Имам щастието да се познавам с него. Преди да се запознаем обаче за мен той бе глас. Понякога този глас ми казваше какво става в Народната ни република. После искаха този глас да замълчи и пробваха да го направят с чадър във времето, когато тиксото още не беше измислено. На тях не им трябваше тиксо, защото знаеха, че смъртта върши по-добра работа от лепенка на устата. И пробваха с чадър. Неуспешно. Вторият им опит с чадъра беше успешен. Явно този чадър не е толкова ефикасен на Сена, за разлика от Темза. Слушахме го по "Свободна Европа". След 1989 година се върна в България с неотменена смъртна присъда. Но новите "дисиденти" този път му затвориха устата, защото не искаше да им играе по свирката. И той пак емигрира. Този път от "кандидат демократична България". Оказва се, че освен с тиксо и чадър едни уста могат да бъдат запечатани с българска завист и омраза. Онзи ден му се обадих и бях щастлив да чуя непроменения му глас. На 92 години е. Но пак бих тръгнал след този глас. Защото моят вътрешен глас е с тембъра на гласа на Владо Костов. Който надживя социализма. А така ми се иска да ни надживее и демокрацията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар