РАШКОВ, „ПРАВО“ НЕ ПРОИЗЛИЗА ОТ ПРАВЕЦ

Все съм вярвал, ама да имаш дванадесет тоалетни и да се осираш публично излиза извън всякаква логика… И в такива случаи, имайки предвид и юридическата титла : “доцент“ не мога да не спомена един важен цитат от любимия поет на Румен Радев Гьоте: „Теорията е сива, друже мой, зелено е дървото на живота“… Ама за до цент Бойко Рашков (слято ли се пишеше титлата, или само при Рашков е отделно „до – цент“)… Най-добрият превод на този стих на Гьоте от „Фауст“ направи преди много десетилетия неграмотната ми баба: „На гледане – убаво, ама на зобане… „ Ако трябва допълнителен превод това значи, че изглежда нещото добре, ама вкусиш ли го… Всички тези неща ги пиша не за друго, а защото така разпиляно говори и „до цент“ Рашков. И докато в главата му нещо придобива някакъв образ най-малко от „Кръстникът“, то тутакси в нея се вмъква нещо и размътва фабулата на Марио Пузо. И тази фабула приема кафеникав – до жълт оттенък – от изявите на Рашков. Защото това не са изявления, а изяви, при това били политически. Да кажеш, че си говорил „политически“ в качеството си на министър на вътрешните работи, когато става въпрос за конкретни престъпления е късане на дипломата и замяната й с партиен билет. Или всичките до центури на въпросното лице са били вписани в партийния му билет, или се е явявал по Наказателно право с цитатник на Маркс, Ленин и Мао… По всичко личи, че представата на до цента за магистрала стига най-много до Правец. А и познанията му по право вероятно са добивани от компютър със същото име, защото не може юрист, още повече до цент, да игнорира фактологията и да насочва умишлено в публичното пространство към собствените си правни (Правешки) фантазии. Не зная неговото право на какво се крепи, но в моите представи правото се крепи на два стълба – Истината и Доказателства за истината. И всичките му опити да се впише в съвременните процеси са опит да ни върне в Правец, откъдето произлиза според Рашков, името на юридическата наука – Право…