(Двадесет и трето писмо)
Все по ми се набива усещането, че животът е гара разпределителна. Спираме за малко, слизаме от влаковете на телата си, подкрепяме се и... И гълчавата е като на гара - блъскане на буфери, пияни по перона, джебчийки и просяци в чакалнята, свирките на стрелочниците, семафори, тракане на колелетата, характерното им почукване на връзките, "билети за проверка", попското пухтене на черния локомотив пред процесията... Откъде идваме сме забравили, накъде ни разпределят - не знаем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар