НЕ СЕ ЛИ НАРИЧА ТОВА, С КОЕТО ЗАВЪРШВА ГЪРБЪТ, КАНДИДАТ ЗА ПРЕМИЕР...

Пламен Николов. Кандидат за Премиер на Република България. Който ще бъде лицето на България пред света. Влиза в Парламента на Република България... Тръгва към своето място. Няколко депутати, в това число и жена (дама) стават, за да му направят път. И той се добира до своето място с гръб към тях. С гръб към тях, да не казвам онова място под опашката. Под гърба. Етиката, драги, изрично забранява това. Трябва да си с лице към тези, които са ти направили място. И в Парламента, и в киното, и в театъра, и в Овалния кабинет на Белия дом... С лице. Не с гъз... Но ти с него ще ме представляваш пред света... С онова нещо, с което завършва гърба ти и с което пробиваш в политиката... Защо, мамо, не ме роди сляп... Дядо Йоцо да прогледне, аз да не виждам това... Всъщност, винаги съм мислил, че половината на поклона е надупването... Може би домашното възпитание на кандидата за премиер е ориентирано към втората част на поклона... Към поклона, гледан отзад...