СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ВМЕСТО БИБЕРОН

В България качеството на живота се измерва по дължината на опашките. Колкото по-дълги са опашките пред някой магазин, толкова е по качествен животът в населеното място. Има ли опашка - има я и България. Даже веднъж ходих в чужбина. И като видях опашка на едно място разбрах, че има българска общност. Опашката е социалната мрежа на българина. Там той научава новините, дава съвети на правителството, купува си и хляб понякога - ако не забрави защо се е наредил на опашка. Защото българинът се реди не защото иска да си купи нещо. Или са пуснали дефицитни стоки. Не. Опашката за българина е някаква инерция. Той така се реди на опашка за освободители. Видиш ли опашка в Брюксел, то е, защото българи ще молят за освобождение. (Тия дни се редят на опашка с молба да се освободи Благо Коцев) Редим се на опашка за помощи, за програми... Отскоро време започнахме да се редим на опашка за освобождаване на други народи. После ще се наредим на опашка за получаване на сертификат за освободители. Русия има Сан-Стефански сертификат, Самарски сертификат... Германия има Добруджански сертификат, Франция има Ньойски сертификат... А ние лежим в 1300 годишни пеленки и се дерем на опашката. И се радваме, ако някой ни подхвърли телефона си да се забавляваме на опашката... Но сме в социалната мрежа на опашките, все пак. И чакаме на някой освободител да му излезе сертификата, че да ни гушне в прегръдката си. И ако някой ни попита какво чакаме ние повдигаме рамене и казваме: "Биберон... Биберон чакаме, че ще ви оревем орталъка иначе... " Но бибероните отдавна са свършили... Увиха ги в сертификатите и ги изхвърлиха в кошчето за боклук накрая на опашката...

СМРАДТА, КОЯТО СЕ НОСИ ОТ БЪДЕЩЕТО Е ТОВА, КОЕТО ОСТАВЯМЕ СЛЕД СЕБЕ СИ

Гледам клипове в мрежата. Имитации на Вежди Рашидов, Астор... Би могло да минат за актьорски шаржове, ако бяха изчистени от злобата в тях. Много злоба. Приличат на стихове от "Албатросът" на Бодлер:

АЛБАТРОСЪТ

ПОНЯКОГА ИЗ ПЪТ, ЩОМ СКУКА ГИ ОБЗЕМЕ,

ОГРОМНИ АЛБАТРОСИ МОРЯЦИТЕ ЛОВЯТ -

БЕЗГРИЖНИ СПЪТНИЦИ, КОИТО ДЪЛГО ВРЕМЕ

НАД БЕЗДНИТЕ ГОРЧИВИ СЛЕД КОРАБА ЛЕТЯТ.

НА ПОДА ПОВАЛЕН МЕЖДУ ВЪЖА ДЕБЕЛИ,

ТОЙ - КРАЯТ НА ЛАЗУРА! - МЪЛЧИ, СКОВАН И ПЛАХ,

НО СТАВА И КРИЛЕ ОГРОМНИ, СНЕЖНОБЕЛИ

КАТО ВЕСЛА ПЛАЧЕВНО ПОВЛИЧА ПОКРАЙ ТЯХ.

О, ПЪТНИКА КРИЛАТ С ПОХОДКА ТЪЙ НЕЛОВКА!

ПРЕКРАСЕН В СВОЯ ПОЛЕТ, КАК ЖАЛЪК Е И ВЯЛ!

ЕДИН МУ ПУСКА ДИМ В РАЗТВОРЕНАТА ЧОВКА,

А ДРУГ СЛЕД НЕГО КУЦА, МОРЯЦИТЕ РАЗСМЯЛ.

ПОЕТЪТ Е СЪБРАТ НА ПРИНЦА НА ЯТАТА,

СРЕД БУРИТЕ СЕ НОСИ, СТРЕЛА НЕ ГО ЛОВИ,

НО ДОЛУ, ЗАТОЧЕН СРЕД ГМЕЖА НА ТЪЛПАТА,

КРИЛАТА ИСПОЛИНСКИ МУ ПРЕЧАТ ДА ВЪРВИ.

Къде сполучливо, къде - не, но във всички случаи тези "имитации" приличат повече не злобни подигравки, нежели на особености на Лили Иванова, Вежди, Астор... Страшното в случая е, че хора като Астор си отидоха от този свят. Но в мрежата има повече гаври с него, отколкото дори откъси от представления. В съзнанието на младите остава не ролята, която Астор играе в нашето илюзионно изкуство, "Оскар"-ите му за илюзионно изкуство. Не. Това не остава. Остава един опростачен образ от "Шоуто на Слави", където буквално слугуват иначе талантливи актьори. И се замислям за личната отговорност на всеки от нас. Дали си задаваме въпроса: "Какво оставяме след себе си"... Или смятаме, че собствените ни фекалии са добра тор за поколенията след нас. Защото, ако така мислим, не се учудвам от смрадта, която се носи от бъдещето... Смрадта, която се носи от бъдещето е смрадта, която оставяме зад себе си сега...

НАВОДНЕНИЕТО И СПАСЕНАТА ЗМИЯ

Ако се чудите защо не пиша за наводненията да ви кажа - че той най-големият хидролог на Държавата Ахмед Доган още нищо не е казал, че аз ли. Но основната причина е, че нищо не разбирам. Знам, че в България търкулне ли се стомната всеки дава акъл... Вярно е, че деретата са неизчистени... Но това е медийната причина. Основната причина за това, че деретата не са изчистени обаче е в това, че деретата са замърсени. От хартишката до автомобилната гума. И всичко това го правим ние - данъкоплатците, които искаме някой да върви подир дирниците ни и да рине. И е без значение какво ще хвърлиш на улицата - салфетка, обелка, алуминиева опаковка или джанта с гума. Защото е въпрос на навик. Ако от малък си научен да хвърляш омазнената хартия от баничката извън кошчето за боклук ти ще хвърлиш и гумата в дерето сега... Застрояването - ами то също е въпрос на възпитание. Защото тази хленчеща нация напусна селото (селото не напусна нацията) и дойде в големите градове. Защото нямало работа на село. А работа има. И пренаселихме градовете. Селата запустяваха зад гърбовете ни, къщите се сриваха в селските дерета, а после първият потоп ги отпушваше и мъкнеше камъни и дърве след себе си. Вчера в репортажите мернах един човек, който беше спасил смок от водата... На село... Село, в което живеят няколко старци и спасените змии от тях... И се питате защо не пиша за наводнението. Ами заради това. И защото и в Япония има наводнения... А това е природата, която си отмъщава на човечеството... И ако се чудите кой е предизвикал апокалипсиси ще ви кажа - след всяко невъзпитано човечество идват наводнения. И винаги е имало по един Ной, който да спаси някоя змия от удавяне. Защото, ако и змиите се удавят кой ще даде плод на познанието на следващото човечество...

ДНЕС Е МЕЖДУРАНОДЕН ДЕН НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА И ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА... И ТЪЙ КАТО СЪМ В ДВЕТЕ КАТЕГОРИИ ДА ВИ ПОЧЕРПЯ С НЯКОЛКО СТАРИ СТИХОТВОРЕНИЕ...

ДНЕС Е МЕЖДУРАНОДЕН ДЕН НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА И ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА... И ТЪЙ КАТО СЪМ В ДВЕТЕ КАТЕГОРИИ ДА ВИ ПОЧЕРПЯ С НЯКОЛКО СТАРИ СТИХОТВОРЕНИЕ... (А на тези, които не признават и не  познават класическия стих - извинявайте, но поезията без него не може. Както и на тези, които не признават свободния стих - и без него поезията не може. А на едните и другите да кажа - ако не са плували и в класическия, и в свободния стих те се давят в леген с леко влажна вода...)

ВЛАКЪТ

На сина ми Любомир и в памет на баща ми

Сигурно ще е последна тази гара, заспала

в ъгълчето на живота,

щом не е посочил Господ в географията на ръката

други гари.

Как само се катери свирката на влака на релсите

по камертона –

как въздишат дробовете и съска въгленът

на слънцето от парата.

Аз от колко време вече този миг очаквам –

влакът да пристигне.

Във огнището сърцето си да хвърля – малко дъх

да си поеме.

Като куфар петдесет години със спомени

го тъпках и със дрипи,

а сега, с канап овързано сърцето, със мен

на тази гара дреме.

Своя морз часовникът почуква, а от другата

страна на телеграфа

баща ми чака вест от мен – с букет

от ангелски пера в ръцете.

Синът ми прати телеграма, че имал работа

и трябва да почакам,

да не хващам този влак, защото коловозите му

водят към небето.

Но ето го локомотивът със черно расо

и кадилница от мрак приижда.

Във вагоните му конски спят душите на умрелите

и си почиват…

И не можем ли с баща ми да отложим нашето

небесно свиждане,

щом влакът всеки ден товари и със някого от

тази гара си отива…

СБОГОМ

или

СИНЪТ МИ ЗАМИНАВА ЗА АМЕРИКА

Някога исках да командвам кораби.

По дочените гащи на морето

лунният кант ме изпълваше

с капитански възторзи.

Но после –

ах, после –

смъртта смъкна офицерските пагони от небето –

слънцето, луната –

и ги приши върху раменете на баща ми.

Баща ми стана капитан на своята подземница.

