ПО-ДОБРЕ ДА ДАРИШ ЖИВОТ, ПРЕПОРЪЧВАЙКИ ДОБЪР ЛЕКАР, НЕЖЕЛИ ДА ОТНЕМЕШ ЖИВОТ, г-н СТОЙЧО КАЦАРОВ

Инатът изкривява лицата на хората и те погрозняват. Инатът на гърба на хората изкривява и лицата на множеството. В случая с Ковид-19 министерският инат изкривява в плач лицата на близките на починалите. Починалите не ги виждаме, те са в затворени ковчези. Министрите не ги виждат. Защото не знаят, че смъртта на човека е трагедия. Те знаят, че смъртта на многото е статистика. Всяка сутрин изнасят информация за заразените и починалите, а после обясняват колко добре се справят с пандемията. Вероятно - лично. Няма нищо по-красиво от това да признаеш своята безпомощност. Вярно е, че в историята не се остава с подобно признание. В историята се остава с трупове. Колкото повече, толкова повече, както би казал Мечо Пух. Страшно е когато не си признаеш слабостта и не поканиш за съдействие поне хората с опит. Хората, които доказаха, че могат да се справят. Вярно е, няма да влезеш в историята. Живите няма да разберат дори. Но пък каква радост за очите - живи хора вървят по улицата, пред очите ти. Детски гласове влизат в ушите ти. Признавайки своята безпомощност ти даряваш живот. По-добре е да дариш живот, препоръчвайки добър лекар, нежели да отнемеш живот само защото си бездарен такъв, господин Стойчо Кацаров...