Гледам клипове в мрежата. Имитации на Вежди Рашидов, Астор... Би могло да минат за актьорски шаржове, ако бяха изчистени от злобата в тях. Много злоба. Приличат на стихове от "Албатросът" на Бодлер:
АЛБАТРОСЪТ
ПОНЯКОГА ИЗ ПЪТ, ЩОМ СКУКА ГИ ОБЗЕМЕ,
ОГРОМНИ АЛБАТРОСИ МОРЯЦИТЕ ЛОВЯТ -
БЕЗГРИЖНИ СПЪТНИЦИ, КОИТО ДЪЛГО ВРЕМЕ
НАД БЕЗДНИТЕ ГОРЧИВИ СЛЕД КОРАБА ЛЕТЯТ.
НА ПОДА ПОВАЛЕН МЕЖДУ ВЪЖА ДЕБЕЛИ,
ТОЙ - КРАЯТ НА ЛАЗУРА! - МЪЛЧИ, СКОВАН И ПЛАХ,
НО СТАВА И КРИЛЕ ОГРОМНИ, СНЕЖНОБЕЛИ
КАТО ВЕСЛА ПЛАЧЕВНО ПОВЛИЧА ПОКРАЙ ТЯХ.
О, ПЪТНИКА КРИЛАТ С ПОХОДКА ТЪЙ НЕЛОВКА!
ПРЕКРАСЕН В СВОЯ ПОЛЕТ, КАК ЖАЛЪК Е И ВЯЛ!
ЕДИН МУ ПУСКА ДИМ В РАЗТВОРЕНАТА ЧОВКА,
А ДРУГ СЛЕД НЕГО КУЦА, МОРЯЦИТЕ РАЗСМЯЛ.
ПОЕТЪТ Е СЪБРАТ НА ПРИНЦА НА ЯТАТА,
СРЕД БУРИТЕ СЕ НОСИ, СТРЕЛА НЕ ГО ЛОВИ,
НО ДОЛУ, ЗАТОЧЕН СРЕД ГМЕЖА НА ТЪЛПАТА,
КРИЛАТА ИСПОЛИНСКИ МУ ПРЕЧАТ ДА ВЪРВИ.
Къде сполучливо, къде - не, но във всички случаи тези "имитации" приличат повече не злобни подигравки, нежели на особености на Лили Иванова, Вежди, Астор... Страшното в случая е, че хора като Астор си отидоха от този свят. Но в мрежата има повече гаври с него, отколкото дори откъси от представления. В съзнанието на младите остава не ролята, която Астор играе в нашето илюзионно изкуство, "Оскар"-ите му за илюзионно изкуство. Не. Това не остава. Остава един опростачен образ от "Шоуто на Слави", където буквално слугуват иначе талантливи актьори. И се замислям за личната отговорност на всеки от нас. Дали си задаваме въпроса: "Какво оставяме след себе си"... Или смятаме, че собствените ни фекалии са добра тор за поколенията след нас. Защото, ако така мислим, не се учудвам от смрадта, която се носи от бъдещето... Смрадта, която се носи от бъдещето е смрадта, която оставяме зад себе си сега...
Няма коментари:
Публикуване на коментар