НАЦИОНАЛЕН МАЗОХИЗЪМ

Не е ли някакъв вид Национален мазохизъм да се рисува обесването на Васил Левски и да си го закачаме после по стените. Когато в иконографията се рисува Христос с и на кръста, когато Гоя рисува разстрел, когато Свободата е размахала меч над оголената си гръд е разбираемо. Има мъченичество, има героизъм, има и гордост. В бесенето обаче има унижение. За да те обесят трябва да си заловен (в съзнанието на българина това е станало задължително след предателство)... Трябва да си доведен до бесилото, да си се качел на столчето... Господи, колко покорство има в самия акт на обесването... И всичко това после го качваш на стената, при положение че живописта, графиката имат други цели - композиция, перспектива, живопис... Но със средствата на живописта, перспективата и композицията да се нарисува актът на обесването... Е, на мене лично ми идва в повече... Много повече ми въздейства "Паисий" на Кою Денчев. В него, освен всички живописни техники и задачи има и състояние на гордост, на национална принадлежност, на достойнство... Докато овесването на картина с акта на обесването на Левски ми идва не само малко в повече, а ми намирисва на второ обесване (на стената)... Ами, честит Празник на Независимостта... И да не забравяме, че Паисий първи постига тази независимост, освобождавайки съзнанието на българина от догмите на една империя...