Преди да сгъна поредния си кораб от хартия след това,

го изпълвах с тайни знаци до баща ми.

Заповядвах му да се завърне.

През перископа на глухарчето усещах неговия поглед,

но беше рано още да се присъединя към подземната флотилия.

Римите – юнгите на паметта –

растяха със сина ми.

Римите се озверяваха към капитана си.

Отесняха книжните им кораби.

Един ден прекрачиха през палубата със сина ми

и ме изоставиха.

Побеляха стиховете ми от мъка.

Морето посиня като око

на сбил се в кръчмата моряк.

Дългобедрата зора заряза своите моряци

и пристигна тайно във съня ми.

По западния й чорап видях

да се спуска бримката на хоризонта.

Чак до вечната каюта на баща ми.

Вечната каюта на баща ми се пропука.

С единия си крак във гроба му –

с другия – в морето, виждам

как синът ми праща вече книжни кораби

от петолевки…

С морски знак…

ЧЛЕН ПЪРВИ НА БИБЛИЯТА

На Кольо Карамфилов

И беше светлина

и беше мрак

и беше здрач

от здрач

създаде Бог човека

и

човекът беше мургав

после

Бог изсече горите

Бог натроши камъните

Бог създаде за човека пустиня

и

пусна под пустинята нефт

и понеже нямаше какво да се купи

за човека Бог създаде българката

чак на седмия ден

оркестър от сто ангела

свиреше сръбска музика

в един японски ресторант

ЦИГАНКАТА МАРИЯ

На Николай Падешев

Тя семки чопли вече на небето…

Понякога лъска с ръкави луната.

Седи в звездната прах и вика: „Проклето

да е всичко – и тук… И оттатък…

Какъвто животът, такава – смъртта ми.

Две педи душа – за какво съм ти вече.

Аз дълго до тука хомота ти влачих –

ще свърна нанякъде някоя вечер…

Ще почукам на Бога, заседнал във рая –

отдавна е вътре – пие и блудства…

Като всички мъже, и Господ е пияница –

бие жена си, а децата си – псува…

И за тебе ли, Господи, трябва да прося.

Небесни пари да броя за хляб и ракия.

Из квартала твоето древно тяло да нося –

с леген и пешкир вечер нозете да мия.

За какво си ми, Господи? За какво съм ти?

Пусни ме за малко – децата да видя…

Днес е четвъртък и пред старата болница

просят стотинки… Просят стотинки…”

БАЛАДА ЗА ДОБРИЯ ЧОВЕК

и

ВЛЮБЕНИТЕ МРАВКИ

Докато цял живот сърцето безшумно се труди

и гръбчето му – бодро – просветваше в мрака,

собственикът на сърцето живя като луд – и

отглеждаше в своята стая влюбени мравки…

По-черни от душа на търговец мравките бяха.

Със очи от стафиди… С терлици от злато.

Но се събуваха – преди да влязат във хляба,

където се любеха алчно – от лято до лято…

Но нещо се случи… Нещо невиждано стана –

намордник изплете човекът за женската мравка.

За мъжката – синджирче, букаи – от стомана.

Иззида стена помежду им – от мрака до мрака.

С камшици ги учеше после на любов към човека.

Под нозете им тънки палеше свещ – за награда.

По-мъдър беше човекът от старец на няколко

века

и добър – защото на мравки хляб е подавал…

Беше човекът… Но отдавна човекът го няма –

в сърцето му мравките днеска любовно се трудят.

Женската – със намордник – е глуха още и няма,

мъжката дрънчи със синджири и мъртвия буди…

ПОБЕДИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ИЛИ ОБЩЕСТВОТО НА СПЕРМАТОЗОИДИТЕ

Горко на нация, която се обединява от спортни постижения, а не от Ботев, Яворов, Лилиев, Дебелянов, Майстора... Да те обедини физическото съревнование е възможно само в първични общества. Дори по-страшно. Общество от сперматозоиди, които се възхищават от Първия, превзел яйцеклетката. Общество, в което е необходимо физическото превъзходство на някой или нещо, за да се идентифицираш с победителя, без самият ти да си победител е общество на примати... Любомир Левчев разказваше една любопитна история. Когато казал в Латинска Америка, че е българин, домакините-революционери повдигнали рамене. Тогава той казал, че е от страната на Георги Димитров и те със светнали очи възкликнали: "А, този революционер, който подпали Райхстага". Левчев им обяснил, че всъщност не Димитров го е запалил, на което те отвърнали: "А ние го мислехме за раволюционер"... Аз се възхищавам на уменията на Христо Стоичков, но ако трябва в чужбина на незнаещите нищо за България бих казал, че това е страната на Гяуров. Не на Стоичков, което, знам, би свършило повече работа. Преди години бях писал, че революционерите в България са като отбор за Олимпийските игри - или скачат, или вдигат тежести... И все повече се отдалечаваме от интелектуалния елит. Съревнованието при нас, грях не грях, е физическо. Не интелектуално. Съревнованието е до превземане на яйцеклетката. Иначе и аз се радвам на волейболния ни отбор. Но се гордея с Ботев и Яворов... И тайно се надявам победилият сперматозоид да носи гените на Гяуров... Иначе си знаем, че народът се нуждае от хляб и зрелище... Зрелището го осигурихме, сега чакаме да потече вместо хляб вода в Плевен... Ами, толкова за шампионите...

ХРИСТО СТОЯНОВ

ЦЯЛОТО ДЕЛО НА ХРИСТО СТОЯНОВ В СЪДА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 19557/05

Христо Недков СТОЯНОВ

срещу България

Европейският съд по правата на човека (пето отделение), заседаващ на 4 април 2017 г. в състав:

Ангелика Нусбергер (Аngelika Nußberger), председател,

Ерик Мьозе (Erik Møse),

Ганна Юдкивска (Ganna Yudkivska),

Андре Потоцки (André Potocki),

Фарис Вехабович (Faris Vehabović),

Йонко Грозев (Yonko Grozev),

Карло Ранцони (Carlo Ranzoni), съдии,

и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделение,

След закрито заседание, проведено на 4 април 2017 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 19557/05) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от български гражданин, г-н Христо Недков Стоянов („жалбоподателят“), на 9 май 2005 г.

2. Жалбоподателят се представлява от г-жа Й. Вандова, адвокат практикуващ в София. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент г-жа М. Коцева от Министерството на правосъдието.

3. Жалбоподателят твърди, че разпространението от страна на Прокуратурата на информация, касаеща завеждането и хода на наказателното производство, водено срещу него, е било нарушено правото му на неприкосновеност на личния му живот, защитавано от чл. 8 от Конвенцията. Като се позовава на чл. 13 от Конвенцията, той съобщава за липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита, които да му позволят да поправи посегателството на личния живот, което твърди, че е понесъл. По смисъла на чл. 10 от Конвенцията, той се оплаква освен това, че завеждането на наказателното производство срещу него за разпространение на порнографски материали и медийните намеси на окръжния прокурор по този повод са попречили на разпространението на романите му в района му по местоживеене.

4. На 21 юни 2011 г. Правителството е уведомено за жалбата.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5. Жалбоподателят е роден през 1956 г. и живее в Смолян.

A. Предистория на делото

6. Жалбоподателят е писател, поет и журналист и по време на събитията работи като регионален кореспондент в Смолян за националния ежедневник „Новинар“.

7. Жалбоподателят твърди, че град Смолян е в центъра на район, в който са концентрирани голяма част от помаците в България, българоезична общност с мюсюлманско вероизповедание, известна с патриархалния си начин на живот и консервативните си нрави.

8. През 1999 г. две издателски къщи публикуват първите два тома от трилогия, чийто автор е жалбоподателят. Книгите са озаглавени „Скритият живот на една помакиня“ и „Рязания поп“. Според жалбоподателя двете книги описват живота в помашката общност, по начин, който може да предизвика разногласия, и някои пасажи съдържат описания на сексуални актове. Двете произведения са пуснати в продажба в няколко български града, сред които и Смолян, където предизвикват възмущението на някои граждани и на районния мюфтия, които сезират окръжната прокуратура в града.

Б. Наказателното производство срещу жалбоподателя и медийното му отразяване

9. На 29 ноември 1999 г., регионалното седмично издание „Отзвук“ публикува статия, която цитира думите на окръжния прокурор на Смолян, К. Статията посочва, че последният заявява, че ще образува наказателно производство срещу жалбоподателя за създаването и разпространението на произведение с порнографски материали, а именно книгата със заглавие „Скритият живот на една помакиня“. Според статията, прокурорът обявява, че това следствие ще бъде наблюдавано от окръжния прокурор.

10. С определение от 29 ноември 1999 г., окръжният прокурор на Смолян образува наказателно производство срещу жалбоподателя с обвинения за създаване и разпространяване на произведение с порнографски материали. В определението си, окръжният прокурор изрежда двадесет и един абзаца от първите две книги от трилогията и нарежда на следователя, натоварен с делото, да разпореди тройна литературна експертиза с цел да определи дали тези абзаци съдържат описания на сцени с порнографски материали. Прокурорът изисква също ръководителите на двете издателски къщи, които публикуват книгите на жалбоподателя, да бъдат разпитани и на жалбоподателя да бъде наложена мярка за неотклонение, която му забранява да напуска града без разрешението на наказателно-следствените органи (подписка).

