ПОДАРЪКЪТ

Има два вида подаръци – заслужени и внезапни. За да заслужи подарък едно дете трябва да изяжда най-противните буламачи, каквито е способна да направи майка му. Аз лично си изяждах всичко, като накрая дори се опитвах с лъжицата да обръсна мустаците на Пенчо Семов. Но все не успявах. Баба ме хранеше в чиния, подарена лично на всички работници от него и аз се стремях да разкрия лицето му. А когато веднъж ми попадна косъм и бях на път да върна всичко обратно в чинията си помислих, че много енергично съм размахвал лъжицата и така съм отскубнал косъм от мустаците на великия габровец. Въобще не можех да заподозра, че е от главата на баба. Аз на баба й имах пълно доверие. Но понеже идваше Коледа се въздържах и преглътнах дори косъма, защото можеха да ме докладват на дядо Мраз, който не живееше толкова далече. Живееше през две, или три къщи от нас и не се налагаше да му се пишат писма. Само внимавах да не би през лятото, като го срещна да го поздравявам така, както се полага да бъде поздравяван такъв старец. Веднъж се бях размечтал нещо и въобще не забелязах, че имам обект за поздравяване, той се изкашля и мимоходом ми подхвърли, че ще дойде Нова година и да не се изненадам, ако подмине нашата къща и аз остана без подарък. На другия ден го чаках пред портата, за да бъда първият, който ще го поздрави. Даже се заседях и изчаках да се върне, за да го поздравя и последен. И той обеща да ми донесе подарък за Нова година. Същата година баща ми ми купи ски, но ми ги донесе дядо Мраз, който, за наш късмет, ни беше комшия. Но по-добре комшия да ти донесе подарък, облечен като дядо Мраз, отколкото баща ти да завари чисто гол дядо Мраз при майка ти… Имахме такъв случай в квартала. Но в Дядо Дянко какви ли случаи не е имало. Когато ми носеше подаръци изтръпвах при мисълта, че може да замести Пенчо Семов на дъното на чинията и да му оскубя брадата с лъжицата. Но търпях и такива видения, защото как иначе да получи подарък едно дете. Тези подаръци възпитават в конформизъм – още по онова време подозирах, че съществува такава дума, но не бях я чувал още. С моя луд характер колко ли подаръци съм изпуснал през живота си?. Сигурно са много, защото понякога с години никой не се сеща да ми подари нещо. Хем сменихме дядо Мраз с дядо Коледа – но и това не помогна. Даже дядо Мраз бе по-щедър от наследника си, въпреки че идваше само на Нова година, докато дядо Коледа идваше и по време на други зимни празници. Иначе и двамата ухаят на греяна ракия и бахур – нарочно съм ги мирисал. И куче не може да различи единия от другия, честна дума. Пък и с годините връщането към дядо Мраз бе по-желано, защото той поне си водеше Снежанка. А аз много му харесвах този артикул от антуража. Той и дядо Коледа помъкна една Снежанка със себе си, но тя присъстваше само като повод за пристрастяване към него. С годините разбрах, че Снежанка може да съществува и без старец около себе си. Но тогава се налагаше аз да й правя подаръци. В интерес на истината предпочитах, а и още е за предпочитане, аз да получавам подаръци, вместо да давам. Стигал съм дори до там, че ми се е искало дядо Коледа да ми подари направо Снежанка и да се свършва с илюзиите вече. Разказвах тези неща на един приятел, той ме погледна хитро, поднесе към мустаците си лъжицата с шкембе чорба така, че те плувнаха в нея, а аз започнах да броя колко от мустаците ще продължат да съществуват извън чорбата. После изтри с опакото на фланелата си устните: „Ето защо не нося потник никога – няма с какво да се избърше човек“ и започна да ми разправя как един негов познат му подарил лека кола. Не зная каква беше връзката между дядо Мраз, дядо Коледа и леката кола, но на сутрешно шкембе всякакви разговори се допускат. Било миналата година. И било лятото. В тази същата шкембеджийница, ама на онази маса. Виждам ли я, виждах я масата и това трябваше да бъде доказателство за истинността на случая. Седнал при него някакъв познат, ама далечен познат. Толкова далечен, че даже аз отрекох да го познавам и дори да съм чувал за него. И когато казал на далечния познат, че зачестил със запоите, защото му откраднали колата и вече нищо не го спирало да влиза в кръчмите, оня казал, че неговата си стояла пред блока, ама той пък не я ползвал, защото кръчмата му била направо пред входа. Даже колата била паркирана по-далече и минавал на път за нея покрай входа на кръчмата и била като чисто нова – ама той е монтьор, може да пипне това-онова. И извадил ключовете на колата, документите за платен данък и застраховка извадил. И накрая му рекъл, че ако тази кола му помогне да не се пропие като него: „Твоя е“… Моя познат потъркал очи, ама, лято е – не е Коледа. Пък взел ключовете на колата и тестето с документите. Намерил колата и почнал да я ползва. Как само една кола може да промени живота на един човек? Спрял да пие съвсем, защото пестял за гориво. Дори не каза с дизел ли е, с бензин ли е колата. Отварял от време на време капака, лягал под нея – де тампон да смени, де дюза… Но една сутрин излязъл и какво да види – всички коли от блока строени на паркинга, само неговата я нямало. Затюхкал се, какво да каже на далечния познат? Обадил се в полицията и те обещали да я намерят. След няколко дена му се обадили колкото да кажат, че колата въобще не е открадната. Защото я видели на камерите, но я карал нейният собственик и те нищо не можели да направят. Дори не можели да му я отнемат. От тогава го чакал в кръчмата, но не сядал на онази маса: „Виждаш ли я?“ Такава хубава кола била. А онзи дори не се обадил да му каже, че ще си я вземе…