ТЯ

                       На дъщеря ми Ваня

Имаше едно момиче в махалата навремето. Беше много добро момиче. Явно този, с когото за първи път си е легнало е бил роден на Игнажден, защото така му тръгна на мъже после. Идваха, лягаха си с момичето и си отиваха. Имаше принципи това момиче - до обяд чакаше вкъщи. Ако никой не дойдеше то излизаше и се връщаше вкъщи едва когато намереше с кого да го направи. Ако не намираше чакаше него да намерят и да го приберат в друга къща. Страхуваше се да остане само. Мъжете идваха, лягаха и си отиваха. А то мечтаеше някой да остане. Който и да е - но да остане. Какъвто и да е - но да остане. Минаха години, но то вярваше, че ще се намери един ден такъв човек. Дори да викат след него "балама", задето останал баш при това момиче, то вярваше, че той не е такъв. И чакаше. Когато си лягаше с някого, докато той се поти върху него, то затваряло очи и си представяло, че той ще бъде и утре вечер. И следващата на утре вечер. И по-следващата. Само и само да не му се налага да излиза и да си търси дружинка за следващата вечер. Просто мразеше самотата. Защото в самотата се случват най-лошите неща. В самотата можеш да си мечтаеш и за най-прекрасните неща, но вместо тях да ти се случват най-лошите. Но и те са добре дошли, защото какво по-лошо може да ти се случи от това да си сам. Понякога момичето си мислеше, че някои народи дори попадат под чуждо владичество само и само да не замръкнат някога сами. А нощите в историята са по няколко века. Толкова е една историческа нощ - има-няма пет-шест века. А на него една едничка нощ само му се струваше с продължителност от пет-шест века. Момичето растеше, но не озверяваше, защото в литературата озверяват само рибките в аквариума на Коцето Павлов. Една сутрин един се успал в леглото на момичето. И останал. То припнало до бакалията, купило храна, бутилки отбрани питиета. Било толкова щастливо, че дори тези, които са си отивали от нея съжалили, че някога са го напуснали. Дори те видели колко красиво и усмихнато е то и им се приискало да го изпратят до вкъщи. Дори един му предложил да занесе покупките до тях, само и само да повърви с момичето, докато го изпраща. Но то не си позволило повече щастие от това, което вече му се било случило. И не се съгласило да дели щастието си с двама мъже. Прибрало се момичето вкъщи при своя любим, той станал и дори не се изкъпал. Момичето си помислило, че той не иска да изтрие ласките от тялото си и станало още по-щастливо. А той дори не отишъл до масата да обядват, а само седнал в леглото и започнал да сърба супата, която момичето сготвило за първи път в живота си... То била толкова щастливо, че дори и да загрухтял, за него това щяло да е ухажване. След което той пак заспал, а то бдяло над съня му. Дори спряло да мисли момичето, защото мислите му така подскачали по хълмовете на мозъка му, а то не искало мислите му да вдигат шум и ги спирало. Вечерта той погрухтял и върху нея, защото я помислил за любовна вечеря. Не точно любовна, но момичето не искало дори да си помисли нещо вулгарно с него. Когато минали няколко дена той вече започвал да се кара за това, че закъснява от магазина, момичето приемало това като ревност и пак ставало щастливо. Спря да поздравява дори съседите си. После съседите започнаха да чуват викове от нейния прозорец, но то го затваряше да не би хората да й урочасат щастието. Един ден той тръшна един от прозорците и той се строши. Другият строши с една ваза. Тя си купуваше от пазара редовно цветя и си представяше, че той й ги е донесъл. Дори ставало, прегръщало го и му благодарило за цветята, а той отблъсквал момичето от себе си... Един ден той грабнал кухненския нож и заклал момичето. Когато дошла полиция то било усмихнато. Патоанатомът написал в акта, че си е отишло поне щастливо, защото умирало в ръцете на убиеца си. Все пак в нечии ръце умирало момичето, а не само...