ТВОРЕЦ

Тази дума винаги ме е ужасявала. Защото ме е изправяла пред съвършенството на Бог. В този смисъл Творец е този, който е постигнал Съвършенство. Въпреки че с Потопа и Содом и Гомор Бог показва, че дори и той не винаги е постигал съвършенство. В този смисъл Човекът преди Потопа е бил чернова и така, както писателят къса черновата след редакция на текста, така и Бог се е опитал с гумичката на водата да изтрие грешките… И, все пак, оставя най-силния си образ Ной… Или пък Лот, който продължава човешкия род чрез грехопадение с дъщерите си… Дали пък Бог не се опитва да ни каже, че съвършенството е непостижимо дори за него. Че Творецът дори в най-съвършените си дела се връща към тях за редакция… В този смисъл ние сме привилегировани, защото не убиваме физически никого след редакция. Въпреки че унищожаваме вярата на тези, които ни четат, слушат, гледат. Унищожаваме това, което Бог ни дава след Сътворението – човешката душа. В този смисъл ние унищожаваме Бог. Но, за Твореца… Създавайки нещо човек се съизмерва донякъде с Бог. 

(Дали пък онази забрана да не рисуваме и да не го изобразяваме не е Неговият страх от съперничество:

Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, или какво да било подобно на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, неговата поръка да не Му съперничим:“)

В този смисъл наричайки някого „Творец“ ние вече престъпваме Божия заповед. Но правейки изкуство ние се опитваме да коригираме Бог – като коректора в печатницата, който коригира текстовите грешки на автора. Въпреки че някой бе казал, че изкуството е в грешките (как ми се иска да съм аз)… В този смисъл е редно да си задам въпроса за новите течения в изкуството. Абстракцията не е ли опит да се подскаже на Бог, че е време да върне Хаоса. И че ние, съвършените творения може да се окажем лошият сън на Бог. И би било прекрасно като се събуди да ни няма… И, мисля си, ние се опитваме да му помогнем…