11. На 30 ноември 1999 г., националният ежедневник „24 Часа“ публикува статия, озаглавена „Писател, разследван за порнография“. Посочва се, че окръжния прокурор на Смолян е образувал наказателно производство срещу жалбоподателя за създаването на произведения с порнографски материали, а именно романите „Скритият живот на една помакиня“ и „Рязания поп“. Статията приписва на окръжния прокурор следните думи:

„Предприех тази мярка заради обществената реакция в района на Родопите по отношение на публикуването на книгите и тъй като някои лица могат да се разпознаят, което би им навредило.“

12. Същата статия посочва, че жалбоподателят, разпитан по телефона, декларира, че ще се защитава сам и че ще изпрати на прокурора няколко литературни произведения, писани по различно време и които описват сцени със сексуален подтекст, като препоръчва силно на последния да прочете творбите на Юнг и на Фройд преди да образува дело срещу него.

13. На 4 декември 1999 г., ежедневникът „24 часа“ публикува на страница 23 две паралелни интервюта на жалбоподателя и на окръжния прокурор на Смолян. Интервюто на жалбоподателя носи заглавието „Мразят ме, защото имам талант“ и пасажите от него, които се отнасят до случая, гласят:

„Журналистът: Г-н Стоянов, като пишете тези романи, очаквахте ли срещу Вас да бъде образувано наказателно производство?

Христо Стоянов: Очаквах негативни реакции спрямо книгите, но не и от страна на прокуратурата. Не виждам никаква причина [прокурорът], дори и съдилищата да се занимават с романите ми, защото те не са порнографски. (...)

Ж.: В романите Ви, сексуалните актове са описани много подробно, в тях се откриват помакини, които имат репутация на много срамежливи поради патриархалния им начин на живот.

Х.С.: Това са истински истории с реални действащи лица. (...) В момента пиша трети роман на подобна тема. За действащото лице [вдъхнових се от историята на] момче, което е било изнасилено и чиито насилници са се разминали с глоба от 60 лева (...). Аз единствено повдигам завесите, които никой не е посмял да повдигне преди мен и това е резултатът от видяното. Не мразя помаците, аз ги защитавам, като им давам възможност да се идентифицират.

Ж.: Защо както християните, така и мюсюлманите в Смолян се обявиха срещу романите Ви?

Х.С.: Защото не са чели книгите. Всички казват: „Прочетох това (...), прочетох онова (...)“ Никой не казва: „В книгите пише така“ В Смолян ме мразят, защото имам талант. Те не разбират как някой като мен [без диплома за средно образование] е успял да отпечата тези книги и няма нужда от спонсори. Получих смъртни заплахи. (...) Потърсих защитата на полицията и на прокуратурата, но ми отказаха. Прокурорът К. принуди регионалното седмично издание Отзвук да публикуват статия, според която, след като пиша подобни неща, трябва сам да осигуря безопасността си. След публикуването на тази статия, майка ми също получи заплахи. (...)“

14. Интервюто на окръжния прокурор, озаглавено „Той обиди мюсюлманите с перверзиите си“, в относимите части към случая, гласи както следва:

„Журналистът: Господин прокурор К., защо образувахте наказателно производство срещу автора на романите Скритият живот на една помакиня и Рязания поп? Вие сте първият прокурор в България, който води наказателно преследване в България срещу писател за порнография.

Прокурорът: (...) Наказателно-процесуалният кодекс го позволява. Молбата ми за разследване се основава на чл. 159 от наказателния кодекс, който наказва разпространението и продажбата на произведения с порнографски материал. Той предвижда лишаване от свобода, което може да стигне до една година, глоба от 1 000 до 3 000 лева и конфискуване на порнографските материали. Наредих на [жалбоподателя да бъде наложена] мярка за неотклонение за срок от шестдесет дни до края на следствието. Не изпитвам никакви угризения, че станах, в края на юридическата ми кариера, първият български прокурор, образувал наказателно производство срещу писател за порнография. (...)

Ж.: Вие самият сте автор на литературни произведения и сте близък на г-н Стоянов.

П.: Нямам нищо против Христо. Той е редактор на моя книга (...). Взех предвид реакцията на обществеността към интервютата му в печатните издания по отношение на книгите му когато поисках образуването на наказателно производство срещу него. Получих няколко сигнала, искаха от мен да взема мерки [в тази връзка]. Със статия в пресата, публикувана в Пловдив, г-н Стоянов претендира, че сто и двадесет помаци от Златоград и от Неделино са се самоубили по религиозни причини и че църквите в района ни са символични осквернени. Поставя се въпросът какво правя като прокурор в такава ситуация. Създава се впечатлението, че ходя по трупове и си мълча (...).

Ж.: Какви са аргументите на обвинението, за да се твърди, че [жалбоподателят] разпространява романи с порнографски материали?

П.: Предадох книгите на окръжна следствена служба и подчертах двадесет и един абзаца. Не може да се прави никакво сравнение с класическите произведения като „Декамерон“ или „Монахинята“, както претендира (...). В книгите му може да се прочете как млада жена предлага гърдите си на брат си, докато един съсед прави секс с нея. (...)

Ж.: Г-н Стоянов Ви обвинява, че искате да цензурирате произведенията му.

П.: Нека се произнесат съдиите! Бих искал те да ми обяснят в коя друга ситуация чл. 159 от наказателния кодекс (...) би могъл да намери обяснение. Бих искал те да ми дадат по-фрапиращи примери в литературата от романите на г-н Стоянов. (...) Аз заемам поста окръжен прокурор на Смолян. Романите предизвикаха възмущението на нехристиянското население, като му приписват перверзни и абсурдни действия. Аз живея [в този район] от тридесет и пет години и познавам много добре положението. Бих реагирал по същия начин спрямо всяко друго лице, което смущава хармоничните отношения между различните религиозни общности в района.“

15. На 8 декември 1999 г., вестник Марица днес публикува интервю на прокурора К. озаглавено „Бих искал съдиите да ми обяснят какво е порнография“. Относимите към случая извлечения от статията гласят следното:

„Журналистът: “Господин К., казват, че делото на писателя Христо Стоянов е привлякло интереса на европейските наблюдатели А. и Г.

Прокурорът: Не знам защо биха се интересували от това дело, не съм го задържал под стража (...). Става въпрос просто за предварително разследване. (...) Какви основни права са нарушени в случая? Бих желал тези, които биха го оправдали, после да ми покажат (...) пример за текст с порнографски материали. Ако не приемем като порнография фактът да се описва жена, която се възбужда от баща си и която възбужда по-малкия си брат, тогава бих желал да ми обясните кое е порнография.

Ж.: Предвиждате ли възможността делото да не стигне до съдилищата?

П.: То няма да стигне до съдилищата, ако не им го изпратя. Поради това има следствие. (...) Защо ме възпрепятстват да проведа разследването? Това ми е работата и за това ми се плаща. Извадих двадесет и един абзаца, за които имам основателно съмнение (направих обосновано предположение), че става въпрос за порнографски материали съгласно чл. 159 от Наказателния кодекс (...). Образувах наказателно производство и изпратих делото на следователя, заедно с инструкциите ми. Следователят изисква литературна експертиза (...). Ако той стигне до извода, че трябва да прекратим делото и ако успее да ме убеди да го прекратя, ще прекратя наказателното производство. Г-н Стоянов ще бъде облагодетелстван от това решение (...). Ако изпратя делото пред съдилищата, той ще има възможността, сам или с помощта на адвокат, да докаже, че това, което е написал, не е са порнографски материали (...).

Ж.: Наистина ли е нужно да се разпореди мярка за неотклонение?

П.: Става въпрос за най-леката мярка за неотклонение: ако той смята да пътува, трябва да уведоми следователя (...).

Ж.: Вярно ли е, че Христо Стоянов е получил смъртни заплахи и че прокуратурата и полицията са отказали да му осигурят защита?

П.: Всеки може да получи такива заплахи. (...) Когато хората разбраха, че има разследване на углавно деяние, заплахите спряха. Аз самият предупредих хората, които ми звъняха по телефона и които дойдоха до офиса ми да ме видят. (...), че ще отговарят за действията си, ако нещо се случи с Христо Стоянов.

Ж.: Ако горепосочената религиозна група не беше реагирала по този начин, щяхте ли да предприемете същите мерки?

П.: Да, образувах предварително разследване не поради реакцията на хората, а поради това, че открих ситуация, която попада в разпоредбите на Наказателния кодекс.

Ж.: Никой никога не е бил разследван за разпространение на порнографски филми по кабелните мрежи.

П.: Това е въпрос, който е от компетентността на колегите ми в София. Аз отговарям за наказателните производства в моя регион: [порнографските материали] са създадени и разпространени тук. (...)“

16. На 10 декември 1999 г., регионалният вестник „Родопски преглед“ публикува друго интервю на прокурор К., в което той повтаря думите си от 8 декември 1999 г. и добавя, че чл. 159 от Наказателния кодекс има за цел да предпази юношите от пагубното влияние на порнографските материали.

17. На 3 февруари 2000 г., следователят, натоварен с предварителното разследване, изисква тройна литературна експертиза. Той иска мнението на трима експерти от Националната академия на науките по въпроса дали романите на жалбоподателя са произведения с порнографски материали. Следователят няма да пристъпи към обвиняване на жалбоподателя и няма да му наложи никаква мярка за неотклонение.

