На Мартин Димитров му прерязали
спирачките на личния автомобил. Това не е само укорително – това е страшно.
Може спокойно да се нарече атентат. Рязали са ми маркуча на спирачките и
трябваше така да се спусна от Кръстова гора. В колата бяха Иван Кулеков и Евтим
Милошев. Какъв страх съм брал само аз си знам. Накрая Кулеков взе колата в свои
ръце, тъй като бях на един месец шофьор. Зная кой преряза спирачките – беше
монтьор, който не искал да чете „Скритият живот на една помакиня”. Освен, че не
е искал той да я чете, не е искал и други да я четат…Както и да е – минало
свършено. За мен – лошият спомен. И страхът, който брах. Но при Мартин Димитров
е друго. Той е политически лидер. Всеки политически лидер в България трябва да
надживее безсмъртието си. И без това писателите в България ги мислят след като
умрат. А някои от тях подрастващите ги псуват и им рисуват допълнителни мустаци
и бради в часовете по литература. И аз съм го правил, заради това не се и
бръсна – да няма къде да я рисуват тая брада. Пък по снимка не могат да ме
обръснат. Друго си е да си Мартин Димитров – хем бръснат, хем политик, хем
никакви шансове да влезе в учебниците по история. Това е лично мнение. Заради
това Мартин е обезпокоен за живота си. И с право. Откъдето и да погледнеш случката
си е атентат. Или поне опит за такъв. И, слава Богу – неуспешен. В такива
случаи всеки български гражданин се обажда на полицията. Прави оплакване в
РПУто, на чиято територия е произлязло произшествието. Образува се дело против
неизвестен извършител, дознателите отиват с технически екип до МПСто,
преглеждат го, търсят следи, ножовката, с която е срязана тръбата за спирачна
течност, може и някое влакънце от дрехата на зложелателя да е останало по
рамата и ауспуха, защото се е навирал със сигурност под колата. Това Мартин
Димитров го знае и със сигурност би го препоръчал на всеки, комуто са се
осмелили да прекъснат тръбата за спирачна течност. И Мартин Димитров е направил
същото. Почти същото е направил и Мартин Димитров. Обадил се е на министър
Бъчварова. Пардон, на кого се е обадил Мартин Димитров. На кварталния си
министър на вътрешните работи Бъчварова. Мисля, че това е повече от коментар. Защото
това ли е работата на вътрешния ни министър – да прати разследващ екип. Можеше
и тя да залегне под колата за събиране на веществени доказателства. Вместо на
Бъчварова обаче е трябвало да се обади на Плевнелиев. Той дори знае със
сигурност кой е прерязал спирачките. Путин се е въргалял нощеска под колата на
Мартин Димитров. И е превърнал хибридната война в кибритна война, тъй като има
и няколко запалени коли в София… Въобще, има какво да учат нашите деца в
часовете по история. Лошото е, че няма какво да научат…
Няма коментари:
Публикуване на коментар