Предупреждавам, че този текст няма да има амбицията за
психологично или психиатрично изследване, въпреки наложителното поставяне на
диагноза на Волен. Закъснелите с няколко десетилетия диагнози обикновено са за
сметката на милиони жертви преди диагнозите. Защото каква е файдата от
диагнозата, поставена на Адолф Хитлер седемдесет години след неволната му
смърт? Разбира се, че между двамата има много общо. И Хитлер, и Волен Сидеров
се занимават с визуално изкуство – първият е художник, вторият е фотограф.
Хитлер кандидатства поне в художествена академия, Волен не можа да го докара и
до там. Но влезе все пак в академията, която изучава негови колеги – фотографи
и кинооператори. Така че в случая и двамата са пристъпили прага на съответното
висше училище. За Разлика от Хитлер, който не бива приет в академията, но не прави
трагедия от това, Волен Сидеров бе изхвърлен от НАТФИЗ при опита му да отиде на
лекции, но не в съответния клас. Все пак ученолюбието трябва да се толерира.
Представете си само на какъв кръст е бил разпънат Сидеров между питиетата пред
„клекшоповете” и късните вечерни лекции в НАТФИЗ… И Волен, и Хитлер имат своите
литературно-философски опити. Само дето нашият не се спря и издаде няколко
книги, докато австриецът издава една книга. И двамата правят партии, но в
едната влиза елитът на нацията и останалият извън партията елит до известна
степен подкрепя партията. Докато в партията на Волен влизат само екзалтираните
аутсайдери… Хитлер екзалтира последователите си, докато най-екзалтирания от
обкръжението си е Волен. Хитлер има идеология – Волен няма идеология. Хитлер
има любими автори – композитори и философи. Волен Сидеров не смее да си
признае. Волен Сидеров се движи с маси над главата си, Хитлер го носят
народните маси… Хитлер потъва в бункера, Волен Сидеров в „Пирогов”… Ами това е…
Няма коментари:
Публикуване на коментар