18. Експертите дават заключенията си през февруари и март 2000 г. Установяват, че книгите на жалбоподателя съдържат описания на сексуални актове, но според тях нито езика, нито стилистичните фигури, използвани от автора, не придават на тези произведения порнографски характер.

19. Въз основа на тези заключение, на 24 март 2000 г. следователят изпраща делото на районния прокурор на Смолян, като му препоръчва да прекрати наказателното производство поради липса на престъпен състав.

20. На 4 май 2000 г., районният прокурор прекратява наказателното производство срещу жалбоподателя поради липса на престъпление, което е потвърдено на 31 май 2000 г. с определение на един от прокурорите от окръжната прокуратура на същия град.

21. С окончателно решение от 20 юни 2000 г., окръжният съд на Смолян потвърждава постановленията за прекратяване на делото на прокурорите. Жалбоподателят е уведомен за това решение малко по-късно.

22. Според жалбоподателя, образуването на наказателно производство срещу него и медийното му отразяване са предизвикали враждебното отношение към него на много жители на Смолян и областта. Той твърди, че се чувства изолиран и че е получил многобройни смъртни заплахи по телефона. Добавя, че през март и юли 2000 г. полицията налага предупреждение на двама души, които отправят смъртни заплахи по негов адрес. Посочва също, че е спрял да пише и публикува книги и статии в пресата за дълъг период от време. Майка му била обезпокоявана от непознати на улицата, а тъст му, спортен инструктор, установил, че много деца напускат тренировките по джудо, които той води.

23. През февруари 2000 г., жалбоподателят публикува третата част от трилогията си. За разлика от първите две книги, от които били продадени 1 700 екземпляра само в Смолян, третият му роман не е пуснат в продажба в тази област. За жалбоподателя тази ситуация се обяснява с отказа на продавачите на книги да предлагат този роман на клиентите си от страх да не станат предмет на наказателно производство подобно на това, заведено срещу автора.

С. Иск за обезщетение за вреди, предявен от жалбоподателя

24. На 24 юли 2000 г., жалбоподателят завежда иск за обезщетение за вреди срещу прокуратурата. Като се позовава на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата, той претендира за сума от 10 000 български лева (BGN) за неимуществени вреди, които е получил според него от посегателството върху репутацията му, от една страна, чрез образуването на наказателно производство срещу него за разпространение на произведения с порнографски материали, а от друга страна, за многобройните изказвания на окръжния прокурор пред медиите по време на това наказателно производство.

25. Със съдебно решение от 8 декември от 2000 г., Окръжен съд Смолян отхвърля иска, предявен от жалбоподателя. Счита, че чл. 2 от Закона за отговорността на държавата не е приложим поради това, че лицето не е задържано по време на образуваното срещу него наказателно производство и че не е официално обвинено в създаването и разпространението на произведения с порнографски материали. Жалбоподателят обжалва съдебното решение.

26. На 27 март 2001 г., Пловдивският апелативен съд отменя съдебното решение на по-низшата съдебна инстанция поради процесуални нарушения и връща отново към него делото за преразглеждане.

27. На 19 юли 2001 г., Окръжният съд Смолян отхвърля отново претенциите на жалбоподателя. Той счита, че чл. 2 от Закона за отговорността на държавата не може да се приложи, тъй като жалбоподателят не е официално обвинен в рамките на образуваното срещу него наказателно производство.

28. Жалбоподателят подава въззивна жалба. Той твърди, че прокуратурата е образувала наказателно производство срещу него, че то е прекратено поради липса на престъпен състав и че, макар че срещу него не е повдигнато официално обвинение, съществуването на наказателно обвинение срещу него не се поставя под съмнение, тъй като окръжният прокурор се е изказвал многократно пред медиите по този повод. От гледна точка на жалбоподателя, това поведение на магистрата от прокуратурата противоречи на разпоредбите на Закона за съдебната власт, който, според него, налага на прокурорите задължението да не разкриват пред обществеността поверителна информация, която са получили при изпълнение на служебните си задължения, и да не обявяват публично становището си относно наказателното дело. Жалбоподателят се позовава на факта, че неоправданото според него образуване на наказателно производство от страна на прокуратурата и прекомерното медийно отразяване на делото му, са му причинили значителни неимуществени вреди.

29. На 28 ноември 2001 г., Пловдивският апелативен съд потвърждава съдебното решение на първата инстанция. Повтаря мотивите на по-низшата съдебна инстанция, и по-конкретно, че отговорността на държавата не може да бъде ангажирана с оглед на законът, на който се позовава, доколкото той не е обвинен в рамките на образуваното срещу него наказателно производство, нито е бил предварително задържан. Уточнява, че единствената възможност, предвидена от горепосочения закон, която не изисква официалното повдигане на обвинение срещу заподозрения, за да се ангажира отговорността на държавата, е била образуването на наказателно производство след изтичане на давността или в случай на амнистия. Добавя, че държавата не може да бъде отговорна за множеството интервюта на окръжния прокурор, поради това, че не се е касаело за следствени действия, извършени в рамките на наказателното производство. Жалбоподателят подава касационна жалба.

30. С решение от 9 ноември 2004 г. Върховният касационен съд отхвърля касационната жалба на жалбоподателя. Счита, че по-нисшите съдебни инстанции правилно са квалифицирали иска на жалбоподателя, като взе предвид, че попада под действието на чл. 2 от Закона за отговорността на държавата, тъй като се иска да привлече под отговорност прокуратурата за претендираните незаконни действия на окръжния прокурор. Счита все пак, че фактическото положение в случая не попада под действието на никоя от хипотезите, изложени в чл. 2 от Закона. Потвърждава съдебното решение на апелативния съд в останалите му части.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА

31. Чл. 159 от Наказателния кодекс, в редакцията му, която е в сила по времето на събитията, предвижда една година лишаване от свобода и глоба от 1 000 до 3 000 лева (BGN) за всеки, който създава или разпространява произведения с порнографски материали.

32. Съгласно чл. 135, ал. 1 от Закона за съдебната власт от 1994 г., в редакцията му, която е в сила по времето на събитията, не може да бъде предявена гражданската отговорност на магистратите за вреди, причинени от тях при изпълнението на служебните им задължения, освен ако не става въпрос за действия, образуващи състав на престъпление.

33. Чл. 136, ал. 2 от същия закон забранява на съдиите, на следователите и на прокурорите да разпространяват сведения, които са научили при изпълнението на служебните им задължения, и които могат да причинят вреда на граждани, на юридически лица и на държавата. Чл. 137 от този закон им забранява също да изказват мнение относно изхода на наказателните или гражданските дела преди да са приключили.

34. Чл. 179, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., позволява на прокурора, натоварен с разследването на дадено дело, да разреши разпространението на сведения, които се съдържат в прокурорската преписка.

35. Приложимата към случая част от чл. 2 от Закона за отговорността на държавата, в редакцията му, която е била в сила по времето на събитията, гласи следното:

Чл. 2

„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;

2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. (...) »

Поради скорошно развитие на съдебната практика на българския Върховен касационен съд, която постепенно е въведена от 2012 година насам, чл. 2, т. 2 от този закон се оказва прилаган и когато лицето, срещу което се образува наказателно производство, не е било официално обвинено от властите (Решение № 187 от 13.06.2012 г., по гр. д. № 1215/2011 г., на ВКС III г. о.; Решение № 341 от 05.10.2012 г., по гр. д. № 1310/2011 г., на ВКС IV г. о.; Решение № 425 от 01.12.2015 г. , по гр. д. № 3143/2015 г., на ВКС IV г. о.).

36. Съгласно съдебната практика на вътрешните съдилища, този, който претендира, че е понесъл вреди от събития, които попадат в обхвата на Закона за отговорността на държавата, не може да претендира за обезщетение в приложение на общите правила за обезщетение за вреди, тъй като горепосоченият закон съдържа особен текст, който е в разрез с общия режим на отговорността (вж. по-специално Решение № 1370 от 16.12.1992, гр. д. № 1181/92, ВС IV г. о.).

37. Съгласно чл. 11, ал. 2 от същия закон, органът за наказателно разследване е длъжен да оповести чрез средствата за масова информация, когато наказателното производство срещу задържан заподозрян приключи с постановление за прекратяване на наказателно производство и когато самото съществуване на такова наказателно производство срещу него е оповестено чрез средствата за масова информация.

38. Чл. 45 от Закона за задълженията и договорите позволява на всяко пострадало лице от незаконните действия или бездействия на друго лице, да поиска обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от това виновно поведение. Тази разпоредба намира приложение и в случаите на твърдени посегателства на добрата репутация на физическо лице в резултат на думи, публикувани в печатните издания (вж. напр., Решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС).

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

39. Жалбоподателят твърди, че думите на окръжния прокурор, оповестени чрез средствата за масова информация, във връзка с образуването и хода на наказателно производство срещу него са навредили на добрата му репутация. Позовава се на чл. 8 от Конвенцията, чиято приложима към случая част гласи следното:

„1. Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот (...)

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

40. Правителството се позовава на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Посочва, че жалбоподателят не е завел иск за обезщетение за вреди срещу прокурор К. на основание на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

41. Жалбоподателят отговаря, че посоченото от Правителството средство за защита е неприложимо в неговия случай.

