдещи убийци на Нобелови лауреати, лекари, художници, писатели, учени. Неведоми са пътищата Божии. Защото Сияна няма да стане никога майка. Нейните родители няма да отглеждат децата й, нейните родители няма да отглеждат внуци, докато Сияна мие чинии в по - бели страни от нашите. Сияна няма да завърши Оксфорд, Сорбоната или Софийския университет. Защото Сияна завърши живота си. И животът на нейните деца и внуци завърши. Защото по пътищата на живота няма пътни знаци. Както и по пътя за село Телиш няма пътни знаци. И сега всички искаме пътни знаци. Яхваме моторите и хукваме (това не е най-точната дума, защото можеш да хукнеш само с двата си крака), но ние хукваме с двете си колела, нарушавайки знаците. Колкото ги има. Заобикаляме дупките, но не заобикаляме гробовете, които също са дупки. Защото, заобикаляйки един пешеходец, ти заобикаляш един гроб. Заобикаляш всички тези гробове на неродени учени, писатели, художници… Защото знаците са вътрешна необходимост. Те не са ламарините, които някой гладен ром е откраднал и е продал във вторични суровини, за да нахрани един бъдещ крадец на пътни знаци вкъщи. Защото по ведомост знаците ги има. Но ние ги заобикаляме. А ги заобикаляме, защото никой не се съобразява с бъдещето. И ако няма знак за максимално допустима скорост никой, ама никой никога няма да намали скоростта. А знаците ги носим вътре в нас и те се наричат съобразяване, съпричастност се наричат. И никой не си задава въпроса за тази вътрешна маркировка, която дава възможност Сияна да живее, да роди своите деца, от които ще излязат учени, лекари, художници, Нобелови лауреати… А тези вътрешни знаци няма кой да ги постави. И ако не ги виждаме, за това са виновни петте века робство, четиридесет и петте години комунизъм, Путин и Тръмп са виновни, че не можем да ги намерим тези знаци. Защото някой ги е откраднал и продал във пункта за вторични суровини на историята. И сега всички протестираме и виним тези, които убиха Сияна. А Сияна я убихме ние всички. Всички убихме Сияна – и неродените и деца избихме, и неродените и внуци. И вместо да размахваме плакати: „Аз съм Сияна“, най-добре е да разпънем транспаранти пред домовете си: „АЗ УБИХ СИЯНА“… И неродените й деца по подразбиране аз ги убих…
Няма коментари:
Публикуване на коментар