ЗМИЕВА ДУПКА

И не змей, от някаква странична дупка излизала змия, цялата облепена със злато. Били люспите й от злато, а очите й били от два големи диаманта. Тя пазела имането. Било на дъното на змиевата дупка и понякога подсказвало за себе си. Нощно време там, горе, над село Одоровци до сутринта горял синкав огън. Това било доказателството, че има злато. Там, където има закопано имане задължително горял син огън по цели нощи и на него топлели измръзналите си душички иманярите. После взимали въжета и се спускали в дупката. Но от страничен отвор излизала тази, цялата облепена в жълтици змия и убивала със силен удар този, когото спускали. Така и никой нямало да разбере за нейното съществуване, защото как да разбере някой, като всички ги изкарвали мъртви от дупката. Но един го извадили полужив. И той им казал как излизала златната змия, поглеждала го с двата си диаманта право в очите… Но той нещо направил, свил ли се е, сгушил ли се е в раменете си, ама змията така и го оставила неударен. А когато го извадили другарите му не се знае колко живял още. Сигурно малко е живял. Ама и те не живели много след него, защото, казват тъдявашните, освен че изскачала змията и удряла, мястото било прокълнато. Ако змията не си свършела работата – клетва застигала иманяря преди да намери имането. Под скалата със змийската дупка бе селото на тетка Дарка. Тетка Дарка беше сестра на мама. Тя единствена от цялото семейство не бе вкусила от емигрантския живот, защото, когато тръгнали за България, тетка вече се била омъжила и останала в Одоровци. Беше гръмогласна и сърдечна. Никой не е виждал как се виждат две сестри след двадесет години. Мама била на 15 годи-ни, тетка – вече женена. След двадесет години само сините очи ги издаваха. Очите не се променят. Само очите не се променят в човека. Прегърнаха се така, сякаш са намерили имането. И плачеха от радост така, сякаш са се разминали със змията… После тетка Дарка направи хляб. Най-черният хляб, който съм ял. И най лютивия боб към него. Ядеш и плачеш. Дали от лютото, или от черния като живота хляб. Черен и вкусен – като живота. И скъп – като имането на дъното на Змиевата дупка. После, нестанали от паралията, започваха приказките за Змиевата дупка… Връзват ме с въже през кръста и ме спускат в нея. Бавно. И, докато ме спускат си мисля как да излъжа змията. Вече усещам как синият огън облизва краката ми. Как се катери синият огън нагоре по дупката. Синият огън… Може ли да е по син от очите на тетка, си мисля. После очите на мама. Че то небето не може да е толкова синьо, аз за огъня съм се закъхърил. Не може да е толкова син. Значи не е толкова страшно. Защото аз съм се давил в очите на мама. И на тетка Дарка в очите съм се давил. Тогава, когато се видяха за първи път. Влязох в очите им и не зная накъде да поема. Ама, накъдето и да поемеш – синьо… Чувам как съска змията, как приижда към мене. Сгушвам се, трябва да се разминем. Не може да няма начин да се премине. За клетвата въобще не мисля. Защото няма по-тежка клетва от това двадесет години да не се видиш със сестра си. Аз съм част от клетвата. Дали, ако не съм се родил мама пък нямаше да се върне по тия земи? Сигурно този, който е скрил имането и е поставил змията е проклел българите да не се виждат поне двадесет години. Двадесет години… Мама среща погледа на тетка и тетка плаче. И мама плаче. Аз съм малък и им се чудя на акъла. Ами да не се гледат. Ама имат време да наваксват. Двадесет години. Може ли погледът да се мери в години? Може… А знаете ли как изглежда двадесет години дълъг поглед… Ами, ей така. Като очите на мама и тетка, когато се срещнат над синията. Хлябът също е лют. Само очите на мама и тетка са благи. Синията била останала от баба и дядо… И си местят местата – всяка сяда на своето детско място. Огънят в Змийската дупка е студен, огънят в очите на мама и тетка е топъл. Не е горещ, топъл е. Спокоен съм за тях и се унасям. Последното, което виждам, преди да ме спуснат в дупката на съня да си търся имането, са очите на мама. И тетка. Завиват ме. И сутринта разбирам, че съм открил имането на дъното на змийската дупка. Дори пипам около себе си. За първи път съм спал на сламеник. През една дупка на сламеника виждам, че е пълен със злато. И шуми. Мама и тетка са се навели над мен. Мама вече не плаче. И не мога да разбера само заради златото, или заради мене, но казва на тетка: „На мама златото“… И видях през сънените си очи огънят в огнището да показва къде да ме намерят...