42. Съдът не счита за необходимо да се произнася по възражението, повдигнато от Правителството. Всъщност, дори и да се предположи, че вътрешноправните средства за защита са изчерпани, настоящото оплакване е изцяло недопустимо поради изложените по-долу мотиви.

43. По този начин, Съдът припомня, че въпреки, че не е изрично гарантирано от Конвенцията, правото на репутация е част от понятието за „личен живот“, посочено в чл. 8 от Конвенцията (вж. наред с други, Pfeifer c. Autriche, № 12556/03, § 35, 15 ноември 2007 г., Petrina c. Roumanie, № 78060/01, §§ 28 и 29, 14 октомври 2008 г., A. c. Norvège, № 28070/06, § 64, 9 април 2009 г., Polanco Torres et Movilla Polanco c. Espagne, № 34147/06, § 40, 21 септември 2010 г., et Bălăşoiu c. Roumanie (№ 2), № 17232/04, § 30, 20 декември 2011 г.). Все пак, за да може да има позоваване на чл. 8, накърняването на репутацията трябва да бъде достатъчно сериозно и от характер да причини вреда „на личното ползване на правото на неприкосновеност на личния живот“ (A. c. Norvège, цитирано по-горе, § 64, et Mikolajová c. Slovaquie, № 4479/03, § 55, 18 януари 2011 г.). Съдът също така отбелязва, че дадено лице не може да се позовава на чл. 8, за да се оплаче от посегателство върху репутацията си, което би било предвидим резултат от собствените му действия, като углавно престъпление (вж. по-конкретно, Sidabras et Džiautas c. Lituanie, № 55480/00 и № 59330/00, § 49, ЕСПЧ 2004‑VIII ; Gillberg c. Suède [ГК], № 41723/06, § 67, 3 април 2012 г.).

44. В настоящият случай, жалбоподателят се оплаква от изявленията на окръжния прокурор чрез средствата за масова информация по отношение на наказателното производство срещу него. Счита, че те са нанесли вреда на добрата му репутация.

45. Съдът установява, че в интервютата, дадени в печатните издания, прокурорът уведомява обществеността, че образува наказателно производство срещу жалбоподателя за създаването и разпространението на порнографски материали и изброява определен брой следствени действия, които трябва да бъдат предприети според него в рамките на това производство (параграфи 9, 14 и 15 по-горе).

46. Съдът отбелязва, че споменатите в настоящия случай изказвания на прокурора са израз на преценката му в качеството му на магистрат, натоварен с наказателното преследване в неговата област, според която публикуването и разпространението на литературните произведения на жалбоподателя нарушават морала и представляват престъпление, наказуемо според българския Наказателен кодекс. Отбелязва също, че преценката на прокурора се основава на обективни данни, които изрично е споменавал в интервютата си, позовавайки се конкретно на някои пасажи от двете книги на жалбоподателя.

47. Отбелязва, че магистратът не се е изказал категорично относно наказателната отговорност на жалбоподателя, а е посочил, че наредените следствени действия, в частност тройната експертиза, са имали за основна цел да отговорят на въпроса дали фактите по случая са съставлявали разглежданото престъпление, и че жалбоподателят е могъл да се ползва от резултатите от тези експертизи. Констатира също, че прокурорът изрично е казал, че съдът е този, който трябва да се произнесе относно фактите и че, в рамките на евентуален съдебен процес, жалбоподателят би имал възможността да се защити срещу отправено против него обвинение (параграф 15 по-горе). По този начин той не е предрешил резултата от разглежданото наказателно производство.

48. Съдът следва да вземе предвид конкретния контекст, в който са направени медийните изяви на прокурора. Отбелязва, че публикациите на жалбоподателя, които той самият представя като предизвикващи разногласия (параграф 8 по-горе), са породили остра реакция от страна на някои членове на една от религиозните общности в неговия район (параграф 8 in fine по-горе). В резултат на това той счита, че изявленията на окръжния прокурор в медиите са отговаряли на опасения, изразени от една част от населението и са имали за цел да информират и да успокоят общественото мнение, като едновременно с това предпазят законния интерес на жалбоподателя да се ползва с добра репутация.

49. Съдът констатира, че от друга страна жалбоподателят активно е участвал в медийното отразяване на наказателното му дело. В действителност, той открито е влязъл в открито противоречие с прокурора чрез изявления чрез средствата за масова информация (параграфи 12 и 13 по-горе). Изявленията му в полза на публикацията и разпространението на книгите му и против образуването на наказателно производство са широко отразени от националните и регионални вестници.

50. С оглед на гореизложените обстоятелства Съдът намира, че интервютата на окръжния прокурор не са били в състояние да нарушат в достатъчна степен добрата репутация на жалбоподателя, за да бъде това нарушение квалифицирано като намеса в правото му на неприкосновеност на личния живот.

51. От това следва, че оплакването по чл. 8 на Конвенцията, е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено съгласно чл. 35 §§ 3 a) и 4.

II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

52. Жалбоподателят се оплаква от липсата на вътрешноправни средства за защита, които да са в състояние да поправят необоснованото според него накърняване на правото му, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията. Позовава се на чл. 13 от Конвенцията, който гласи:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

53. Съдът припомня, че чл. 13 от Конвенцията, който гарантира наличието на вътрешноправни средства за защита, което позволява позоваването на правата и свободите от Конвенцията, независимо от формата, в която те са гарантирани във вътрешния правов ред, изисква вътрешноправно средство за защита, позволяващо да се разгледа съдържанието на „защитимо оплакване“, основаващо се на Конвенцията и да предложи подходящите коригиращи мерки (вж., наред с много други, Kudła c. Pologne [GC], № 30210/96, § 157, ЕСПЧ 2000-XI). В настоящия случай, обаче, Съдът е обявил за недопустимо оплакването на жалбоподателя на основание на чл. 8 от Конвенцията (параграф 51 по-горе). Следователно, при липсата на „защитимо оплакване“ от гледна точка на този член, оплакването, изведено от чл. 13 също е явно необосновано на основание чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.

III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 10 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

54. Жалбоподателят се оплаква, че образуването на наказателно производство срещу него за разпространение на порнографски материали и медийните изяви на окръжния прокурор са довели до разубеждаването на книжарниците да продават романите му. Счита, че по този начин разпространението на книгите му в района на Смолян е било възпрепятствано. Позовавайки се на чл. 10 от Конвенцията, който гласи:

„1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.“

55. Правителството оспорва тези твърдения. Твърди, че разглежданото наказателно преследване е възбудено по Наказателния кодекс, че е приключило много бързо, че не е съпроводено с принудителни мерки спрямо жалбоподателя и че книгите на последния не са били забранени нито за издаване, нито за разпространение.

56. Съдът отбелязва, че, ако Смолянска окръжна прокуратура действително е образувала наказателно преследване срещу жалбоподателя за производство, разпространение и продажба на книги с порнографски материали, то той никога не е официално обвиняван или му е налагана каквато и да е принудителна мярка, приета в хода на това производство (вж. параграфи 10 и 17 по-горе). Единственото следствено действие, предприето в хода на разследването, е тройна експертиза, в резултат на която прокуратурата издава постановление за прекратяване на наказателното производство (параграфи 18-20 по-горе).

57. Следва да се отбележи също, че никаква официална мярка не е взета от властите, за да попречат на издаването или на разпространението на книгите на жалбоподателя. По-конкретно, не е било извършвано никакво претърсване на помещенията на издателите или на разпространителите на книгата и нито един екземпляр от произведенията на жалбоподателя не е бил иззет, конфискуван или унищожен (вж., a contrario, Handyside c. Royaume‑Uni, 7 декември 1976 г., § 43, серия A № 24).

58. Жалбоподателят изтъква негативните последици от образуването на наказателното преследване срещу него и медийното му отразяване върху продажбата на романите му в неговия район. Твърди, че книжарите вече не предлагали книгите му на своите клиенти от страх да не бъдат повдигнати наказателни обвинения и на тях (параграф 54 по-горе).

59. Съдът не изключва, че откриването на наказателното разследване срещу жалбоподателя, свързано с широкото медийно отразяване на делото, е могло да има известно разубеждаващо действие върху продавачите на книги. Това твърдение на жалбоподателя обаче не е подкрепено с никакво доказателство. Съдът отбелязва в това отношение, че е възможно нежеланието на търговците в района на Смолян да предлагат романите му на клиентите си да е в резултат на негативната реакция на общественото мнение, а не на действията на окръжния прокурор. Изтъква освен това, че книгите на жалбоподателя са били свободно разпространявани в цялата страна.

60. С оглед на тези обстоятелства Съдът не намира, че в настоящия случай е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията. От това следва, че тази жалба е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена на основание чл. 35 §§ 3 a) и 4 от Конвенцията.

IV. ДРУГИТЕ ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ

61. Позовавайки се на чл. 6 §§ 1 и 3 и чл. 13 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че не е имал възможността да участва ефективно в образуваното срещу него наказателно производство.

62. Съдът обаче отбелязва, че тези оплаквания са били формулирани от жалбоподателя в жалбата му от 9 май 2005 г., докато образуваното срещу него наказателно производство е било окончателно прекратено (вж. параграф 21 по-горе), или повече от шест месеца преди датата на подаване на иска.

