Всичките ни правителства започват с реваншизъм и ги сменят реваншисти... Спомняте ли си как се провали СДС? Иван Костов реши да превърне една коалиция в Партия. Кои останаха в тази партия - тези, които лесно се разделиха с идеологиите си, за да могат да реализират едно политическо лично бъдеще. Така още в зародиш социалдемокрацията, християндемокрацията, либерални и консервативни партии, Клуб за гласност и преустройство, Екогласност, Дружества за правата на човека бяха обезличени, не, бяха заличени... И когато тези сдружения и партии започнаха да придобиват някакъв идеологически образ, когато започнаха да се измъкват от романтичното начало, което е част от биографията (историята) на всяка партия Иван Костов им каза, че няма да принадлежат на своите идеологии, защото имало още работа по разграждането на Комунизма. И новата "партия" реши, че трябва да вкарва в затвора, трябва да държи сметка на предишните... Но нито вкара някого в затвора, нито нещо съществено произведе, освен себеразрушаването си. За малко само да допишат в биографията на Тодор Живков "политически затворник", какъвто той е за кратко, тъй като на 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд, председателствано от генерал Николай Чирипов, оповестява решение, с което признава на Тодор Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.
И двамата с Милко Балев са оправдани поради липса на доказателства и чуват в залата: Невинни по всички обвинения Три години преди това, на 8 юни 1993 г. е образувано Дело № 5 за т.нар. „лагери на смъртта“, което има същия финал.
След смъртта на 5 август 1998 година всички обвинения срещу Живков отпадат. Да не забравяме, че разследващ "прокурор" по това дело е и Атанас Атанасов, който се готви за същата длъжност и при евентуални дела срещу Гешев и Борисов сега. Но връзката с настоящето не е само Атанас Атанасов (вече се чудя дали не е и участник в Народния съд през четиридесетте години). Връзката е антиреториката, с която започват всички нови власти в България. Всички те пристигат по един и същи начин - яхнали метлата, с която трябва да изметат предишните. Пардон, да ги заметат към затворите. Но се оказва, че се провалят, защото корупцията в България е отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Корупцията започва от този, който дава пет лева на катаджията, за да отърве глоба от два лева, който дава четиристотин лева на доктора да излее спасителното шишенце с ваксина и да му издаде сертификат, този, който е готов да даде повече на санитарните власти, отколкото ще е наложената му от тях глоба... И докато бавно, милиметър по милиметър заразата на корупцията расте нагоре идва време за смяна на поредното правителство. Пък се оказва, че такива като Атанас Атанасов не могат да намерят точка в съществуващото законодателство, по който да подведат под отговорност някой, който е дал жилище на Невена Коканова, който е спасил български граждани с правителствения самолет, като го праща... Защото предишните просто са действали по съществуващото законодателство... С една дума, тези юристи, които влизат във властта не са си гледали работата тогава, когато са били на ниските етажи в своята кариера и са допускали растежа на корупцията, като са се надявали един ден направо да обвиняват на най-високо ниво... Абсурдно малко, нали... Или не е малко абсурдно. Дори Христо Иванов е бил изключван от Адвокатската колегия поради неплащане на членски внос - докато не си е плащал членския внос дали е водил дела и дали е морално това. Не казвам, че това е корупция, но неплащането е предпоставка за такава. Спомняте ли си притчата, в която водят блудницата Мария Магдалена да отсъди дали трябва тълпата да я убие с камъни? И Соломоновското решение на Христос пръв да хвърли камък безгрешния... Та, така... Една нова партия сега идва на власт. С амбициите да отстрани и откровено да вкара в затвора Бойко Борисов и въобще ако може цялата партия ГЕРБ. При това в тази реторика участват няколко действащи лица в подобни реторики отпреди тридесет години дори. Не ми се иска да им споменавам Христос. Имаме една приятелска страна съседка, в чиито предели сме присъствали близо петстотин години. Та там една поговорка казва, че "нов бардак със стари уруспии не се прави"... Както и държава с преследване не се прави. Та си мисля - някой задавал ли си е въпроса защо Аспарухова България все още съществува? Просто е. Защото Аспарух не е имало от кого да дири сметка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар