ЛЕВИ-ДЕСНИ, ЛЕВИ-ДЕСНИ, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ САМО ЛЕВИ-ЛЕВИ

От чуждо владичество можеш да се освободиш, но от комунизма - никога... Чуждото владичество деформира тялото, идеологията - душата... От византийци и отоманци, от руснаци и американци сме се освобождавали, ала от идеологии не можем... Иначе по друг начин не може да си обясним резултатите от последното гласуване. Защото някой чуе ли "ляво" се юрва нататък като куче след кокалче. Това, че кокалчето е оглозгано - защото кой не е глозгал "лявото" кокалче - никой не се интересува. То даже вече не мирише на месо, на кокал вече не мирише кокалът, но самият вид дърпа оскотялата душа. И не е страшно, че има още живи, възпитани с "Диамат" и "Истмат", страшно е, че в домашни условия те възпитават следващи поколения. А знаем, че младият човек лесно се подава на лява идеология - нали тя беше "детската болест" на човечеството. Бих рекъл дори, че това е рахитът на човешката душа. Остатъците от нейната зараза се усещат дори във времето, когато вече няма "ляво" и "дясно". Когато нормалният човешки ход е "леви-десни, леви-десни", защото иначе ще бъде ход на "куц крак"... Така, както на куц крак карахме четиридесет и пет години. Оказа се, че не можем. Но сега ни подхвърлиха тази "идея" отново, защото тя винаги е била стръв, кокалче за нищите духом... Ами...