63. От това следва, че тези оплаквания са закъснели и следва да бъдат отхвърлени на основание чл. 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ

Обявява, единодушно, жалбата за недопустима.

Изготвено на френски език и оповестено писмено ва 4 май 2017 г.

Милан Бласко Ангелика Нусбергер

заместник-секретар председател

БЛАГО КОЦЕВ ПАК НАРУШАВА ЗАКОНА - ОТНОВО ПУСКА ОТВОРЕНИ ПИСМА С ЦЕЛ МАНИПУЛИРАНЕ НА РЕШЕНИЯТА НА СЪДА

Христо Стоянов

" Обичате ли да Ви арестуват, г-н Борисов? И ние не обичаме да арестуват Благо. За Вас имаше правосъдие след 24 часа. Защо за Благо и общинските съветници няма вече трети месец? И как се обяснява в ЕС тази справедливост на две скорости според партията Ви?"

БЛАГОМИР КОЦЕВ И СЕМЕЙСТВО

И смятате, че след като не е пуснат под домашен арест поне, за Благо няма правосъдие... Напротив - погледнете решението на всички съдебни инстанции и ще видите, че те са подкрепени с членове и алинеи от Наказателния кодекс на РБ. Докато при Бойко Борисов ситуацията беше друга. Или и Вие, като редови жител от Максуда смятате, че щом НК не е създаден за Вас той е против Вас и по този начин Ви репресират. Б. Борисов дори не заведе иск срещу К. Петков и Б. Рашков, въпреки решението на съда, че е арестуван неправомерно. Заведете иск срещу Държавата - не боли. Аз лично съм стигал до Страсбург. Но промених практики на съда, променен бе и законът за отговорността на държавата... И, моля Ви, не стойте зад беззащитните гръбчета на децата си. Вие деца ли отглеждате, или ризници и щитове. То не бяха колички по стълбите, късане на дрехи... Не унижавайте децата - бъдете сигурни, че един те няма да ви го простят... И тъй като натъртвате, че горките дечица са на свобода какво искате - да последват баща си. Искам да Ви кажа, че начинът, по който се държите с тях един ден ще рефлектира и не бих се учудил, ако тръгнат по пътя... Не бих казал "на баща им", защото има вероятност да бъде оправдан - защото към него се прилагат съществуващите закони в РБ. Но това няма да важи за децата, които никога няма да Ви оправдаят. Децата не прощават - особено когато ги отглеждат като жертвени агнета...

P.S. Странно, как са му отнели правата, след като Коцев от килията през час излиза с прокламации, писма и интервюта. Целта на задържането е той да не влияе на хода на следствието - а той влияе... И никой не може да ме убеди, че потърпевши, използвайки подобни прийоми, вярват в правосъдието. Не, тези хора манипулират правосъдието...

Христо Стоянов

ЕЙ ТАКА - МЕЖДУ ДРУГОТО

Комунизмът не е "Марксистка идеология". "Комунизмът" е извратеният марксизъм. Всъщност, когато говорим за марксизъм ние говорим за икономическа доктрина, а не за идеология... А всички минали през така наречения "социализъм" в България сме деформирани поколения напред. Ние сме заченати в тази идеология и носим генетично неговите негативи. Заченатият в робство е с робска психика дори когато се роди свободен... Ето, това е "еволюционен" процес...

ОТГОВОР ПРЕЗ РАМО НА ЕДНА ПРОТЕСТЪРКА

Госпожо, да почнем отзад напред. Те са там, защото са превърнати в тълпа. Защото им е отнет водачът. Ако прочетете Льобон той преди близо двеста години е обяснил това състояние на множеството в "Психология на тълпата. Та, обща взето състоянието е обяснено простичко - Тълпата приема образа на най-ниско интелигентния в нея. Необходимо ли е да обяснявам как повече от пет години наричахме един неин "Водач, лидер" Киро Простото. Не съм срещал хора, които не обичат Валери Петров, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Парцалев, Стоянка Мутафова… Или те не са от "знаещите и можещите". От тях са и се радваха наистина на народна любов. Да не говорим за Славейков, Вазов… Спомняте ли си онзи миг, когато по време на поредната ни Национална катастрофа народът отива под дома на Народния поет… Просто унищожаваме личности, интелигенцията не заема своето място. Интелигенцията няма идеи, няма авторитет. И то не, защото е обезглавявана, а защото търси на кого да угоди. Интелигенцията стана част от тълпата, моделирана от медиите. Ние нямаме интелигенция, имаме удобна за мачкане и формиране от медиите глина… Говорите за този прибран кмет… Знаете ли, бях изумен от неговия заместник. (Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа кой си ти) Та същото това нещо Павел Попов на един от служебните концерти - след това, което направи съм далеч от мисълта, че това нещо е посещавало концерт освен по служба - в антракта изпрати шефката на "Варненски музикални седмици" да му доведе Минчо Минчев. Минчо Минчев, когото посрещат кралски особи на крака, световни знаменитости - бе доведен до креслото на непрекъснато крещящия "Свобода за Благо"... Унизително. Не за проф. Минчо Минчев, който, апропо, води и майсторски клас дори във Варна - освен във Виена, Париж, Сидни… И Вие се чудите защо и как така… Може ли такъв човек да управлява културни процеси - той освен на траурни процесии при превземане на власт не може да участва… За Камчия - влизате дори в конкретика… Ами заровете се малко в историята на създаването на този курорт. Да подхвърляте в пространството непроверени факти е най-лесният начин да накарате някой да тръгне след Вас. Не зная като как ще евоюлира варненското човечество, ако му подхвърлите още няколко такива войнишки партенки. Но тълпата знае своето "уууууууууу" и Вие и го давате. Виждам, че сте наясно със зоологията, щом твърдите, че Еволюцията е въпрос на идеи. Виждам, че в основата на Вашата идеология са Маркс, Ленин… Не зная какви идеи е имала маймуната, за да Евоюлира в човек… Не смятайте, че в основата на човешкото развитие стои идеологията. Идеологията е следствие от еволюционния процес. Защото, за да се стигне до нея трябва да има база. Но това са тежки теми за Вас… И стигаме до началото… Смятате ли, че човек, който използва детето си за жив щит е завършен еволюционен проект на Бог - апропо, еволюцията е част от Божия промисъл, който Вие неглижирате. Може ли човешко същество да подмята детето си по стълбите, за да буди съчувствие в хората, да е завършен еволюционно проект. Това го има в класиката на зараждащото се социалистическо кино при Айзенщайн във филма му "Броненосецът Потьомкин"... Такива мелодрами - можеше да си разкъса и блузката пред жадно вперените погледи на тълпата в гърдите на майката. Не можах да повярвам, че може да се стигне до подобно падение. И, последно… Благо Коцев никой не го държи като най-големият престъпник. Той просто е следствен … Пък и не знам като как го държат в ареста - вероятно арестът е в някой гълабарник, защото Коцев дава интервюта, дава напътствия от там. Задържането му е формулирано точно: "Защото има вероятност да повлияе на следствието и да укрие доказателства"... Че гой направо диктува какво да се прави навън и се чудя защо го държат вътре, освен за да го спасят от смазващата любов на неговите фенове и фенки...

Христо СТОЯНОВ

ЗАЩОТО ПОКРАЙ ТАКИВА АРЕСТИ КАТО НА КОЦЕВ ОТКАЗВАМ ДА МИСЛЯ

"Благо искаше да каже това на глас, като свободен човек. Съдът обаче реши друго. Днес от ареста получихме това писмо от него. Публикуваме го по негово настояване."
Павел Попов - Зам. кмет на Варна

Защо въобще стои в ареста Благомир Коцев? Мотивът е да не повлияе на хода на следствието... Това е превенция. В нормалните страни арестуваните имат ограничен достъп до телефон, всякакви комуникации, специален режим на свиждане... Нали заради това са вътре - да не влияят на следствието... Чрез трети лица... Чрез комуникация... Следите ли ми мисълта?.... Защото в България следственият арест е нещо като престой в BIG BRADER... Божков командваше протести, едва ли не разпределяше вмирисаната риба и доматите... При нас арестът е нещо като ореол - от времето на Георги Димитров, който за шест месеца научава така немския, че даже адвокат Лулчева да му бяха дали нямаше да я ползва. Освен за тайни бележки и обръщения към протестиращите... Всъщност, с подобен лукс разполага само италианската мафия в Алкатракс. Арестът в България е подсигуряване на алиби на разследвания. Той отвътре замита следите, но понеже е в ареста никой не може да го обвини в такова нещо. Благо Коцев излиза с отворени писма - сигурно е близо до гълъбарника на Следствения арест, щом праща тези отворени писма при някаква забрана на кореспонденция. Може и хартиени самолетчета да праща, щом... Както и да е... Но ние всичко знаем за него - какво е казал, в колко часа е разпоредил да има митинг... Мислите ли, че неговите заместници не са инструктирани и за прикриване на следите, на доказателство по следствието... Ама наистина ли мислите така... Защото аз отказвам въобще да мисля...

ХРИСТО СТОЯНОВ

ППДБ ЗАПОЧНАХА ДА УБИВАТ И ПОЛИЦАИ

ППДБ започнаха и да убиват полицаи. Първо опитаха с вмирисана риба, с развалени домати, със запъртъци, с жълт павета... После съзряха във всеки полицай ЯН Хус започнаха да ги палят. Като всяка умно-красива бабичка подпъхваше в кладите слама вместо съчки. Полицаите им стояха мирно - вместо да усмирят тълпата. Гледаха как се замерят Национални символи, как се уринира по сградите, как пълнеха протестиращите красавци с урина найлонови пликчета и замеряха полицаите, на които им бе заповядано... Накрая излязоха виновни. Сигурно в семействата им поне един път се е водил разговор от сорта: "Добре, де... Защо не напуснеш. Заради една мижава заплата ще оставиш децата сираци..." И, въпреки всичко... Момчетата и момичетата си слагаха униформите с надеждата, че точно днес няма да ги уцели камък, паве... Или няма да изгорят на някоя от кладите. А когато инстинктивно, повтарям, ИНСТИНКТИВНО се опитваха да се защитят ги разжалваха. Това водеше до намаляване на заплатата. А после ги разследваха за това, заради което във Франция, Англия и САЩ награждават... И някой да не ми каже, че починалият днеска полицай го е направил ей тъй - колкото да го оставят на мира... Това напрежение не е за всяко сърце. Трябва да си от ППДБ, за да не ти пука...

Христо СТОЯНОВ

ЗДРАВКА ЕФТИМОВА И НА КОНКУРС ЗА "МИС "МОКРА ФЛАНЕЛКА"...

Българската културна действителност става все по метакогнитивна... Виждам, че шеф на журито на варненския кино фестивал е станала Здравка Ефтимова. Нямам нищо против момичето, но скоро може да я видим на математически симпозиуми, на конкурс по кибернетика и физика. Не бих се учудил, ако я видя да дефилира на подиума на някой конкурс за красота или "Мис "мокра фланелка"... Вече няма нещо, на което да не е в състава на журито Здравчето. (Явно пиенето на сок от къртица й се отразява благотворно...) Но с шегата - до тука. Сега - сериозно. Някой мисли ли, че ще направим еволюционен скок в културата и изкуството, ако Здравка Ефтимова не е в журито заедно с Теодора Димова, й.е. (така се изписва момчето, да не му трошим хатъра) и още неколцина титани на мисълта в България. Всичко това много напомня за "Ефекта Дънинг-Крюгер... Цитирам: "Ефектът на Дънинг – Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани за нещо индивиди имат илюзия за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности и подценяване от тях на други, които може да са по-компетентни от тях в същата сфера"... Но вероятно това се дължи и на факта, че сме малка страна с много конкурси. Имаме вече толкова конкурси, че само няколко човека останаха да ги журират - всички останали са участници в тях... И ако някой остане свободен от участие в съответната година автоматично става член на жури, което се отблагодарява на журито, което го е наградило, чрез награда... Сега, след председателството на Здравчето очаквам разцвет в киноизкуството... И филм по неин сценарий - тя само това нямаше. Помнете ми думата... Къртицата анемия хвана от раздаване на кървища... И да не забравяме овакантеното място от Митьо Пищова на конкурсите за "Мис "Мокра фланелка"...

              Христо Стоянов - Свободен и злобен завистник

НЕДЯЛКО, УДОБНАТА ИЗТРИВАЛКА ПРЕД ПАРТИЙНИТЕ ПОРТИ

Тъжно ми е за Недялко Недялков... Наистина ми е тъжно. Не зная какво е очаквал от Бойко Борисов в личен план, но си спомням с какъв плам го бранеше преди да продаде "ПИК". Беше на барикадите, когато арестуваха Борисов... Пишеше за него... Десетки мои текстове пускаше в сайта си. Почна да заема почти гражданска позиция - закона за гласуването, например. Пресконференции... В един момент се опита да скочи срещу някои от ГЕРБ, изявявайки се почти като завеждащ "Личен състав" на партията. Започна да определя дневния й ред. И ако Борисов не му вдигнеше телефона оповестяваше това в медията си със заплахата, че Бойко Борисов не знае какво прави и само той е човекът, който може да му помогне с мъдри съвети... След това продаде "ПИК", превръщайки се в най-редови коментатор... Похвали няколко пъти новия собственик и заплаши, че ще продължи да пише, по уговорка с него... Но когато човек реши, че прелива от акъл започва да се дави в него... Сега е тръгнал да обслужва "Възраждане", наливайки излишествата си от мозък във воденицата на Костадинов... И не може да разбере, че така се обрича цял живот да бъде обслужващ персонал... Удобна изтривалка пред всяка партийна порта... Пред всяка партийна порта удобна изтривалка...

АМИ АКО СЛЕД ВРЕМЕ ОТЛИЧНИКЪТ ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ...

Майката на един от биячите на полицая Кожухаров се гордее със сина си. Защото е отличник. И защото се учи добре. Ако не беше бил шефът на полицията в родния си град Русе сигурно щеше да завърши с отличие. Няма причина да си отличник в началото и да завършиш със среден успех. Просто няма такава причина. Момчето ще завърши Национална сигурност с отличие. И ще започне работа - вероятно по специалността. Може дори комисар Кожухаров да му бъде началник - ако не го пенсионират след тежките увреждания след побоя... Но, да кажем, че се стабилизира - Бог понякога вижда. Освен ако не е станал късоглед от взиране в това човечество. Не улучи на човечество Бог. Ама каквото е дробил, това сърба. Та същото това момче започва работа след завършването в някое от Районните управления на МВР в родното Русе. И започва да се катери по кариерата. Сега тука трябва да ми се следи мисълта. Катери се по кариерата, но избягва пряк сблъсък с нарушителите в града. Защото - нали ми следите мисълта - те могат да го набият. Той го знае от личен опит. Като едното нищо ще го набият само защото им е направил забележка. Като стане началник обаче може да накара някой от подчинените си да направи забележка - низшите чинове ядат по-здравословен бой. И, така. Отличникът се катери по нотната стълбица на кариерата... Докато един ден... Докато една вечер излезе със семейството си на ресторант... Отличниците след време също ходят на ресторант... И, прибирайки се някой хулиган... Даже може да не е хулиган... Даже може да е най-обикновено гаменче не мине покрай жена му, която вече е станала майка на детето му. И и дръпне чантата, дръпне плитката на дъщеричката му... Напсува някого, докато хулиганската компания си подхвърля чантата... Или корделката на дъщеря му. И вие си мислите, че нашият отличник, който е откъснал някога бъбрека на предшественика си, нищо няма да направи... Аз този въпрос искам да го задам на майка му... Която се гордее с отличните оценки на сина си, който е отличник по Национална сигурност... Ами ако се намеси и поиска чантата на жена си. Ако поиска корделката на внучката на тази, която се гордее със сина си, отличник по Национална сигурност. И ако от компанията гаменчета му откъснат бъбрека... Какво ще посъветва тази майка сина си, който е отличник сега? И в двата случая ще е "язък за момчето"... А трети вариант просто няма...

ХРИСТО СТОЯНОВ

ДОЛНИЯТ ТЕКСТ Е ОТ КНИГАТА НА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ "ГРАДИНАРЯТ И СМЪРТТА"...

Всичко е обяснило момчето, чак Социализма е обяснило. Ще кажеш, че го е живяло този Социализъм в някакъв комунистически затвор. Някъде другаде в същото това сърцераздирателно произведение съобщава, че баща му всяка година ходил при негов приятел зъболекар да му дава бележка, че точно на Девети септември го боляло зъб и така не ходил на манифестация. И никъде не пише, че заради тези дисидентски действия баща му са уволнили като Председател на ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство) в Генерал Тошево - Ямболско. А майка му са я премахнали от поста Заместник партиен секретар на Окръжния народен съвет в Ямбол... ( Защото не са ги уволнили, за да може Гошо да опише героичната им съпротива...) Аз лично мисля, че те се червят горе от сина си и залезите са червени като пионерската връзка, като комсомолската книжка на сина им, като дефицитна дамска превръзка (вероятно втора употреба), като потопен в талк презерватив - също втора употреба... (Апропо, в България тогава не се произвеждаха презервативи и те бяха внос и, следователно, фабрично потопени в талк. А по окумуш момчетата, Гошо, не ги опитвахме на вкус и талкът не ни пречеше, защото ги ползвахме по предназначение.) Литературата е и фикция. Но когато е такава не представяш въпросното литературно произведение като свидетелство на времето. Аз не се срамувам от безпартийните си родители. Не се срамувам, че баща ми е бил съученик с Митко Палаузов, а аз с преродения му брат. Както не се срамувах от вуйчо ми, който две години и половина е лежал в Плевенския затвор като горянин... Аз се гордея с родителите си такива, каквито са. И със себе си - такъв, какъвто съм. Не си слагам дисидентски панделки, защото с тях най-лесно можеш да обесиш честта и достойнството си...

А ето и самият Г. Г...

