ХАЗАРТНА ЗАВИСИМОСТ

Те по цял ден са в залите за хазартни игри - ротативки, едноръки пирати, покеравтомати... Очите им светят почти като екраните срещу тях. Съсредоточени са. Ако някой им бръкне в очите няма и да усетят. Ако някой им извади очите пак няма да усетят. Защото дори на сън виждат покеравтоматите. Те нямат мокри сънища, те имат бонуссънища. Вкарват още и още пари, за да смъкнат бонуса. После, като свършат парите си ходят по другите със светнали погледи да искат. Ако не - захлупват със стол покеравтомата и бягат да търсят заем. А като падне бонуса продължават, с надеждата, че ще си върнат загубеното. В много редки случаи някой печели, но се прехвърля на друга машинка, за да загуби. Не сте го изпитвали - аз съм го изпитвал. Това е повече от пристрастяване. Това е болест. В някои скали на зависимостите хазартът е изместил вече твърдия наркотик. Пристрастяването започва с първото сядане зад светещите и подскачащи ябълки, круши, черни и червени сърца, седмици... След третото сядане ти вече играеш докрай. И когато влезеш в стаята за гласуване, когато застанеш зад машината за гласуване усещането вече е същото. И започваш да гласуваш... Докато загубиш всичко. Никаква разлика, повярвайте. Никаква разлика. Тия, които измислиха покеравтоматите за гласуване въобще не се шегуват. Това са съдържатели на хазартния клуб "България"... И даже не плащат данъци. Не знаете кой е съдържателя ли, ами вижте бюлетината...