ЗОЗА

                В памет на Тодор Кръстев

Сега такива думи няма. Зоза… Да се убиеш да ги търсиш не можеш да ги намериш. Вървиш по улицата и зозиш… Всъщност, „зозиш“ още по я няма. Тя е производна на „зоза“, но нищо не значи. За първи път чух тази дума от едно момиченце, кажи-речи на моите години. Не може да не е била на моите години, защото родителите ни се сватосваха помежду ни. „Свате – това, сватьо – онова“… Инстинктивно някакси разбирахме, че за нас двамата иде реч и се изчервявахме колчем нашите отиваха на гости при „сватовете“ си, или те идваха вкъщи. Тя беше малка накипрена госпожица, превърната от родителите си в кокона, чиято мечта бе някога да стане зоза. Мене ме питаха как се казвам и аз винаги отвръщах по един и същи начин, защото по смеха им разбирах, че им харесва. А аз исках да се харесам не по-малко от нея. Всяко дете иска да се хареса на възрастните, защото това носеше своите облаги – бонбон, шоколад, внимание на масата под формата на допълнително. Аз обичах допълнителното повече от основното ядене и се стремях неистово към него, като изяждах всичко в чинията си. В детската градина дори трупах десертите на всички деца пред себе си. Купичките от крем-карамел трупах, десерта трупах на скришно място в мен. Постепенно това скришно място почна да става все по-видимо и сега съм принуден да ходя километри, за да го скрия. А са минали точно шестдесет години от тогава. Та аз се харесвах, защото на нетактичния въпрос как се казвам отговарях: „Бате Ичо Христо Недков Стоянов малкото Буче“… Бях малкото Буче, защото на баща ми му викаха Буката. Дори, ако щете вярвайте, но аз разбрах, че баща ми се казва Недко едва в класовете на основното училище. Дори мама се обръщаше към него: „Буче – това, Буче – онова“… Даже, като кажеше „Буче“ и аз се обръщах. Бащата на Зозата беше боксьор. Казват, че бил един от най-добрите боксьори в Габрово, но го уби един алкохолик в хотел „Балкан“… Точно под хотел „Балкан“ имаше бар в скалата. Дали са я пробивали нарочно не зная, но баща ми ми е казвал, че по време на бомбардировките на Габрово всички са се крили от английските самолети вътре. Тогава е било бомбоубежище. И хотел „Балкан“ го е нямало. После направили и нощен бар там. С вити стълби. Отваряха бара в 22.00 часа откъм хотела, а в 4 часа сутринта отваряха вратата откъм булеварда. Та се сдърпали нещо двамата – пияницата, който оживя и най-добрият боксьор на Габрово. Най-добрият боксьор на Габрово ударил един единствен път пияницата, оня се преметнал през перилата. Премятайки се обаче успял да се хване за реверите на най-добрия боксьор на Габрово и го повлякъл със себе си. Във въздуха се превъртели и пияницата паднал върху най-добрия боксьор на Габрово. Няколко дена след погребението жена му дойде с дъщеря им вкъщи. Но никой вече не я попита как се казва. Пък и тя вече не се казваше „Зоза“… Сигурно не е и искала повече да е зоза, защото майка и беше с най-черната рокля на света. Пък и каква зоза можеш да бъдеш, след като майка ти е в черно, защото баща ти, който всички го мислеха за най-добрия боксьор на Габрово, го е убил нищо и никакъв пияница, който една боксова ръкавица дори не бил сложил през живота си. Така нито тя стана зоза, нито аз се ожених за нея. Така и не разбрах какво е „зоза“, но, колчем си отида в Габрово си въртя главата на всички световни посоки с надеждата, че ще зърна зозата. И ако я срещна ще и кажа, че аз съм „Бате Ичо Христо Недков Стоянов малкото Буче“… Ами, това е…