(НЕ)ЗАВИСИМОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА

Много ми се иска да честитя този ден на независимостта, но трудно ми се удава. Защото независимостта не е лист хартия, подпечатан от великите сили. Независимостта е състояние на духа. Защото независим ли е народ, който продължава да размахва китки на Балканите в очакване на пореден освободител, който да го пороби. Такъв народ не е независим. Той знае, убеден е, че нищо не зависи от него (до гуша втръснала ни игра на думи)... Независим ли е народ, който не може дори да стигне до консенсус под чие влияние е живял най-добре - под руско, или под американско. Понякога си мисля за тези, които са умирали за тази независимост (Защото те не са живели за независимостта, за свободата си. Те са умирали за това, а народ, който умира за нещо, а не живее за това нещо не е свободен и независим...) .Всъщност, това е смърт бадява, защото нищо не се е променило след това. Как обезсмисляме смъртта на Националните си герои впоследствие, щом не можем да осмислим техните усилия и ги превръщаме така в армия от самоубийци. Само като си помислим - защо се самоубива Ботев на Вола, след като негови съратници пращат депеша до Високата порта за връщане в рамките на Отоманската империя, за да избегнем само зоната на влияние. Може ли да е независим народ, който не знае какво да прави със свободата си. Последните тридесет години го доказват. Че той, българинът, използва свободата си не за друго, а за да избяга, да емигрира от тези ширини. И като отиде в обетованата земя да се тупне в гърдите и да се похвали, че петстотин години е бил роб. Народ, който се гордее с покорството си не заслужава нито свободата, нито независимостта си. Ами, честито...