"МАКЕДОНЦИТЕ" В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Господи, как си създават митологии някои... "Литературен вестник" бил създаден от Едвин Сугарев и неколцина още... И това го твърди и присламчилият се около "кръжеца (без)Мисъл" Мишо Неделчев. Стигна до там, че "Триъгълника на смъртта - Преводачите, Писателите и Журналиста" бил наречен така, защото не се знаело дали няма да ти се случи нещо и да не се прибереш. Единственото, което ни се случваше там беше да се напием. Но внушението на Мишо за някакво дисидентстване, за опасно живеене си свършва работа в това филмче по БНТ. Най-опасното нещо, което Мишо е направил в живота си по онези времена бе колениченето пред Пантелей Зарев, тогава председател на СБП, на коктейла по повод Празника на поезията в гр. Благоевград. Въпреки че от Мишо съм научил много за поезията, защото водеше Литературния кръжок "Пеньо Пенев" към МК "Кремиковци"... Където, апропо, взимаше хонорар колкото една заплата на металург. А заплатите на металурзите бяха големи. Но, за "Литературен вестник"... "Литературен вестник" бе създаден в Търново. Той бе продължител на алманах "Янтра". Тогава всички Окръжни градове издаваха по един литературен алманах, в които работеха членовете на писателите в съответния град. И тъй като 1989 година настана криза за хартия, Никола Инджов и Мария Георгиева (поетеса от Велико Търново) закриха алманах "Янтра" и създадоха на негово място "Литературен вестник"... Аз съм публикувал още в първите му броеве. След около половин година Едвин направи шмекерлъка и изданието мина под шапката на в. "Демокрация"... И го оглави, разбира се. Е, аз продължих да публикувам и в него. Но това митологизиране изяжда главата на истината. Не им вЕрвайте... Георги Господинов, йордан ефтимов, Николай Дойнов и Николай Пенчев сега си изземват история. И после се чудим на македонците. Ама ние си имаме македонци, които яхат чужда литературна история, представяйки я за своя, героизирайки се. Героизирайки се...