И, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

Ние всички сме скачени съдове. И сме зависими един от друг. Детето е зависимо от родителите си, родителите са зависими от децата си, после ставаме зависими от семейството, от средата, от системата... Системата е зависима от нас. И ми е странна тази ескалация на честитки по повод Независимостта на България. Няма независима държава, още повече - нашата. Независимостта е достигнато съвършенство. Това биене в гърдите на 22 септември е нищо повече от избиване на Национални комплекси. Защото народ, който се гордее с робство не може да постигне независимост. Може ли да говорим за независимост с протегната ръка към Европа за поредната субсидия? Можем ли да говорим за независимост тогава, когато не можеш да минеш бариерата Шенген? Това не е обвинение, това са реалностите. Можем ли да бъдем независими, след като трябва да се съобразяваме с прищевките не само на Великите сили. Може ли зависим човек да вирее в в република на независимостта. А ние сме зависими от пороците си - лакомия, сребролюбие, сладострастие, фобии и филии, пороци... Ние, което е най-страшно, се съобразяваме с прищевките на собствените си биологични национални единици...Ще постигнем независимост като Държава едва тогава, когато осъзнаем, че това зависи от всички нас. Когато всеки от нас започне да мисли държавнически. Защото с глави, заврени в хладилника единственото, което можем да предложим на желаещите са задните ни части. Навремето бях писал, че половината от поклона всъщност е надупване. Ето кое трябва да променим - себе си... Може ли да бъде независим един народ, който е разкачил всички връзки между индивидите си. Въпреки това - честит празник. Понякога желанието за независимост заслужава повече празнуване, отколкото самочувствието за независимост на роб...