Горко на нация, която се обединява от спортни постижения, а не от Ботев, Яворов, Лилиев, Дебелянов, Майстора... Да те обедини физическото съревнование е възможно само в първични общества. Дори по-страшно. Общество от сперматозоиди, които се възхищават от Първия, превзел яйцеклетката. Общество, в което е необходимо физическото превъзходство на някой или нещо, за да се идентифицираш с победителя, без самият ти да си победител е общество на примати... Любомир Левчев разказваше една любопитна история. Когато казал в Латинска Америка, че е българин, домакините-революционери повдигнали рамене. Тогава той казал, че е от страната на Георги Димитров и те със светнали очи възкликнали: "А, този революционер, който подпали Райхстага". Левчев им обяснил, че всъщност не Димитров го е запалил, на което те отвърнали: "А ние го мислехме за раволюционер"... Аз се възхищавам на уменията на Христо Стоичков, но ако трябва в чужбина на незнаещите нищо за България бих казал, че това е страната на Гяуров. Не на Стоичков, което, знам, би свършило повече работа. Преди години бях писал, че революционерите в България са като отбор за Олимпийските игри - или скачат, или вдигат тежести... И все повече се отдалечаваме от интелектуалния елит. Съревнованието при нас, грях не грях, е физическо. Не интелектуално. Съревнованието е до превземане на яйцеклетката. Иначе и аз се радвам на волейболния ни отбор. Но се гордея с Ботев и Яворов... И тайно се надявам победилият сперматозоид да носи гените на Гяуров... Иначе си знаем, че народът се нуждае от хляб и зрелище... Зрелището го осигурихме, сега чакаме да потече вместо хляб вода в Плевен... Ами, толкова за шампионите...
ХРИСТО СТОЯНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар