ОТВОРЕНО ДО... СМОЛЯН

Въпреки опитът да бъде създадено негативно мнение за мен като човек скандалджия, аз всъщност съм възпитан и толерантен човек. Поради тези ми черти поканих на представянето на колекцията ми от картини в Пловдив и кмета на Смолян - все пак, живял съм в този край, нормално е да го поканя като олицетворение на града в момента... Но преди няколко дена, при опита да го поканя,  получих поредното обвинение от "виден началник" от Смолян по повод колекцията от картини, която завещавам на родния си град Габрово. Като ми бе натякнато, че, видиш ли, Христо, това нещо принадлежи на Смолян и е трябвало да завещая тази колекция на управлявания от него град. Защото младостта ми е минала в този град. (Не знаех, че ако съм живял в друг град законите на природата нямаше да действат и аз щях да бъда лишен от биологичната закономерност да мина през младостта)... Няма да обяснявам на този кмет (Николай Мелемов), че аз цяла колекция съм оставил в Смолян. Като я продадох за жълти стотинки на бивш Областен управител, който може да я даде на града и да каже, че това е колекцията на Христо Стоянов. Апропо, няколко от пластиките - в това число и на Чапа,  навремето взе (за тогавашните 20 (двадесет) лева, сегашните 20 (двадесет стотинки) и въпросният кмет, да вземе да ги подари на града, който управлява. Тогава, във въпросната "щастлива" смолянска младост на мене ми спираха тока, нямах стотинки за лекарства за сина си Любомир, ходих да бера гъби, за да издържам семейството си. И това нещо ми се натяква в момента. Тъй, както на крепостен селянин му се натяква, че е жив, благодарение на помешчика. Да оставим тези неща. Тогава, в онази моя младост, която не е на Смолян, а моя младост, аз водих един кръжок. Литературен кръжок. Спряха ми хонорара за него, но аз бях поел емоционален ангажимент пред тези момичета и момчета и им повдигах пердетата на литературата. За две години те взеха над 25 Национални литературни награди. По-късно Азиз Таш преведе и издаде в Турция, където е професор сега в Истанбулски университет, та Азиз преведе и издаде там "Страдания грешного Софрония"... Че само това ми стига, за да съм горд с това, което направих. Тези деца са моята духовна галерия от писатели. Крум Филипов - с няколко книги, при това нашумели, с Национален отзвук. Сега се бъхти из чужбина и прави покриви на шведските плебеи, но го изгониха от театъра, където бе директор. Ами Мария Николова - автор на няколко книги с проза, ами Красимир Панайотов, ами Събка Моллова, ами Илияна Гайдева... Какво направихте с тези деца, господин кмете. Нито едно от тях не живее в Смолян. Те са моята младост, те са нещо, което подарявах на Смолян в своята, не във вашата моя младост, а в моята лична младост. Колко пъти и с кои от тях са направени срещи и премиери на книги - нали те са живата галерия от автори, които създадох в Смолян? Задайте си въпроса защо след като се махнах от Смолян няма нито един поет, нито един писател в Националното литературно пространство... ( Нали за моите картини, които искате да подаря на Смолян ще се грижите така, както за тези поети и писатели.) Докато "културата" на Смолян продължава да се управлява от тези, които не са се сменили от вашата милиционерска младост... Вие знаете ли какво направих за Смолян - вече няколко мандата сте кмет... Кажете ми знаете ли какво направих, къде си дадох младостта - защото не Смолян ми е дал младостта - аз си дадох младостта на Смолян. Вие забелязали ли сте, че един път не съм бил поканен да се направи премиера на моя книга в управлявания от Вас град?... Как ще забележете. Вие забелязвате само неща, които ви са тръшнати на бюрото. Писателите, господине, са петимни за малко признание, ако може дори то да бъде и приживе. Иска ни се не само да ни бият по гърбината, а да ни потупат по същата. Трябва ли боя, който буквално ядох в Смолян да го приема като благосклонно потупване по рамото?... Вие къде бяхте тогава, господине? Когато преди 1989 година - във времето на буйната ми младост - нас ни делеше една стена. Стената на килията в милицията. Зад стената на килията бе вашия милиционерски кабинет, нали. Моята младост бе в килията. Вярно, килията бе в Смолян, но бе килия, господине. Беше килия... А младостта в килия не се различава от старост в старчески дом... На ваше място (ако сте запознати с граматиката вероятно забелязвате, че обръщението "Вие" към вас е с малка буква) не бих натяквал на никого дали е дал нещо на града, или не. Първо трябва да си зададете въпроса вие какво давате на града, освен да взимате заплата... Не искам да ви вдигам рейтинга с каквото и да било. В интерес на истината, аз симпатизирам на ГЕРБ в момента, но не и на вас. Защото вие сте пришит за ГЕРБ  като нашивка на пагон на старшина от милицията... Ами, толкова. Въпреки че не заслужавате и това...