вторник, 23 октомври 2018 г.

"ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК" И ЛИПСАТА НА МОРАЛ

Още от създаването на "Литературен вестник" започнах да публикувам в него. Дори преди създаването на вестника. Още в търновския алманах "Янтра" започнах да публикувам, а подир и във вестника. Дори, имам смътен спомен за това, че стихове, които бях изпратил за алманаха попаднаха директно във вестника. В един от първите му броеве. Бе през близката 1990 година - казвам "близката", защото времето не е толкова далечно, че да забравиш какво е ставало, освен ако не се има предвид ниската историчност и историческа култура на тези, които го присвоиха после това издание. Вестникът бе създаден от Мария Георгиева и Никола Инджов, който му стана и първият Главен редактор. В един момент обаче новопоявилият се вестник "Демокрация" приватизира вестника. Преди първите приватизации в България. И го оглави Едвин Сугарев. СДС имаше нужда от "фенове" - като погледна назад имам чувството, че СДС бе създадено наистина на принципа на фенклубовете после. Вестник "Демокрация" имаше вопиюща нужда от последователи, от интелигенция. Вестник "Литературен вестник" вече бе набрал скорост, четеше се, имаше дискусионни текстове, поезия, която... не се различаваше от "партийната" поезия, излизаща преди в "Литературен фронт", "Пулс", "Народна младеж"... И подариха вестника на Едвин Сугарев и Румен Леонидов. Имам чувството, че целта на изданието бе да докаже, че графоманията е литература. Въпреки че в началото излизаха и сериозни автори, някои дори с леви убеждения. Въобще, какви убеждения можеше да има по онова време, освен отрицаване на нещо, намирисващо на "ляво"... А, във вестника дойде и Владо Левчев, Малина Томова по-късно, леко да й е небето. Разбира се, после се присламчиха новите "ноемврийчета" - Георги Господинов, йордан ефтимов, Пламен Дойнов... Верността към СДС и "новите идеи" ги изтласкаха към научни титли, работа в университети, преводи на текстове със съмнителна художествена стойност... Директори на студентски домове... След като Едвин им предостави вестника и замина в Монголия, тези момчета решиха, че друго, освен графомания не може да се публикува. Графомания, воняща на интелектуалност. Постепенно кръгът от сериозни автори бе ограничен под предлога, че в литературата вече влизат хора с естетически концепции, създаващи своите естетски групи и кръгове. Така четиримата полуписатели се изтъпанчиха в позата на "Кръга Мисъл", с обща снимка, като всеки бе застанал в нея и приел образа я на Славейков, я на... Разбира се, започна и отрицаването на всичко преди тях - от Вазов, който, според тях, бил умрял от газове след преяждане с боб - до отричане на Христо Фотев, който бил плагиат и буквално преписал от "Песните Соломонови". Всъщност това го написа "видният учен" и бъдещ лауреат на наградата на името на Христо Фотев. Всъщност, вестникът вече приемаше циничен вид, арогантен и анти литературен. Новото "Ноемврийско поколение", по подобие на своите учители вече имаше свой орган, откъдето громеше всичко, което напомня на литература. Защото литературата за тях е начин на създаване на кариера, в никакъв случай обаче не и на литературни текстове. И когато стигнаха заветните си върхове, започнаха да чоплят вестника. И да го делят на "стари" и "млади"... И няма кой да им каже, че графоманът и стар, и млад е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот... Ами, това е...

Няма коментари: