ПЕТЕЛЪТ

                                (Двадесет и трето писмо)

Всички петли са герести. Даже нашият беше такъв. Ако сега обаче някой ме попита какво е „герест петел“, ще отговоря така, както и тогава, че е хубав. Това е най-непреводимата дума в българския език. Сигурно някой готвач ще каже, че това значи „вкусен петел“. Въпреки че вкусът май зависи от готвача. Значи не петелът е герест, а готвачът. Мама беше най-добрата готвачка на света, но това и беше професията. Но баба Йова готвеше по-хубаво от мама. И това ме притесняваше. Всъщност е трябвало за мен да се притесняват, защото и двете променяха моята генетика и аз наддавах килограми. А защо променяха техните манджи генетиката ми. Много е просто – колкото повече зачервявах бузите и вдигах килограмите, толкова повече те твърдяха, че съм се метнал на най-едрия от родовете им. Представата на някои майки и баби за добре гледано дете е да има гривнички от тлъстини на китките, в които, като в дълги ръкави да се скриват дланите. Вярно е, че такива деца не се нуждаят от ръкавици зимно време, ама пък що храна отиваше за тази красота и промяна на генетичния код. От приказките на жените вкъщи поназнайвах това-онова за опитите им да съхранят красотата на тялото си и реших и аз да взема крути мерки за моето тяло. Бил съм около четири-петгодишен тогава, но усещах погледите на тази презряна от всички момчета сган – момичетата. Те полепваха по цялата площ на снагата ми погледите си и аз се чувствах олигавен от тези погледи. Изчервявах се от това, доколкото може момче с румени като моите бузи да се изчерви, тъй като поради килограмите си аз растях червендалест. Ако бях малко по-слаб, мислех си, кокалите ми щяха да убиват на тези погледи и те щяха да се отместват от мен. Или поне нямаше да се крият по гънките я на китките ми, я лятно време по гънките на краката ми. Думата „бедро“ тогава ме изчервяваше също, защото знаех, че само презряната женска част от човечеството има бедра. Мама и баба не бяха от презрените, защото бяха мама и баба. За да се спася от натрупването на килограмите взех крути мерки да спася петелът от заколение, защото вече му точеха ножа, като го гледаха какъв е герест. Което значи „вкусен“… Дядо ми Христо току го подритваше из двора, когато му се замотае из краката и му подхвърляше кръвожадни намеци за ножа. Но при мисълта, че без петел кокошките ще спрат да носят се отказваха всички – мама, баба и дядо – да напълнят тенджерата в лятната къща с него. Петелът осъзнаваше ситуацията и се нахвърляше със страст върху кокошките. Аз осъзнавах заплахата и намалих пиенето на яйца. Яйцата бяха отчет за свършената работа на петела. Петелът растеше и се разкрасяваше. Дядо ми броеше пред очите му яйцата и по начина, по който гледаше петела осъзнаваше, че е спасил и днеска перата. Едно яйце по-малко и, край. Ще напълни тенджерата в лятната кухня. Три са критериите за мерене на око на един петел. Първият е дядовия критерий, който оценяваше добичето – защото той също растеше и взимаше размерите на добитък – бе носливостта на кокошките. Вторият критерий бе на баба, която само при вида на нещо, което щъка из двора можеше да прецени вкуса на обяда. Или вечерята. И третият критерий бе на мама – икономия от ръкавици следствие на гънките над китките ми. И аз започнах да се грижа за петела по начин, различен от техните грижи. Намерих дълга връв и му вързах единия крак. Мисля, че беше левият, но не съм сигурен, защото тогава още не бях ходил войник и не можех да преценя. По онова време знаех, че има само две световни посоки – лява и дясна. Няколко години след това в училище ми избиха революционните идеи за посоките на света, като прибавиха юг, север, изток и запад. Даже западът не съществуваше в официалното пространство и разчитахме на онази посока, която караше петела всяка сутрин да кукурига. Дядо, по знак от петела, влизаше в кокошарника и започваше да опипва всяка кокошка отзад. После ги хвърляше една по една с думите: „И ти отърва днеска ножа“, защото имала яйце, допряло до… Тъй и на мен ми викаха понякога, че ми било опряло яйцето до дупето. Демек, много съм припирал. Но при кокошките бе божественият знак, че ще живеят. Ако на някоя не бе и опряло яйцето пълнеше тенджерата, а с яйцата на другите кокошки баба правеше застройка… Поточна линия го наричат това. И всичко това, за да икономисат от ръкавици за мен. Вързах петела с канап, взех една дълга пръчка и го изкарах през пътя, където нямаше бордюр, а си беше затревено. И започнах да паса петела. Хората се спираха, градският автобус намаляваше и пътниците гледаха… Дори си мисля, че преместиха спирката на автобуса пред нашата къща заради новата квартална атракция… Зимата изкарвах кучето Стрелка на същото място, хващах се за каишката му и то ме дърпаше с онези ски от тараби, които толкова много приличаха на истински, защото на Гошо Славов Славов дядо му Георги им беше направил улеи…