Любомир Левчев днес трябваше да навърши 91 (деветдесет и една) години. Все още няма улица на негово име, библиотека на негово име, площад на негово име... Което, имайки предвид манталитета на българина, все още го прави наш съвременник... Е, има нещо кръстено на негово име - синът ми Любомир. Беше ми кум и кръстник на сина ми. Бяхме излезли в Смолян, Любо хвана Любчо за ръка и се шмугнаха в един хранителен магазин. Бяха бедни времена, Любчо беше на три годинки. Влезли в магазина и Любо Левчев казал: "Какъв шоколад искаш?". Любчо огледал витрината и казал: "Аз лично предпочитам саламче"... И излязоха от магазина с пълна торба със салами. И шоколад, разбира се... Измъквал ме е многократно от милицията, защото и аз, като сина ми тогава "Лично предпочитах свободата"... Господи, бате, как липсваш само.
Няма коментари:
Публикуване на коментар