"Тези, които си искат Соца, получават в безплатен пакет и забрана на абортите, абонамент за „Работническо дело“, спиране на пътуванията, внезапни обиски и дефицит на дамски превръзки. (Същото получават и тези, които не си го искат.) Някак неусетно отделни неща започват да изчезват от магазините. ИКЕА напуска територията и онези, за които това е неделното вълнение, рязко осиротяват. „Пежо”, „Фолксваген” и всички западни фирми изтеглят представителствата си. Заводът „Кремиковци” се готви да заработи отново и комините няколко пъти дават залп от черен дим, за да оповестят събитието. Изчезват презервативите, на черно и с връзки все още се намират български от олекотен каучук, посипани с талк. Вестниците, нарязани на правоъгълни листчета, деликатно се настаняват в тоалетните наместо липсващата тоалетна хартия. Някогашният дисидентски акт да ползваш тъкмо парчето вестник със снимката на Главния секретар отново влиза в сила. Радиоапаратите отново стават ценни, особено старите „Селена” и ВЕФ, които ловят забранени станции в края на скалата. Радио „Свободна Европа”, прибързано закрито като ненужно във време на демокрация, отново отваря централата си в Прага. А слушащите го ще бъдат прибирани рано сутрин с милиционерските лади.

В началото хората ще мислят, че всичко това е игра, но милицията бързо успява да обясни нещата ясно и твърдо. Юмрук в стомаха, изкълчване на ръка, чупене на пръсти, палки и ритници – добрият стар арсенал отпреди либералните лиготии отново е в ход. "

                             Христо СТОЯНОВ

ПО ПОВОД...

По повод седмата награда "Александър Вутимски", връчена на Боян Ангелов. (Наградата е от единадесет години - седем от тях са абонамент за Боян) Спомням си, че Иван Цанев, докато работеше в сп. "Пламък" не публикува нито едно свое стихотворение. Нито едно и на жена си Малина Томова... Морал... Учебник по морал... Льобон в "Психология на тълпите" бе казал, че тълпата приема образа на най-ниско интелигентния от нея... СБП заприлича на Боян Ангелов. А приличаше в началото на Вазов, на Любомир Левчев, на Кольо Георгиев, на Никола Радев, на Хайтов... Сега на Боян... Тодор Климентов по повод на такива имаше една епиграма:: "И стига ми тая награда / да взема първа награда..." Много живеят като в епиграма на Тодор Климентов... 🙂 Помня времето, когато под път и над път Боян Ангелов хленчеше, че не му издават първата книга, а то нямало и какво да се издаде... Тогава дори "партийността" в стиховете не му помогна - имаше и естетически критерии... И аз чаках 11 години, но компромис не направих - нито се навих да ме минат като "работник-поет", нито да пипам стиховете си. В тях нямаше партийност и само в "Трънският майстор" съм писал "България... Ех, Боянчо, Боянчо, магесник си направо - от най-обикновен графоман стана голям графоман... На печелившите - чИстИто...

"АЗ, ДОНОСЧИКЪТ" С ПЕТО ИЗДАНИЕ

"Като син направих това, което като човек не бих направил", казва в Петото издание на романа "АЗ, ДОНОСЧИКЪТ" героят на Христо Стоянов... (Той и в първото издание казва същото)... Книгата е за компромиса. Различен, човешки поглед върху проблема. Има ли виновни, или "Всички вкупом съгрешихме, Господи"... До какви крайности се стига при вербуването на "сътрудници"... Книгата е по действителен случай...

РОМАНЪТ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ЕДИНСТВЕНО ОТ МЕН ЧРЕЗ НАЛОЖЕН ПЛАТЕЖ. ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА: +359 898 536 436

ЗА ЛИТЕРАТУРНОТО САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ, ИЛИ ЗА КОЛКО ДЕНА СЕ СТАВА ПИСАТЕЛ

Стана модно в последно време да се водят курсове по творческо писане. (Това само по себе си е оксиморон, защото писането по своята същност е творчество, другото е преписване... Паисий Хилендарски е написал, разбирай СЪТВОРИЛ "История Славянобългарския, а Софроний Врачански е само неин преписвач...) Написването на едно литературно произведение трае понякога години - "Фауст" например. Но сега под път и над път валят обяви, че някъде, срещу някакви си четири-петстотин лева някой си ще те научи за три дена как да напишеш "Под игото", "Гераците", Хаджи Димитър" и други произведение създадени по метода на "бързото писане"... Имах един учител по биология, който ни караше да научим наизуст всички ери - сто и няколко на брой. Някои ги научаваха. Това за един срок. Чудя се как за три дена ще се научат стихотворните стъпки ямб, хорей, дактил, амфибрахий, Александрийски стих... Как за три дена ще научиш ажамбани, мъжки, женски и дактилни рими... И като как срещу четири-петстотин лева ще прочетеш всичко, което трябва да прочетеш. Някога водих кръжок. За две години и половина излязоха автори като Азиз Таш, Крум Филипов, Мария Николова, Милена Минева, Емил Хаджидиев, Красимир Панайотов. Две години и половина общуване, четене, анализи, теория на литературата, срещи с писатели, които сами по себе си бяха епохи в литературата. За две години и половина тези деца получиха над двадесет и четири Национални литературни награди. Станаха автори на книги, преводачи, професори... За две години и половина трябваше да запаля тези клади, на които те продължават да горят. Две години и половина подпъхване на съчки в кладите. После техните самотни търсения, експерименти, срещи с митове... Сриване на митове... Ядене на боб в квартирата ми. Запои, любови, разочарования. Учеха се и на морал - защото литературата е и морал, и стоицизъм и много, много прочетени книги. Те разбраха, че на един интелектуалец му стига до прочете не повече от пет книги в живота си, но за да ги намери трябва да прехвърли поне пет хиляди. Вероятно новите литературни месии ще им изберат направо тези пет книги, които те за тридневен курс не могат дори да прочетат, камо ли да ги превърнат в техните книги. Най-хубавото качество на младостта е наивността. Зная, че десетки наивници, заслепени от медийната шумотевица около Г. Господинов, Теодора Димова, Камелия Кондова и други ще дадат изкараните за бърза слава пари с надеждата, че ще се върнат по родните си места готови поети и писатели. Ще има ахкане и охкане около новите титани. После ще дадат още пари, за да издадат по една книжка, която дори и първите им братовчеди няма да прочетат. И ако тези кандидати за слава разчитат на дадените четиристотин лева, за да се научат как се пише, някъде един техен връстник пише в самота своята литературна епопея... Стъпка по стъпка - ударена, неударена, две ударени - една неударена... И се учи не само как се пише, но и как НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПИШЕ... Това, което нито Георги Господинов може да му обясни, нито Теодора Димова... Спомням си връзката между Мопасан и Флобер. Дванадесет години Мопасан всеки ден носи свой разказ на Флобер, Флобер чете и хвърля в камината... Дванадесет години. Дванадесет години Флобер чете и хвърля разказа на Мопасан в камината. Докато един ден Мопасан не му занася "Лоената топка"... Мопасан очаква и "Лоената топка" да отиде в камината. Но Флобер му го връща с думите: "Можеш да печаташ"... Дванадесет години... Така се водят курсове по творческо писане... А сега от кандидат Флоберовците другите ще се научат как някога могат да водят курсове по творческо писане без въобще да са се научили да пишат. Защото те ще се научат да бъдат преписвачи като Софроний, докато някъде техният Паисий се топли на свещ...

Христо СТОЯНОВ

ХАСКОВО УБИВА И МЪРТВИТЕ СИ ПОЕТИ...

Идвахме в Хасково. Прииждахме в Хасково... Настървени за награди. Отивахме си наградени и разочаровани. Хасково беше Меката на младите таланти. Рецитирахме си стихове, биехме се в гърдите - някои се биехме помежду си. Удряхме с пестници по масите, докато Янко Добрев надуваше дудука. Бяхме като при "Странджата" - "Я надуй, дядо, кавала"... Рецитирахме стихове знаехме се наизуст. Ивайло Балабанов ни посрещаше. И ние се доказвахме пред него. Рецитирахме му патриотичните си стихове. После се черпехме, но всички се червяхме пред неговото: "ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато, във зора незазорена,

загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се прехласваше по Бах...

А, с вълчи вой, в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,

тя тънеше в охолство и разкош,

във Солун, на пазара за робини,

гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,

и замъци... Във стария Балкан

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави.

И, всъщност, си остана непревзета

страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа

и турците не стигнаха Париж!

Защото това не беше стихотворение. Това беше мярка за поезия. Беше алгоритъм. Това беше "Теория на относителността"... Ивайло беше символът на Хасково. Ключът на "Южна пролет"... И мерна единица за патриотизъм. И морал. Когато си отиде от Хасково сякаш градът пресъхна. Някой го похити. И днес разбирам, че не е заслужил да бъде почетен гражданин. Сигурно им е досвидяло на общинарите за водата - във фермана, с който Фердинанд е записал привилегиите на носещия званието е и БЕЗПЛАТНА ГРАДСКА БАНЯ ЕДИН ПЪТ В СЕДМИЦАТА... Ама Ивайло вече го къпят райски дъждове и с Ваня се държат за ръце под тях...

Общинският съвет на Хасково е отхвърлил предложението Ивайло Балабанов да бъде удостоен със званието "Почетен гражданин"... Ами сега ще си внесат ли някого, защото всичките лауреати на "Южна пролет" не могат да стъпят на писеца на Ивайло... Откъде ще си внесете Ивайло... България е страната на убитите поети, а Хасково убива и мъртвите си поети... Но ми се иска да кажа нещо на всички носители на Южна пролет: "Какво правите... Или си храните със зоб пегасите от бронз, вместо да ударите с пестник по масата, на която седеше Ивайло, докато му досаждахте със стихове, писани за награда"...

Христо СТОЯНОВ