ИЛЮЗИОНИСТЪТ ВСЪЩНОСТ ДОРИ НЕ СЪЩЕСТВУВА - ТОЙ Е ИЛЮЗИЯТА

Изкуството на илюзиониста е прекрасно. Излизаш пред публика, а публиката - затаила дъх. Тя не знае като си свалиш цилиндъра какво ще излезе от него - зайче, говорещ папагал, златна рибка с три желания в перка... Гледа със затаен дъх масата, в която е легнала асистентката, а илюзионистът жестоко реже масата и разделя съвсем видимо момичето, чиято глава мига на парцали, а в другия край на сцената краката й мърдат, мърдат. И затваряш очи и си представяш, че това е жена ти, не, че това е майката на жена ти и си представяш вече как никой няма да успее да я съедини и ти вече черпиш в кварталната кръчма, когато... О, ужас. От масата не излиза жена ти или майка й, а момичето... А можеше да не е така, нали. На другия ден на спектакъл в друг град илюзионистът размества краката, от цилиндъра вади пони... Почти така, както някой вади от шапката си снимки с нощни шкафчета, пълни с петстотиневрови банкноти и спящ премиер до тях със зъреден върху нощното шкафче с парите пистолет. (Мисля си, след като още в началото на този спектакъл се появи пистолет по законите на Чехов до края на тази постановка дали ще гръмне, а трябва) После се появява от цилиндъра на илюзиониста диктофон, и в него някакъв глас съобщава сексуални закани по адрес на някого. А като ехо от друг запис се чуват гласове на отдавна мъртви, които съобщават какво точно се е случило след смъртта им, но никой не намира алогичност в датите на смърт и датите... Както и да е... Сега се появиха записи от бити протестиращи. Не от бити полицаи, от бити протестиращи. А онази част от записа, в която тези протестиращи бият полицаи, палят слама под краката им така, че чак очакваш един униформен Джордано Бруно да каже на момичето по сутиен: "О, санкта семплицитас"... И единственото нещо, което пречи на този полицай да проговори на чист латински е: "Тъпо ченге, разкарай се оттука. Глупак, таковай си майката, тук се слуша мойта воля, аз съм суверен..." и прочие простотии, че чак простащини. Илюзионистът през това време чака и рови в джобовете. И когато всичко се умири той ще излезе неочаквано на сцената, ние ще решим, че сме го извикали на бис и той ще извади от цилиндъра един президент с вдигнато юмруче, досущ като този, за когото не сме гласували, но сме го избрали - според илюзионистът да речем. Защото в страната на Астор и мистър Сенко публиката ръкопляска. И въобще не може да разбере, че всъщност никой никога не вади от цилиндъра илюзионистът... Защото той се прави на несъществуващ...