Искам да изкажа възхищението си от професионалиста Петьо Блъсков, главен редактор на "Труд", който изтри от виртуалните страници на вестника долния текст на Анжела Димчева. Текстът наистина гъмжеше от лексика, недопустима за нито един уважаващ себе си вестник... При това текст, написан от жена, при това жена, парадираща с членство в СБП, титулуваща се за "писател"... Само заглавието би стигнало да се изчервят не само майка й, но и роднините и целият Съюз на българските писатели от възпитанието, което са й дали... А това е моят отговор до нея:
„ОТГОВОР ПРЕЗ РАМО“ ДО АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
Използвам заглавие на стихотворение от Любомир Левчев. И не случайно. Бих могъл да използвам речниковия арсенал на госпожата, с който ме определя във вестник „Труд“ Анжела Димчева в нещо, което трябва да е статия:
„ Но ето че се яви Царят на откровените псувни, Бащата на най-долните инсинуации, Майката на цветистите простотии – самопровъзгласилият се за класик Христо Стоянов. В патетичната си статия от 16 ноември той определя цената на „безсмислието”, сравнявайки го с лайнен венец върху челото на институцията Съюз на българските писатели.“ (Между другото всичко това не е от речниковия ми запас и липсва в моя текст…)
Разбира се, че още в заглавието на „статията си“ съм наречен „клозетен писател“, „слепок“, „лайнян“ и тям подобни епитети. Разбира се, че със същия речников арсенал бих се обърнал и към въпросната „авторка“, като дори мога да добавя и нещо още по-цинично и вулгарно по неин адрес и да я нарека „поетеса“… Членство в Съюза на българските писатели с този тип „автори“ вече е достатъчно обидно. Няма да се спирам подробно върху текста на Димчева – твърде е обидно това и би било проява на лош вкус да се обръща внимание на подобни неща, но иде реч за защита авторитета на един от най-големите ни поети Ивайло Балабанов. Реакцията на въпросната Димчева иде от текста ми по повод смъртта на Ваня, съпругата на Ивайло Балабанов. Което бе пореден опит на член на този съюз да яхне поредния мъртвец и с мъртвата ръка на покойника да си изписва вежди. Въпросното нещо (Анжела Димчева) посочва не постиженията на Ивайло Балабанов като поет, а какво, видите ли, СБП е направил за него. Как СБП и лично неговият Председател Боян Ангелов (в стилистиката на петдесетте години и времето на Култа към личността) били го предложили за Държавна награда, като че ли Ивайло не я заслужава и само великото „благоволение“ на Председателя на този съюз го направили едва ли не поет. Как със съдействието на този съюз били издадени две книги на Ивайло чрез Министерството на културата и „Помощ за книгата“… Излиза, че ако не са те Ивайло Балабанов не е трябвало да издава книги ли, що ли?... Не е ли твърде унизително да се навира подобно нещо като техен актив, а не актив на Бог, който е дал талант на поета, който Балабанов заплаща с разклатеното си здраве. Тук е мястото да попитам и Анжела Димчева, и Боян Ангелов как са със здравето, защото явно не могат да заплатят с талант за него. В банката на Бог техните литературни невъзможности не са конвертируема валута. Въпросната дама си пише актив и това, че е съставител на една от книгите на Ивайло. Тя бе и от съставителите на антологията на българската поезия, като близо година ме преследва да дам стихове за антологията – кореспонденцията я пазя в архив. Може би бе съставила антология на клозетната поезия, щом и аз присъствам в тази антология, а?!... Били дали награди за поезия на Ивайло… Ама, чакайте. Така не опорочавате ли въобще начина на награждаване в България? Излиза, че награди се раздават от съжаление на всеки малко кекав със здравето, че журито раздава награди заради извънлитературни подбуди на принципа „ти на мене, аз на тебе“, което всъщност не е далеч от истината... Това вече е цинизъм. Излиза, видите ли, че ако не са били те да му я дадат той въобще не заслужава подобно нещо. Браво… И после искате да уважавам този съюз. Наистина заслужавате наградата „Поцинкован ибрик за подмиване на задни мисли“, връчен от мен на Общо събрание на СБП тогава, когато… Това е друга тема.
Та, да помоля графоманите от СБП да не раздават оценки с тези критерии, изброени от Анжела Димчева. И да й кажа също, че френската дума „closet“ значи „оградено пространство“… В този смисъл аз съм оградено пространство за графоманите на СБП и не бих ви допуснал в това пространство… Това пространство е „close“ за такива като вас…Защото, ако разбирахте поне малко от литература отдавна трябваше да спрете да пишете... Поне от уважение към можещите... Толкоз…
С дълбоко неуважение: Христо Стоянов
С дълбоко неуважение: Христо Стоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар